№ 515
гр. П., 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720100495 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация – П.“ АД, в
която се сочи, че в полза на дружеството срещу Община П. е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 6340/2021г. по описа на
Районен съд П. за сума представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент – общинско жилище, находящ се в град
П., кв. Тева, бл. 53, ап. 20 в размер на 770,39 лева главница за периода от 01.05.2018 г.
до 31.12.2018 г. и изравнителна сметка месец юли 2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (21.12.2021 г.) до окончателното изплащане на сумата, както и сума в
размер на 124,03 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания
за периода от 10.07.2018 г. до 15.06.2020 г.
Твърди се, че между топлофикационното дружество от една страна и ответника е
налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона, относно продажбата и
покупката на топлинна енергия. Излага свой прочит на относимото по спора
материално право. Твърди, че е изпълнил своето задължени, като е доставил на
ответника количеството топлинна енергия, чиято стойност се претендира в настоящото
производство.
С оглед на изложеното моли съда да признаете за установено, че ответникът
дължи горепосочените суми. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Оспорва исковата претенция по
основание и размер. Твърди, че процесният имот е общинско жилище където е
настанено трето по спора лице – Н. Л. А., която е действителен ползвател в качеството
си на наемател.
Позовава се на действащите общи условия с ищеца, съгласно които е следвало
1
да бъде уведомен за текущите задължения, както и за осигуряване на достъп за
отчитане на измервателните уреди, но това не е сторено.
Прави възражение за погасяване на вземанията по давност.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните поддържат изложените твърдения и фактически
възражения.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в
сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид,
падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се
установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за
която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение
за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера
на търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката
(ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните имат обвързваща
сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и
доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т.
2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за
2
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ
„клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими
от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която
купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди,
което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните
ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни
след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в
един местен ежедневник, поради което и с оглед липсата на твърдения от ответника за
възражения срещу тях, съдът счита, че са влезли в сила. Отношенията то така
действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в
ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим.
Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи
условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната
мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща
дължимите се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. При съобразяване на тази конкретна договорна клауза
и по правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, изискуемостта на вземането настъпва именно в
деня, следващ тридесетия ден след края на отчетния период. При неплащане в този
срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на
потребител, изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на
законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените
права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните не са спорни обстоятелствата, че
процесният имот представлява общинска собственост, предназначена за отдаване под
наем за жилищни нужди, като същите се установяват и от ангажираните писмени
доказателства, което дава основание на съда да приеме, че в конкретния случай
ответникът като собственик на процесния недвижим имот е пасивно материално
легитимиран по отношение на предявените искове.
Спорни са останалите елементи от правопораждащия фактически състав относно
доставката на топлинна енергия и нейната стойност.
По делото е изслушана и приета заключение по СТЕ, неоспорено от страните,
която съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено,
отговарящо на всички поставени задачи. В заключението е отразено, че същото е
изготвено при анализ на приложените по делото документи, изискани на място от
ищцовото дружество и от фирмата за дялово разпределение. От заключението се
установява, че монтираните в абонатната станция уреди за търговско измерване –
топломери са преминали през задължителните периодични метрологични проверки, в
хода на които са окачествени като съответстващи на одобрения тип, поради което са
годни за търговско измерване и показанията им могат да се считат за достоверни. В
експертизата е отразено, че през релевантния период технологичните разходи в
абонатната станция са приспаднати от брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно по
3
общия топломер. Същите са останали за сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е
подавана за разпределение само нетната топлоенергия. След провеждане на годишния
отчет разходът на топлоенергия е преизчислен, прогнозно начислените суми са
сторнирани и определената разлика е съобразена при индивидуалните изравнителни
сметки. Начислен е и разход за отопление на имота за отоплително тяло – щранг-лира,
без ИРУ, разходът за което аналогично е определен прогнозно по изчислителен път,
като след провеждане на годишния отчет сумите са сторнирани и разликата е отразена
в годишната изравнителна сметка. През периода е начисляван разход за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на
имота по проект – 125 куб.м., и само през зимния отоплителен период – времето, през
което е работила отоплителната инсталация в СЕС. Не е разпределяна топлоенергия и
не са начислявани като дължими суми за отоплителни тела в СЕС, доколкото в същата
няма работещи такива. В заключението е отразено, че начислените суми на абоната са
коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата
нормативна уредба. Изяснено е, че е начислен прогнозен разход за битова гореща вода,
но след извършен отчет е преизчислен съгласно показанията на водомера.
При така установените факти, въз основа на извършения анализ експертизата
достига до извод, че общата дължима сума за процесния период е на стойност от
770,39 лева.
По делото е изслушана и приета заключение по СИЕ, изготвено при проверка на
счетоводството на ищцовото дружество. Вещото лице по приетата СИЕ е
констатирало, че размерът на претендираната главница помесечно за исковия период е
формирана от дължимата ТЕ по компоненти – отопление, вноска за услугата „дялово
разпределение“, БГВ, изравнителна сума и корекция. Вещото лице е достигнало до
извод, че за исковия период равностойността на предоставяните от ищеца услуги за
отопление, битово подгряване на гореща вода и дялово разпределение, след
корекциите, съгласно изравнителните сметки възлиза на посочената в исковата молба
стойност – 770,39 лв. Падежите на всяко месечно задължение са определени, при
съобразяване на клаузите на Общите условия на дружеството. В заключението по СИЕ
е посочено, че за процесния период лихва за забава е в размер на 124,03 лева. Съдът
кредитира изцяло приетата СИЕ, тъй като същата е изготвена компетентно, подробно и
в пълнота отговаря на всички поставени задачи.
От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в
качеството си на страна по облигационното правоотношение с ответника, през
процесния период е доставил до ползвания от него имот топлинна енергия за сумата
посочена в исковата молба.
Ответникът е въвел правопогасяващо възражение за изтекла погасителна
давност. В настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставена и
неплатена топлинна енергия има характера на периодично плащане по см. на чл. 111,
б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който
смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че
тригодишният давностен срок е приложим и по отношение на вземането,
представляващо законна лихва за забава на месечните плащания, предвид характера му
и регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на всички
акцесорни вземания като последица от погасяването по давност на главницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто
характер има процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на
4
съдебно претендиране на вземането.
По правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Следователно вземането за главница (изискуемо в тридесетдневен срок от
датата, означаваща края на отчетния период), възникнало в тригодишен срок преди
дата на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение е погасено по
давност.
При съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е депозирано
процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
21.12.2021 г., което действие води до прекъсване на давността за процесните вземания
на основание чл. 116 ЗЗД, съдът намира, че не цялата искова претенция е погасена по
давност. Както бе посочено - чл. 34, ал. 1 от общите условия определя изискуемостта
на всяко месечно вземане (прогнозните по чл. 32, ал. 1, т. 2 ОУ) - деня, следващ
изтичането на тридесет дена след края на отчетния период. В този период
задължението е изпълняемо - длъжникът може да изпълни, но не е длъжен да го стори
(арг. чл. 70, ал. 1 ЗЗД), т.е. вземането е възникнало, но то не е изискуемо по смисъла на
чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Изтичането на 30-дневния срок е относим към изискуемостта и
изпадането в забава на длъжника, като се санкционира с начисляване на обезщетение
за забава – чл. 34, ал. 6 ОУ.
При тези обективни данни и правни изводи, настоящият състав приема, че
процесните вземания за главница са погасени по давност за сумите дължими за
отчетните месеци до 31.10.2018г. включително. Останалите в периода от м. ноември
2018 г. (изискуемо на 31.12.2018 г.) до 31.12.2018 г. вкл. и изравнителна сметка месец
юли 2019 г., в общ размер на 258,33 лева не се покриват от тригодишна погасителна
давност.
По отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че
предвид акцесорния му характер, възникването на последното е обусловено от
дължимостта на главното вземане и неизпълнението му в срок и на основание чл. 119
ЗЗД същото е погасено по давност с изключение на лихвата върху непогасената по
давност главница, като този иск е основателен за сумата от 34,58 лева.
При тези правни изводи, предявените искове се явяват частично основателни и
следва да бъдат уважени в тази им част, а отхвърлени в останалата.
Без правно значение е дали в процесното жилище е бил настанен наемател, тъй
като той не е страна по облигационното правоотношение с ищеца, а вътрешните
взаимоотношения с ответника са извън предмета на настоящото производство.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 ГПК такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в
размер в общ размер на 375,00 лева, като е претендирал и възнаграждение за
процесуално представителство в размер от 200,00 лева, който съдът определя в размер
на 100,00 лева, което също следва да бъде присъдено. При този изход от спора на
ищецът се дължат разноски в размер на 155,56 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца
се дължат 24,56 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
Ответникът е претендира разноски и по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК такива
5
следва да му бъдат присъдени. От заявените такива за възнаграждение за процесуално
представителство в размер от 100,00 лева, пропорционално на отхвърлената чат от
иска следва да му бъдат присъдени 67,25 лева. В заповедното производство разноски
не са претендирани.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА
на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу
Община П., ЕИК *********, гр. П., пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А в размер на 258,33
лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот – общинско жилище, находящ се в град П., кв. Тева, бл. 53, ап. 20
за периода от 01.11.2018 г. до 31.12.2018 г. включително и изравнителна сметка месец
юли 2019 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.12.2021 г. до
окончателното изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на
34,58 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за
периода от 01.12.2018 г. до 15.06.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 153, ал. 1 ЗЕ за
разликата над 258,33 лева до пълния предявен размер от 770,39 лева и периода от
01.05.2018 г. до 31.10.2018 г. и този по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 34,58 лева до
пълния предявен размер от 124,03 лева за периода от 10.07.2018 г. до 30.11.2018 г. като
погасено по давност, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 6340/2021 г. по описа на Районен съд П..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община П., ЕИК ********* да
заплати на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК ********* сумата от 155,56 лева –
разноски пред Районен съд П. в исковото производство и сумата от 24,56 лева –
разноски пред Районен съд П. в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК
********* да заплати на Община П., ЕИК ********* сумата от 67,25 лева – разноски
пред Районен съд П. в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6