Решение по НАХД №12709/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 931
Дата: 12 март 2025 г.
Съдия: Ваня Георгиева Тотолакова
Дело: 20241110212709
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 септември 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 931
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно
наказателно дело № 20241110212709 по описа за 2024 година
Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Производството е образувано жалбата на ЕДНОЛИЧНИЯ ТЪРГОВЕЦ „М. – Р. М.“ с
ЕИК***********със седалище и адрес на управление в гр. ***************,
представлявано от управителя Р. М. М., по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания представлявано от адвокат В. Р. Ш., вписана във
Великотърновската адвокатска колегия, против Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, №*********** издаден от НАЦИОНАЛНОТО
ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ на Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерството на
регионалното развитие и благоустройството на Република България за административно
нарушение, извършено на 03. VIII. 2021 година.
Пълномощницата на жалбопоподателя оспорва процесното наказателно
постановление. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в
нарушение на процесуалните правила и материалния закон.
В жалбата са развити съображения, че нарушенията на Закона за пътищата, както и
б
по чл. 179, ал. 3 от Закона за движението по пътищата не следва да се установяват с
издаване на електронен фиш, а с акт за установяване на административно нарушение по реда
1
на Закона за административните нарушения и наказания. На жалбоподателя не била
предоставена възможност да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата. Фишът
бил издаден след изтичането на давностните срокове, уредени в чл. 34 от Закона за
административните нарушения и наказания. За процесното пътно превозно средство бил
сключен договор за електронно събиране на такса за изминато разстояние. На
б
жалбоподателя не било съобщено за неплатени такси по реда на чл. 10, ал. 8 от Закона за
пътищата.
Жалбоподателят не участва в проведените открити съдебни заседания нито чрез
представители, нито чрез пълномощници. Надлежно упълномощена процесуална
представителка на жалбоподателя – В. Р. Ш., вписана във Великотърновската адвокатска
колегия, представя писмени становища, в които излага аргументи за допустимост на жалбата
и моли съда да отмени процесния електронен фиш. Претендира присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя.
НАЦИОНАЛНОТО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ на Агенция „Пътна инфраструктура“ към
Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България,
ответна страна по жалбата, се представлява в открито съдебно заседание. Надлежно
упълномощена процесуална представителка – юрисконсулт Х. Т. К., навежда доводи за
безспорна установеност на извършителя и нарушението, позовавайки се в този смисъл на
приложените по делото писмени доказателства. Моли съда да потвърди процесното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено
процесното наказателно постановление:
Жалбоподателят е собственик на моторно превозно средство влекач марка „МАН“
модел „ТГХ“ с регистрационен №ВТ7690КНРХ с технически допустима максимална маса
19000 с брой на осите – 2 с екологична категория ЕВРО 6С в състав с ремарке с общ брой
оси – 5 с обща максимална технически допустима маса на състава 44000, видно от
свидетелство за регистрация – част I, представено по делото.
На 26. Х. 2018 година в гр. Велико Търново жалбоподателя сключва с „М.“ ЕООД с
ЕИК************ представен по делото договор за наем, по силата на който се задължава
да му предостави за временно ползване моторно превозно средство влекач марка „М.“ модел
„*********“ с регистрационен №*************, срещу което наемателят се задължава да
му плаща цена от 4 000.00 лева месечно без данъка върху добавената стойност.
На 05. V. 2020 година наемателят сключва с „Интелигентни трафик системи“ АД
тристранен договор, представен по делото, за електронно събиране на такса за изминато
2
разстояние.
04
На 03. VIII. 2021 година около 11 часа описаното пътно превозно средство се движи
по път А-6 км 50+427 с посока нарастващ километър. Посоченият участък от пътя е включен
в обхвата на платената пътна мрежа, за която се дължи такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата. Данните от тракера на превозното средство не се отчитат поради грешка в
системата на „Тол БГ“ ЕООД с ЕИК************. Съдът установява обстоятелството от
приложено по делото писмо на Интелигентни трафик системи“ АД, постъпило в
съда на 07. II. 2025 година.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
свидетелство за регистрация;
договор за наем;
тристранен договор;
електронен фиш;
статични изображения във вид на снимков материал;
доклад от системата за контрол;
справки от Агенция „Пътна инфраструктура“;
писмо от „Интелигентни трафик системи“ АД.
От анализа на писмените доказателства се установява, че техническо средство
№10181 в Столична община по път А-6 км 50+427 е контролирало превозните средства,
04
движещи се в посока Нарастващ километър, като на 03. VIII. 2021 година в 11 часа е
засякло нарушение с моторно превозно средство влекач марка „М.“ модел „**********“ с
регистрационен №************ с технически допустима максимална маса 19000 с брой на
осите – 2 с екологична категория ЕВРО 6С в състав с ремарке с общ брой оси – 5 с обща
максимална технически допустима маса на състава 44000. Отчитането на грешката се дължи
на прекъсване в подаването на данни от „Тол БГ“ ЕООД с ЕИК************
Доказателствата са непротиворечиви, а фактическата обстановка е безспорна като не
се налага съотнасяне и подробното обсъждане на наличните доказателства.
2. По издаването на процесното наказателно постановление:
За описаното е съставен електронен фиш, в който било отразено, че на 03. VIII. 2021
04
година в 11 часа в Столична община е установено нарушение
№C96FCB3B839345E0E053021F160A0CCF с моторно превозно средство влекач марка
„МАН“ модел „ТГХ“ с регистрационен №*********** с технически допустима максимална
маса 19000 с брой на осите – 2 с екологична категория ЕВРО 6С в състав с ремарке с общ
брой оси – 5 с обща максимална технически допустима маса на състава 44000, за движение
на път А-6 км 50+427, с посока – нарастващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, като за посоченото пътно превозно средство изцяло не е заплатена дължимата
пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото пътно
превозно средство няма валидна тол декларация за преминаването.
3
Нарушението е установено с устройство №************, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
намиращо се на път А-6 км 50+427.
Въз основа на снимковия материал от устройство №10181 на жалбоподателя е
съставен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата в
б
размер на 2 500.00 лева. С фиша на основание чл. 10, ал. 5 от Закона за пътищата на
дружеството е определено да заплати и такса в размер на 119.00 лева.
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да
обжалва такъв административен акт и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания: електронният фиш е връчен на жалбоподателя
на 24. VII. 2024 година, а жалбата е подадена по електронен път до административно-
наказващия орган на 30. VII. 2024 година – преди изтичане на 14-дневен срок от връчването.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
2. По основателността на жалбата:
В обстоятелствената част на обжалвания електронен фиш е отразено, че
жалбоподателят, в качеството на собственик на процесното пътно превозно средство, не
изпълнил задълженията си във връзка с плащането на таксата по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата като не заплатил дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от същия закон
изцяло, без да валидна тол декларация за преминаването.
а
Обжалваният фиш е издаден на основание чл. 187, ал. 2, т. 3 от Закона за движението
б
по пътищата, във връзка с чл. 179, ал. 3 от същия закон. В диспозитивната част на фиша
нарушението, вменено на жалбоподателя, е квалифицирано по смисъла на чл. 102, ал. 2 от
Закона за движението по пътищата, като административно-наказателната отговорност на
дружеството е ангажирана в качеството на собственик на процесното превозно средство.
Съгласно съставът на посочената разпоредба собственикът на пътно превозно средство е
длъжен да не допуска движение на същото по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата. Санкционната норма, регламентираща административното наказание (чл. 179, ал.
б
3 от Закона за движението по пътищата) предвижда, че собственикът на пътно превозно
б
средство от категорията по чл. 10, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от същия закон, включително в
б
резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, се
4
наказва с „глоба“ в размер от 2 500.00 лева, а ако е юридическо лице – с „имуществена
санкция“ в същия размер. Диспозицията на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата
предвижда, че за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда такса за изминато
б
разстояние (ТОЛ-такса) за пътни превозни средства по чл. 10, ал. 3 от същия закон, която
дава право на едно такова средство да измине разстояние между две точки от съответния път
или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на
отделните ТОЛ-сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните ТОЛ-
сегменти такси, като таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от
категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му
характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
От обективна страна в процесния електронен фиш липсва яснота относно обективни
елементи от състава на нарушението, доколкото за движението по посочения участък от път
А-6 км 50+427, с посока Нарастващ километър, не е посочено какво е точното разстояние и
между кои точки от посочения участък не е платена изцяло дължимата пътна такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
Съдът намира още, че осъществяването на нарушението не се доказа в настоящото
производство. Напротив, установи се, че наемателят на моторното превозно средство
сключил договор за електронно отчитане и плащане на дължимата такса, но една от страните
по договора не изпълнила задължението си да предава информация за това.
Наред с това следва да се отбележи, че правното основание за издаване на
ж
обжалвания електронния фиш е чл. 189, ал. 1, изречение I от Закона за движението по
пътищата в редакцията му към момента на извършване на нарушението, уреждащ
налагане на санкции по диференцираната процедура при част от нарушенията, свързани със
заплащане на пътни такси. Към онзи момент е налице изрична регламентация, че за
нарушение по чл. 179, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, установено и заснето от
а
електронната система по чл. 167, ал. 3 от същия закон, може да се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена
санкция.
Анализът на разпоредбата сочи, че законодателят е предвидил възможността да се
издава електронен фиш за констатирани нарушения по чл. 179, ал. 3 от Закона за движение
по пътищата, която определя наказание за водач, който управлява пътно превозно средство
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена
б
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. С разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от Закона
за движението по пътищата се санкционира собственик на пътно превозно средство от
б
категорията по чл. 10, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от същия закон, включително в резултат на
б
невярно декларирани данни, посочени в чл. 10, ал. 1 от закона. Процедурата по налагане на
5
б
административно наказание при нарушение на чл. 179, ал. 3 от Закона за движението по
е
пътищата е предвидена в чл. 189, ал. 1 и следващите от същия закон – със съставянето на
акт за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно
постановление. Затова съдът приема, че ангажирането на отговорността на нарушителя по
б
чл. 179, ал. 3 от Закона за движението по пътищата с издаване на електронен фиш при
ж
условията на чл. 189 от същия закон е било недопустимо към момента на извършване на
ж
нарушението, защото разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от Закона за движението по пътищата
ясно регламентира, че единствено при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 от същия
а
закон (когато нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167, ал.
3) може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.
Т. е, отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното
производство, чрез издаване на акт за установяване на административно нарушение и
наказателно постановление е било предвидено само при констатирано нарушение по чл. 179,
ал. 3 от Закона за движението по пътищата, но не и при констатирано нарушение по чл. 179,
б
ал. 3 от същия закон.
Поради изложеното обжалваният електронен фиш се явява издаден при допуснати
съществени процесуални нарушения и при недоказаност на административното обвинение,
затова и следва да бъде отменен.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
д
По силата на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания,
страните право на присъждане на направените разноски при разглеждане на делото пред
настоящата инстанция по реда на Административно-процесуалния кодекс. При този изход
на правния спор, основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на
д
адвокатско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 4 от Закона за административните
нарушения и наказания.
На основание чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 18, ал. 2 във връзка с
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09. VII. 2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатско възнаграждение при
интерес от 1 000.00 до 10 000.00 лева е 400.00 лева плюс 10.00 % за горницата над 1 000.00
лева, т. е. 550.00 лева. В конкретния случай се претендира присъждане на заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева, който е под минималния.
Затова и адвокатското възнаграждение не следва да се намалява.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
1. ОТМЕНЯ на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения
6
и наказания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата
№*****************************на НАЦИОНАЛНОТО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ на
Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерството на регионалното развитие и
благоустройството на Република България, с който на ЕДНОЛИЧНИЯ ТЪРГОВЕЦ „М.
– Р.М.“ с ЕИК**************със седалище и адрес на управление в гр.
***************, представлявано от управителя Р. М. М., по силата на чл. 61, ал. 2, т.
1 от Закона за административните нарушения и наказания представлявано от адвокат
В. Р. Ш., вписана във Великотърновската адвокатска колегия, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500.00 (две хиляди
и петстотин) лева за административно нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за
аб
движението по пътищата, на основание чл. 187, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3
от същия закон.
д
2. На основание чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ към Министерството на
регионалното развитие и благоустройството на Република България да заплати на
ЕДНОЛИЧНИЯ ТЪРГОВЕЦ „М. – Р. М.“ с ЕИК************ със седалище и адрес на
управление в гр. *****************, представлявано от управителя Р. М. М., по
силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
представлявано от адвокат В. Р. Ш., вписана във Великотърновската адвокатска
колегия, сумата от 500.00 лева, представляваща направени разноски в настоящото
производство.
3. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че решението подлежи на касационно обжалване пред
Софийски градски административен съд на основанията, предвидени в Наказателно-
процесуалния кодекс и по реда на Глава XII от Административно-процесуалния
кодекс, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

7

Съдържание на мотивите


Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Производството е образувано жалбата на ЕДНОЛИЧНИЯ ТЪРГОВЕЦ „М. – Р. М.“ с
ЕИК*********** със седалище и адрес на управление в гр. ***************,
представлявано от управителя Р. М. М., по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания представлявано от адвокат В. Р. Ш., вписана във
Великотърновската адвокатска колегия, против Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, №************, издаден от НАЦИОНАЛНОТО
ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ на Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерството на
регионалното развитие и благоустройството на Република България за административно
нарушение, извършено на 03. VIII. 2021 година.
Пълномощницата на жалбопоподателя оспорва процесното наказателно
постановление. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в
нарушение на процесуалните правила и материалния закон.
В жалбата са развити съображения, че нарушенията на Закона за пътищата, както и
б
по чл. 179, ал. 3 от Закона за движението по пътищата не следва да се установяват с
издаване на електронен фиш, а с акт за установяване на административно нарушение по реда
на Закона за административните нарушения и наказания. На жалбоподателя не била
предоставена възможност да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата. Фишът
бил издаден след изтичането на давностните срокове, уредени в чл. 34 от Закона за
административните нарушения и наказания. За процесното пътно превозно средство бил
сключен договор за електронно събиране на такса за изминато разстояние. На
б
жалбоподателя не било съобщено за неплатени такси по реда на чл. 10, ал. 8 от Закона за
пътищата.
Жалбоподателят не участва в проведените открити съдебни заседания нито чрез
представители, нито чрез пълномощници. Надлежно упълномощена процесуална
представителка на жалбоподателя – В. Р. Ш., вписана във Великотърновската адвокатска
колегия, представя писмени становища, в които излага аргументи за допустимост на жалбата
и моли съда да отмени процесния електронен фиш. Претендира присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя.
НАЦИОНАЛНОТО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ на Агенция „Пътна инфраструктура“ към
Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България,
ответна страна по жалбата, се представлява в открито съдебно заседание. Надлежно
упълномощена процесуална представителка – юрисконсулт Х. Т. К., навежда доводи за
безспорна установеност на извършителя и нарушението, позовавайки се в този смисъл на
приложените по делото писмени доказателства. Моли съда да потвърди процесното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено
процесното наказателно постановление:
Жалбоподателят е собственик на моторно превозно средство влекач марка „М.“
1
модел „******“ с регистрационен №**********с технически допустима максимална маса
19000 с брой на осите – 2 с екологична категория ЕВРО 6С в състав с ремарке с общ брой
оси – 5 с обща максимална технически допустима маса на състава 44000, видно от
свидетелство за регистрация – част I, представено по делото.
На 26. Х. 2018 година в гр. Велико Търново жалбоподателя сключва с „М.“ ЕООД с
ЕИК************* представен по делото договор за наем, по силата на който се
задължава да му предостави за временно ползване моторно превозно средство влекач марка
„М. модел „********** с регистрационен №************* срещу което наемателят се
задължава да му плаща цена от 4 000.00 лева месечно без данъка върху добавената стойност.
На 05. V. 2020 година наемателят сключва с „Интелигентни трафик системи“ АД
тристранен договор, представен по делото, за електронно събиране на такса за изминато
разстояние.
04
На 03. VIII. 2021 година около 11 часа описаното пътно превозно средство се движи
по път А-6 км 50+427 с посока нарастващ километър. Посоченият участък от пътя е включен
в обхвата на платената пътна мрежа, за която се дължи такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата. Данните от тракера на превозното средство не се отчитат поради грешка в
системата на „Тол БГ“ ЕООД с ЕИК*************. Съдът установява обстоятелството от
приложено по делото писмо на Интелигентни трафик системи“ АД, постъпило в
съда на 07. II. 2025 година.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
свидетелство за регистрация;
договор за наем;
тристранен договор;
електронен фиш;
статични изображения във вид на снимков материал;
доклад от системата за контрол;
справки от Агенция „Пътна инфраструктура“;
писмо от „Интелигентни трафик системи“ АД.
От анализа на писмените доказателства се установява, че техническо средство
№10181 в Столична община по път А-6 км 50+427 е контролирало превозните средства,
04
движещи се в посока Нарастващ километър, като на 03. VIII. 2021 година в 11 часа е
засякло нарушение с моторно превозно средство влекач марка „М. модел „**********“ с
регистрационен №***********с технически допустима максимална маса 19000 с брой на
осите – 2 с екологична категория ЕВРО 6С в състав с ремарке с общ брой оси – 5 с обща
максимална технически допустима маса на състава 44000. Отчитането на грешката се дължи
на прекъсване в подаването на данни от „Тол БГ“ ЕООД с ЕИК205348888.
Доказателствата са непротиворечиви, а фактическата обстановка е безспорна като не
се налага съотнасяне и подробното обсъждане на наличните доказателства.
2. По издаването на процесното наказателно постановление:
За описаното е съставен електронен фиш, в който било отразено, че на 03. VIII. 2021
04
година в 11 часа в Столична община е установено нарушение
№C96FCB3B839345E0E053021F160A0CCF с моторно превозно средство влекач марка „М.“
модел „***********“ с регистрационен №********** с технически допустима максимална
маса 19000 с брой на осите – 2 с екологична категория ЕВРО 6С в състав с ремарке с общ
брой оси – 5 с обща максимална технически допустима маса на състава 44000, за движение
на път А-6 км 50+427, с посока – нарастващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, като за посоченото пътно превозно средство изцяло не е заплатена дължимата
2
пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото пътно
превозно средство няма валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство №*********, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
намиращо се на път А-6 км 50+427.
Въз основа на снимковия материал от устройство №10181 на жалбоподателя е
съставен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата в
б
размер на 2 500.00 лева. С фиша на основание чл. 10, ал. 5 от Закона за пътищата на
дружеството е определено да заплати и такса в размер на 119.00 лева.
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да
обжалва такъв административен акт и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания: електронният фиш е връчен на жалбоподателя
на 24. VII. 2024 година, а жалбата е подадена по електронен път до административно-
наказващия орган на 30. VII. 2024 година – преди изтичане на 14-дневен срок от връчването.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
2. По основателността на жалбата:
В обстоятелствената част на обжалвания електронен фиш е отразено, че
жалбоподателят, в качеството на собственик на процесното пътно превозно средство, не
изпълнил задълженията си във връзка с плащането на таксата по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата като не заплатил дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от същия закон
изцяло, без да валидна тол декларация за преминаването.
а
Обжалваният фиш е издаден на основание чл. 187, ал. 2, т. 3 от Закона за движението
б
по пътищата, във връзка с чл. 179, ал. 3 от същия закон. В диспозитивната част на фиша
нарушението, вменено на жалбоподателя, е квалифицирано по смисъла на чл. 102, ал. 2 от
Закона за движението по пътищата, като административно-наказателната отговорност на
дружеството е ангажирана в качеството на собственик на процесното превозно средство.
Съгласно съставът на посочената разпоредба собственикът на пътно превозно средство е
длъжен да не допуска движение на същото по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата. Санкционната норма, регламентираща административното наказание (чл. 179, ал.
б
3 от Закона за движението по пътищата) предвижда, че собственикът на пътно превозно
б
средство от категорията по чл. 10, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от същия закон, включително в
б
резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, се
наказва с „глоба“ в размер от 2 500.00 лева, а ако е юридическо лице – с „имуществена
санкция“ в същия размер. Диспозицията на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата
предвижда, че за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда такса за изминато
б
разстояние (ТОЛ-такса) за пътни превозни средства по чл. 10, ал. 3 от същия закон, която
дава право на едно такова средство да измине разстояние между две точки от съответния път
или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на
отделните ТОЛ-сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните ТОЛ-
3
сегменти такси, като таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от
категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му
характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
От обективна страна в процесния електронен фиш липсва яснота относно обективни
елементи от състава на нарушението, доколкото за движението по посочения участък от път
А-6 км 50+427, с посока Нарастващ километър, не е посочено какво е точното разстояние и
между кои точки от посочения участък не е платена изцяло дължимата пътна такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
Съдът намира още, че осъществяването на нарушението не се доказа в настоящото
производство. Напротив, установи се, че наемателят на моторното превозно средство
сключил договор за електронно отчитане и плащане на дължимата такса, но една от страните
по договора не изпълнила задължението си да предава информация за това.
Наред с това следва да се отбележи, че правното основание за издаване на
ж
обжалвания електронния фиш е чл. 189, ал. 1, изречение I от Закона за движението по
пътищата в редакцията му към момента на извършване на нарушението, уреждащ
налагане на санкции по диференцираната процедура при част от нарушенията, свързани със
заплащане на пътни такси. Към онзи момент е налице изрична регламентация, че за
нарушение по чл. 179, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, установено и заснето от
а
електронната система по чл. 167, ал. 3 от същия закон, може да се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена
санкция.
Анализът на разпоредбата сочи, че законодателят е предвидил възможността да се
издава електронен фиш за констатирани нарушения по чл. 179, ал. 3 от Закона за движение
по пътищата, която определя наказание за водач, който управлява пътно превозно средство
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена
б
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. С разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от Закона
за движението по пътищата се санкционира собственик на пътно превозно средство от
б
категорията по чл. 10, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от същия закон, включително в резултат на
б
невярно декларирани данни, посочени в чл. 10, ал. 1 от закона. Процедурата по налагане на
б
административно наказание при нарушение на чл. 179, ал. 3 от Закона за движението по
е
пътищата е предвидена в чл. 189, ал. 1 и следващите от същия закон – със съставянето на
акт за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно
постановление. Затова съдът приема, че ангажирането на отговорността на нарушителя по
б
чл. 179, ал. 3 от Закона за движението по пътищата с издаване на електронен фиш при
ж
условията на чл. 189 от същия закон е било недопустимо към момента на извършване на
ж
нарушението, защото разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от Закона за движението по пътищата
ясно регламентира, че единствено при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 от същия
а
закон (когато нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167, ал.
3) може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.
Т. е, отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното
производство, чрез издаване на акт за установяване на административно нарушение и
наказателно постановление е било предвидено само при констатирано нарушение по чл. 179,
ал. 3 от Закона за движението по пътищата, но не и при констатирано нарушение по чл. 179,
б
ал. 3 от същия закон.
Поради изложеното обжалваният електронен фиш се явява издаден при допуснати
4
съществени процесуални нарушения и при недоказаност на административното обвинение,
затова и следва да бъде отменен.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
д
По силата на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания,
страните право на присъждане на направените разноски при разглеждане на делото пред
настоящата инстанция по реда на Административно-процесуалния кодекс. При този изход
на правния спор, основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на
д
адвокатско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 4 от Закона за административните
нарушения и наказания.
На основание чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 18, ал. 2 във връзка с
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09. VII. 2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатско възнаграждение при
интерес от 1 000.00 до 10 000.00 лева е 400.00 лева плюс 10.00 % за горницата над 1 000.00
лева, т. е. 550.00 лева. В конкретния случай се претендира присъждане на заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева, който е под минималния.
Затова и адвокатското възнаграждение не следва да се намалява.
Водим от горните мотиви, съдът
5