№ 154
гр. Велико Търново , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на девети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
търговско дело № 20204001000390 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №260024 от 09.10.2020г., постановено по т.д. №247/2019г.,
Окръжен съд-Русе е отхвърлил изцяло, като неоснователни, предявените от
И.С. Т., в качеството му на постоянен синдик на Кредитно спестовна
кооперация Русенска популярна каса /в несъстоятелност/ срещу Кредитно
спестовна кооперация Русенска популярна каса /в несъстоятелност/, чрез
законния й представител Ю. Г. Д.-управител и М. Д. АТ. от гр.Русе,
субективно и кумулативно съединени искове за обявяване за недействителен
по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник, на сключения
между КСК РПК, представлявана от Ю. Г. Д.-председател и М. Д. АТ. от
гр.Русе договор за покупко продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт №96 от 14.12.2017г. на Русенски нотариус. Отхвърлил е
изцяло, като неоснователен, предявения от И.С. Т., в качеството му на
постоянен синдик на Кредитно спестовна кооперация Русенска популярна
каса /в несъстоятелност/ срещу Кредитно спестовна кооперация Русенска
популярна каса /в несъстоятелност/, чрез законния й представител Ю. Г. Д.-
1
управител и М. Д. АТ. от гр.Русе в условията на евентуалност иск по чл.135
от ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на
несъстоятелния длъжник, на сключения между КСК РПК, представлявана от
Ю. Г. Д.-председател и М. Д. АТ. от гр.Русе договор за покупко продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт №96 от 14.12.2017г. на
Русенски нотариус. Отхвърлил е изцяло, като неоснователен, предявения от
И.С. Т., в качеството му на постоянен синдик на Кредитно спестовна
кооперация Русенска популярна каса /в несъстоятелност/ срещу М. Д. АТ. от
гр.Русе иск по чл.55 ал.1, хипотеза 3-та от ЗЗД във връзка с чл.57 ал.2 от ЗЗД
във връзка с чл.34 от ЗЗД за връщане в масата на несъстоятелността
равностойността на недвижимите имоти, намиращи се в гр.Русе, *********,
подробно описани в нотариален акт №96/14.12.2017г. на Русенски нотариус.
Осъдил е Кредитно спестовна кооперация Русенска популярна каса /в
несъстоятелност/, представлявана от И.С. Т. – постоянен синдик да заплати на
М. Д. АТ. сумата 1 700,00 лева, направени разноски по делото за заплатен
адвокатски хонорар и депозит за вещо лице. Осъдил е на основание чл.649
ал.6 от ТЗ Кредитно спестовна кооперация Русенска популярна каса /в
несъстоятелност/, представлявана от И.С. Т. – постоянен синдик да заплати
държавна такса по сметката на Русенския окръжен съд в размер на сумата
182,51 лева.
Против решението е постъпила въззивна жалба от Кредитно спестовна
кооперация Русенска популярна каса /в несъстоятелност/, чрез синдика И.С.
Т..
Моли Апелативният съд да отмени изцяло първоинстанционното
решение на Русенския окръжен съд, като неправилно и вместо него да
постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи
конститутивния иск по чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ, а в случай че намери този главен
иск за неоснователен и недоказан, да уважи предявения при условията на
евентуалност отменителен иск с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД., както и
при уважаване на някой от двата иска, да уважи и обусловения осъдителен
иск по чл.649 от ТЗ във връзка с чл.57 ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.55 ал.1 от
ЗЗД във връзка с чл.34 от ЗЗД.
Прави оплакване, че обжалваното решение е постановено в нарушение
2
на материалния закон и е необосновано. Счита същото за валидно и
допустимо, но неправилно. Излага подробни съображения в подкрепа на
становището си.
Въззиваемите, ответници в Първата инстанция, Кредитно спестовна
кооперация Русенска популярна каса /в несъстоятелност/, представлявана от
Ю. Д.-управител и М. Д. АТ. от гр.Русе, чрез процесуалните си представители
адвокат Ф.М. и адвокат Е.С., в писмени отговори, молят Апелативният съд да
потвърди обжалваното решение, като правилно и да остави без уважение
въззивната жалба, като неоснователна. Отговорите са мотивирани.
Въззивникът не изпраща представител в съдебно заседание. Същият,
чрез процесуалния представител адвокат Д.Р., излага допълнителни
съображения в писмена защита.
Процесуалният представител адвокат Ф.М. на въззиваемия Кредитно
спестовна кооперация Русенска популярна каса /в несъстоятелност/,
представлявана от Ю. Д.-управител
също не се явява в съдебно заседание, но представя във Въззивната инстанция
писмена защита, съдържаща допълнителни съображения в подкрепа на тезата
му за неоснователност на въззивната жалба.
Процесуалният представител адвокат Е.С. на въззиваемия М. Д. АТ., в
съдебно заседание, моли Апелативният съд да потвърди обжалваното
решение, като правилно и да отхвърли въззивната жалба, като неоснователна.
Поддържа изцяло наведените в отговора доводи. Нямало спор относно
фактическата обстановка. Ищецът е имал ликвидно и изискуемо вземане към
Кредитно спестовна кооперация Русенска популярна каса. Прието било
решение на общото събрание на Кооперацията за разпореждане с недвижимо
имущество в полза на член кооператорите, които имат вземане. Процесната
сделка била извършена преди датата на неплатежоспособността. В случая
сделката била не между член кооператори, а между член кооператор и Касата.
ВКС давал възможност на изпълнителните органи да вземат решение за
разпореждане с имоти, и в случая разпореждането с процесния имот е в
изпълнение решение на общото събрание. Видно от решението на общото
събрание всички член кооператори са били третирани равнопоставено. Моли
3
Апелативният съд с въззивното решение да препрати към мотивите на
Първоинстанционния съд. Претендира за присъждане на всички направени по
делото разноски, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК. Представя
писмена защита.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания,
възраженията в двата отговора, съобрази становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на
обжалваното решение в границите на правомощията си Апелативният съд
приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима.
При обсъждане на нейната основателност намира за установено
следното:
Решението е валидно и допустимо, а по същество – правилно.
Пред Русенския окръжен съд е предявен от синдика на Кредитно
спестовна кооперация Русенска популярна каса /в н./ срещу Кредитно
спестовна кооперация Русенска популярна каса /в н./ и М. Д. АТ. от гр.Русе
главен иск с правно основание чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ за обявяване
недействителността по отношение кредиторите на несъстоятелността на
Кооперацията на договор за покупко продажба, оформен с нотариален акт
№96 от 14.12.2017г. на нотариус Г. Г., от района на Русенския районен съд,
евентуален иск по чл.135 от ЗЗД да бъде обявен за недействителен по
отношение кредиторите на несъстоятелността на КСК РПК същият договор за
покупко продажба, обективиран в посочения нотариален акт, както и иск по
чл.649 от ТЗ във връзка с чл.55 и чл.34 от ЗЗД за осъждане на ответника М.А.
да въне в масата на несъстоятелността равностойността на процесните имоти
на обща стойност 32 400,00 лева, заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й
изплащане..
Очертаващата се фактическа обстановка е:
С решение №162 от 15.10.2018г., постановено по т.д. №132/2018г.,
Русенският окръжен съд е открил производство по несъстоятелност на
4
Кредитно спестовна кооперация Русенска популярна каса, с определена
начална дата на неплатежоспособността 30.04.2018г. Молбата за откриване
производство по несъстоятелност е подадена в съда от Кооперацията на
същата дата 30.04.2018г. Решението е вписано в търговския регистър, по
партидата на Кооперацията, на 19.10.2018г. За синдик, отначало временен, а
впоследствие включително понастоящем за постоянен, е вписан И.Т..
На 23.07.2016г. е проведено извънредно общо събрание на
Кооперацията. Взети са следните решения, видно от протокол
№32/23.07.2016г., а именно: за бъдещата дейност на Кооперацията като се
погасяват задълженията чрез реализация на активите /по т.1/; при постъпване
на суми от реализация на активи, включително и от продажба на имоти, на
кооператорите да се заплатят съразмерно вземанията им по допълнителните
вноски в размер на по 10% /по т.2/; член кооператорите да могат писмено да
заявят желание за придобиване на недвижим имот по пазарна цена,
определена от независим оценител и при прихващане от вземането си към
Кооперацията на задължението си за цената /по т.3/; създава се комисия,
която да осъществи приложението на решенията по предходните т.2 и т.3
/решение по т.4/, както и член кооператорите да могат да трансформират част
или всички допълнителни вноски в заеми към Кооперацията, с различен срок
и годишна лихва, след писмено заявление /по т.5/.
Проведен е търг за процесните 4-ри гаража, намиращи се в гр.Русе,
ж.к.Родина-1, ********* като с протокол от 06-12-2017г. от заседание на
Тръжната комисия към Кооперацията за купувач е определен М.А.,
единствено който е проявил интерес към тези имоти и който е бил единствен
наддавач.
На 14.12.2017г. сделката за покупко продажба е сключена във формата
на нотариален акт №96, оформен от нотариус с район на действие районът на
Русенския районен съд. Покупната цена е по 8 100 лева за всеки гараж, или
общо е в размер на сумата 32 400 лева, като е договорено вместо плащане да
се извърши прихващане между задължението за цената и насрещните
задължения на Кооперацията към купувача, по вземания на член кооператора
от срочни допълнителни вноски на обща стойност 32 900,63 лева, до размера
на цената по покупко продажбата от 32 400 лева, като след прихващането е
5
останал неизплатен остатък от 500,63 лева.
Видно от приетите като доказателства 4-ри броя удостоверения, всички
издадени от Община-Русе на 06.08.2019г., данъчните оценки на процесните
гаражи са съответно: на гараж №4 е 5 484,60 лева; на гараж №5 е 5 484,60
лева, на гараж №6 е 5 484,50 лева и на гараж №7 е 5 981,20 лева.
От заключението на назначената в Окръжния съд съдебно оценителска
експертиза се установява, че пазарната цена на гаражи №4, №5 е №6 е по
4 344 лева на всеки един, а на гараж №7 е 4 737 лева. Заключението е
компетентно и не е оспорено от страните, поради което Апелативният съд го
приема.
От посочените данни са налага изводът, че цената на сделката по
нотариален акт №96 е близо два пъти по-висока от реалната пазарна цена на
процесния недвижим имот – 4-те гаража.
Освен това, доколкото не е получил пълно удовлетворяване на
изискуемото си вземане, за неизплатения остатък от 500,63 лева М.А. се явява
кредитор на масата на несъстоятелността.
При тези приети за установени факти Апелативният съд стига до
следните правни изводи.
Предявен е основен иск с правно основание чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ от
синдика на Кредитно спестовна кооперация Русенска популярна каса /в н./
срещу Кредитно спестовна кооперация Русенска популярна каса /в н./ и М. Д.
АТ. за обявяване недействителността на процесната покупко продажба по
отношение кредиторите на несъстоятелността. Предявен е евентуален иск по
чл.135 от ЗЗД между същите страни за обявяване недействителността на
процесната покупко продажба. Предявен е и основен иск с правно основание
чл.649 от ТЗ във връзка с чл.55 и чл.34 от ЗЗД за връщане в масата на
несъстоятелността на пазарната цена на процесните 4-ри гаража, предмет на
покупко продажбата, оформена с нотариален акт №96/14.12.2017г.
Съгласно разпоредбата на чл.647 ал.1 т.6 от Търговския закон може да
бъде обявена за недействителна сделка, която уврежда кредиторите, ако
страна по същата е свързано лице с длъжника и при положение че сделката е
6
извършена в двугодишен срок преди откриване на производството по
несъстоятелност.
В случая не са налице всички предпоставки на посочената разпоредба.
Действително процесната покупко продажба е сключена в двугодишен срок,
считано от подаване на молбата по чл.625 от ТЗ. Същата обаче не е
увреждаща спрямо кредиторите, тъй като съгласно съдебната практика обща
характеристика на отменителните искове по чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ е
имущественото увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността, в
смисъл намаляване на нейното съдържание като пряка последица от
разпоредителни сделки и действия от страна на длъжника с негово имущество
или създаване на опасност от такова увреждане, както и се приема, че
увреждащо действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат
права на кредитора спрямо длъжника, в смисъл тези права да се осуетяват или
да се затруднява осъществяването им. Следователно увреждането означава
длъжникът да се лишава от свое имущество, да намалява същото, да
опрощава дълг, да обезпечава чужд дълг, да изпълнява чужд дълг без правен
интерес т.е. по някакъв начин да затруднява удовлетворяването на кредитора.
В случая процесната сделка не е увреждаща, тъй като действително след
извършването й четирите гараж не са част от масата на несъстоятелността, но
вместо това вземането на един от кредиторите – купувачът - е погасено почти
изцяло и той няма да участва в разпределението на сумите, получени от
продажбата на останалите активи.
Отделно от това процесната сделка не е увреждаща, тъй като същата е
извършена въз основа на взето решение на общото събрание на Кооперацията,
проведено на 23.07.2016г., на което е гласувано единодушно решение за
разпореждане с активи на Кооперацията и закупуването им от член
кооператорите за погасяване задълженията на Кооперацията към тях, с цел
удовлетворяване на вземанията към Кооперацията чрез придобиване на
активи вместо изпълнение на задълженията, при това такава възможност е
предоставена на всички член кооператори и по предварително определена
процедура, включваща писмено искане, заплащане по пазарна цена въз
основа на оценка на лицензиран оценител, както и при постъпване на суми от
активи е предвидено съразмерно удовлетворяване на вземанията на член
7
кооператорите за допълнителни вноски от по 10%.
Довод в подкрепа на становището, че в случая няма увреждане със
самия факт на имущественото разпореждане е това, че от имуществото в
масата на несъстоятелността се удовлетворяват различни вземания с различна
поредност, включително и разноски по несъстоятелността, поради което ако
сделката не беше сключена и гаражите биха останали част от масата на
несъстоятелността, не би се стигнало до съразмерно частично
удовлетворяване на всички кредитори.
Не е налице и предпоставката, изискуема по чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ,
купувачът да е свързано лице с длъжника. Купувачът е член-кооператор в
Кооперацията и не е от категорията лице, посочени в §1 ал.1 от
Допълнителните разпоредби на ТЗ. Освен това страни по процесната сделка
са член кооператорът и Кооперацията, а ако се приеме, че по аналогия се
прилага §1 ал.1 т.4 от ДР на ТЗ, каквато аналогия според настоящият съдебен
състав, е неприложима, свързани лица са член кооператорите /съдружниците/,
а не член кооператорът и Кооперацията /съдружникът и дружеството/. Не
приложима е и разпоредбата на §1 ал.2 от ДР на ТЗ, ако се приеме че член
кооператорът като има правата по чл.9 ал.1 т.1 и т.2 от ЗК, да участва в
управлението и контрола на Кооперацията и от тук между него и
Кооперацията може да се уговарят условия, различни от обичайните, тъй като
процесната покупко продажба е сключена въз основа на решение на общото
събрание на Кооперацията и по делото не се твърди, както и няма данни, да
не е извършена съобразно условията по това решение.
Предвид изложеното Апелативният съд приема, че предявеният иск по
чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ е неоснователен и недоказан, поради което следва да
бъде отхвърлен. В случая не са налице предпоставките, за да бъде приложен
чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ.
При това решение относно основния иск, Апелативният съд дължи
произнасяне и по евентуалния иск за обявяване недействителност на
процесната сделка по реда на чл.135 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.135 ал.1 от ЗЗД може да бъде обявена за
недействителна сделка, ако същата уврежда кредитора, при сключването й
8
длъжникът е знаел за увреждането, а ако сделката е възмездна, както е в
случая, лицето с което е договарял длъжникът също трябва да е знаело за
увреждането.
Според настоящия съдебен състав относно атакуваната по настоящото
дело покупко продажба не са налице всички посочени предпоставки.
Сделката не е с увреждащ характер, по посочените по-горе
съображения.
При сключването й Кооперацията-длъжник не е знаела за увреждане на
останалите кредитори. На общото събрание от 23.07.2016г., след обсъждане
актуалното финансово състояние на Кооперацията и проблемите с
ликвидността, са взети решения за преодоляване на финансовите проблеми
чрез продажба на активи и съразмерно удовлетворяване на вземанията на
член кооператорите до 10%; чрез преоформяне задълженията на
Кооперацията към член кооператорите в заеми с определен срок и при
заплащане на възнаградителна лихва, както и чрез прехвърляне право на
собственост върху активи вместо изпълнение на задълженията за връщане на
допълнителни вноски на член-кооператорите, при предоставена равна
възможност и при прилагане на един и същ ред за удовлетворяване на всички
член кооператори за това. Поради това с решението за даване вместо
изпълнение по реда на чл.65 ал.2 от ЗЗД, с цел преодоляване на временните
затруднения на Кооперацията, от която възможност могат да се възползват
всички член-кооператори, не може да се приеме Кооперацията да е знаела за
увреждащо действие на процесната покупко продажба спрямо останалите
кредитори – сделката е сключена в изпълнение на решение на колективен
орган на Кооперацията, с цел преодоляване на временните проблеми с
ликвидността и за подобряване финансовото й състояние.
По същите съображения не може да се приеме, че е налице знание и за
купувача за увреждане на останалите кредитори.
Страните по сделката не са свързани лица по смисъла на §1 ал.1 от ДР
на ТЗ, поради което презумпцията на чл.135 ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.649
ал.4 от ТЗ е неприложима, по изложените по-горе съображения.
Според настоящия съдебен състав, в случая е неприложима
9
разпоредбата на чл.135 ал.3 от ЗЗД, съгласно която действието е
недействително, когато е извършено преди възникване на вземането и с
единствената цел за увреждане на кредитора. Кредиторите са член-
кооператори и по делото е безспорно че те са имали вземания към
Кооперацията за допълнителни вноски преди датата на сключване на
процесната покупко продажба, а освен това същата не е сключена преди
възникване вземанията на останалите кредитори. Поради това се налага
изводът, че с договарянето страните не са целели увреждане на останалите
кредитори.
Предвид изложеното Апелативният съд приема, че и искът с правно
основание чл.135 ал.2 от ЗЗД, предявен като евентуален, е неоснователен и
недоказан, и следва да бъде отхвърлен.
Приетата в настоящата инстанция справка за днешното имуществено
състояние на Кооперацията не налага промяна на изводите за
неоснователност и недоказаност на предявените основен и евентуален иск.
При това решение по исковете по чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ и по чл.135 от
ЗЗД, неоснователен и недоказане и искът с правно основание чл.649 от ТЗ
във връзка с чл.55 и чл.34 от ЗЗД за връщане в масата на несъстоятелността
на пазарната цена на процесните 4-ри гаража, респективно на продаденото с
нотариален акт №96 имущество.
В обжалваното първоинстанционно решение Окръжен съд-Русе е
стигнал до същия краен решаващ извод.
Поради това същото се явява правилно и тъй като е правилно, следва да
бъде потвърдено.
Първоинстанционното решение е правилно и в частта му за
присъдените разноски.
Неправилно в първоинстанционното решение Русенският окръжен съд е
присъдил държавна такса в размер на сумата от 182,51 лева, при дължима
такава от 1 286 лева /изчислена при продажна цена по нотариалния акт 32 400
лева/. Следва неприсъдената от Първата инстанция разлика от 1103,49 лева
държавна такса да се присъди с въззивното решение. За тазе инстанция
10
жалбоподателят КСК РПК дължи държавна такса в размер на сумата 648
лева. Или с въззивното решение КСК РПК следва да бъде осъдена да заплати
по сметката на Великотърновския апелативен съд общо сумата 1 751,49 лева
дължима държавна такса, коят да се заплати от масата на несъстоятелността.
На адвокат Ф.М., като процесуален представител на КСК РПК /в н./-
гр.Русе не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение за тази
инстанция, тъй като не е искано, а по отношение на азвокатско
възнаграждение за Първа инстанция, Окръжният съд е отказал да присъди
такова и в тази част първоинстанционното решение не е обжалвано.
В частта, с която на адвокат С. Окръжен съд-Русе е присъдил
адвокатски хонорар от 1 700 лева, първоинстанционното решение е правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
За тази инстанция договорено е и е заплатено на адвокат С. адвокатско
възнаграждение в размер на сумата 1 600 лева, което е в рамките на
минималното, определено по реда на Наредба №1/2004г. Следва да бъде
присъдено. Направено е искане за това.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение №260024 от 09.10.2020г., постановено
по т.д. №247/2019г., на Окръжен съд-Русе.
ОСЪЖДА Кредитно спестовна кооперация Русенска популярна каса /в
несъстоятелност/, представлявана от синдика И.С. Т., да заплати по сметката
на Апелативен съд-Велико Търново допълнително държавна такса за първата
инстанция в размер на още 1 103,49 лева /освен присъдените от Окръжен съд-
Русе 182,51 лева, както и да заплати по сметката на Апелативен съд-Велико
Търново държавна такса за втората инстанция в размер на 648 лева /или да
заплати по сметката на Апелативен съд-Велико Търново държавна такса още
в размер на общо сумата 1 751,49 лева/, от масата на несъстоятелността.
ОСЪЖДА Кредитно спестовна кооперация Русенска популярна каса /в
несъстоятелност/, представлявана от синдика И.С. Т., да заплати на М. Д. АТ.
11
от гр.Русе сумата 1 600 лева, направени разноски по делото в тази инстанция,
от масата на несъстоятелността.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12