Решение по дело №123/2020 на Районен съд - Враца

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №

 

                                               гр.Враца, 16.01.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, ІІ наказателен състав в публично заседание на двадесет и трети юни, две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                                              Председател : Васил Ганов

 

При секретаря Милена Софронова и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 123 по описа за 2020г. за да се произнесе взе предвид следното :

 

 Производството е по реда на чл. 59 – 63 от ЗАНН и е образувано по жалба от  К.Д.К. с ЕГН ********** ***  срещу Наказателно постановление №19-0967-001779 от 30.12.2019 г. на Началник група към ОД на МВР - Враца, сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл.98, ал.2, т.2  от Закона за Движение по пътищата /ЗДвП/ на осн. чл.183, ал.2, т.1 му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00лв.  

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалноправи норми.    

Ответната страна не взема становище по жалбата.

След като се запозна с депозираната жалба съдът установи, че същата е подадена от активно легитимирано лице и в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема са установена следната фактическа обстановка:

     На 16.12.2019 г. около 14,35 ч. по повод получен сигнал за неправилно паркиран автомобил на бул.“Христо Ботев“ зад бл.№31, на място пристигнали полицейски служители. Установили, че пред гараж, собственост на И.И. има паркиран автомобил Тойота „Рав 4“. На място бил и собственикът на автомобила - жалбоподателят К.К.. За установеното нарушение бил съставен АУАН №164351/16.12.2019 г., с който било констатирано, че в гр. Враца на ул. „Христо Ботев“, зад бл.31, К.К. като водач на собствения си лек автомобил Тойота „Рав 4“ ***** го паркира пред гараж, собственост на И.И., с което възпрепятства достъпа до него. Констатирано е още, че водачът не носи свидетелство за управление на МПС, контролен талон към свидетелство за управление на МПС и СРМПС. Не е изпълнил задължението си по чл.190, ал.3 ЗДвП.

        Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление с идентична фактическа обстановка, с което на жалбоподателя за следното нарушение: паркира на платното за движение пред жилищна сграда или гараж, с което затруднява достъпа до тях - нарушение на чл.98, ал.2, т.2 от Закона за Движение по пътищата,   като на осн. чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20.00лв.

   Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН №164351/16.12.2019 г., съставен от мл. автоконтрольор Д.Т., Наказателно постановление №19-0967-001779 от 30.12.2019 г. на Началник група към ОД на МВР Враца, сектор „Пътна полиция” Враца, справка за нарушител/водач, Заповед №8121з от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, показанията на полицейските служители  Д.Т. /мл. автоконтрольор към  ОД към сектор Пътна полиция на ОД на МВР-Враца - съставител на АУАН/, И.И. /собственик на гаража, пред който жалбоподателя е паркирал.

  Тълкувайки събраните по делото доказателства съдът приема следното:   

   НП е издадено от компетентен орган. Съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.

  Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.

  Постановлението е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, като съдържа всички минимално изискуеми реквизити, нарушенията са описани  точно и ясно, ведно  с обстоятелствата, при които е извършено.

  Правилно е квалифицирано деянието с оглед текстовото му  описание, посочена е дата и място на нарушението, както и извършителя. Посочена е санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба. Наказанието за нарушението е индивидуализирано.

          Съдът не приема за основателно възражението на жалбоподателя, че актът не му е връчен.

         Видно от свидетелските показания на полицейския служител Д.Т. /съставил АУАН/, които съдът изцяло кредитира като обективни, АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, връчен му е, но същият е отказал да го подпише.

Разпоредбата на чл. 43, ал.1 ЗАНН предвижда, че актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Ал.2 на текста, урежда хипотезата на отказ да бъде подписан съставения и предявен по реда на ал.1 АУАН, като изисква отказът да бъде удостоверен с подписа на един свидетел.

В конкретния случай АУАН е бил предявен при хипотезата на чл.43, ал.2 от ЗАНН. С отказа да бъде подписан АУАН нарушителят заявява изричното си нежелание да се запознава със съдържанието му. Точно поради това законодателят, като гаранция за законосъобразно предявяване на акта при хипотезата на отказ, изисква този факт да бъде удостоверен с подписа на един свидетел, което е било сторено.

  Освен това в АУАН е отбелязано, че нарушителят има възражения, което предопределя, че същият се е запознал със съдържанието на акта.

            От материално правна страна обстоятелствата, изложени в АУАН и в наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин.

  Съдът счита, че в хода на съдебното производство въз основа на събраните гласни и писмени доказателства безспорно е установена фактическата обстановка, посочена в АУАН и НП.

  По категоричен и несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение.

            По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП. Тази правна норма забранява паркирането  на платното за движение и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях. По делото категорично се установява, че на  16.12.2019 г. около 14,35 ч. пред гараж на бул.“Христо Ботев“ зад бл.№31 неправилно е паркирал автомобил Тойота „Рав 4“ ВР 9562 ВР, собственост на жалбоподателя, с което затруднявал достъпа до гаража. Това обстоятелство се установи от кредитираните от съда показания на стопанисвания от И.И. гараж, в които същият твърди, че поради затруднен достъп до гаража си поради паркирал пред него лек автомобил Тойто „Рав 4“ е позвънял на тел 112, както и от показанията на мл. автоконтрольор Д.Т., който по подадения сигнал пристигнал на място и установил неправилно паркирания на жалбоподателя автомобил пред гаража на И..

           С оглед извършеното нарушение правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба във фиксиран от закона размер от  20.00 лева.

          В наказателното постановление са констатирани и други нарушения, но за тях не е ангажирана административно-наказетлната отговорност на жалбоподателя, поради което съдът не ги коментира.

         Ето защо обжалваното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 Така мотивиран, съдът

 

 

 

 

                                       Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление №19-0967-001779 от 30.12.2019 г. на Началник група към ОД на МВР Враца, сектор „Пътна полиция” Враца, с което на К.Д.К. с ЕГН ********** ***  за нарушение на чл.98, ал.2, т.2  от Закона за Движение по пътищата на осн. чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП  е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00лв. 

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд-гр.Враца, в 14 дневен срок от съобщението на страните, за изготвянето му.

                                                                                   

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: