Р Е Ш
Е Н И Е
№ 418
гр. Горна Оряховица, 10.10.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, втори състав в публично заседание на тридесети
септември пред две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при участието на секретаря M.K. и в присъствието на прокурора……………., като разгледа
докладваното от съдията Вардаров гр.дело№2576/2018г.
по описа на Горнооряховския районен
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове по
чл.432 ввр. чл.429 ал.3 от КЗ ввр. чл.52 от ЗЗД ввр. чл.45 от ЗЗД и по чл.497 ввр. чл.496 от КЗ и чл.380 от КЗ ввр. чл.429 ал.3 от КЗ
ввр. чл.86 ввр. чл.84 от ЗЗД.
Ищецът С.А.Й.(чрез
адв.М.М. от САК) твърди в исковата си молба, че на
20.08.2016г., около 10h15min. е управлявал автомобил „Опел Астра“ с ДК№***** с
поставен обезопасителен колан по път III-4005 в прав участък в посока от
гр.Стражица към гр.В.Търново. В автомобила пътували още П.П.О., А.Й.А. и
седемгодишната Светослава И.. По същото време на км. 4.200 се движел автомобил
„ВАЗ“ с ДК№***** по черен път, разположен в северната част, с намерението да
направи ляв завой и да се включи в движението на пътя с предимство в посока към
гр.Стражица, При изпълнение на маневрата, водачът на автомобила „ВАЗ“ не се
огледал и не забелязал управлявания от С.Й. автомобил „Опел Астра“, който се
намирал от лявата му страна. Водачът на автомобила „ВАЗ“ внезапно спрял,
перпендикулярно на платното за движение. Настъпил удар, челен за управлявания
от С.Й. автомобил - централен с предна челна дясна част, предна броня и
страничен - кос, със странична лява част, преден ляв калник и леви врати за
автомобила „ВАЗ“. След удара и двата автомобила се преместили с транслация и
ротация. На мястото на инцидента пристигнали екипи на спешна помощ и пътна
полиция. Съставен бил Протокол№52/20.08.2016г. за ПТП с пострадали лица, от
който се установило, че водач на автомобила „ВАЗ“ е М.А.Д., а собственик Ш.А.М.. Твърди се, че към момента на ПТП за автомобила „ВАЗ“ имало валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена
със ЗД„Бул Инс”АД, обективирана в застрахователна полица№BG/02/116001032218,
със срок на покритие: 04.04.2016г.-03.04.2017г. След справка в информационния
сайт на Гаранциония фонд се установява, че договорът за застраховка е бил
прекратен на 19.10.2016г. Във връзка с инцидента било образувано ДП№131/2016г.
по описа на РУМВР гр.Стражица(прок.преписка№1602/2016г. на ГОРП). В хода на
производството било установено, че вина
за инцидента носел водачът на автомобила „ВАЗ“, тъй като е нарушил правилата за
движение, визирани в ЗДвП. Производството е приключило с Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 16.05.2018г., постановено по
ДП№131/2016г. по описа на РУМВР гр.Стражица(прок.преписка№1602/2016г. на ГОРП),
с което на основание чл.243 ал.1 т.1
ввр. чл.24 ал.1 т.9 от НПК производството било прекратено. Твърди се, че
вследствие на инцидента С.Й. е претърпял множество физически травми. Според
съдебно-медицинско удостоверение№А-151/2016г. се установяват: кръвонасядания с
оток на меките тъкани в областта на лявата раменна става, на лявата мишница, в
дясната гръдно-коремна половина, по гърба на дясната ръка и в тилната част на
главата и врата с оток на меките тъкани, оплаквания от болки при движение в
лявата раменна става, от главоболие, виене на свят и от нарушено равновесие.
Уврежданията били довели до промяна в клиничното му здраве, проявено като
временно разстройство, неопасно за живота, съпроводено с болка и страдание по
време на възстановително-оздравителния процес(за срок от 25 дни). Твърди се
също, че ищецът претърпял и имуществени, изразяващи се в заплатени разходи за
лечението му, в размер на сума от 50.00лв.(квитанция№А-151/02.09.2016г.). На
22.08.2018г. С.Й. е депозирал до ответника Претенция с
вх.№ОК-601271/22.08.2018г., с която е поканил ЗД„Бул Инс”АД да му заплати общо сума в размер на
50050.00лв.(50000.00лв. - обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 20.08.2016г.,
както и сума в размер на 50.00лв. - обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изрязяващи се в заплатени разходи за лечението му, в резултат на ПТП от
20.08.2016г.(застрахователят не е
отговорил на така заявената претенция) . Твърди се, че процесните травми
се отразили изключително тежко върху физическото състояние на ищеца(изпитвал
нестихващи болки и до днес). В периода на възстановяване трудно се
обслужвал и бил принуден да остава на
легло през по-голямата част от деня. И към настоящия момент продължавал
лечението си. Наред с физическите травми, преживял и душевни такива. Почувствал
е основателен страх за живота си. Избягвал да пътува в автомобил, изпитвайки
страх да не стане отново жертва на инцидент. Близките му се страхували за
здравословното му състояние. Принудени били да се грижат за него в домашни
условия и не са могли да продължат нормалния си ритъм на живот и да изпълняват
ежедневните си задължения. Моли съда да
постанови решение, с което да бъде осъдено ЗД„Бул Инс”АД с ЕИК:***** да
заплати на С.А.Й.: сумата
8000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени от страна на Й.
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдание, в резултат на ПТП от
20.08.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 27.12.2018г. до окончателното и изплащане; сумата
250.00лв., представляваща мораторна лихва
върху сумата 8000.00лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди
за периода: 07.09.2018г.-27.12.2018г.; сумата 50.00лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи
за лечението му, в резултат на ПТП от 20.08.2016г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 27.12.2018г.
до окончателното и изплащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът ЗД„Бул
Инс”АД с ЕИК:*****(чрез адв.В. Р.Ш. от РАК) оспорва предявените искове. Счита
предявените искове за недопустими.
Приложеното постановление за прекратяване на наказателното производство не бил
стабилен прокурорски акт, тъй като същият може да бъде обжалван след изтичане
на срока, пред по-горната прокуратура.
Нямало данни постановлението да е връчено на ищеца. Така нямало яснота, относно
това чия е вината за настъпването на ПТП, за да се определи дали е задействана
отговорността на застрахователя по
сключената застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и съответно
дали ищецът е правоимащо лице да претендира застрахователно обезщетение от
застрахователя на виновното за ПТП лице. Счита, че лицето-ищец в настоящето
производство, не е от кръга лица, които могат да търсят обезщетение от
застрахователя(не е активно легитимирано с правото на този иск/искове). Ищецът
не фигурирал като пострадало лице в Констативен
протокол№52/20.08.2016г. за ПТП с пострадали лица(вписани пострадали от ПТП лица са: П.П.О., М.А.Д.
и Е.И.Д.). Нямало данни и в постановлението за прекратяване на наказателно
производство, ищецът да е получил травматичните увреждания, които се твърдят в
исковата молба и същите да са в резултат на ПТП, настъпило на 20.08.2016г.
Приложено е съдебномедицинско удостоверение е изготвено близо 2 седмици след
процесното ПТП, като дори да са налице някакви травматични увреждания, то не
можело да се установи пряката причинно-
следствена връзка между уврежданията и
процесното ПТП. Счита предявения иск за неоснователен. В постановлението за
прекратяване на наказ.производство били изяснени
правнорелевантни обстоятелства и цялостната фактическа обстановка около
настъпване на ПТП, като било установено, че „вината за реализиране на ПТП е на
водача Д. и на водача Й.“. При положение, че ищецът също е виновен за
настъпване на ПТП, то той не можел да иска застрахователно обезщетение от
застрахователя, тъй като с действията/бездействията си, е предизвикал
настъпването на ПТП. Оспорва изложения в исковата молба механизъм на настъпване
на ПТП. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира
направените разноски по делото.
Съдът,
след като събра необходимите доказателства за изясняване на делото от
фактическа и правна страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност, съгласно
изискванията на ГПК, приема за установено следното:
На 20.08.2016г., около 10h15min. С.А.Й. е управлявал
автомобил „Опел Астра“ с ДК№***** по път III-4005 в прав участък в посока от
гр.Стражица към гр.В.Търново. В автомобила пътували още А.Й.А.(на предната
седалка вдясно от водача); П.П.О.(на задната седалка зад А.Й.А.) и седемгодишната С. И.(на задната седалка). По
същото време на км. 4.200 се движел автомобил „ВАЗ“ с ДК№***** по черен път,
разположен в северната част, с намерението да направи ляв завой и да се включи
в движението на пътя с предимство в посока към гр.Стражица, При изпълнение на
маневрата, водачът на автомобила „ВАЗ“ не се огледал и не забелязал
управлявания от С.Й. автомобил „Опел Астра“, който се намирал от лявата му
страна. Водачът на автомобила „ВАЗ“ внезапно спрял, перпендикулярно на платното
за движение. Настъпил удар, челен за управлявания от С.Й. автомобил „Опел
Астра“ - централен с предна челна дясна
част, предна броня и страничен - кос, със странична лява част, преден ляв
калник и леви врати за автомобила „ВАЗ“. След удара и двата автомобила се
преместили с транслация и ротация. На мястото на инцидента пристигнали екипи на
спешна помощ и пътна полиция. Съставен бил Koнстативен протокол№52/20.08.2016г.
за ПТП с пострадали лица, от който се установило, че водач на автомобила „ВАЗ“
е М.А.Д., а собственик Ш.А.М.. Изготвен
бил и Констативен протокол за оглед на
ПТП от 20.08.2016г.
Към момента на ПТП(20.08.2016г.) за
автомобила „ВАЗ“ имало валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗД„Бул Инс”АД, обективирана в
застрахователна полица№BG/02/116001032218, със срок на покритие: 04.04.2016г.-03.04.2017г.
След справка в информационния сайт на Гаранциония фонд се установява, че
договорът за застраховка е бил прекратен на 19.10.2016г. Във връзка с инцидента
било образувано ДП№131/2016г. по описа на РУМВР
гр.Стражица(прок.преписка№1602/2016г. на ГОРП). В хода на производството било установено, че „вината за реализирането на ПТП е на
водача М.А.Д. и
на водача С.А.Й.. Последният е бил длъжен да се движи с такава скорост, че да
спре в зоната на своята видимост. Д. е закъснял с реакцията си за спиране на
автомобила. Той се движил със скорост 85.7km/h. При движение със скорост
79.6кm/h Д. е имал възможност да спре преди реализиране на удар с л.a. „ВАЗ“. Водачът на л.а.“ВАЗ” не е имал
техническа възможност да възприеме л.а. „Опел Астра“. Той е нарушил чл.37 ал.3 от ЗДвП”.
Производството е приключило с Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 16.05.2018г., постановено по ДП№131/2016г. по описа
на РУМВР гр.Стражица(прок.преписка№1602/2016г. на ГОРП), с което на основание
чл.243 ал.1 т.1 ввр. чл.24 ал.1 т.9 от НПК производството било прекратено.
По делото
е приложена Претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение ОК-601271/22.08.2018г. за неимуществени вреди по
застраховка „Гражданска отговорност“ от страна на С.А.Й. по повод възникнало ПТП на 20.08.2016г. Описвайки неимуществените вреди, Й. е
отправил претенция към ЗД„Бул Инс”АД в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност” на виновния водач, за изплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от
настъпилите при процесното ПТП травматични увреди, в размер на 50000.00лв., а също и обезщетение за имуществени вреди – 50.00лв., както и предложение за
постигане на крайно извънсъдебно споразумение. Не се спори, че не е постигнато
споразумение и не е извършено плащане по така заявената претенция.
Видно от Съдебномедицинско
удостоверение№А-151/2016г., издадено от съдебен лекар в СМО при МОБАЛ В.Търново се установяват за С.А.Й.:
кръвонасядания с оток на меките тъкани в областта на лявата раменна става, на
лявата мишница, в дясната гръдно-коремна половина, по гърба на дясната ръка и в
тилната част на главата и врата с оток на меките тъкани, оплаквания от болки
при движение в лявата раменна става, от главоболие, виене на свят и от нарушено
равновесие. Приложена е и квитанция за разходен ордер№А-151/02.09.2016г. за
снабдяване със съдебномедицинско удостоверение за сумата 50.00лв.
Според
заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-медицинска експертиза С.А.Й. е получил травматични
увреждания: кръвонасядания –хематом(13смХ9см) в областта на лява мишница отпред
и странично, оток на околните тъкани; ограничен обем на движение в лява раменна
става на долната половина на гръдната стена и към корема се установило
кръвонасядане-хематом(21смХ5см) и вероятен отпечатък от предпазен колан; на
дясна ръка - дорзално хематом(7смХ5см) с оток на околните тъкани; в областта на
шията отзад на границата с окосмената част се установил хематом(8смХ5см); силно
ограничен обем на движение в шийната област и оток на меките тъкани.
Според вещото лице, цитираните
травматични увреждания отговаряли да бъдат получени по време, място и начин
съобщени от пострадалия и описани в исковата молба, т.е. при претърпяно ПТП на
20.08.2016г. Травматичните увреждания били получени при удар в твърд, тъп предмет(части
от купето на автомобила и от предпазния колан на водача). Според вещото лице,
на пострадалия били причинени, болка и страдание и трайно затруднение в
движението на шията за срок 20-25 дни, като първоначално болките са били с
изключително висок интензитет(през първите 10 дни пострадалият се придвижвал
трудно), а впоследствие болките са намалели, като са отзвучали след 25-30дни,
което е и срок за пълното възстновяване. Нямало данни за провеждани рехабилитационни
процедури. Според вещото лице от посочените белези по гърдите на пострадалия било
видно, че същият е бил с поставен предпазен колан(при липса на такъв колан,
травматичните увреждания биха били с по-голям обем и интензитет и биха засегнали
повече части на тялото. Съдът кредитира заключението на вещото лице като
обосновано и компетентно. Същото не е оспорено от страните.
В
заключението на допуснатата съдебна автотехническа експертиза вещото лице твърди, че
процесното ПТП е настъпило на
20.08.2016г. в 10h15min. при нормална пътно-транспортната обстановка(сухо
време, без валежи), в т.ч. на прав участък на път III-
По делото
са ангажирани гласни доказателства. Св.М. Ат.Д. потвърждава, че е
претърпял ПТП преди повече от две
години(20.08.2016г.), но нищо не помни. Тогава тръгнали с жена си Емилия
Ив.Дикова за гъби с лекия автомобил „ВАЗ
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл.432 от КЗ, при
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционална на
деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е налице
отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на
обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл.45 от ЗЗД против
деликвента. Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск
по чл.45 от ЗЗД или с иск по чл.432 от КЗ, е предоставена на избор по волята на увредения, но защитеното му право и с
двата иска е само едно - на обезвреда за причинени от деликвента вреди. В
случая ищецът е избрал защита на накърнените му права чрез прекия иск против
застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ. Съобразно чл.432 ал.1 от КЗ увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл.380 от КЗ.
Разпоредбата на чл.498 ал.3 от КЗ предвижда, че увреденото лице може да
предяви претенцията си за осъждане на застрахователя да плати застрахователно
обезщетение само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. Следователно правото на ищеца да
предяви иск пред съда възниква само ако преди това ищецът е предявил
претенцията си пред застрахователя, но той: 1.не е платил в тримесечен срок;
2.отказал е да плати; 3. предложил е или е изплатил обезщетение, но ищецът не е
съгласен с размера му. Нормата определя допустимостта на иска, т.е. това е
процесуална предпоставка за допустимост на иска, от категорията на абсолютните,
за които съдът е длъжен да следи служебно и в този смисъл нормата е
императивна. Провеждането на уредената в разпоредбата на чл.380 от КЗ
процедура, предвиждаща задължение на лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция, към която норма чл.498 ал.3 от КЗ препраща, е
абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск, т.е. за
допустимост на прекия иск за заплащане на обезщетение за вреди. По делото е
установено, че преди подаване на исковата молба ищецът е отправил към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ. В
този смисъл, съдът намира, че уреденото в КЗ производство по искане за плащане
на застрахователно обезщетение пред застрахователя е изчерпано като възможност
за извънсъдебно уреждане на спора в срока по чл.498 от КЗ и за ищеца се открива
възможност да предяви претенциите си пред съда.
С оглед изложеното, предявените искове са допустими.
По силата
на договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят покрива
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или
неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с
притежаването и използването на МПС. За основателността на предявения иск по
делото следва да бъде доказано кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди,
които стоят в причинна връзка с осъществено застрахователно събитие, наличие на
застрахователен договор, по който застрахован е причинителя на вредата. Основен
елемент на непозволеното увреждане е вредата. Вредата подлежи винаги на
репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и виновно деяние(да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Самият институт на непозволеното увреждане
включва в своя фактически състав следните елементи: деяние/действие или
бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина).
Отговорността на застрахователя при деликт е гаранционно-обезпечителна и се
определя от предмета на имущественото застраховане. В съответствие с правилото
на чл.154 ал.1 от ГПК за разпределение
на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, в
условията на пълно и главно доказване, противоправното действие на водача на
лекия автомобил, причинените му от ПТП болки и страдания, както и връзката
между тях. В тежест на ответника е да докаже твърдението си за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца, както и
правоизключващи/правопогасяващи възражения чрез допустимите от закона
доказателствени средства.
Нормата
на чл.432 ал.1 от КЗ сочи, че увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя и за
основателността на иска е необходимо доказване на следните
предпоставки:1/валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” между застрахователя-ответник и
лицето, отговорно за причинените вреди при ПТП; 2/отговорност на прекия
причинител по чл.45 от ЗЗД при следния фактически състав: деяние, вреда на
ищеца, причинна връзка, противоправност и вина. В случая са налице всички
визирани предпоставки на иска по чл.432 ал.1 от КЗ.
Представените материали по Досъдебното производство№131/2016г. на РУ”Полиция” гр.Г.Оряховица по
преписка№1602/2016г. на ГОРП, приключили
с постановление за прекратяване на наказателното производство съдът следвало да
цени по аргумент на противното от разпоредбата на чл.300 от ГПК. При липсата на
влязла в законна сила присъда на наказателен съд, която е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца/чл.300 от ГПК/, следва на общо
основание съгласно правилата на общия исков процес да се установят
предпоставките на института на непозволеното увреждане, съгласно общия принцип
на непосредственост в чл.11 от ГПК( налице ли е противоправно деяние на
застрахования при ответника водач на МПС, причинени вреди на ищеца, причинна
връзка между деянието и вредите, както и вина на застрахования при ответника
водач).
Безспорно се установява при така описания
механизъм, съобразно кредитираното заключение на съдебната автотехническа експертиза,
че основната причина за настъпване на произшествието са субективните действия
на водача на лекия автомобил“ВАЗ“. Той е бил длъжен и е могъл да съобрази
поведението си на пътя с конкретните пътни условия, за да избегне опасност от
настъпване на ПТП. Водачът на лекия автомобил“ВАЗ“ не е трябвало технически да
предприема маневра завой наляво от черния път с асфалтово заустие, намиращ се
северно по посока от гр.Стражица към гр.В.Търново и навлизането на платното за
движение на път III-4005. Водачът на лекия автомобил“ВАЗ“ да пропусне движещия
се от към лявата му страна лек автомобил“Опел Астра“ по пътя от гр.Стражица към
гр.В.Търново и след като премине покрай него да извърши маневра завой наляво по
посока към гр. Стражица. По този начин,
от страна на водача на лекия автомобил“ВАЗ“ е допуснато нарушение на
чл.37 ал.3 от ЗДвП - водачът на ППС, излизащо на път от крайпътна територия,
като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е
длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по
този път, като именно това нарушение е довело и до реализирането на процесното
произшествие(това нарушение е и отбелязано в цитираното Постановление
за прекратяване на наказателно производство от 16.05.2018г., постановено по
ДП№131/2016г. по описа на РУМВР гр.Стражица(прок.преписка№1602/2016г. на ГОРП)). Едно от задълженията на водач на
МПС, който предприема маневра за завиване наляво, наред със съответното
пристрояване и подаването на своевременен сигнал, е преди да навлезе в
насрещната лента на пътя да се убеди, че липсват както насрещни, така и попътни
МПС на движението, на които ще попречи или застраши безопасността им. Той е
длъжен да изчака насрещно движещото се МПС, за да му осигури предимство.
Задължителната преценка за безопасността на извършваната маневра за всички ония
участници в движението, които могат да бъдат засегнати и увредени, е на водача
предприемащ маневра завиване наляво(Решение№473/08.07.2011г. по
нак.дело№442/2010г. ВКС). Според
кредитираното заключение на вещото лице, на практика водачът на лекия
автомобил„Опел Астра“ не е имал техническа възможност да предотврати процесното
ПТП. Технически правилно би било водачът
на лекия автомобил„Опел Астра“ след възникването на критичната пътна ситуация и
в резултат на това и последвалото задействане на спирачната уредба до
максимална степен на управлявания от него лек автомобил, да остане в дясната за
него пътна собствена лента за движение, при което вероятно нямаше да настъпи
удар или ако се осъществи, то същия би имал други измерения и параметри. Така
или иначе, в случая не може да се говори за съпричиняване. На второ място, налице е вина на на застрахования при ответника водач
на лекия автомобил”ВАЗ”. Вината на водача на се предполага до доказване на противното,
съгласно разпоредбата на чл.45 ал.2 от ЗЗД, съгласно която разпоредба във
всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на
противното. На трето място, от заключението на съдебно-медицинската експертиза,
както и от писмените и гласни доказателства по делото, се установява, че
вследствие на ПТП ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди.
Неимуществените вреди се изразяват в болките и страданията, резултат на
получените травматични увреждания и преди всичко на кръвонасядания–хематоми в областта на лява
мишница отпред и странично, оток на околните тъкани; ограничен обем на движение
в лява раменна става; кръвонасядане-хематом в областта на долната половина на
гръдната стена и към корема и вероятен отпечатък от предпазен колан; кръвонасядане-хематом
в областта на дясна ръка - дорзално хематом с оток на околните тъкани; кръвонасядане-хематом
в областта на шията отзад на границата с окосмената част; силно ограничен обем
на движение в шийната област и оток на меките тъкани. На пострадалия били
причинени, болка и страдание и трайно затруднение в движението на шията за срок
20-25 дни, като първоначално болките са били с изключително висок
интензитет(през първите 10 дни пострадалият се придвижвал трудно), а
впоследствие болките са намалели, като са отзвучали след 25-30дни, което е и
срок за пълното възстановяване. На четвърто място, от заключението на
съдебно-медицинската експертиза се установява причинно следствената връзка
между деянието и претърпените вреди. Вещото лице установява, че травматичните
наранявания на ищеца са в пряка причинна връзка с възникналото ПТП и изключват
друг момент, време и механизъм на възникване. Налице е и валиден договор за
застраховка гражданска отговорност, действащ към 20.08.2016г., когато е настъпило процесното ПТП.
Ищецът е поканил ответното дружество(Претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение ОК-601271/22.08.2018г. за
неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“) да му бъде заплатена сума, представляваща обезщетение
за неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди .
Предвид изложеното, съдът намери за
доказано, че застрахователно събитие се дължи на виновното поведение на водача
на застрахованото при ответника МПС; че получените травматични увреждания са в
пряка причинно-следствена връзка от процесното ПТП; че същите са обусловили
болки и страдания, както и че с оглед наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ответника и собственика на увреждащото МПС се е задължил
да отговаря за виновно причинени на трети лица вреди. Тези изводи обуславят
основателност на исковата претенция. Предвид това отговорността за причинените
на ищеца неимуществени вреди следва да се поема от застрахователя-ответното
дружество.
При
преценка по чл.52 от ЗЗД съдът преценява характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици
настъпили в резултат на телесните увреди. Понятието „справедливост“ не е
абстрактно и според ПП№4/23.12.1968г. на ВС е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Относимо обстоятелство
е и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането с цел
формиране на обществено-оправдана мяра за справедливост(Решение№99/08.10.2013г.
по т.дело№44/2012г. - IIт.о. ВКС; Решение№66/03.07.2012г. по т.дело№619/2011г.
- IIт.о. ВКС), при определяне на паричният еквивалент на вредите. Релевантните
обстоятелства, примерно посочени в ППВС№4/1968г., следва да бъдат преценени и анализирани
в тяхната съвкупност(Решение№93/23.06.2011г. по т.дело№566/2010г. – IIт.о. ВКС;
Решение№158/28.12.2011г. по т.дело№157/2011г. Iт.о. ВКС и др.), за да бъде
размерът на обезщетението надлежно обоснован респ. справедлив. В случая, като
обстоятелства обосноваващи размера на обезщетението следва да се отчетат:
-наличието на няколко увреждания; -възстановителен период за описаните
травматични увреждания около 30дни. Получените от ищeца травми в резултат на
ПТП са нарушили начина му на живот. За
тези обстоятелства е разпитан свидетел чиито показания няма основание да не
бъдат кредитирани и ценени при съвкупната преценка на всички събрани
доказателства по делото – заключението по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза и медицинските документи. Като съобразява така събраните
доказателства съдът приема, че като справедлив размер на обезщетението за неимуществени
вреди сумата 4000.00лв.
Направено е възражение от ответното дружество
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец. За да е
налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия
в тази насока не се изисква(Тълкувателно решение№88/12.09.1962г. - ОСГК на ВС
решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение №
44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, II). Или, от съществено
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия(с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта
и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди), което съставлява пряка и
непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало/наред с неправомерното поведение на
деликвента/ до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият
има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди,
изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване вероятности
или с предположения(т.7 на ППВС№17/1963г.; Решение№59/10.06.2011г. по т.дело№286/2011г.
– Iт.о. ВКС; Решение№169/28.02.2012г. по т.дело№762/2010г. – IIт.о. ВКС; Решение№154/10.10.2017г.
по т.дело№2317/2016г. – IIт.о. ВКС).
Механизмът
на процесното ПТП се установява от представения по делото Констативен
протокол за оглед на ПТП от 20.08.2016г.
Видно от същия лекият
автомобил„ВАЗ“,
застрахован при ответника, движейки се по черен път без предимство, с намерението да
направи ляв завой и да се включи в движението на пътя с предимство в посока към
гр.Стражица, внезапно спрял, перпендикулярно на платното за движение, като отнел предимството на лек
автомобил„Опел Астра“, като не го пропуска, вследствие на което настъпил
удар между двата автомобила. Изложеният механизъм се потвърждава в
по-голямата си част и от заключението на допуснатата съдебна автотехническа
експертиза. Според изводите на вещото лице, които съдът кредитира, водачът на
лекия автомобил“ВАЗ“ не е трябвало да предприема маневра завой наляво от черния
път с асфалтово заустие, намиращ се северно по посока от гр.Стражица към
гр.В.Търново и навлизането на платното за движение на път III-4005. Следвало да
пропусне движещия се от към лявата му страна лек автомобил„Опел Астра“ по пътя
от гр.Стражица към гр.В.Търново и след като премине покрай него да извърши
маневрата завой наляво по посока към гр.Стражица. Вследствие на възникналата
критична пътна ситуация водачът на лекия автомобил„Опел Астра“ задейства
спирачната уредба до максимална степен и предприема маневра навлизане в лентата
за насрещно движение, където се реализира и удара между двата автомобила, вместо да се стреми автомобилът да остане в
дясната за него пътна собствена лента за движение, при което вероятно нямало да
настъпи удар(или ако се осъществи, то същия би имал други измерения и
параметри). Паралелът и сравнението на поведението на участниците в движението,
с оглед задълженията, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове
конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и разпределянето на
отговорността за причиняването на деликта(Решение№117/08.07.2014г. по
гр.дело№3540/2013г. – Iт.о. ВКС). Съдът приема, че поведението и на двамата водачи(освен допуснатото
нарушение на чл.37 ал.3 от ЗДвП от страна на водача на лекия автомобил“ВАЗ“) е
поставило в опасност всички участници в движението и е повлияло на възможността
на водачите да преценят адекватно ситуацията и да предприеме съответното
поведение. Това дава основание да се приеме, че допуснатото от пострадалия действие(предприетата
маневра навлизане в лентата за насрещно движение, вместо да се стреми
автомобилът да остане в дясната за него пътна собствена лента за движение)
следва да се определи като принос на пострадалия за настъпването на вредите. Този принос съдът определя като 25%, с
колкото и на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД, следва да бъдат намалено определеното
застрахователно обезщетение. Следователно, с правно основание чл.432 ввр.
чл.429 ал.3 от КЗ е основателен за
сумата 3000.00лв.(4000.00лв. - 25%*4000.00лв.). За разликата до пълния предявен
размер, искът е неоснователен и следва да
се отхвърли.
Основателен
се явява и искът(в тази си част искът не е
оспорен) за сумата 50.00лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечението му(квитанция
за разходен ордер за снабдяване със съдебномедицинско удостоверение), в
резултат на ПТП от 20.08.2016г. Същата сума следва да бъде заплатена в полза на
ищеца от ответното дружество.
Няма спор,
че отговорността на застрахователя е обусловена от тази на прекия причинител на
ПТП. При действието на КЗ(2016г.), с оглед изричната разпоредба на чл.409 от КЗ
застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ, който препраща към чл.496 ал.1
от КЗ или срокът за заплащане на обезщетението е три месеца от поканата по
чл.380 от КЗ, която в случая не се спори, че е получена от застрахователя.
Безспорно е също, че по общите правила за деликта и съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, делинквентът се счита в
забава от деня на непозволеното увреждане. Съгласно изричната уредба, обаче
дадена в чл.429 от КЗ относно съдържанието на договорните задължения по
договора за „Гражданска отговорност“ следва да се приеме, че по силата на
законово установеното ограничение дължимата от застрахователя в полза на
увреденото лице законна лихва, се начислява от момента, посочен в чл.429 ал.3 от КЗ. С други думи,
отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното
увреждане съществува, но същата(по силата на КЗ) се поема от застрахователя от
един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие, т.е. не е налице законова възможност в тежест на
застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до уведомяването
му за това. Именно в този смисъл е нормата на чл.429 ал.2 т.2 от КЗ, според
която в застрахователното обезщетение се включват само лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията
на чл.429 ал.3 от КЗ(посочени са две условия, ограничаващи размера на
претенцията за лихви: -тя да не надхвърля рамките на застрахователната
сума/лимити на отговорността/; -да се начисли от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430
ал.1 т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна).
Горните изводи не могат да се игнорират от правилото на чл.497 ввр. чл.496 от КЗ. Тези норми установява отговорността на самият застраховател за плащане на
законни лихви, върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от
неговата собствена забава. Тази лихва не е обусловена от поведението на
делинквента, нейният размера вече не е част от застрахователната сума, и не
може да бъде ограничаван от размера на последната, съобразно чл.497 ал.3 ввр.
чл.492 от КЗ. При изложените изводи законната лихва за забава, която следва да
се присъди на увреденото лице-ищец върху определеното обезщетение е от датата
на сезиране на застрахователя – 22.08.2018г. При разглеждане на иск по чл.432
от КЗ е ирелевантно как тази законна лихва се разпределя като отговорност в
отношенията между застрахования и застрахователя. В случая обаче, доколкото
лихвата е претендирана от по-късна дата
– 07.09.2018г., с оглед диспозитивното начало именно от тази дата следва да се
присъди законната лихва върху сумата 3000.00лв.(присъденото обезщетение за
неимуществени вреди) и върху сумата 50.00лв.(присъденото обезщетение за
неимуществени вреди), както и сумата 93.33лв., представляваща компенсаторна
лихва върху сумата 3000.00лв., считано
от 07.09.2018г. до датата на предявяване на исковата молба – 27.12.2018г.
Следва да бъде отхвърлен иска за присъждане на компенсаторна лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, за периода:
07.09.2018г.-27.12.2018г. в останалата част до пълния предявен размер 250.00лв.
При този
изход на делото и на основание чл.78
ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата 204.51лв.,
представляваща направените по делото разноски(за ДТ и възнаграждения за вещо
лице), съразмерно на уважените искове. Съответно, в полза на ответното
дружество следва да се присъди сумата 555.43лв.,
представляваща направените разноски(за адв.възнаграждение и разноски за
свидетел).
Съгласно
чл.38 ал.2 от ЗА, в случаите по чл.38 ал.1 от ЗА, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът
от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, и съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2
от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Осъществената от
пълномощника-адвокат на ищеца защита се изразява в изготвяне на искова молба и
процесуално представителство в три съдебни заседания, като е поискано присъждане на възнаграждение. В тази връзка и
съгласно чл.7 ал.2 т.2 oт Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в полза на адв.М.М. от САК следва да бъде присъдена
сумата 450.00лв., представляваща адвокатско възнаграждение, която да се заплати
от ответното дружество.
Водим от
изложените съображения и на основание
чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА ЗД„БУЛ ИНС”АД с ЕИК:*****, със
седалище и адрес на управление: гр.София бул.”Джеймс Баучер”№87, представлявано
от Изп.директор С. Ст.П. и Изп.директор К.Д.К., да заплати на С.А.Й. с ЕГН**********, с адрес: ***: сумата 3000.00лв./три хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпените от С.А.Й. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдание,
в резултат на ПТП от 20.08.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 27.12.2018г. до
окончателното и изплащане; сумата 93.33лв./деветдесет и три лева и тридесет и
три стотинки/, представляваща мораторна лихва
върху сумата 3000.00лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди
за периода: 07.09.2018г.-27.12.2018г.; сумата 50.00лв./петдесет лева/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за лечението му, в резултат на ПТП от 20.08.2016г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 27.12.2018г. до окончателното и изплащане; сумата 204.51лв./двеста и
четири лева и петдесет и една стотинки/, представляваща направените по делото
разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна
на С.А.Й. с ЕГН**********,
с адрес: ***”АД с ЕИК:*****, със
седалище и адрес на управление: гр.София бул.”Джеймс Баучер”№87, представлявано
от Изп.директор С. Ст.П. и Изп.директор К.Д.К., обезщетение за претърпените от С.А.Й.
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдание, в резултат на ПТП от
20.08.2016г., в останалата част от 3000.00лв. до пълния предявен размер от 8000.00лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна
на С.А.Й. с ЕГН**********,
с адрес: ***”АД с ЕИК:*****, със
седалище и адрес на управление: гр.София бул.”Джеймс Баучер”№87, представлявано
от Изп.директор С. Ст.П. и Изп.директор К.Д.К., за компенсаторна лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди за периода: 07.09.2018г.-27.12.2018г. в останалата част от
93.33лв. до пълния предявен размер от 250.00лв.
ОСЪЖДА С.А.Й.
с ЕГН**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на ЗД„БУЛ ИНС”АД с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: гр.София
бул.”Джеймс Баучер”№87, представлявано от Изп.директор С. Ст.П. и Изп.директор К.Д.К., сумата 555.43лв./петстотин петдесет и пет
лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща направените по делото
разноски.
ОСЪЖДА ЗД„БУЛ ИНС”АД с ЕИК:*****,
със седалище и адрес на управление: гр.София бул.”Джеймс Баучер”№87,
представлявано от Изп.директор С. Ст.П. и Изп.директор К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ на адв.М.М.М. с ЕГН**********, от
САК – съдебен адрес: ***, сумата 450.00лв./четиристотин и петдесет лева/, представляваща направените
по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението до
страните, че е изготвено и обявено.
Да се изпрати препис от решението на
страните.
Районен съдия: