№ 63
гр. П., 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20231230101068 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно (кумулативно) съединени искове по чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД, както и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от същия закон.
Ищецът – „Г. Л.” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Г.
Д.” № 12, ЕИК ***, твърди, че се е наМ.ал в облигационно правоотношение с
ответника, произтичащо от Договор за заем, сключен помежду им на 05.09.2019 г., с
нотариална заверка на подписите с рег. № 7212/19 г. на нотариус с № 511 на
Нотариална камара. Пояснява, че по силата на тази сделка (в качеството на заемодател)
е предоставил в заем на ответника (като заемополучател) уговорената сума (4 700
евро), като е била договорена и възнаградителна лихва. Изтъква, че ответникът не е
изпълнил надлежно насрещните си задължения по сделката, въпреки настъпването на
финалния й падеж (05.09.2020 г.). Заявява, че понастоящем дългът по описаното
заемно отношение възлиза на: 5 876,49 лв. – непогасена главница; 411,08 лв. –
възнаградителна (договорна) лихва, дължима за периода от 06.09.2019 г. до 05.09.2020
г., както и 1 755,85 лв. – мораторна лихва, начислена за периода от 06.09.2020 г. до
18.07.2023 г. Иска постановяване на съдебно решение, с което визираните суми да му
бъдат присъдени, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда (09.08.2023 г.) до погасяването. Претендира и
съдебни разноски.
Ответникът – П. Й. И., с постоянен адрес в с. Г., общ. П., ул. „М.“ № 1, ЕГН
1
**********, оспорва ищцовите претенции, настоява за отхвърлянето им и за
присъждане на съдебно-деловодни разходи. Излага доводи, че: с ищеца (като негов
работодател) са се наМ.али в трудово правоотношение, по което имат висящ съдебен
спор, и по тази причина са предявени настоящите искови претенции; погасил е
главницата и възнаградителната лихва по процесния заемен договор, поради което не
се дължат нито те, нито мораторната лихва; претендираните вземания са погасени по
давност.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):
В принципен план уважаването на исковете, поставени за решаване, е
детерминирано от кумулативното наличие на съответните законови предпоставки, а
именно:
- За главницата (чл. 240, ал. 1 ЗЗД) – 1/ валидно облигационно отношение
между страните по делото, породено от сочения заемен договор, по който ищецът е
заемодател, а ответникът – заемополучател; 2/ реалното предоставяне от заемодателя
на заемополучателя на заетата сума; 3/ настъпване на падежа на задължението,
касаещо нейното връщане, и 4/ неизпълнение на корелативното задължение на
заемополучателя в тази връзка.
- За договорната лихва (чл. 240, ал. 2 ЗЗД) – 1/ уговорка, постигната между
заемодателя и заемополучателя, в рамките на заемното правоотношение, за дължимост
от страна на последния и на възнаградителна лихва в определен размер; 2/ настъпване
на падежа на задължението за нейното заплащане и 3/ непогасяването на вземането,
свързано с нея.
- За мораторната лихва (чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД) – 1/ съществуването на
главния дълг, чийто падеж е настъпил, и 2/ непогасяването му в срок, както и
непогасяване на самото лихвено задължение.
Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия
граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищцовата страна да установи
положителните изисквания за основателността на претенциите, а на ответника –
погасяването на търсените задължения.
Сключването на договора за заем, на който се базират исковите претенции, със
заемодател – ищцовото дружество, и със заемополучател – ответникът, се доказва от
приложения към исковата молба документ, обективиращ самата сделка. Подписът на
ответника върху него не е оспорен, поради което трябва да се счита, че той
материализира негови изявления (по аргумент от чл. 180 ГПК).
От съдържанието на договора се изясняват и базисните параметри на
облигационната връзка, както следва:
- главница (заета сума) – 4 700 евро;
2
- предоставяне на заема на три части – 700 евро, усвоени на 12.08.2019 г.,
1 000 евро, усвоени на 27.08.2019 г., и 3 000 евро, за които се предвижда да бъдат
преведени по банков път в деня на подписване на сделката;
- възнаградителна лихва – 7 % на годишна основа.
- краен срок за издължаване – 05.09.2020 г.
С цел да докаже превеждането на последния транш от главницата по заема,
ищецът е депозирал преводно банково нареждане, според което:
- на 05.09.2019 г. ищцовото дружество е извършило банков превод от своя
сметка в „У.Б.“ АД (с IBAN: ***) към банкова сметка на ответника в „Е.“ АД (с IBAN:
***);
- преведената сума е 5 867,49 лв., равняващи се на 3 000 евро;
- основанието на паричния трансфер е „по договор за заем“.
От справка, осъществена по чл. 23, ал. 6 във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, на
интернет- страницата на Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ при Агенцията по
вписванията, става ясно, че „Е.“ АД е заличена от този регистър, считано от 30.04.2020
г., поради вливането й в „Б. ДСК“ АД.
С оглед искане на ищцовата страна, на основание чл. 62, ал. 5, т. 3 във вр. с ал. 2
ЗКИ, настоящият съдебен състав е постановил и разкриване на банкова тайна от „У.Б.“
АД и от „Б. ДСК“ АД, касаеща посочения превод. От информацията, постъпила в тази
връзка от двете банкови институции, напълно се потвърждава реалното извършване на
превода, при упоменатите по-горе параметри.
По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се
изяснява, че:
- размерът на исканата възнаградителна лихва, за периода по тази искова
претенция, се равнява на заявената сума от 411,08 лв.;
- величината на мораторната лихва, за темпоралния диапазон на
поддържаната забава, е 1 755,88 лв.;
- след сключването на договора за заем (05.09.2019 г.) при ищцовото
дружество липсват счетоводни данни за плащания с погасителен ефект относно
процесните задължения.
Поради допусната техническа грешка от вещото лице по счетоводната
експертиза при отразяването в заключението и при разпита му на крайния момент от
периода на мораторната лихва (10.08.2023 г. вместо 18.07.2023 г.), размерът на тази
лихва допълнително е проверен от съда, при условията на чл. 162 ГПК (чрез
използване на изчислителния модул, достъпен в правно-информационната система
„Апис“).
Както беше подчертано, ответникът е носител на доказателствената тежест за
установяване на факти, имащи погасителен ефект спрямо вземанията по ищцовите
претенции, но на практика не е проведено никакво доказване от такъв порядък.
3
Не е основателно възражението в писмения отговор на исковата молба за
изтекла погасителна давност. Давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо (чл. 114, ал. 1 ЗЗД), като тя се прекъсва при предявяване на иск (чл.
116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД) и не тече в хода на самото съдебно производство (чл. 115, ал.
1, б. „ж“ ЗЗД). Искът се смята за предявен с постъпване на исковата молба в съда (чл.
125 ГПК). За погасяване на задължението за главница по заемен договор се прилага
общият 5-годишен давностен срок (чл. 110 ЗЗД), а за лихвите (възнаградителна и
мораторна) – кратката 3-годишна давност (чл. 111, б. „в“, предл. 2 ЗЗД). Изискуемостта
на вземанията за главницата и за възнаградителната лихва по договора, станал причина
за сегашния съдебен спор, е настъпила на 05.09.2020 г., а мораторната лихва пък е
начислена за периода от 06.09.2020 г. до 18.07.2023 г. Искова молба, въз основа на
която е образувано делото, е подадена в съда на 09.08.2023 г., при което е очевидно, че
нито едно от трите процесни вземания не е покрито от приложимата погасителна
давност.
Неотносими към съдебно производство, имащо за предмет облигационни искове
по договор за заем, са доводите, развити от ответника, че причината за предявяването
им бил съдебен спор между него и ищеца, свързан със съществувало между тях
трудовото правоотношение.
В заключение се налага финалният извод, че разглежданите искови претенции
подлежат на цялостно уважаване, тъй като са изпълнени законовите условия за това, а
насрещните възражения на ответната страна са неоснователни.
2. По съдебните разноски:
Изходът от делото предоставя право на разноски само на ищеца (чл. 78, ал. 1
ГПК).
Техният общ размер е 1 804,93 лв. и обхваща внесена държавна такса (354,93
лв.), платено възнаграждение за вещо лице (250 лв.) и заплатен адвокатски хонорар (1
200 лв.).
Не може да бъде възприето оплакването на ответника за прекомерност на
разноските, направени от ищеца за адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 5 ГПК).
Паричната им величина не е непропорционална спрямо материалния интерес от
делото, неговите особености от фактическо и правно естество и осъществените от
адвоката процесуални действия (изготвяне на подробна искова молба,
окомплектоването й с относими писмени доказателства и лично участие в шест
открити заседания). Тук допълнително е нужно да се каже, че според принципните
постановки, приети в Решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС,
преценката на съда за адекватността на разноските за адвокатски хонорар трябва да се
концентрира именно върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното
дело, неговия предмет, извършените процесуални действия в хода на производството,
4
събраните доказателства, броя на проведените съдебни заседания, като също така не
трябва да се пропуска, че все пак се касае за строго квалифициран труд, полаган от
лице с юридическа правоспособност, което носи и завишена отговорност за своята
дейност.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Й. И., с постоянен адрес в с. Г., общ. П., ул. „М.“ № 1, ЕГН
**********, да заплати на „Г. Л.” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.
П., ул. „Г. Д.” № 12, ЕИК ***, следните суми:
- 5 867,49 лв., на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, представляващи неплатената
главница по Договор за заем от 05.09.2019 г., сключен между „Г. Л.“ ЕООД (като
заемодател) и П. Й. И. (като заемополучател), с нотариална заверка на подписите с рег.
№ 7212/19 г. на нотариус с № 511 на Нотариална камара, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.08.2023
г., до погасяването;
- 411,08 лв., на основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, представляващи
възнаградителна лихва по заема, дължима за периода от 06.09.2019 г. до 05.09.2020 г.;
- 1 755, 85 лв., на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, представляващи
мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 06.09.2020 г. до 18.07.2023
г.;
- 1 804,93 лв., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, представляващи съдебни
разноски, дължими за първоинстанционното производство по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5