№ 12648
гр. София, 19.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.Н.Ч.
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20211110165020
по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Следва да се допусне изготвяне на съдебно-автотехническа експертиза със задачи,
посочени в исковата молба и в отговора на исковата молба.
Изготвянето на съдебно-медицинска експертиза не е необходима за изясняване
предмета на спора.
Искането на ищеца по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК ответникът да бъде задължен да
представи застрахователна полица, валидна от 11.06.2016 г. до 10.06.2017 г., следва да се
остави без уважение, тъй като не е спорно, че ответникът е бил застраховател по застраховка
„Г.о.“ за ремарке с рег. № ..
Следва да бъде приложено по настоящото дело ч.гр.д. № 46245/2021 г. по описа на
СРС, 153 състав.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 46245/2021 г. по описа на СРС, 153 състав.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-автотехническа експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба и отговора, при депозит в размер на 300 лв., от които 200
лв., вносими от ищеца, и 100 лв., вносими от ответника в едноседмичен срок от получаване
на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й.Й..
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания на страните.
1
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 04.10.2022 г. от 09,30
часа, за когато да се призоват страните и вещите лица.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК от ЗК „ФИРМА“
АД срещу ЗД „ФИРМА“ АД с правно основание чл. 411 КЗ за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 13037,35 лв. –
главница, представляваща регресно вземане - ½ от стойността на изплатено застрахователно
обезщетение по задължителна застраховка „Г.о.“ на автомобилистите във връзка с ПТП,
настъпило на 14.09.2016 г. в Х. Р.Г. с участието на влекач марка „М.“, модел „А.“ с рег. № ..
с прикрепено към него ремарке марка „Д.“, модел „Б.“ с рег. № .. в резултат на което са
причинени вреди, ведно със законната лихва от 05.08.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
46245/2021 г. по описа на СРС, 153-ти състав.
Ищецът твърди, че е бил застраховател по застраховка „Г.о.“ на автомобилистите за
влекач марка „М.“, модел „А.“ с рег. № .., а ответникът – за ремарке марка „Д.“, модел „Б.“ с
рег. № .. прикрепено към влекача. Посочва, че на 14.09.2016 г. в Х. Р.Г., водачът на товарния
автомобил причинил виновно ПТП, в резултат на което били причинени вреди на обща
стойност 26074, 70 лв., които ищецът изплатил изцяло на увреденото лице. Счита, че
половината от тях следвало да бъдат заплатени от ответника, в качеството му на
застраховател по застраховка „Г.о.“ за тегленото от влекача ремарке, тъй като
застрахователното събитие е възникнало на територията на Ф. Р.Г. и приложим материален
закон следвало да е германският. В тази връзка се позовава на съдебна практика на Ф. съд на
Р. Г. и на разпоредби от немския закон, съгласно които товарният автомобил и ремаркето
образуват единна композиция, като при настъпване на застрахователно събитие
застрахователите спрямо всеки елемент от композицията отговарят така, че всяка страна да
понесе половината от отговорността спрямо увреденото лице. Твърди да е поканил ответната
страна да заплати половината от обезщетението, а именно – сумата от 13037,35 лв., но
получил отказ. Поради изложените съображения моли искът да бъде уважен и претендира
разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока и по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Счита, че исковата молба е нередовна, защото ищецът не е посочил адреса и законните
представители на ответника. Иска да бъде задължен ищецът да отстрани допуснати
нередовности и ако не бъдат отстранени, то моли да бъде върната исковата молба. Счита
предявения иск за неоснователен. Признава, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие – 14.09.2016 г., е бил застраховател по застраховка „Г.о.“ за
ремарке с рег. № .. Поддържа обаче, че съгласно решение на СЕС от 21.01.2016 г. по дела C-
359/14 и C-475/14, задължението на застрахователя да обезщети причинената на
пострадалото лице вреда произтичало от договора, който го обвързва със застрахованото
лице, поради което следвало да се прилагат разпоредбите на Регламент 593/2008 на ЕП и СМ
/Рим I/, който урежда приложимото право при договорни отношения между страните. Прави
се извод, че в случая е приложимо националното право, уреждащо застрахователния
договор, а именно - българското право и в частност чл. 479, ал. 1 КЗ, поради което
отговорността следвало да се поеме изцяло от застрахователя на влекача. Застрахователят на
теглещото превозно средство имал право на регрес срещу застрахователя на ремаркето само
доколкото това е предвидено в съответното приложимо национално право или в договор
между двамата застрахователи, което в случая не било налице. Ако се приеме, че приложим
е Регламент (ЕО) № 864/2007 г. относно приложимото право при извъндоговорни отношение
2
/Рим II/, то по силата на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от него следвало отново да се прилага
българското право. На следващо място, ответникът оспорва да е настъпвало
застрахователно събитие в Х. Г., да са причинявани вреди и да е изплащано обезщетение за
тях. Ако се приеме, че вредите са настъпили вследствие от ПТП с починалия пешеходец,
ответникът навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. В случай че се
приеме, че приложимо е немското право, ответната страна прави възражение за настъпила
погасителна давност, която при непозволено увреждане била 3 години от настъпването на
деликта /14.09.2016 г./. Моли искът да бъде отхвърлен или обезщетението да бъде намалено
поради прекомерност и претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже следните факти: валидно сключени договори за застраховка
„Г.о.” по отношение на товарния автомобил и ремаркето към него, в срока на
застрахователното покритие по които и вследствие виновно и противоправно поведение на
Б.И., като водач на влекач марка „М.“, модел „А.“ с рег. № .. с прикрепено към него ремарке
марка „Д.“, модел „Б.“ с рег. № .. застраховано от ответника, е настъпило застрахователно
събитие, за което ищецът и ответникът носят отговорност по 1/2 от риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на увреденото лице
застрахователно обезщетение в пълния размер до действителните вреди.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга, както и възражението си за съпричиняване.
С оглед твърденията на страните съдът ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че към датата на твърдяното ПТП /14.09.2016 г./ ищецът е бил
застраховател по застраховка „Г.о.“ на автомобилистите за влекач марка „М.“, модел „А.“ с
рег. № .., а ответникът – за ремарке марка „Д.“, модел „Б.“ с рег. № ..
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3