РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Радомир, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря Е. Т. З.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Гражданско дело №
20241730100254 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 205 ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
В исковата молба се твърди, че на 18.02.2020 г., между ответницата Н. А. Д. е
сключен с Й. Б. ЕАД (предходно наименование Т. Б. ЕАД) договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер . както и, че е сключила с ищцовото дружество приложение към
договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от същата дата, изменено с
Допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер . от
12.07.2021 г.
Твърди се в исковата молба, че ответницата е сключила с ищеца и Допълнително
споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер . от 11.03.2021 г.,
Договор за лизинг от 11.03.2021 г. за S. G.А. . D.Bl.и Договор за лизинг за базови аксесоари
от 11.03.2021 г., както и Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер . от 11.03.2021 г.
като със заявление за смяна на номер от 11.03.2021 г. предпочетен номер . е заменен с
предпочетен номер ..
Д. не е изпълнила задълженията си по допълнителното споразумение, в следствие на
което те са прекратени едностранно от Й. Б. ЕАД на 20.12.2021 г. (за Договора за лизинг -
чл.11, ал.1 от общите условия на договор за лизинг; за Договора за мобилни услуги: т. 196 от
Общите условия).
За потребените от ответницата услуги за периода от 25.08.2021 г. до 25.11.2021 г. „Т. Б.“
1
ЕАД е издал следните фактури:
Фактура № **********/25.08.2021 г., Фактура № **********/25.09.2021 г. и
Фактура №**********/25.10.2021 г. за клиентски номер ., като във всяка фактура е посочено
подробно как е формирано вземането, като общата стойност на цитираните фактури е в
размер на 320,73 лв. и от тази сума е приспадната сума в размер на 15,39 лв., която сума е
предплатена от ответницата при подписване на договорите, надплатена е в предходни
периоди или е частично плащане след издаване на фактурите. В следствие на което се
твърди,че към настоящия момент ответницата има задължение за предходен период в размер
на 305,34 лв.
С оглед на горното се твърди в исковата молба, че към 25.12.2021 година
ответницата е имала задължения за преходни периоди в размер на 305,34 лв., както и
предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 25.11.2021- 24.12.2021 г. в размер на
194,70 лв., от която сума в размер на 164,85 лв. по договор за лизинг от 11.03.2021 г. за S. G.
А.1. Dual Black и сума в размер на 29,85 лв. по договор за лизинг за базови аксесоари от
11.03.2021г.
Сочи се от ищеца, че като последица от посоченото неизпълнение са били начислени
на ответницата договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер
на 599,34 лв. В системата на Теленор България ЕАД длъжникът Н. А. Д. е с клиентски
номер . като всички непогасени и изискуеми задължения на Д. са в размер на 1 099,38 лева
и са обединени във Фактура №./25.12.2021г., със срок на плащане 15 дни от дата на
издаването й, представляваща сбор от всички дължими от ответницата суми по
горепосочените договори и споразумения.
Поради липса на изпълнение от страна на ответницата „Й. Б.” ЕАД депозирал заявление
по чл. 410 ГПК до РС – Р., въз основа на което било образувано ч. гр. д. № ./2023 г. и била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на ответницата при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване
на настоящия положителен установителен иск.
С оглед изложеното ищеца, моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено за установено, че Н. А. Д., с ЕГН ********** дължи на Й. Б. ЕАД( предходно
наименование Теленор България ЕАД), ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район М., ж.к. М. . Бизнес парк С., сграда ., сумата от общо 1 099,38 лева , както и дължима
законова лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
изплащане на вземането.Претендират се направените по делото разноски в исковото и
заповедно производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата чрез назначения си особения си представител
адв.Д. е подала отговор на исковата молба, като оспорва наличие на облигационно
правоотношение между страните и оспорва исковите претенции по основание и размер и
моли за отхвърлянето им.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител.Представена е
писмена молба от адв.З., с която излага доводи по същество моли за уважаване на исковите
2
претенции. Претендират се направени по делото разноски в исковото и заповедно
производства .Представен е списък по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, чрез назначения й особен
представител оспорва предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ищецът „Й.Б.я” ЕАД е подал на 20.12.2023 г. до Радомирския районен съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответницата Н. А. Д. за
дължими суми по договор за мобилни услуги и лизингови договори за мобилни устройства
и базови аксесоари въз основа, на което е образувано ч. гр. д. № ./2023 г. на РдРС. В рамките
на образуваното пред РдРС производство в полза на заявителя е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № ./20.12.2023 г., връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК.
По делото е представен и приет договор за мобилни услуги от 18.02.2020 г., сключен
между ищцовото дружество и ответницата, по силата на което ищецът се е задължил да
предоставя на ответницата услуга за телефонен номер . ,ответницата е сключила и ,
приложение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер . от 18.2.2020 г., изменено
с допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер . от
12.7.2021 г.Впоследствие Д. е сключила са ответното дружество допълнително споразумение
към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер . от 11.3.2021 г., Договор за лизинг от
11.3.2021 г. за S.G. А..GB D. B.и Договор за лизинг за базови аксесоари от 11.3.2021 г.
Д. не е изпълнила задълженията си по допълнителното споразумение, в следствие на
което те са прекратени едностранно от Й.Б. ЕАД (предходно наименование Теленор
България ЕАД) на 20.12.2021 г. (за договора за лизинг -чл.11, ал.1 от общите условия на
договор за лизинг; за договора за мобилни услуги: т. 196 от Общите условия).
По делото като писмени доказателства са приети и издадени от ищеца Фактура №
**********/25.08.2021 г., Фактура № **********/25.09.2021 г. и Фактура
№**********/25.10.2021 г. и Фактура № **********/25.08.2021 г.. за клиентски
номер ., като във всяка фактура е посочено подробно как е формирано вземането,като
общата стойност на цитираните фактури е в размер на 320,73 лв. и от тази сума е
приспадната сума в размер на 15,39 лв., която сума е предплатена от ответницата при
подписване на договорите, надплатена е в предходни периоди или е частично плащане след
издаване на фактурите.
Всички непогасени и изискуеми задължения на Н. А. Д. в размер на 1 099,38 лева са
обединени във Фактура № ./25.12.2021г.
По делото е допусната, изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза от в.лице Я.
А., която след проверка на сключените договори и допълнителни споразумения с ищцовото
3
дружество и издадените фактури в счетоводството на ищцовото дружество дава заключение,
което съдът възприема като компетентно дадено , че от ответницата не са направени
плащания по фактурите издадени от ищцовото дружество. В.лице дава заключение,че за
процесния период 25.07.2021г.-25.12.2021г.ищцовото дружество е издало фактури на Д., в
които е начислена общо дължимата сума от 1099,38 лева по фактури както следва: фактура
№ **********/25.08.2021г. -110,76 лева, Фактура № **********/25.09.2021 г.-109,02 лева ,
фактура №**********/25.10.2021 г.-100,95 лева,/ -15,39 лева/ по фактура №Д./25.11.2021г. и
794,04 лева по фактура № ./25.12.2021г.Посочено е в заключението на в.лице, че във фактура
№./25.12.2021г са начислени на ответницата неустойки в размер на 599,34 лева и ,че
лизинговите вноски по договор за абонатен номер . са общо в размер на 246,62 лева.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен
интерес, поради което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се
обосновава с издадена срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, връчена на
длъжницата на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Исковете за установяване на вземането са
подадени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
По установителния иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД за предоставени далекосъобщителни услуги:
За уважаването на така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже съществуването
между него и ответника през процесните отчетни периоди на облигационно
правоотношение, породено от сочените договор за мобилни услуги, и лизинг, както и
изпълнението на насрещните му задължения по правоотношението чрез предоставяне за
ползване на ответника на мобилния телефонен номер и доставката на далекосъобщителните
услуги по вид и стойност, описани в издадените фактури.
Предвид приетите по делото писмени доказателства, обсъдени по-горе, съдът намира, че
между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което
операторът е предоставил на абоната – ответник, мобилни услуги, посредством
предоставянето на телефонен номер, при съответни месечни такси и срок на действие на
договора, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугите – абонаментни
такси. В договора се съдържа описание на тарифния план и ценовите условия, като са
посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им. Договорът откъм
съдържание отговарят на законовите изисквания за договор, сключен при общи условия,
като включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия. Те са приети с
положения подпис на абоната и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е
получило екземпляр от същите.
В разглеждания случая ответницата е подписала договора за услуги с мобилния
оператор, ползвала е същите и не е изпълнила задължението си да заплаща стойността на
предоставените услуги и с поведението си е изпаднала в забава. Издадени са фактури, които
4
не е заплатила в срок. Следователно е осъществен фактическият състав на едно договорно
неизпълнение, за което ответницата носи отговорност.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на „Т. Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите
на електронни съобщителни услуги „при ползване на услуги чрез индивидуален договор
заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава
ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки
потребител – страна по договора, бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде
издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от
задължението му за плащане на дължимите суми“.
Извършване на конкретно възложените мобилни услуги от мобилния оператор и
предоставянето им на ответника се доказва от приложените по делото фактури, подробно
изброени по-горе. По всички изброени фактури получател е ответницата Н. Д..
Представените фактури установят факта, че като първични счетоводни документи са
осчетоводени в търговските книги на мобилния оператор „Й. Б.“ ЕАД. Чл. 182 ГПК и чл. 55
ТЗ установяват правило относно редовно водените счетоводни книги на търговеца, които
могат да служат като доказателство в негова полза. Това се установява и от извършените
констатации и заключението на в.лице по допусната по делото и приета съдебно-счетоводна
експертиза .
Предвид на това съдът намира, че представените фактури съдържат минимално
необходимите реквизити съгласно ЗСч. и ЗДДС и представляват първичен счетоводен
документ, поради което съдът приема, че търговските книги на „Йеттел България“ ЕАД са
водени редовно и оттук, че ответницата действително е ползвала услугите на оператора, на
посочените в тях стойности. След като фактурите не са били оспорени от ответната страна,
същите представляват доказателство, че така претендираните суми са осчетоводени от
доставчика – в същия смисъл: решение № 89/30.03.2018 г. по гр. д. № ./2018 г. по описа на
ОС - П.. Няма основание за обвързване заплащането на възнаграждението за извършване на
конкретно възложените мобилни услуги от мобилния оператор и предоставянето им на
ответника от допълнителни факти, доколкото приемането на услугата не е задължение на
възложителя - да прегледа и да направи всички възражения за неправилно изпълнение
(определение № ./08.01.2014 г. на ВКС по т. д. № ./2014 г., ТК, II т. о.). Затова и при
отсъствието на възражения и доказателства по делото, ответникът при приемане на
изпълнените услуги да е направил възражения за недостатъци и изрично изразено
несъгласие с престираните услуги при тяхното приемане, извършеното се счита прието и
възложителят дължи уговореното възнаграждение от приемането (чл. 266, ал. 1 ЗЗД).
Ответницата не е представила доказателства за извършени плащания на дължимите
суми за ползвани далекосъобщителни услуги в полза на ищеца, с оглед на което съдът
намира, че ответницата не е изпълнила в срок задълженията си по процесните договори за
заплащане на дължимите суми, поради което и същите законосъобразно са били прекратени
предсрочно от мобилния оператор, което налага извод за основателност на предявения иск.
Относно дължимостта на вземането за неустойка:
5
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Задължението за неустойка има акцесорен характер и става изискуемо при неизпълнение на
друго главно задължение. За да бъде уважен иск на това правно основание, ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване, съгласно разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 ГПК и в съответствие с изложените в исковата молба твърдения, наличието на
следните предпоставки – наличието на клауза за неустойка; неизпълнение на задължение и
неустойката да е уговорена между страните в определен размер, като обезщетение за
вредите от неизпълнението на именно това задължение.
В настоящия случай съществува клауза в договора за мобилни услуги, според която при
прекратяване на договора преди изтичане на неговия срок, което е по вина на ответника, то
последният дължи неустойка в размер на оставащите месечни абонаментни такси за срока
на договора, като нейният максимален размер не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти.
В тежест на ищеца е да ангажира доказателства за валидността на неустоечната клауза,
за което с оглед указанията в т. 1 и т. 3 на Тълкувателно решение № ./2013 г. от 09.12.2013 г.
на ОСГТК на ВКС и повелителния характер на разпоредбите, регламентиращи
неравноправните клаузи и накърняването на добрите нрави при неустоечните клаузи, съдът
следи и служебно.
За да прецени основателността на заявената претенция, съдът следва да обсъди изцяло
неустоечната клауза, въз основа на която се претендира процесното вземане.
Искът за неустойка се основава на клауза в индивидуалния договор и ОУ, каквато в
процесния случай действително е налице. При недоказване на извършено плащане в срок,
налице е виновно поведение на ответника, посочено и в Общите условия, имащо значение за
едностранно прекратяване на договора от ищеца.
Наред с това, липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им
договорна свобода на основание чл. 9 ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат
клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е
от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните
на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само
в рамките на присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе
клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което
съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора,
а не към последващ момент – т. 3 от Тълкувателно решение № ./15.06.2010 г., по тълк. д. №
./2009 г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от
характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният
оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу
абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга.
От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му,
6
мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се
предоставя ползването на услугата по договора. Следователно, уговорената по този начин
неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на
неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата
мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза
на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане
на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментни вноски за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл е
константната практика на ВКС, намерила израз в решение № ./21.07.2016 г. по т. д. № ./2015
г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № ./09.05.2016 г. по т. д. № ./2014 г. на ВКС, ТК, I т. о. и
решение № ./09.05.2016 г. по т. д. № ./2015 г. на ВКС, ТК, I т. о. Следва да се посочи, че съдът
следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е
свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича
пряко от твърденията и доказателствата по делото. В този смисъл са решение № ./26.02.2015
г. по т. д. № ./2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № ./21.01.2013 г. по т. д. № ./2011 г. на
ВКС, ТК, ІІ т. о.
По отношение на претендираната неустойка съдът намира, че предвид уговореното
между страните в съществуващата клауза в договора, според която при прекратяване на
договора преди изтичане на неговия срок, което е по вина на ответника, то последният
дължи неустойка, като нейният максимален размер не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти, същата не е нищожна.
Това е така, тъй като е налице изначално уговорен праг на неустойката и възможност
същата да бъде определена, поради което клаузата в цитирания договор за мобилни услуги
не създава неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор,
отговаря на изискването за добросъвестност и не излиза извън присъщата ù обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и като такава не е нищожна като противоречаща на
добрите нрави, поради което съдът приема, че сумата от 599,34 лева, представляваща
начислени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги формирани както следва: По
договор за Мобилни услуги с предпочетен номер . от 18.02.2020 г. сума в размер на 46,74 лв.,
представляваща три месечни такси, по допълнително споразумение към договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер . от 12.07.2021 г. сума в размер на 86,77 лв.,
представляваща три месечни такси, по допълнително споразумение към договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер . от 11.03.2021 г. сума в размер на 409,87 лв., от която
сума в размер на 148,43 лв., представляваща три месечни такси, и сума в размер на 261,44 лв.
за S. G.А. Dual B. представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен
план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг, По договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер . от 11.03.2021 г. сума в размер на 55,96 лв., представляваща три
месечни такси, неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +., са дължими от ответницата.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 205 ЗЗД:
Възникването в полза на ищеца на вземанията, представляващи стойност на лизингови
7
вноски, е обусловено от установяване наличието на договорни правоотношения между
страните, породени от договор за лизинг с твърдения предмет и съдържание, предаването от
страна на ищеца, като лизингодател за ползване от ответника на мобилното устройство,
предмет на договора и падежа на вземанията.
От приетите по делото писмени доказтелства се установява, че между ищцовото
дружество, от една страна като лизингодател, и ответницата от друга, като
лизингополучател, е сключен договор за лизинг от 11.03.2021 г. за S. G.А. . D. Bl. и договор
за лизинг за базови аксесоари от 11.03.2021 г., което обстоятелство не е оспорено от
ответната страна
Съгласно чл. 4 от договорите е посочено, че с подписването им лизингополучателят
декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава устройство , и съответните
аксесоари във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства напълно на
договорените технически характеристики и е комплектовано с цялата документация,
включително гаранционна карта.
При това положение настоящият състав приема, че между страните е сключени
договори за лизинги на индивидуализираните по-горе движими вещ, по които ответницата
не е изпълнил задължението си да плати лизингови вноски. Макар по делото да липсват
доказателства задълженията на ответницата да са обявени за предсрочно изискуеми, съдът
приема, че същата дължи пълната сума на уговорените в договора лизингови вноски, тъй
като към настоящия момент срокът на договорите за лизинг е изтекъл и ответницата дължи
пълния размер на вноските по тях, тъй като същите са изискуеми и без да е обявена
предсрочна изискуемост на договорите. С оглед на това, настоящият състав приема, че
искът за заплащане на суми на основание сключените договори за лизинг е основателен и
доказан до пълния предявен размер от 246,62 лева, съответно 37,81 лева за лизингови
вноски за аксесоари и 208,81 лева за лизингови вноски за мобилно устройство марка „S.“
По разноските:
Съгласно ТР № . от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № ./2013 г., ОСГТК съдът по иска
разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
На ищецът се дължат и са доказани разноски в исковото производството общо в
размер на 1205,00 лева от които 125,00 лева - заплатена държавна такса 480,00 лева -
заплатено адвокатско възнаграждение, 400,00 лева - заплатено възнаграждение за особен
представител на ответницата, както и 200,00 лева заплатен депозит за в.лице, за
заповедното производство сумата от 508,00 лева, от които 25,00 лева държавна такса и 480
лева адвокатско възнаграждение. които при този изход на спора следва да бъдат заплатени
от ответницата.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. А. Д., с ЕГН **********,от
гр.Р., жк.“Г.“,бл..,вх.., ап.. , че дължи на „Й.Б.“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „М.“, ЖК „М..“, Б. П. С., сграда ., следните суми:
95,37 лева /деветдесет и пет лева и тридесет и седем стотинки/, дължими за
периода 25.07.2021-24.08.2021 г., от които:
По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер . от 18.2.2020 г. сума в размер на
13,91 лв., представляваща абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по
договор за Мобилни услуги.
По допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер .
от 12.07.2021 г. сума в размер на 11,65 лв., представляваща частично непогасено задължение
за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни
услуги.
По допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер .
от 11.03.2021 г. сума в размер на 40,72 лв., представляваща абонаментна такса и такса за
потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги, сума в размер на 1,99 лв.
вноска по договор за лизинг за базови аксесоари от 11.03.2021 г. и сума в размер на 10,99 лв.
вноска по договор за лизинг от 11.03.2021 г. за S. G.А. . D.Bl..
По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер . от 11.03.2021 г. сума в размер на
16,11 лв., представляваща абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по
договор за Мобилни услуги.
109,02 лева/сто и девет лева и две стотинки/., дължими за периода 25.08.2021-24.09.2021
г., от които:
По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер . от 18.2.2020 г. сума в размер на
13,91 л в., представляваща абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по
договор за Мобилни услуги.
По допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер. от
12.7.2021 г. сума в размер на 26,50 лв., представляваща абонаментна такса и такса за
потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги.
По допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер .от
11.3.2021 г. сума в размер на 39,52 лв., представляваща абонаментна такса и такса за
потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги, сума в размер на 1,99 лв.
вноска по договор за лизинг за базови аксесоари от 11.3.2021 г. и сума в размер на 10,99 лв.
вноска по договор за лизинг от 11.3.2021 г. за S. Ga. 1. D. B..
По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер . от 11.3.2021 г. сума в размер на
16,11 лв., представляваща абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по
договор за Мобилни услуги.
9
100,95 лева./сто лева и деветдесет и пет стотинки/, дължими за периода 25.09.2021-
24.10.2021 г., от които:
По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер . от 18.02.2020 г. сума в размер на
12,98 лв., представляваща абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по
договор за Мобилни услуги.
По допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер . от
12.7.2021 г. сума в размер на 23,99 лв., представляваща абонаментна такса и такса за
потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги.
По допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер . от
11.3.2021 г. сума в размер на 36,98 лв., представляваща абонаментна такса и такса за
потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги, сума в размер на 1,99 лв.
вноска по договор за лизинг за базови аксесоари от И.3.2021 г. и сума в размер на 10,99 лв.
вноска по договор за лизинг от 11.3.2021 г. за S.G.А.1.B.
По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер . от 11.3.2021 г. сума в размер на
14,02 лв., представляваща абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по
договор за Мобилни услуги.
194,70 лева.,/сто деветдесет и четири лева /дължими лизингови вноски за периода
25.11.2021-24.12.2021 г., от които:
Сума в размер на 164,85 лв. по договор за лизинг от 11.03.2021 г. за S. Gal. А. 1. Dual
Black и сума в размер на 29,85 лв. по договор за лизинг за базови аксесоари от 11.03.2021 г.,
КАКТО И СУМАТА ОТ:
599,34 лева /петстотин деветдесет и девет лева и тридесет и четири стотинки/,
дължими неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, формирани както следва:
По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер .от 18.02.2020 г. сума в размер на
46,74 лв., представляваща три месечни такси.
По допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер .
от 12.07.2021 г. сума в размер на 86,77 лв., представляваща три месечни такси.
По допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер .
от 11.03.2021 г. сума в размер на 409,87 лв., от която сума в размер на 148,43 лв.,
представляваща три месечни такси, и сума в размер на 261,44 лв. за S. G. А. D. Black,
представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен план и
преференциалната цена по сключения договор за лизинг.
По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер . от 11.03.2021 г. сума в размер на
55,96 лв., представляваща три месечни такси, КАКТО И дължима законова лихва върху
10
сумите от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -20.12.2023г.до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н. А. Д., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Й. Б. ЕАД, с ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.“, ЖК „М. ., Б.П. С., сграда . сумата от 1
713,00 лева (хиляда седемстотин и тринадесет лева) - направени разноски в производството
по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
11