№ 178
гр. С., 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ - ОСОБЕНИ ПРОИЗВОДСТВА, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Кристина Ив. Тодорова
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря ГАЛИНА Г. ВАСИЛЕВА
в присъствието на прокурора В. Сп. П.
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Частно наказателно
дело № 20251800200741 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.17 ал.1-8 от ЗЕЕЗА.
Образувано е по искане на Окръжният прокурор на С. окръжна
прокуратура за допускане на екстрадиция на лицето А. П., гражданин на
Руската Федерация, роден на ******* г. гр.М., Руска Федерация, с паспорт №
6627*****, издаден на 12.04.2022 г. от Руска Федерация, по молба от
компетентен орган на молещата държава – Руската Федерация, с цел
провеждане на наказателно преследване срещу него за извършени
престъпления.
В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция, представителят
на СОП поддържа искането си за екстрадиране на лицето П. на компетентните
руски власти, като сочи наличието на всички законови предпоставки за това.
В съдебно заседание упълномощеният от исканото лице защитник –
1
адвокат А. А.-Т. заявява становище, че не са налице законовите основания за
изпълнение на процедурата по екстрадиция на исканото лице, като моли
предвид това, да бъде постановено решение за отказ за екстрадирането му.
Според защитата, налице е основанието по чл.7 т.5 от ЗЕЕЗА за отказ от
екстрадиция на исканото лице, доколкото в Руската Федерация не са
гарантирани правата на исканото лице и същото ще бъде подложено на
насилие, изтезание или на жестоко, нечовешко или унизително наказание.
Исканото за екстрадиране лице А. П. възрази в съдебно заседание срещу
искането за екстрадирането му на компетентните органи на Руската
Федерация.
С. окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
обсъди изложените от страните доводи, във връзка с разпоредбата на чл.17
ал.5 от ЗЕЕЗА, намери следното:
С резолюция приета на 23 март 2022 г. на заседанието на делегатите на
министрите, Комитетът на министрите на Съвета на Европа, „припомняйки
своята предишна резолюция от 16.03.2022 г. и приетото на 22.03.2022 г. от
Европейския съд по правата на човека решение относно последиците от
прекратяването на членството на Руската Федерация в Съвета на Европа в
светлината на чл. 58 от ЕКПЧ реши, че Руската Федерация продължава да
бъде страна по конвенциите и протоколите, сключени в рамките на Съвета на
Европа, с които е изразила съгласието си да бъде обвързана, и които са
отворени за присъединяване от трети държави”, между които попада и
Европейската конвенция за екстрадиция от 1957 г.
Тази конвенция е приета от Съвета на Европа и цели правното уреждане
на условията и процедурите за екстрадиция между подписалите държави.
Република България и Руската Федерация са подписали и ратифицирали ЕКЕ
и същата е влязла в сила съответно на 01.10.1994 г. за Р. България и на
09.03.2000 г. за Руската Федерация.
Поради това и приложимо в случая право са нормите на ЕКЕ и на
ЗЕЕЗА като част от вътрешното право, детайлно уреждащо тази материя.
Съдът намира, че са налице условията, предвидени в разпоредбите на
чл.5 и чл.6 от ЗЕЕЗА, както и липса на основанията за отказ за екстрадиция по
чл.7 и чл.8 от ЗЕЕЗА, приложени във връзка с чл.17 ал.4 от ЗЕЕЗА, за
допускане на екстрадицията, а именно:
2
Налице е надлежно депозирана молба за екстрадиция на лицето А. П.,
изпратена от Генерална прокуратура на Руската Федерация, придружена с
документите по чл.12 ал.2 от Европейската конвенция за екстрадиция /ЕКЕ/ и
чл.9 ал.3 от ЗЕЕЗА.
Екстрадицията на руския гражданин П. е поискана с цел провеждане на
наказателно преследване срещу него за извършени престъпления по чл.159,
ал.4 от НК на Руската Федерация – измама, извършена от организирана
престъпна група в голям мащаб – 21 престъпления, за което е издадена
заповед за арест от 04.02.2025 г. от Тверски районен съд на М.. Съгласно
посочената съдебна заповед, на П. е взета мярка под формата на задържане
под стража за срок от 2 месеца от момента на предаването му на
правоохранителните органи на Руската Федерация. За тези престъпления по
закона на молещата държава се предвижда наказание лишаване от свобода до
10 години.
Представени са заврени копия от актовете, с които П. е обявен за
федерално и международно издирване.
В молбата се съдържа подробна информация за престъпленията, за които
се иска предаването на исканото лице, времето, мястото и начина на
извършването им, както и описание на законовите норми, които са били
нарушени – общо 21 престъпления, предвидени в ч.4 от чл.159 на
Наказателния кодекс на Руската Федерация.
Престъплението, за което се иска екстрадирането на П., квалифицирано
в молбата за екстрадиция като „измама, извършена от организирана престъпна
група в голям мащаб – 21 престъпления“, намира своя аналог като
престъпление и по българския наказателен закон – чл.210 ал.1 от
Наказателния кодекс на Република България, наказуемо с лишаване от
свобода за срок от 1 до 8 години, поради което е налице изискването,
поставено в разпоредбата на чл.5 ал.3 от ЗЕЕЗА.
В молбата за екстрадиция се съдържат достатъчно по обем данни за
идентификация на исканото лице – А. П., гражданин на Руската Федерация,
роден на ******* г. гр.М., Руска Федерация, която напълно съвпада със
самоличността на задържаното на ГКПП К. на датата 28.08.2015 г. лице,
представящо паспорт № 6627*****, издаден на 12.04.2022 г. от Руска
Федерация /видно и от приложените протоколи № 850 и № 851/.
3
Исканото лице не попада в кръга на лицата, посочени в разпоредбата на
чл.6 от ЗЕЕЗА, спрямо които не се допуска екстрадиция.
Не са налице основанията, посочени в разпоредбата на чл.7 от ЗЕЕЗА,
при които се отказва екстрадиция.
Не са налице и факултативните основания, посочени в разпоредбата на
чл.8 от ЗЕЕЗА, при наличието на които може да се откаже екстрадиция.
В производството по екстрадиция, съдът следва да прецени, дали ако
лицето бъде предадено на молещата държава то няма да бъде изложено на
отношение, противоречащо на чл.3 от ЕКПЧОС. В тази връзка съдебният
орган на изпълняващата държава е длъжен да провери надежността на
гаранциите от молещата държава, относно спазването на стандартите,
установени в ЕКПЧ, така както те се тълкуват в практика на ЕСПЧОС.
Поначало при съблюдаване принципите на чл.3 от Конвенцията е необходимо
в процедурата по предаване на лицето да се разкрият сериозни и обосновани
причини, поради които да се заключи, че в случай на екстрадиция е налице
реален риск лицето да бъде подложено на отношение, противоречащо на чл.3
от ЕКПЧОС. При всяка преценка, дали исканото лице би било изправено пред
реална опасност да бъде подложено на изтезания, нечовешко или унизително
отношения в държавата, на която ще бъде предаден, съдът разглежда както
цялостната ситуация на правата на човека в тази държава, така и конкретните
обстоятелства, свързани с лицето. Т.е. необходимо е да бъде извършена
конкретна оценка, респ. трябва да се докаже индивидуален риск за исканото
лице от малтретиране в държавата, на която ще бъде предаден.
В случая Генералната прокуратура на Руската Федерация е
предоставила гаранции, че екстрадицията на исканото лице А. П. няма за цел
преследването му по политически причини, свързани с раса, религия,
националност или политически възгледи; че същият няма да бъде подложен на
изтезания, жестоко, нечовешко, унизително отношения или наказание,
позовавайки се на чл.7 и чл.14 от Международния пакт за граждански и
политически права от 16.12.1966 г.; че в Руската Федерация на П. ще му бъдат
предоставени всички възможности за защита включително адвокатска помощ;
че в съответствие с чл.14 от ЕКЕ, П. ще бъде привлечен към наказателна
отговорност само за това престъпление във връзка, с което е поискана
екстрадицията му и ще може да напусне територията на Руската Федерация
4
след приключване на наказателното преследване или съдебното производство,
а в случай на осъдителна присъда – след изтърпяване на наказанието или
освобождаването му от него; че ще бъде задържан в заведение, в което се
спазват стандартите посочени в Пакта, а служителите на посолството на
Република България в РФ ще могат да го посещават, за да следят спазването
на гаранциите посочени в искането да екстрадиция.
Освен това, престъпленията, за които е издирвано исканото лице А. П., и
за които се иска предаването му на молещата държава не са политически или
свързани с такива престъпления, или военни престъпления. Той не е търсен, за
да бъде съден от извънреден съд. В молбата за екстрадиция и приложените
към нея документи не може да се изведат данни екстрадицията да има за цел
преследване или наказване на лицето, основано на раса, религия, гражданство,
етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически
убеждения, включително и риск за утежняване на положенията му на някои от
посочените основания.
Престъпленията, за които се иска екстрадицията му са против
собствеността и не могат обективно да се свържат с неговото гражданство или
с някое от обстоятелствата, визирани в чл.3 т.2 от ЕКЕ.
Изложеното по-горе не сочи на конкретни основания да се предположи,
че исканото лице П. може да бъде подложено в Руската Федерация на
изтезания, жестоко, нечовешко, унизително отношения или наказание, в
нарушение на чл.3 ат ЕКПЧ или не са гарантирани правата му, съгласно
изискванията на международното право по чл.7 т.5 от ЗЕЕЗА.
По тези съображения, настоящият съдебен състав на СОС счита за
неоснователни доводите на защитата на исканото лице, че процесната молба
за екстрадиция не следва да бъде изпълнявана, доколкото е налично
основанието по чл.7 т.5 от ЗЕЕЗА за отказ от екстрадиция на исканото лице, а
именно в Руската Федерация не са гарантирани правата му, свързани с
наказателното производство и лицето ще бъде подложено на насилие,
изтезание или на жестоко, нечовешко или унизително наказание. Тези доводи
на защитата не намират никаква подкрепа в събраните по делото
доказателства, поради което остават абсолютно несъстоятелни и голословни.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав на СОС достигна до
извод, че следва да постанови решение, с което на основание чл.17 ал.7 от
5
ЗЕЕЗА да допусне екстрадиция на А. П. на компетентните власти на молещата
държава.
Съдът намира, че на основание чл.17 ал.1-7 от ЗЕЕЗА, следва служебно
да се произнесе и по вземането на мярка за неотклонение „задържане под
стража” по отношение на исканото за екстрадиране лице, доколкото
разпоредбата на чл.17 ал.7 от ЗЕЕЗА предвижда това.
Воден от горното и на основание чл.17 ал.7 от ЗЕЕЗА, С. окръжен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА ЕКСТРАДИЦИЯ на А. П., гражданин на Руската Федерация,
роден на ******* г. гр.М., Руска Федерация, с паспорт № 6627*****, издаден
на 12.04.2022 г. от Руска Федерация, по молба от компетентен орган на
молещата държава – Генералната прокуратура на Руската Федерация, с цел
провеждане на наказателно преследване срещу него за извършени
престъпления по чл.159, ал.4 от НК на Руската Федерация – измама,
извършена от организирана престъпна група в голям мащаб – 21
престъпления, за което е издадена заповед за арест от 04.02.2025 г. от Тверски
районен съд на М..
ВЗЕМА на основание чл.17 ал.7 от ЗЕЕЗА, мярка за неотклонение
„задържане под стража” по отношение на А. П., с установена по делото
самоличност, до фактическото му предаване на компетентните органи на
молещата държава.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.260 от ЗИНЗС, взетата мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по отношение на А. П. да бъде
изпълнена в Затвора – гр.С..
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд
– гр.С. в 7-дневен срок, считано от днес
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7