№ 162134
гр. София, 07.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА Частно
гражданско дело № 20241110158647 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на „...“ ЕООД срещу Н. И. М., с което заявителят е поискал издаване на заповед за
изпълнение и за следните вземания: сумата 180,16 лева – възнаграждение по договор
за предоставяне на поръчителство и сумата 16,21 лева – лихва за забава върху
вземането за възнаграждение по този договор за периода 21.02.2024 г. – 16.09.2024 г.
В обстоятелствената част на заявлението, т. 12 от същото /обстоятелства, от които
произтича вземането/ е посочено, че паричните вземания за възнаграждение за
предоставяне на поръчителство произтичат от договор за предоставяне на
поръчителство от 20.12.2023 г., сключен между заявителя и длъжника, по силата на
който „...“ ЕООД се е задължило да отговоря солидарно с длъжника за задълженията
му по сключения на същата дата с „...“ ЕАД договор за кредит. Длъжникът не
изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит, с оглед задълженията му по
същия са били погасени от „...“ ЕООД. Ето защо дължими били всички заплатени от
поръчителя суми, възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство и
лихва за забава върху тази главница.
Нормата на чл. 411, ал. 2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за
извършване на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за
изпълнение, а именно: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят
не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е
в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията
на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на
дейност на територията на Република България.
При извършване на дължимата преценка съдът приема следното:
Видно от приложения договор за потребителски кредит № .../20.12.2023 г., „...“
ЕАД е предоставило на кредитополучателя кредит в размер на 5000 лева - главница за
срок от 24 месеца при условията на фиксиран лихвен процент в размер на 40 %
годишно и ГПР 48,21 %, съгласно Приложение № 1 към договора. Последният е
1
сключен при общи условия, които изискват, в зависимост от посочения в заявлението
вид обезпечение, длъжникът да предостави банкова гаранция или да сключи договор
за предоставяне на поръчителство с одобрено от „...“ АД юридическо лице. В случай,
че кредитополучателят не предостави съответното обезпечение, ще се счита, че
заявлението не е одобрено, съответно договорът няма да породи действие, а
кредитополучателят няма да бъде кредитиран. В случай, че е заявен кредит без
обезпечение срокът за одобрение е 14- дневен, като ако в този срок не последва
одобрение, договорът не поражда действие между страните. Към заявлението е
представено и Приложение № 1 към договор за предоставяне на поръчителство, видно
от което при предоставен кредит от 5000 лева възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство е в размер на 4479,12 лева за периода на действие на
договора, като същото се дължи на датата на падежа на съответното плащане по
кредита съгласно погасителния план.
На настоящия съдебен състав е служебно известно обстоятелството, че заявителят
и дружеството кредитодател се явяват свързани лица - едноличен собственик на
капитала на заявителя е кредиторът по договора за кредит, а двете дружества имат
един и същ адрес на управление. Установява се от представените към заявлението
документи, че договорите /за кредит и за поръчителство/ са сключени с лице, което
има качеството на потребител по см. на ЗЗП. Доколкото е сключен договор за
потребителски кредит, приложими са правилата и императивните норми на ЗПК, в
това число и нормативното ограничение на допустимия предел на ГПР /чл. 19, ал. 4
ЗПК/.
При анализ на представените към заявлението документи заповедният съд приема,
че с договорите във вреда на потребителя е създаден механизъм, посредством който се
постига забраненият от тази разпоредба на закона резултат – надхвърля се границата
на допустимия от закона годишен процент на разходите. Съгласно § 1, т. 1 от ДР ЗПК –
„Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. От чл. 4, ал. 1-3 от договора за
кредит следва, че „възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство“ е
пряко свързано с кредита и са едно цяло, тъй като задължението към поръчителя е
неделимо от задължението по кредита и е известно на кредитора при подписване на
договора, т. е. възнаграждението е „общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК и затова следва да се включи в общия размер на плащанията по кредита, но
не е бил отразен като такъв в ГПР по договора за кредит, нито в Приложение № 1,
съдържащо погасителния план към същия договор. Същевременно начинът, по който е
предвиден да се отпуска кредитът - възможните предвидени обезпечения и сроковете
за одобрение, създават значително неравновесие в правата между потребителя и
търговеца, като процесните уговорки не отговарят на изискването за добросъвестност,
доколкото на практика длъжникът се лишава от избор и възможност за индивидуално
договаряне. Безспорно кредитополучателят е икономически по-слабата страна по
правоотношението, за когото практически липсва каквато и да било свобода да
договаря условията, при които „...“ ЕООД да му предостави поръчителство. Нещо
повече, кредитополучателят е напълно ограничен от кредитора в избора си на
поръчител. Всичко това сочи, че целта на договора за поръчителство е плащане в
полза на кредитора, което като разход е пряко свързано с кредита, и което обаче не е
2
включено в ГПР по кредита, а представлява допълнително възнаграждение по кредита
извън договорната лихва, което води до съществено и необосновано оскъпяване на
кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на
потребителя. Чрез позволени от закона средства - създаване от кредитора на негово
собствено дружество, което да генерира печалба от възнаграждения по договори за
предоставяне на поръчителство в полза на собственика му за задължения на клиенти
на този собственик, се постига заобикалянето на изискванията на чл. 19 ЗПК.
Заобикаля се и ограничението на чл. 33 ЗПК чрез въвеждане на допълнителни
плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с усвояването и управлението
на кредита.
Предвид изложените съображения е налице заобикаляне на закона – чл. 33 и чл.
19, ал. 4 ЗПК, и следователно нищожност на клаузите на осн. чл. 21, ал. 1 ЗПК. На
следващо място, с акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от
неплатежоспособност на длъжника, което е в противоречие и с чл. 16 ЗПК, тъй като
възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху кредитополучателя
тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси и
комисиони и др. плащания съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК.
С оглед изложеното заявлението следва да се отхвърли за сумите, претендирани по
договора за предоставяне на поръчителство.
Разноските за заповедното производство следва да бъдат редуцирани съобразно
съотношението между отхвърлената и уважената част от заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, т.е. съдът следва да отхвърли искането за сумата над 120,60
лева до сумата от 124,53 лева за държавна такса, както и за сумата над 48,42 лева до
сумата от 50 лева - юрисконсултско възнаграждение /определено от съда по реда на чл.
78, ал. 8 ГПК/.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
„...“ ЕООД, ЕИК ..., срещу Н. И. М., ЕГН **********, в частта за сумата 180,16 лева –
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, за сумата 16,21 лева –
лихва за забава върху вземането за възнаграждение по този договор за периода
21.02.2024 г. – 16.09.2024 г., както и в частта за сумата над 120,60 лева до сумата от
124,53 лева за държавна такса, както и за сумата над 48,42 лева до сумата от 50 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3