РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 03.10.2019 година

       

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав на първи октомври две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                    Членове:   ЙОНИТА ЦАНКОВА

                                                                          ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

при секретар Татяна Тотева

и с участието на прокурор Кирил Петров

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА

к.н.а.д. № 204 по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1 изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

               Образувано е по касационна жалба на Г.А.В.,***, срещу решение № 121 от 19.07.2019 година, постановено по наказателно административен характер дело № 170 по описа за 2019 година на Районен съд /РС/ Троян, с което първи състав е потвърдил Електронен фиш серия К № 2668879 на ОД на МВР Ловеч за налагане на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, като законосъобразен.

              По изложените в касационната жалба доводи, че решението на РС е неправилно се иска отмяна на съдебния акт и отмяна на издаденият електронен фиш като незаконосъобразен. Твърди се, че са налице съществени процесуални нарушения, които да обосновават отмяна на обжалвания електронен фиш, т.к. действително товарният автомобил е управляван от нея, което е потвърдено с декларацията от собственика, но счита че е допусната грешка, защото като собственик е посочена тя. Сочи, че съгласно  удостоверението за декларирани данни не притежава МПС. В тази връзка счита, че издаденият акт трябва да отговаря на изискванията на Закона за административните нарушения и наказания, за да й бъде вменана вина за извършване на административно нарушение, което не е сторено.

               В съдебно заседание касаторът, редовно призована не се явява, не се представлява.  

               Ответникът по касационната жалба ОД на МВР – гр.Ловеч, се представлява от ю.к. Р., който намира касационната жалба за неоснователна, а решението на РС за законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила. Излага, че ЕФ е издаден на жалбоподателят, след като собственикът на автомобила е попълнил декларация по образец във връзка с разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДвП, с която е декларирал, че на процесната дата и час автомобилът е управляван от Г.В., която от своя страна не отрича управлението на автомобила в посочените дата и час, но неоснователно възразява, че в ЕФ фигурирала като собственик на автомобила, т.к. ЕФ е по образец и пише „собственик, на когото е регистрирано МПС-то и ползвател”.

               Участващият в касационното производство прокурор от ОП-Ловеч дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да остане в сила постановения съдебен акт. Счита, че Съдът е развил мотиви, с които обосновано е приел, че няма допуснати процесуални нарушения по издаването на ЕФ, като са спазени  изискванията на закона и процедурата по чл.189 ал.5 от ЗДвП, което жалбоподателят не отрича.

               Административен съд - Ловеч, в настоящият касационен състав, след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение и съобрази доводите на страните, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:

               Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от надлежна страна, съгласно чл.210 ал.1 от АПК, срещу валиден и допустим съдебен акт подлежащ на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Посочените в касационната жалба пороци, съдът определя като нарушение на закона - касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т.1 от НПК във връзка с чл. 63 ал.1 изр. 2 от ЗАНН.  

               В съответствие с чл.220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

               Въз основа на редовно събраните по делото доказателства районният съд правилно е установил фактическата обстановка, от която е видно, че на 19.03.2019 год. в 15.11 часа в гр.Троян на ул. Васил Левски №459, с посока на движение от гр.Ловеч към гр.Троян, при максимално разрешена скорост за населено място 50 км.ч., заснето с автоматизирано техническо средство /АТС/ тип мобилна система TFR1-M и отчетен толеранс от минус 3 км.ч., с МПС-товарен автомобил  Ивеко Дейли 35 Ц 11, с регистрационен номер ******, е извършено нарушение за скорост. За нарушението на 19.03.2019г. бил издаден електронен фиш серия К № 2668879  на Г.А.В. ***, като ползвател на процесния автомобил, след проведена процедура по чл. чл.189 ал.5 от ЗДвП и подадена в тази връзка декларация от собственика. В ЕФ било посочено, че при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 62 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 12км/ч, след като е отчетен толеранс минус 3%. В ЕФ наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП, за което наложил на В. предвидената в чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП санкция „глоба” в размер на 50 лева. Електронният фиш /ЕФ/ е бил връчен на 15.04.2019 г., според доказателството на л.18. 

    При обсъждане на събраните писмени доказателства районният съд приел, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е одобрен тип средство за измерване, преминала е техническа проверка, а при издаване и връчване на процесния ЕФ не са допуснати нарушения на процесуалните правила. По същество решаващият състав стигнал до законосъобразен извод, че ЕФ съдържа всички законоустановени реквизити, нарушението е безспорно доказано от събраните доказателства, и за извършеното от В. нарушение АНО основателно е ангажирал административнонаказателната й отговорност на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП с налагане на глоба в определения от закона размер. С горните мотиви решаващият състав потвърдил обжалвания пред него НП като законосъобразен.

    Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Като е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

    Съгласно чл.189 ал.4 изр.1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство или система, в редакцията, относима към датата на процесното деяние, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В изр.2 от същата разпоредба е регламентирано съдържанието на електронния фиш и в случая то е спазено, като в него са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна.

              Според текста на §6 т.65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Използването на заснемащи технически средства е позволено /чл.165 ал.2 т.6 от ЗДвП, в относимата редакция/, тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност /изключващо намесата на субективен фактор/. Според мотивите на Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ОСК на ВАС, използването на мобилни технически средства трябва да става при ясни правила, които да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват. Във връзка с посоченото тълкувателно решение е приета нова ал.3 на чл.165 от ЗДвП, обн. ДВ бр.19 от 2015г., с която на Министъра на вътрешните работи е вменено задължение да приеме наредба за реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. На база цитирания законов текст е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на Министърът на вътрешните работи  /обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015г./, с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата е прокарано разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. От анализа на съдържанието на цитираните норми се обосновава извод, че към момента на извършване на описаното нарушение на правилата за движение по пътищата, деянията от този вид могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само чрез използване на стационарни АТСС, а и чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. 

                Процесният електронен фиш съдържа всички законови реквизити и в него е направено пълно и точно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл.21 ал.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. От АНО са представени безспорни доказателства към преписката, които да обосноват констатациите в обжалвания ЕФ и оттам да докажат вмененото на касатора нарушение. По делото е безспорно установено, че скоростта е измерена с автоматизирано техническо средство –мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която е изготвила видеозапис на нарушението, разпечатан снимков материал от който е приложен по делото. Представени са и доказателства за годността на техническото средство към датата на засичане на скоростта, включително че същото е от одобрен тип и че е минало последваща техническа проверка. Мястото на извършване на нарушението е ясно и непротиворечиво посочено в обжалвания ЕФ.

               По отношение на авторството на административното нарушение, в разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДвП е предвидена специална процедура за възразяване с представяне на писмена декларация с данни за действителния нарушител. Тази правна възможност изрично е отбелязана и в ЕФ. Според разписаната процедура електронният фиш по ал.4 се връчва на лицето по чл.188 ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка, или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му санкционираното лице може да представи в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение, като първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Безспорно установено е по делото, че тази процедура е спазена.

               Съгласно чл.188 ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на МПС.        

                Според доказателствата по делото товарният автомобил е собственост на „Невкомерс“ ЕООД със законен представител И.И.В., поради което първоначално на управителя на дружеството-собственик е бил издаден ЕФ № К 2615189. След връчването му на дата 22.03.2019г., в законоустановения срок собственика е представил декларация във вр. чл.189 ал.5 от ЗДвП, в която е декларирал, че на 19.03.2019г. в 15.11 часа е бил предоставил управлението на процесния товарен автомобил на жалбоподателката Г.А.В. с посочен номер на свидетелство за управление на МПС, копие от което е приложено към декларацията. С оглед декларираното от собственика, че към момента на нарушението автомобилът е бил във владение на Г.А.В. до 17.00 часа включително, е анулиран издадения ЕФ № К2115189 и издаден обжалвания ЕФ на лицето Г.А.В..

               Разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП сочи собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, съответно ползвателя, да отговаря за извършеното с него нарушение, и да се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

                Противно на твърденията в жалбата, в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като в ЕФ са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и няма съмнение, че тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна. При издаването на ЕФ, също не са допуснати съществени процесуални нарушения, направено е точно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени.

               Въведения с измененията на ЗДвП /ДВ, бр.10 от 2011 г./ електронен фиш представлява специфичен, административно правораздавателен акт, за който е предвидена различна форма и съдържание по утвърден от Министъра на вътрешните работи образец и спрямо него не могат да се прилагат изискванията на чл.57 от ЗАНН. В този смисъл е неоснователен доводът в касационната жалба, че издаденият акт трябва да отговаря на изискванията на Закона за административните нарушения и наказания. В утвърденият образец - бланка на ЕФ фигурира „собственик, на когото е регистрирано МПС-то / ползвател”, като в конкретния случай е ползвател, видно от подадената  декларация, поради което в случая няма да бъде вменена вина за извършване на административно нарушение, което не е сторено, както необосновано се твърди в касационната жалба.

                 Като взе предвид изложеното до тук, настоящият касационен състав приема, че издаването на ЕФ е законосъобразно и правилно. Същият съдържа всички необходими реквизити съгласно изискванията на закона. По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават съдържащите се в ЕФ данни. При издаването на електронния фиш няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкцията.

                 От касационната инстанция не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първо инстанционния съд. При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни. Уважени са доказателствените искания на страните, доказателствата са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото доказателства. В решението си първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод за законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш. Заявените в касационната жалба оплаквания не бяха подкрепени с доказателства в хода на съдебното производство

    С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Троян за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.

              Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен съд,  касационен състав   

              РЕШИ:

              ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 121 от 19.07.2019 година постановено по наказателно административен характер дело № 170 по описа за 2019 година на Районен съд Троян. 

              Решението е окончателно.     

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.