Р Е Ш
Е Н И Е
№ 111 18.12.2019 година град Омуртаг
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Омуртаг
на осемнадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА
Секретар Стела Викторова
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 450 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Исковете е с правно основание чл. 232,
ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Община Антоново, с адрес на управление: гр. А., ул.
*** № ***, БУЛСТАТ *****, представлявана от Х.М. - кмет, твърди в исковата си
молба, че по силата на Договор № 9400-39/ 01.04.2014 г. за отдаване под наем на
общински недвижим имот, сключен на 01.04.2014 г., вписан в Служба по
вписванията гр. Омуртаг вх. ***г. № 991/06.04.2014 г., Акт № 190, том 2, имотна
партида 33321 и Договор № 9400-19/ 24.02.2014 г. за отдаване под наем на
общински недвижим имот, сключен на 24.02.2014 г., вписан в Служба по
вписванията гр. Омуртаг вх. ***г. № 990/06.04.2014 г., Акт Х° 189, том 2,
имотна партида 33320, Община А., в качеството на наемодател, предоставила на
ответника, в качеството му на наемател, следните недвижими имоти - частна
общинска собственост, срещу насрещното задължение на Я. да заплаща уговорените
наемни цени: Складови и сервизни помещения към „Сладкарница“ с площ 22 кв. м.,
намиращи се в с ***, разположени в УПИ VI, кв. 43 по плана на с. ***, ул.,3- “ №
17; „Сладкарница“ с площ 60 кв. м., намираща се в с ***, разположена в УПИ VI,
кв. 43 по плана на с. ***, ул. „В-“ № 17. Твърди се в исковата молба, че за
периода от 11.01.2016 г. до 11.09.2018 г., ответникът не изпълнил задълженията
си по цитираните договори и не заплатил на ищеца дължимите наемни цени, като
дължал за посочения период сумата в размер на 4 056.00 лв., представляваща
незаплатен наем по двата договора и мораторна лихва върху тази сума общо в
размер на 555.70 лв., за същия период или общо дължимата от ответника сума била
в размер на 4 611.70 лева. Посочено е в молбата, че поради това двата договора
били прекратени едностранно от ищеца със Заповед № 220/28.09.2018 г. и Заповед №
221/28.09.2018 г. на кмета на Община Антоново. Предвид изложеното в молбата
ищецът моли да бъде осъден ответника да му заплати посочените суми. Претендират
се и съдебни разноски. В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Д.П. ***
и поддържа исковете. Претендира и деловодни разноски.
Ответникът Б.А.Я., с адрес: ***, редовно призован не се явява, същият
се представлява от адв. А. А. от АК – Т., който оспорва исковете по размер, като
прави възражение за изтекла давност относно дължим наем за 2014 г. и 2015 г., в
случай, че се приеме, че уговорените наемни цени не са платени от ответника. Прави
искане да бъде отхвърлен иска относно претендираните суми по договора за наем
на складови помещения, тъй като бил сключен от зам. кмета на общината, а
липсвала заповед за упълномощаването му от кмета на общината. Алтернативно, в
случай, че възраженията му не бъдат уважени, прави искане съдът да постанови
решение въз онова на заключението по извършената по делото съдебно – счетоводна
експертиза. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор.
Съдът като
прецени изложените твърдения във връзка със събраните по делото доказателства, приема
за установено следното:
От приложения по делото Договор за отдаване под наем
на общински недвижим имот № 9400-19/24.02.2014 г., вписан в СВ – Омуртаг, е
видно, че същият е сключен между Община Антоново, представлявана от кмета – Т. А.,
в качеството на наемодатели и Б.А.Я., в качеството на наемател, като договорът
е подписан и от гл. счетоводител на общината, в съответствие с изискванията на
ЗС. Предмета на описания договор е отдаването на наем за срок от пет години на
недвижим имот, частна общинска собственост, представляващ „Сладкарница“, с площ
от 60 кв. м., построена в УПИ VІ, кв. 43, по плана на с. ***, общ. А., с
административен адрес: ул. *** № ***, за сумата от 100.00 лева на месец, „плюс
ДДС“, която наемателят следвало да заплаща до 10-то число на текущия месец. Разпоредбата
чл. 18, б. „а“ от договора регламентира, че договорът се прекратява в случай на
неплащане на наемната цена за повече от един месец или поради системно
неплащане в срок. Съгласно чл. 7 от договора наемодателят автоматично актуализирал наемната цена в
началото на всяка година, пропорционално на установения за страната инфлационен
процент или след решение на общинския съвет. Приложен е по делото Договор за
отдаване под наем на общински недвижим имот № 9400-39/01.04.2014 г., вписан в
СВ – Омуртаг, от който е видно, че същият е сключен между Община Антоново, представлявана
от заместващия кмета на общината – инж. И. И., съгласно Заповед № 90/17.03.2014
г., в качеството на наемодатели и Б.А.Я., в качеството на наемател, като договорът
е подписан и от гл. счетоводител на общината, в съответствие с изискванията на
ЗС. Предмета на описания договор е отдаването на наем за срок от пет години на
недвижим имот, частна общинска собственост, представляващ складови и сервизни
помещения към „Сладкарница“, с площ от 22 кв. м., построени в УПИ VІ, кв. 43,
по плана на с. ***, общ. А., с административен адрес: ул. *** № ***, за сумата
от 30.00 лева на месец, „плюс ДДС“, която наемателят следвало да заплаща до
10-то число на текущия месец. Разпоредбата чл. 18, б. „а“ от договора
регламентира, че договорът се прекратява в случай на неплащане на наемната цена
за повече от един месец или поради системно неплащане в срок. Съгласно чл. 7 от
договора наемодателят автоматично актуализирал наемната цена в началото на
всяка година, пропорционално на установения за страната инфлационен процент или
след решение на общинския съвет. Приложени са по делото Заповед № 220/28.09.2018
г. и Заповед № 221/28.09.2018 г., на кмета на Община Антоново, с които
описаните по-горе договори са прекратени, поради неплащане на уговорените
наемни цени. В приложената Ведомост по аналитични партиди от м. януари до м. октомври
2018 г. за сметка 4110, е отразено, че вземането на общината от Я. за посочения
период е 4 056.00 лева. Приложена е справка за неплетените наеми и лихви от Я.,
кам 01.10.2018 г., според която за периода от 11.01.2016 г. до 11.09.2018 г. ответникът
не е заплатил месечен наем общо в размер на 4 056.00 лева и дължи лихва за
същия период в размер на 555.70 лева. Според заключението по извършената по
делото съдебно – счетоводна експертиза Към 28.11.2018 г. - датата на завеждане
на исковата молба, неплатените задължения на ответника по процесиите договори
са в общ размер на 3 916.86 лв., като сумата включва: 3 012.94 лв., дължими по Договор за отдаване под наем на общински
недвижим имот от 24.02.2014 г. с per. № 9400-19/24.02.2014 г.; 903.92 лв. дължими по Договор за отдаване
под наем на общински недвижим имот от 01.04.2014 г. с per. № 9400-39/01.04.2014
г. Уточнено е в заключението, че задължението е формирано от неплатени месечни
наеми, дължими за месеците от септември 2016 г. (частично) до септември 2018 г.,
включително. Според заключението размера на дължимата мораторна лихва върху
незаплатените наеми по процесните договори за периода от 01.01.2016 г. до
27.11.2018 г., включително - датата преди завеждането на исковата молба, е в
размер на 636.93 лв. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението, като
уточнява, че плащанията не са правени ритмично на падежните дати и от там се
получавала разлика в периодите, защото наемът бил дължим за м. септември 2016 г.
частично, плюс м. септември 2018 г. вкл., но дължимата мораторна лихва била
сметнала за периода от 01.01.2016 г. до 27.11.2018 г., предвид периода отразен
в счетоводната справка приложена към исковата молба и тъй като от 01.01.2016 г.
също имало забавяне в плащанията на месечни наемни вноски. Поради това, въпреки
че неплатените наеми се отнасят за месеците септември 2016 г., септември 2018 г.,
лихвата била изчислена за посочения по-горе период, като вещото лице посочва, че
в таблица № 3 в констативно-съобразителната част на заключението е посочена
лихвата за всеки един от периодите, включени в общия период. Вещото лице заявява,
че в таблица № 1 в заключението било отразено как се променя месечният наем
съобразно процента на инфлацията така, както е посочено в договора, а в таблица
№ 2 били отразени дължимите месечни наемни вноски за целия период от датата, на
която двата договора са влезли в сила - 01.04.2014 г. Уточнява, че тъй като
всички плащания на уговорените наемни цени са правени след падежната дата –
10-то число на всеки месец, плащанията са натрупани по хронология натрупах, според
датите, на които са извършвани, като с всяко плащане е погасявано най-ранно
възникналото задължение, поради което в таблица № 2 след изчистване тези
задължения оставал неплатен остатък към м. декември 2015 г. в размер на 531,28 лв.
и тъй като счетоводната справка, приложена към исковата молба била за периода
от 11.01.2016 г., вещото лице насложило останалите плащания, които били
направени през 2016 г. и 2017 г. към тези дължими вноски. Поради това вещото
лице заявява, че били погасени всички дължими месечни наеми до м. септември 2016
г., като оставали дължими част от наемите за м. септември 2016 г. и останалите
наемните задължения до прекратяване на договорите – м. септември 2018 г.,
включително. Вещото лице посочва, че при изчисляване на задълженията е взело
предвид актуализираните размери спрямо индекса на инфлация, с оглед на това, че
решение на ОбС – А., за промяна в наемите нямало, а имало такава клауза и в
двата договора. По отношение изчисляването на мораторната лихва уточнява, че
предвид обстоятелството, че имало забава в плащанията дължимото обезщетение за
просрочие било начислено върху задължението, което съществувало към 01.01.2016 г.
и било в размер на 531,28 лв. и тъй като било погасено на 13.06.2016 г.,
периодите на олихвявания били различни до съответното плащане, което погасявало
съответното задължение по главницата, а след м. септември 2016 г. лихвата била
изчислявана от падежната дата до 27.11.2018 г. - датата преди дата на
предявяване на иска.
По предявения иск с с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД: Въз основа
на събраните доказателства съдът намира, че предявеният иск е частично
основателен. Съгласно
чл. 232, ал. 2 ЗЗД, наемателят е длъжен да плаща наемната цена за служенето с
вещта, предмет на договора. В конкретния случай от приетите и приложени като
писмени доказателства по делото два договора за наем, се установява, че по
силата същите между страните са възникнали наемни правоотношения по отношение
на подробно описаните по-горе недвижими имоти, които ищецът се е задължил да
предостави под наем на ответника, а последния от своя страна се е задължил да
заплаща наемна цена в уговорените в договорите размери, на уговорената падежна
дата. Възражението на ответната страна по отношение на Договор за отдаване под
наем на общински недвижим имот № 9400-39/01.04.2014 г., е неоснователно, тъй
като в същия изрично е посочено, че Община Антоново е представлявана от
заместващия кмета на общината – инж. И. И., съгласно Заповед № 90/17.03.2014 г.
Възражението на ответната страна за изтекла погасителна давност, също е
неоснователно, тъй като се прави по отношение на дължим наем за 2014 г. и 2015 г.
Според заключението по извършената по делото съдебно – счетоводна експертиза към
28.11.2018 г. - датата на подаване на исковата молба, неплатените задължения на
ответника по процесиите договори са в общ размер на 3 916.86 лв., като сумата
включва: 3 012.94 лв., дължими по
Договор за отдаване под наем на общински недвижим имот от 24.02.2014 г. с per. №
9400-19/24.02.2014 г.; 903.92 лв.
дължими по Договор за отдаване под наем на общински недвижим имот от 01.04.2014
г. с per. № 9400-39/01.04.2014 г. Изрично е уточнено, както в заключението, така
и от вещото лице в съдебно заседание, че задължението е формирано от неплатени
месечни наеми, дължими за месеците от септември 2016 г. (частично) до септември
2018 г., включително. Вещото лице е изложило подробни констатации в
заключението и излага подробни съображения в съдебно заседание относно начина
на изчисляване на задължението. Ето защо, като съобрази клаузите по двата
процесни договора и законовите разпоредби съдът счита заключението за
компетентно изготвено. Ищцовата страна не представя доказателства, въз основа
на които да се стигне до извод за наличие на задължения на ответника за
неплатен наем по двата процесни договора за периоди предхождащи месец септември
2016 г. Единствено се доказва, от същото заключение, че ответникът не е
заплащал своевременно на определените падежи наемните цени, което води до
начисляване на лихва за забава за периодите на просрочие, но по делото
безспорно се установи, че дължимите наеми до месец септември са заплатени от Я..
Следователно последният не дължи наемни плащания за 2014 г. и 2015 г., с оглед
на което възражението за изтекла погасителна давност по отношение на дължими
наеми за 2014 г. и 2015 г. е неоснователно. Предвид изложеното съдът счита, че
ответникът дължи на ищеца заплащане на уговорени наеми по двата процесни
договора общо в размер на 3 916.86 лева, от които 3 012.94 лв., дължими по
Договор за отдаване под наем на общински недвижим имот от 24.02.2014 г. с per. №
9400-19/24.02.2014 г., а 903.92 лв. дължими по Договор за отдаване под наем на
общински недвижим имот от 01.04.2014 г. с per. № 9400-39/01.04.2014 г., за
периода от месец септември 2016 г. – за който от общо дължими наеми в размер на
154.44 лева не е заплатил 139.56 лева, до месец септември 2018 г., включително,
предвид датата на прекратяване на двата договора. Ето защо предявеният иск
следва да бъде уважен в размер до 3 916.86 лева, а до пълният претендиран
размер от 4 056.00, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД: Въз основа на събраните
доказателства съдът намира, че предявеният иск е основателен. Съгласно посочената
разпоредба при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата, като размерът на законната
лихва се определя от Министерския съвет. Предпоставките, при които се дължи
мораторна лихва са да се дължи парична сума и паричното задължение да не е
изпълнено, т. е. длъжникът да е в забава. Съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗЗД при определен срок за изпълнение длъжникът изпада в забава с изтичане на
този срок. В конкретния случай от двата процесни договора се установява, че
страните са уговорили падеж на дължимите наеми – всяко 10-то число от текущия
месец. Според заключението по извършената по делото съдебно – счетоводна
експертиза дължимата мораторна лихва върху незаплатените наеми по процесните
договори за периода от 01.01.2016 г. до 27.11.2018 г., включително - датата
преди завеждането на исковата молба, е в размер на 636.93 лв. Изрично е
уточнено от вещото лице, че мораторна лихва за периода от месец януари 2016 г. до
месец септември 2016 г. е начислена поради наличие на забава в плащанията през
този период на дължимите наеми по двата процесни договора, като лихвата е
начислена, считано от падежа на всеки дължим наем до датата, на който е платен.
Уточнено е от експерта, че за периода от месец септември 2016 г. до 27.11.2018 г.
– датата, предхождаща датата на подаване на исковата молба, мораторните лихви
са начислени от всяка падежна дата до 27.11.2018 г. Предявеният от ищеца иск по
чл. 86 от ЗЗД е в размер на 555.70 лева, като процесуалният представител на
ищеца изрично е заявил, че не прави изменение на размера на иска. Предвид
изложеното по-горе съдът счита за безспорно доказано, че ответникът дължи на
ищеца мораторна лихва общо в размер на 636.93 лв., за периода от 01.01.2016 г. до
27.11.2018 г., но поради липса на изменение размера на иска същият следва да
бъде уважен в претендирания от ищеца размер - 555.70 лева.
По претенцията на ищеца за присъждане на съдебни
разноски предвид представените доказателства за извършването им и изхода на
делото, съдът счита следното: Ищецът претендира заплащане на съдебни разноски общо
в размер на 812.24 лева, от които 500.00 лева адвокатско възнаграждение за един
адвокат, 162.24 лева заплатена държавна такса и 150.00 лева заплатен депозит за
извършване на допусната по делото експертиза. От приложения по делото /л. 31/
договор за правна защита и съдействие, сключен между законния представител на
ищеца и упълномощения от него адвокат е видно, че уговореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 500.00 лева, като е отразено, че същото е платено по
банкова сметка. ***.1 от ТР № 6/06.11.2013 по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане и ако плащането
е извършено по банков път задължително следва да се представят доказателства за
това. В конкретния случай ищцовата страна не представя доказателства за
заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение по банков път, поради което
и съгласно цитираната задължителна съдебна практика, въпреки изхода на делото
ответникът не следва да бъде осъждан да заплати на ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца претендирани разноски, съобразно уважената част от исковете,
общо в размер на 302.81 лева - за заплатена държавна такса и заплатен депозит
за извършване на съдебно – счетоводна експертиза, за извършване на които са
представени доказателства по делото..
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД,
Б.А.Я., с адрес: ***, ЕГН **********,***, с адрес на управление: гр. А., ул.
*** № ***, БУЛСТАТ *****, представлявана от Х.М. - кмет, сумата общо в размер
на 3 916.86/три хиляди деветстотин и шестнадесет лева и осемдесет и шест
стотинки/ лева, представляваща задължения за незаплатени наеми, от които 3 012.94
лв., дължими по Договор за отдаване под наем на общински недвижим имот от
24.02.2014 г. с per. № 9400-19/24.02.2014 г., а 903.92 лв. дължими по Договор
за отдаване под наем на общински недвижим имот от 01.04.2014 г. с per. № 9400-39/01.04.2014
г., за периода от месец септември 2016 г. – до месец септември 2018 г.,
включително, ведно със законната лихва, считано от 28.11.2018 г. – датата на
предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за сумата над
3 916.86 лева до пълният претендиран размер от 4056.00, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 86 от ЗЗД, Б.А.Я.,
с адрес: ***, ЕГН **********,***, с адрес на управление: гр. А., ул. *** № ***,
БУЛСТАТ *****, представлявана от Х.М. - кмет, сумата общо в размер на 555.70/петстотин
петдесет и пет лева и седемдесет стотинки/ лева, представляваща сбор от дължими
мораторни лихви върху главниците, за периода от 01.01.2016 г. до 27.11.2018 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
Б.А.Я., с адрес: ***, ЕГН **********,***, с адрес на управление: гр. А., ул.
*** № ***, БУЛСТАТ *****, представлявана от Х.М. - кмет, деловодни разноски в
размер на 302.81/триста и два лева и осемдесет и една стотинки/ лева, включващи заплатена държавна такса и заплатен
депозит за извършване на съдебно – счетоводна експертиза, съразмерно уважената
част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ТОС в двуседмичен срок от обявяването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА