№ 131
гр. Поморие, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър М. Димитров
при участието на секретаря ГАЛИНА АТ. КОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело №
20222160100083 по описа за 2022 година
взе предвид следното.
Производството е образувано по искова молба от от „Уникредит Булбанк” АД гр.София,
чрез пълномощника и съдебен адресат адв.И.И., против В. П. В. от гр.Поморие.
Ищецът твърди, че между него, като кредитор и ответницата, като кредитополучател, е
сключен договор за банков потребителски кредит на физическо лице №
489/0162/22434403/24.07.2013 г., задълженията си по който договор ответницата и длъжник
не изпълнила.
Поради неизпълнението кредиторът и ищец обявил вземанията си по договора за
предсрочно изискуеми и пристъпил към принудително събиране на същите, като подал
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, въз основа на
което било образувано ч.гр.дело № 122/2021 г., по описа на РС – Поморие и издадена
заповед за незабавно изпълнение № 260061/22.02.2021 г. и изпълнителен лист, за вземания
на ищеца, както следва: 2 118.72 евро, представляващи дължима главница по договора от
24.07.2013 г.; 83.69 евро, представляващи обезщетение за забава по договора за периода от
25.05.2020 г. до 15.02.2021 г., 73.63 евро, представляващи разходи за уведомяване, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
16.02.2021 г., до окончателното изпълнение на задължението.
Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело, по което
били събрани суми от ответницата, като междувременно, по жалба на същата, по реда на
инстанционния контрол, с определение № VІ-1587/29.10.2021 г., по ч.гр.дело № 1760/2021 г.
по описа на ОС – Бургас, било отменено разпореждането на заповедния съд за незабавно
изпълнение и отхвърлено заявлението, поради което ищецът предявява настоящата
1
претенция за установяване на вземанията си по отхвърленото заявление и за осъждане на
ответницата да заплати същите, при приспадане на събраните от ответницата по
изпълнителното производство суми, а именно за вземания в размер както следва: 2 118.72
евро – главница по договора от 24.07.2013 г.; 11.19 евро – остатък от обезщетението за
забава за периода от 25.05.2020 г. до 15.02.2021 г. и 198.34 евро – обезщетението за забава за
периода от 16.02.2021 г. до 19.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска – 17.02.2022 г., до окончателното изпълнение на
задължението за главницата, като се претендират и разноските по делото.
Правното основание на предявения иск е чл.422, вр. с чл.415, ал.3, вр.с ал.1, т. 3 ГПК, вр.с
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.с чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ответницата се представлява по делото от пълномощник – адвокат, който е подал отговор
на исковата молба, в който се твърди, че ответницата не е дала повод за завеждане на иска.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен процесуален представител –
адвокат, който поддържа исковата молба претенция.
В съдебно заседание ответницата се представлява от пълномощника си, който застъпва
становище, че не ищеца не следва да се присъждат разноски по заповедното производство.
За да разреши спора между страните съдът се запозна подробно със становищата и
исканията им, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите
законови разпоредби, прие следното:
Искът е допустим и като такъв следва да бъде разгледан по същество, тъй като за ищеца е
налице правен интерес да предяви осъдителен иск за вземанията си по отвърлено негово
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
По съществото на претенцията съдът намира следното.
Страните не спорят, а и се установява се от доказателствата по делото, че между ищеца, като
кредитор и ответницата, като кредитополучател, е сключен договор за банков потребителски
кредит на физическо лице № 489/0162/22434403/24.07.2013 г., по силата на който
кредиторът е предоставил на кредитополучателката и ответница кредит в размер 5 000 евро,
който е трябвало да се погаси до 24.07.2023 г., на месечни анюитетни вноски, съгласно
погасителен план към договора.
Също не се спори, а и се установява от доказателствата по делото, че поради забава на
ответницата на плащанията по договора ищецът едностранно, с писмено уведомление,
връчено на ответницата на 15.07.2020 г., в хипотезата на чл.46, ал.2 ГПК, обявил кредита за
предсрочно изискуем.
Безспорно е също така, а и се установява от материалите по приложеното ч.гр.дело №
122/2021 г., по описа на РС – Поморие, че по заявление на ищеца била издадена заповед за
незабавно изпълнение № 260061/22.02.2021 г. и изпълнителен лист, за вземания на ищеца по
договора в размер 2 118.72 евро – главница, 83.69 евро, – лихви и 73.63 евро – разходи за
уведомяване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението
2
– 16.02.2021 г., до окончателното и изплащане.
Не се спори също така, че въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано
изпълнително дело, по което били събрани суми от ответницата, както и че с определение №
VІ-1587/29.10.2021 г., по ч.гр.дело № 1760/2021 г. по описа на ОС – Бургас, било отменено
разпореждането на заповедния съд за незабавно изпълнение и отхвърлено заявлението.
По делото е прието като доказателство неоспореното от страните заключение на вещото
лице Г.Р. по извършената съдебно-икономическа експертиза, съгласно което към датата на
предсрочна изискуемост вземанията на ищеца по договора са били в размерите, за които е
издадена заповедта за изпълнение.
Вещото лице е установило, че след 16.02.2021 г. (датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК) са извършени погасявания на главница по кредита, в резултат на които към
датата на предявяване на иска – 17.02.2022 г., непогасената главница е в размер на 1 678.45
евро.
Съгласно заключението, обезщетението за забава по договора за кредит (законна лихва),
изчислено върху главница от 2 118.72 евро, за периода от 25.05.2020 г. до 16.02.2021 г.
(датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК) е в размер на 83.69 евро, а
обезщетението за забава за периода от 25.05.2020 г. до 17.02.2022 г. (датата на подаване на
исковата молба), е в размер на 286.26 евро.
При предявен осъдителен иск по чл.415, ал.3, вр.с ал.1, т.3 ГПК, съдът следва да установи
дължимите суми по исковата претенция, като постанови осъдителен диспозитив.
Съобразно чл.422, ал.1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята за предявен от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, но съдът да
съобрази и фактите от значение за съществуването на спорното право към момента на
приключване на съдебното дирене, по силата на чл.235, ал.3 ГПК.
Предвид изложеното съдът приема, че предявената претенция е установена по основание и
до посочените от вещото лице размери, до които размери същата следва да бъде уважена,
ведно със законната лихва върху главницата, до окончателното изплащане на същата.
По спорния въпрос относно разноските съдът намира следното.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Посоченото разрешение намира приложение и при осъдителния иск по чл.415, ал.3, вр.с
ал.1, т.3 ГПК, тъй като и в този случай заповедното производство продължава в исково, като
в подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.415, ал.4 ГПК, относно довнасянето на
дължимата държавна такса.
Предвид посоченото и с оглед изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на
3
ответницата следва да се възложат извършените от ищеца разноски в общ размер 1 486.07
лв., от които 93.12 лв. държавна такса по исковото производство, 89.03 лв. по заповедното
производство, 693.92 лв., адвокатски хонорар по настоящото дело, 60 лв., такъв по
заповедното производство и 550 лв. депозит за възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. П. В., ЕГН **********, с адрес грП.,кв."С."№**,вх.*,ет.*,ап.**, със съдебен
адресат в грП.,ул."С.",№**, адв.Т.Я., да заплати на „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район „Възраждане”, пл. „Света
Неделя”, № 7, чрез пълномощника и съдебен адресат в гр.Стара Загора, бул. „Цар Симеон
Велики“, № 115, ет.2, адв.И.И., сумата 1 678.45 евро (хиляди шестстотин седемдесет и осем
евро и четиридесет и пет евроцента), представляваща предсрочно изискуема главница по
договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 489/0162/22434403/24.07.2013
г., сумата 286.26 евро (двеста осемдесет и шест евро и двадесет и шест евроцента),
представляваща обезщетение за забава по договора за периода от 20.05.2020 г. до 17.02.2022
г., ведно със законната лихва върху главницата от 1 678.45 евро, считано от 17.02.2022 г. до
окончателното и изплащане, за които суми е отказано издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.дело № 122/2021 г., по описа на РС – Поморие.
ОСЪЖДА В. П. В., ЕГН **********, със съдебен адресат адв.Т.Я., да заплати на
„УниКредит Булбанк” АД, ЕИК *********, със съдебен адресат адв.И.И., сума в размер
1 486.07 лв. (хиляда четиристотин осемдесет и шест лева и седем стотинки),
представляваща съдебни разноски по делото и такива по ч.гр.дело № 122/2021 г., по описа
на РС – Поморие.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
4