Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали, 16.10.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното заседание на
осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Невена Калинова
при секретаря Елеонора Г.
като разгледа докладваното от съдията гр.д. N 756 по описа за 2018г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по предявени
по реда на
чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 т.1 от
ГПК и при условията на обективно
кумулативно съединяване, установителни по характера си искове, с правна квалификация чл.318 и сл. от ТЗ, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.294, ал.1 от ТЗ, вр. чл.86, ал.1 изр.1-во от
ЗЗД, от ищеца „ДД Бодуров“ ООД, гр.Кърджали,
срещу ответниците „Устра-Холдинг“ АД гр.Кърджали и
ЕТ „Капител-П.С.“ гр.Кърджали, съдружници в посоченото дружество. Представена е към исковата молба
справка-регистър Булстат, че ответниците по предявените установителни искове са съдружници в Обединение „Кърджали 2017“ –Дружество по ЗЗД с код по Булстат
***. Цената на всеки
от исковете за парични вземания за неплатена цена по договори за продажба е
съответно 2 335.70 лв. и 8 812.30 лв., а на исковете за
обезщетения за забава на цената е 109.23 лв. и 377.71 лв., и съгласно чл.69,
ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл.104 т.4, вр. чл.103 от ГПК
обуславя компетентност за разглеждане на делото от настоящия съд като първа
инстанция.
Претендира се да се установи спрямо
ответниците съществуване на вземания, за
които в полза на ищеца е
издадена заповед N
288/13.04.2018г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
N 597/2018г. на РС-Кърджали.Заповедта е издадена срещу длъжника ДЗЗД „Обединение Кърджали 2017“ със седалище и адрес на управление ***, който не е идентичен
с посочените по предявените искове ответници-търговци, които са съдружници в същото.Заповедта е възразена от упълномощения от съдружниците в гражданското дружество техен представител.Подаденото така възражение от името на
всички членове на неправосубектната общност чрез упълномощения
техен представител е породило действие и те са процесуално
легитимирани като ответници по предявения
иск за съществуване
на вземането.В този смисъл Определение
N 864/20.11.2014г. по
ч.гр.д. N 6617 по описа за
2014г. на ВКС, IV г.о., което съдът съобрази
при преценка допустимостта на предявените искове, така както и Определение
N 37/16.01.2015г. по
ч.гр.д. N 7313 по описа за
2014г. на ВКС, III г.о. и Решение/опр./ N
895/19.12.2014г. по дело N
5793 по описа за 2014г. на ВКС, III г.о., че няма основание
исковото производство по чл.422, ал.1 от ГПК да бъде прекратено
и конституирането на съдружниците да се отказва поради
констатация, че като легитимирани лица те не
са били посочени
в заповедта за изпълнение.
В исковата молба ищецът излага твърдения,
че ответниците са учредили посоченото
дружество по чл.357 и сл. от ЗЗД и със
същото ищецът е установил търговски отношения по продажба
на стоки, с издаване на фактура
в деня на получаването им, сумата по която
се плаща по банков път,
но не и по
процесните фактури, по които задълженията
не са изпълнени,
за плащане цената на строителни
материали в общ размер от 11 148.20 лв., от които 2 335.70 лв. по Фактура N
**********/27.10.2017г. и
8 812.30 лв. по Фактура N **********/10.11.2017г..
С неплащането на цената на продадените
стоки, ответникът изпада в забава и дължи обезщетение върху всяка една
цена от деня
на издаване на фактура за
продажбата и до
12.04.2018г.-дата на подаване
на заявление по чл.410 от ГПК, в общ размер от
486.94 лв., както и законната лихва от датата на
подаване на заявление по чл.410 от ГПК на 12.04.2018г. Издадената по ч.гр.д.
N 597/2018г.
на РС-Кърджали заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение
на посочените парични вземания е възразена от длъжника,
което обуславя правния интерес на ищеца да
предяви установителен иск за същите.
В съдебно заседание ищецът чрез упълномощен адвокат
поддържа исковете, като намалява акцесорните искове по размер от сумата 109.23
лв. на 108.36 лв. и от сумата 377.71 лв. на 325.59 лв., и сочи, че в деня на
получаване на стоките по процесните фактури е издавана стокова разписка, и на база подписани стокови разписки е
издавана след няколко дни фактура, представяйки стокови разписки с писмена
молба, с която допълва твърденията си във връзка с оспорванията на ответниците,
а именно: 1.стоката по Фактура N
**********/27.10.2016г. е закупена и получена по няколко стокови разписки, в деня на издаване на
съответната разписка: на 13.10.2017г. по
Стокова разписка N **********/13.10.2017г., на 20.10.2017г. по Стокова разписка N **********/20.10.2017г. и на 26.10.2017г. по Стокова разписка N **********/26.10.2017г., и 2. стоката по Фактура N
0000012581/10.11.2017г. е закупена и получена по няколко стокови разписки, в деня на издаване на
съответната разписка: на 31.10.2017г. по
Стокови разписки NN **********/31.10.2017г. и **********/31.10.2017, на 06.11.2017г. по
Стокова разписка N **********/06.11.2017г., на 07.11.2017. по
Стокови разписки NN **********/07.11.2017г. и
**********/07.11.2017г., и на 09.11.2017г. по Стокова разписка N **********/09.11.2017г.
Ответниците „Устра-Холдинг“ АД гр.Кърджали и ЕТ „Капител-П.С.“ гр.Кърджали
с общ отговора по чл.131 от ГПК оспорват
исковете и съществуването на задължение
към ищеца по процесните фактури, както и че е налице идентичност между
вземането, за което е издадена възразената заповед за изпълнение на парично
задължение, и вземането, претендирано с предявения установителен иск, с оглед
датата от която се претендира законна лихва, и сумата върху която се претендира
същата, при възражение, че невярно е твърдението, че фактура за доставки на
стоки ищецът издава на ответника при самата доставка, и при възражение, че стоките са реално
получени, не са налични съпътстващи фактурите документи за реалност на доставките,
фактурите не отговарят на изискванията на ЗСч., и осчетоводяването на фактура
при липса на доставка не означава дължимост на цената на доставката.Възразяват,
че в счетоводството на ДЗЗД „Обединение Кърджали 2017“ са получени фактури,
издадени от ищеца, със същия номер и дата като процесните, но с различно
съдържание.Молят за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ответникът „Устра-Холдинг“ АД гр.Кърджали чрез
упълномощен адвокат поддържа възраженията срещу исковете
В съдебно заседание ответникът ЕТ „Капител-П.С.“ гр.Кърджали като физическо
лице търговец не се явява и не се представлява.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Със Заповед N 288/13.04.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. N 597/2018г. на РС-Кърджали, е разпоредено ДЗЗД
„Обединение Кърджали 2017“ гр.Кърджали да заплати на кредитора „ДД
Бодуров“ ЕООД гр.Кърджали сумата
11 634.94
лв., от които
11 148 лв. главница, произтичаща от неизпълнено парично задължение по фактура N
0000012494/27.10.2017 г. за сумата в размер
на 2 335.70 лв. и Фактура N 0000012581/10.11.2017
г. за сумата в размер на 8 812.30 лв., лихва
за забава в размер на 109.23 лв. върху
главницата от 2 335.70 лв. за
периода от 27.10.2017
г. до 12.04.2018 г. и лихва
за забава в размер на 377.71
лв. върху главницата от 8
812.30 лв. за периода
от 10.11.2017
г. до 12.04.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 11 148 лв., считано от 13.04.2018 г. до изплащане на вземането,
както и деловодни разноски в размер на 1 012.70 лв., от които 232.70
лв. внесена държавна такса и 780
лв. адвокатско възнаграждение. В същата е посочено, че ДЗЗД
„Обединение Кърджали 2017”, и
„ДД Бодуров “ ЕООД гр.Кърджали /с
предишно наименование „Семат“
ООД/ са били в договорни отношения, по силата на
които заявителят е извършил доставка на строителни материали
на обща стойност
11 148 лв., за което е съставил
горепосочените фактури, но въпреки постигната договорка купувачът да заплати стойността
на материалите в деня на издаване
на съответната фактура, същият не
е престирал задължението си, и с оглед забавеното
изпълнение на парично задължение се претендира и лихва за забава
върху всяко едно забавено плащане
по съответната фактура.
С исковата молба са представени Фактура N
0000012494/27.10.2017г.
за сумата 2 335.70 лв. и Фактура
N 0000012581/10.11.2017г. за сумата 8 812.30 лв., с посочен получател Обединение Кърджали 2017 с код по Булстат
***. и изпълнител „Семат“
ООД гр.Кърджали, понастоящем
преобразувано на „ДД Бодуров“ ЕООД съгласно вписвания в ТР, за продадени стоки, както и дневник на продажбите, които фактури са
копие и не
са подписани от страните по
тях, а от представения дневник за продажби не се установява
да изхожда от предприятието на ищеца, в частност
от счетоводството му.
В съдебно заседание от ищеца са представени Фактура N
0000012494/27.10.2017г.
за сумата 2 335.70 лв. и Фактура
N 0000012581/10.11.2017г. за сумата 8 812.30 лв., подписани от издателя
им, които съответстват на представените от ответниците с отговора на исковата
молба фактури, които те твърдят, че са получени в счетоводството на ДЗЗД
„Обединение Кърджали 2017“.
Между Фактура N
0000012494/27.10.2017г. за сумата 2 335.70 лв., представена с исковата молба,
неподписана, и фактурата с идентичен
номер и дата, представена в съдебно заседание, подписана за ищеца, е налице
идентичност относно издателя, получателя, стойност на сделката без ДДС и
стойност на сделката с ДДС, датата на данъчното събитие/плащането-27.10.2017г.,
начинът на плащане-по банка, наименованието на стоките, количеството на стоките, единичната цена на стоките и общата
стойност на стоките, изключая посочването/подредбата/ на стоките по позиции.
Между Фактура N 0000012581/10.11.2017г. за сумата 8 812.30 лв., представена с исковата молба, неподписана, и
фактурата с идентичен номер и дата, представена в съдебно заседание, подписана
за ищеца, е налице идентичност относно издателя, получателя, стойност на
сделката без ДДС и стойност на сделката с ДДС, датата на данъчното събитие,
начинът на плащането-по банка, наименованието на стоките, количеството на
стоките, единичната цена на стоките,
изключая тези по позиция 5 и 7, но от и след третия знак след десетичната
запетая на цената, както и е налице идентичност в общата стойност на стоките,
изключая същите две позиции в стотната
след десетичната запетая на цената, и подредбата на стоките по позиции, както и
датата на плащането-тази по представената с исковата молба сочи дата 10.11.2011г.,
а представената в съдебно заседание, идентична с представената от ответниците,
сочи дата 01.12.2017г..
Подредбата на стоките в различни позиции във фактурите, представени към
исковата молба, и тези с идентичен номер и дата, находящи се при страните, се обяснява от вещото лице по ССчЕ- ищецът
работи със счетоводен програмен продукт, който в зависимост от зададения
критерий, представя издадена фактура по множество начини, т.е. с различна
подредба на позициите на стоките, когато са повече от една като вид
артикул.Фактурите по номер, дата на издаване, вид на стоките и цена, са
осчетоводени от страните като доставчик и получател, при налични оригинали на
същите при получателя, идентични с копията при доставчика-ищец.Идентичността е
относима към осчетоводените от страните фактури, съдържанието на които не се различава от това на
приложените към исковата молба фактури, освен разместването на стоките по
позиции и посочените стойности след десетичната запетая. Същите са на обща
стойност 11 148 лв.- Фактура N
0000012494/27.10.2017г. на стойност 2 335.70 лв. и Фактура N **********/10.11.2017г. на стойност
8 812.30 лв., които при ищеца са осчетоводени като приходи от продажба на
материали, изписани от склада му, с включен съответно като дължим данък ДДС по
тях в справка декларациии за ДДС, с подадени данни в ТД на НАП Пловдив-офис
Къджали от 11.11.2017г. и от 11.12.2017г., като дължимият ДДС е преведен в
приход на републиканския бюджет.Фактурите са осчетоводени от „Обединение
Кърджали 2017“ като разходи за материали и покупки с право на данъчен кредит и
като задължение за доставени строителни материали, с подадени съответно данни в
ТД на НАП-Пловдив, офис Кърджали, като записванията в посоченото дружество по
ЗЗД осчетоводяват реална доставка –директно осчетоводяване на разходи за материали по сметка 601, която
впоследствие е закрита, а разходите са отнесени по сметка 611 като разходи за
обекта, в който са вложени материалите.И двете фактури са включени в дневниците
за покупки съответно за м.октомври и м.ноември 2017г. и справки –декларация по
ЗДДС за тези данъчни периоди, с подадени данни в ТД на НАП-Пловдив, офис
Кърджали, на 14.11.2017г. и на 14.12.2017г., и по същите е упражнено правото на
данъчен кредит за съответния данъчен период, без по същите да са извършени
плащания, които да са осчетоводени от страните по тях.Законната лихва върху
дължимите по фактурите стойности, считано от деня следващ издаването на всяка
фактура и до 11.04.2018г. включ. е 479.81 лв., а до 12.04.2018г. включ. е
482.91 лв..За периода от 28.10.2017г. до 11.04.2018г. включ. законната лихва
върху сумата 2 335.70 лв. е 107.71 лв., а за периода от 28.10.2017г. до
12.04.2018г. включ. е 108.36 лв. За периода от 11.11.2017г. до 11.04.2018г.
включ. законната лихва върху сумата 8 812.30 лв. е 372.10 лв., а за
периода от 11.11.2017г. до 12.04.2018г. включ. е 374.55 лв.Размерът на
законната лихва върху сумата 8 812.30 лв. за периода от 01.12.2017г. до
12.04.2018г. включ. е 325.59 лв.
Неоспореното от страните заключение на ССчЕ след изслушването на вещото
лице в съдебно заседание установява реална доставка на стоките по процесните
фактури от ищеца на дружеството по ЗЗД, в което ответниците са съдружници,
което не само, че осчетоводява стоките като получени по сметка, отчитаща
разходите му за материали, но при влагане на същите по обекти, закрива първата
сметка, и влагането на стоките по обекти осчетоводява по съответна за това
сметка, наред с включването на процесните фактури в дневник за покупки, справки
декларации за ДДС, в т.ч. с подадени данни в данъчната администрация за
съответния данъчен период, възползвайки се от правото си на данъчен кредит, без
да извършва плащания на стоките по процесните фактури към изготвяне на
заключението и към приключване на съдебното дирене по делото, при което изцяло
дължими са претендираните от ищеца главници, представляващи цена по търговски
продажби.
Наличието на трайни търговски отношения между страните, в частност между
ищеца и Обединение „Кърджали 2017“ като дружество по ЗЗД, се установява от
ангажираните от страните гласни доказателства- показанията на св.С.М. и на св.А.В..Същите
установяват начина на заявяване на стоките, получаването им от склада на ищеца,
с издаване на три екземпляра на стокови разписки, един от които, подписан,
остава за продавача-ищец, един, неподписан за работниците в склада на ищеца,
предаващи стоките, и един, подписан, остава за получателя на
стоката-техническия ръководител на обекта, за който са заявени стоките, или
негов представител, като в по-късен момент се издава фактура за продадените
стоки, която се изпраща от ищеца на получателя, ведно с подписания екземпляр от
стоковата разписка за продавача, От
показанията на свидетелите се установява, че при предаване на стоките, които се
получават от представител на купувача, който ги транспортира до съответен
обект, не се издава фактура, а такава се издава впоследствие, както и, че
фактура се издава само след предадена от склада на продавача стока на
получателя.Teзи показания съответстват на начина на оформяне на процесните фактури и
осчетоводяването им от страните по тях-без включена транспортна услуга и без
отразено авансово плащане, което ако е в брой, следва да се придружава с
фактура и касова бележка, като безспорно се установява, че продадени строителни
материали се извозват с транспорт на купувача след получаването им по стокови
разписки, каквито са представени по делото, и материалите по тях съответстват
на тези по фактурите, като посоченото в тях плащане в брой не се установява по
делото и не се твърди от ответниците с отговора на исковата молба, при което
възражението за това в хода на делото е неоснователно, тъй като получателят на
стоките осчетоводява разхода за стоките като задължение към доставчика.Наред с
това, след осчетоводяване на фактурите, получателят на стоките по тях не
отправя покана до доставчика за изпълнение на задължението му за реално
предаване на стоките по тях, нито релевира възражение за неизпълнение на
договора или за едновременно изпълнение на задължения по него.
С оглед на така установените обстоятелства, неоснователни са възраженията
на ответниците, че не е налице идентичност между вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, и вземането, претендирано с
предявения установителен иск, изключая датата от която се претендира законна
лихва върху дължимите по процесните фактури суми, и сумата върху която се
преендира, тъй като в заповедното производство такава е присъдена от
13.04.2018г. върху сумата 11 148 лв..Основателно е възражението на
ответниците, че фактура за доставки на стоки ищецът не издава при самата
доставка, и неоснователно е възражението,
че стоките не са реално получени.Ищецът признава, че фактура за продадени стоки
се издава след изписването им от склада му по стокови разписки и получаването
им от купувача, и при разпита на свидетелите се установи, че такива получават
представителите на купувача, както и такъв се прикрепва към процесните
фактури-оригинал за получателя на стоките.
В съдебната практика е прието, че първичните счетоводни документи и
вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват от съда според тяхната
редовност и съобразно другите доказателства по делото.При липса на подпис за
получател от лице, което е отговорно да оформи съответната стопанска операция,
фактурата като частен свидетелстващ документ не представлява годно
доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на
стоките, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между страните по
силата на неформални договори за търговски продажби.Когато фактурата не е
подписана или е подписана за получател от лице без представителна власт, но
същата е осчетоводена, включена в дневника за покупките и за нея е ползван
данъчен кредит, се приема, че търговецът е потвърдил извършените от трети лица
действия по приемане на стоките и приложение намира презумпцията на чл.301 от ТЗ.Отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването й в
дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата
съгласно ЗДДС представлява недвусмислено признание на задължението за плащане
на получените стоки и доказва неговото съществуване.С Решения N 198/13.05.2016г. по т.д. N 2741/2014г. и N 121/21.07.2016г. по т.д. N 3210/2015, I т.о., ВКС, по
правния въпрос за правното значение на осчетоводяването на фактурата по
покупко-продажба от купувача, включването й в дневниците за покупки и
ползването на данъчен кредит от купувача относно факта на приемането на
стоките, предмет на договора за покупко-продажба, по аргумент от разпоредбата
на чл.25, ал.1 от ЗДДС, според която данъчното събитие възниква от датата, на
която собствеността върху стоката е прехвърлена, е прието, че упражняването на
правото на приспадане на данъчен кредит от купувача при продажба на родово определени
вещи има правно значение за получаването на стоката, тъй като правото на
собственост при тях се прехвърля с отделянето им от рода/респ. предаването им.
Ответниците се позовават на възприетото в Решение N 46/06.04.2017г. по гр.д. N 60140/2016г. на ВКС, I г.о., но същото е постановено при различна фактическа
обстановка-при твърдения, че фактура за стоките е съставена преди доставката по
търговска продажба на дървесина, за която законът регламентира специален режим
за транспортиране с превозен билет/чл.211 и чл.213 от ЗГ/, доказващ реалното
доставяне на вещта.Неотносимо е позоваването и на възприетото в Решение N 62/25.06.2009г. по т.д. N 546/2008г на ВКС, II т.о., също постановено при различна фактическа обстановка
относно търговска продажба с експедиционни бележки въз основа на които са
издадени от доставчика фактури, които не са осчетоводени от доставчика, който
при узнаване на тези обстоятелства възразява за липса на представителна власт
по получилите стоката.
При липса на друго основание на което ДЗЗД Обединение „Кърджали 2017“ да
получи и да осчетоводи фактурите за продажба на строителни материали, родово
определени по своята правна характеристика вещи, по които ищецът претендира, че
има вземане, като удостоверяващи търговски продажби, начинът на осчетоводяване
на фактурите от купувача по тях и доказаната от гласните доказателства практика
по предаване от продавача на купувача на
вещи при продажбата им, то са доказани търговските продажби между страните по
процесните фактури, които по номер, дата и стойност, доставчик и получател,
съответстват на тези по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. N 597/2018г. на РС-Кърджали, при което исковете за
съществуване на вземане на ищеца за плащане цената по търговските продажби,
оформени с Фактура N **********/27.10.2017г.
и с Фактура N **********/10.11.2017г. за сумите
съответно 2 335.70 лв. и 8 812.30 лв. са доказани и подлежат на
уважаване, тъй като съгласно чл.357 и сл. от ЗЗД съдружниците в гражданското
дружество отговарят за задълженията му по арг. на правилото, че печалбите и
загубите на гражданското дружество се разпределят между съдружниците съразмерно
на техния дял, като разпределението е въпрос на вътрешни отношения между
съдружниците.
Съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи,
освен ако е уговорено друго, в случая на датата, посочена във всяка фактура,
съответстваща на деня на издаването й по фактурата от 27.10.2017г. и датата 01.12.2017г. по фактурата от
10.11.2017г., и изпада в забава от следващия ден съгласно чл.84, ал.1 изр.1-во
от ЗЗД, съответно за периодите от 28.10.2017г. и от 02.12.2017г., и до
окончателното плащане на цената.Съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ
законната лихва за забава върху сумата 2 335.70 лв. възлиза на 108.36 лв.
за периода от 28.10.2017г. до 12.04.2018г., а съгласно лихвен калкулатор на
НАП/поради липса на заключение за релевантния период/ за периода от
02.12.2017г. до 12.04.2018г. законната лихва върху сумата 8 812.30 лв. е
323.14 лв., и до тези размери подлежат на уважаване акцесорните искове на
основание чл.294, ал.1 от ТЗ, с отхвърляне на първия за законна лихва за деня
на издаване на фактура за продажбата - 27.10.2017г., и с отхвърляне на втория
за разликата над сумата 323.14 лв. до
пълния му предявен и намален размер от 325.59 лв. и за законна лихва върху
сумата 8 812.30 лв. за периода от 10.11.2017г. до 01.12.2017г. включ.,
като законна лихва върху дължимата цена по всяка фактура се приеме за дължима
от 13.04.2018г. и до окончателното й плащане в съответствие с издадената
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
С оглед крайния изход на делото и в приложение на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК ищецът има право на разноски по делото съразмерно на уважената част от
исковете както по настоящото, така и по заповедното производство, а ответникът
има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, като и в двата
случая на отчитане подлежи и намалената част от иска с 55.44 лв..По настоящото
производство ищецът прави разноски от 1 518.22 лв., от които 313.22 лв. за
държавна такса, 125 лв. за възнаграждение на вещо лице по ССчЕ и 1 080 лв. за
адвокатско възнаграждение, от които има право на 1 510.99 лв..По
заповедното производство ищецът прави разноски от 1 012.70 лв., от които
232.70 лв. за държавна такса и 780 лв. за адвокатско възнаграждение, от които
има право на 1 007.87лв..По настоящото производство ответникът „Устра
–Холдинг“ АД прави разноски от 1 181 лв., от които 125 лв. за възнаграждение на вещо лице по ССчЕ и
1 056 лв. за адвокатско възнаграждение, от които има право на 5.63 лв. Разноски от ответника ЕТ “Капител-П.С.” не са доказани и не му се следват. Ищецът има право на разноски и в
обезпечителното производство с оглед крайния изход на настоящото дело, в
рамките на което е допуснато обезпечение на исковете-т.5 ТР 6/2012 на ОСГТК на
ВКС.Представени са доказателства за образувано въз основа на издадените по
делото обезпечителни заповеди изпълнително дело N 20189020400320 по описа на ЧСИ Г. *** действие ОС-Кърджали, и
доказателства за разноски в същото от 1 216 лв., както и такива в
настоящото производство-10 лв. за обезпечителни заповеди и 360 лв. за
адвокатско възнаграждение във въззивното частно производство по чл.396 от ГПК,
или общо 1 586 лв., от които ищецът
има право на 1 578.44
лв., които се възложат в тежест на ответниците.
Мотивиран от изложеното, Районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на “Устра-холдинг” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, с
изпълнителен директор В.Н.Х.,
и ЕТ “Капител-П.С.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
*** с физическо лице търговец П.Г.С., като съдружници в Обединение „Кърджали 2017“-Дружество по ЗЗД, с код по
Булстат ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ж.С.Х.,
представляваща “Устра-холдинг” АД, ЕИК ***, съществуване на вземане на "ДД Бодуров“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от управителя Д.Д.Б., за сумата 11 579.50 лв., от което
2 335.70 лв. неплатена в срок цена на
продадени стоки/строителни материали/ по Фактура N 0000012494/27.10.2017г., 8 812.30 лв. неплатена в срок
цена на продадени стоки по Фактура N 0000012581/10.11.2017г., 108.36 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
2 335.70 лв. за периода от 28.10.2017г. до 12.04.2018г., 323.14 лв. обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата 8 812.30 лв. за периода от 02.12.2017г. до 12.04.2018г.,
ведно със законната лихва върху сумите 2 335.70 лв. и 8 812.30 лв,
считано от 13.04.2018г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл.422, ал.1 от ГПК за обезщетение за забава за деня 27.10.2017г. върху сумата
2 335.70 лв., за разликата над
сумата 323.14 лв. до сумата 325.59 лв. и за периода от 10.11.2017г. до
01.12.2017г., представляваща обезщетение за забава върху сумата 8 812.30
лв., за което вземане е издадена Заповед N 288/13.04.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 597/2018г. на Районен съд-Кърджали.
ОСЪЖДА “Устра-холдинг” АД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, с
изпълнителен директор В.Н.Х.,
и ЕТ “Капител-П.С.” с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
*** с физическо лице търговец П.Г.С., като съдружници в Обединение „Кърджали 2017“-Дружество по ЗЗД, с код по
Булстат ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ж.С.Х.,
представляваща “Устра-холдинг” АД с
ЕИК ***, да заплатят на "ДД Бодуров“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представляван от управителя Д.Д.Б.,
сумата 1 510.99 лв., представляваща разноски по настоящото делото, сумата 1 007.87 лв.,
представляваща разноски по заповедното ч.гр.д. N 597/2018г. на Районен съд-Кърджали, и сумата
1 578.44 лв., представляваща разноски в обезпечителното производство по
изп. дело N 20189020400320 по описа на ЧСИ Г. *** действие
ОС-Кърджали.
ОСЪЖДА "ДД Бодуров“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от управителя Д.Д.Б., да заплати на “Устра-холдинг” АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, с изпълнителен директор В.Н.Х., сумата 5.63 лв., представляваща разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред
Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: