№ 615
гр. ****, 29.10.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ****, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Ванухи Б. Аракелян
Дарина Ст. Маркова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20253001000468 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на „Юробанк
България“ АД със седалище гр.София срещу решение № 305 от 16.07.2025г.
по търг.дело № 64/25г. по описа на Варненски окръжен съд, търговско
отделение, с което е прието за установено на основание чл.439 от ГПК по
отношение на банката, че С. С. М. не и дължи сумата от 50 000лв.,
претендирана от банката като задължение по изпълнително дело №
20118080400079 и представляващо неизплатена главница по договор за банков
кредит № 415-73 от 08.07.2009г., дължима по изпълнителен лист от
13.01.2011г., издаден по ч.гр.дело № 170/11г. по описа на РС – ****, както и е
осъдена за заплати направени по делото разноски.
Твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и
постановено в противоречие с материалния закон и при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила.
Твърди, че съдът неправилно е разгледал иска по същество, тъй като
„Юробанк България“ АД няма материалноправна и процесуалноправна
легитимация да отговаря по предявения иск, тъй като няма текущо вземане
спрямо ищеца и не претендира дължимост на такова. Твърди, че
процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка, за която
съдът следи служебно. Липсата и съставлява липса на надлежна страна в
1
процеса, което обуславя недопустимост на предявените искове. При липсата и
не е налице право на иск и съдът е длъжен да прекрати производството по
делото.
Сочи, че чл.439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред
след като кредиторът е предприел действия по принудително изпълнение.
Излага, че предвид настъпилото частно правоприемство пасивно легитимиран
е единствено цесионерът. Касае се за хипотеза на правоприемство по
отношение на изпълнителния лист. Сочи, че в случая е налице частно
правоприемство по отношение на вземането и за ищеца повече не съществува
правен интерес да води иск срещу цедента, тъй като не би се постигнал
целеният резултат от дадената с отрицателния иск защита. При наличните
данни за настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание
обстоятелства, с които се свързва недължимост на процесното вземане, то
искът по чл.439 от ГПК се явява допустим единствено срещу цесионера. Сочи,
че по делото не са представени доказателства от ищеца банката да е
претендирала вземането след извършеното цедиране, поради което не е било
налице необходимост от получаване на правна защита, а правният интерес,
който ищецът е обосновал е абстрактен. Още повече, че ищецът сам е посочил
депозирана от цесионера молба за конституиране по изпълнителното дело.
Оспорва извода на съда, че не е доказано при условията на главно и
пълно доказване в процеса на факта, че титуляр на спорното вземане е „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, т.е. че вземането е било прехвърлено с договор за цесия от
29.03.2019г. от банката и тя, към датата на депозирана на исковата молба, не е
титуляр на спорното право. Твърди, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД е депозирал
молба за конституиране по изпълнителното дело и по изп.дело, приобщено
към доказателствения материал по търговското, се съдържат достатъчно
данни да бъде установено, че процесното вземане е надлежно прехвърлено и
титуляр по него е „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Оспорва констатациите на първоинстанционния съд, че в приложените
пълномощни липсват данни процесното вземане да е предмет на посочената
цесия. Сочи, че в пълномощното за извършване на процесуални действия и в
пълномощното за уведомяване за извършената цесия подробно е
индивидуализирано, че договор за банков кредит № 415-73 от 08.07.2009г. е
предмет на цесията, като банката е упълномощила „ЕОС Матрикс“ ЕООД и
2
други лица с посочените в пълномощното права за определен списък на
длъжници, чиито вземания са прехвърлени. Твърди, че в представения списък
фигурира длъжникът „Сидекс“ ЕООД с посочване на конкретния договор за
банков кредит.
Сочи, че в исковата молба ищецът е посочил депозираната от „ЕОС
Матрикс“ ЕООД молба по чл.429 от ГПК, поради което и твърди, че цесията е
сведена до знанието на длъжника – ищец предвид липсата на изискване за
изрична форма на уведомяване. Още повече това уведомление е представено
към отговора на исковата молба, за което е поискано и връчване от съда. Сочи,
че за уведомяването за извършената цесия не е от съществено значение дали
цедентът ще извърши това действие лично или ще упълномощи друго лице,
включително цесионера, да стори това от него име и в рамките на дадената с
нарочно пълномощно представителна власт.
По отношение на констатацията на съда, че договорът за цесия не е
представен в цялост, твърди, че няма задължение страната да представя
всички страници, като достатъчно е да бъде приложена първата и последва
страница, с цел удостоверяване съществуването на договора. Сочи, че
приложените страници от договора с отговора на исковата молба, както и в
изпълнителното дело, са с нотариална заверка на подписите. Твърди, че от
съда не са дадени и указания към ответника за представляване на целия
комплект от документи в неговата цялост.
Твърди, че от съда не е взето предвид, че липсва висящо изпълнително
дело и не са засегнати права на ищеца. Сочи, че от представените по делото
доказателства е безспорно установено, че изпълнително дело № 79/11г. на
ЧСИ с рег.№ 808 е прекратено и последното изпълнително действие е от
31.01.2019г.
Твърди, че „Юробанк България“ АД не е кредитор по процесното
вземане и няма претенции спрямо ищеца, поради което и не притежава
материална и процесуална легитимация по делото и производството по
предявения срещу нея иск е следвало да бъде прекратено.
Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените
по делото за двете инстанции разноски.
Въззиваемата страна С. С. М. от гр.**** в депозиран в срока по чл.263
ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на
3
подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
Няма оплаквания във въззивната жалба за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения, които да бъдат отстранени
от въззивния съд.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Към настоящето производство е присъединена и частна жалба от
„Юробанк България“ АД срещу определение № 1296 от 12.09.2025г., с което
молбата на банката за изменение на постановеното по делото решение в
частта му за разноските, с което ответникът е осъден да заплати разноски за
процесуално представителство в размер на 4 500лв. е оставен без уважение.
Твърди, че присъдения адвокатски хонорар не е съобразен с действителната
фактическа и правна сложност на делото, както и с разрешението дадено с
решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС.
Моли съда да отмени обжалваното определение по реда на чл.248 от
ГПК и да постанови друго, с което присъденото адвокатско възнаграждение да
бъде намалено.
В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на частната
жалба, в който се изразява становище за недопустимост, поради липса на
списък по чл.80 от ГПК, евентуално за неоснователност. Моли съда да я
остави без разглеждане, евентуално да потвърди обжалваното определение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА съдебно заседание на 17.12.2025г. от 13.30 часа, за която
дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4