Решение по дело №307/2021 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: 192
Дата: 10 май 2021 г. (в сила от 2 юни 2021 г.)
Съдия: Люба Стоянова Стоилкова
Дело: 20213420100307
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 192
гр. Силистра , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и седми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Люба С. Стоилкова
при участието на секретаря Н. Д. Г.
като разгледа докладваното от Люба С. Стоилкова Гражданско дело №
20213420100307 по описа за 2021 година
ИЩЕЦЪТ М. С. К., с ЕГН **********, от гр.СС, ул.”Д.№....., моли съда да осъди
ответника- негов баща да му заплаща месечна издръжка в размер от 250 лева, считано от
датата на навършване на пълнолетие – 20.01.2021г. до настъпване на обстоятелство,
изключващо плащането, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Претендира разноските си по делото.
Твърди, че е ученик в ПМГ в гр.СС- редовно обучение и не разполага с възможност
да си осигури необходимите средства за издръжка. Майка му полага грижи за издръжката
му, но възможностите са ограничени, а баща му е престанал да му заплаща издръжка след
навършване на пълнолетие. Твърди, че страда от аутизъм, а от месец септември 2020г. се е
наложило и лечение на проблеми със сърцето и високо кръвно налягане.
ОТВЕНТИКЪТ С. С. К., с ЕГН ********** от с.А., обл.СС, ул.”Б.”№..., е подал
писмен отговор, с който оспорва предявеният иск. Твърди, че доходите му не позволяват да
заплаща издръжка на вече пълнолетния си син, тъй като това би лишило него и новото му
семейство от средства за препитание, които и така са недостатъчни. Представя служебна
бележка от работодателя, от която е видно, че нетното му трудово възнаграждение е в
размер на 504 лева- месечно. Освен това дължи издръжка на малолетното си дете Снежана
К.а, с ЕГН **********.
Като прецени становищата на страните и събраните писмени доказателства,
съдът прие за установено следното:
1
ПРЕДЯВЕН е ИСК с ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.144 от СК и чл.149 от СК,
които на основание чл.310,т.5 от ГПК, във връзка с чл.146,ал.2 от СК, следва да се
разгледат по реда на бързото производство.
Съгласно разпоредбата на чл.144 от СК, родителите дължат издръжка и на своите
пълнолетни деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от
използването на имуществото си, когато учат редовно в средни, полувисши и висши учебни
заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на 20 годишна възраст при
обучение в средно и 25-годишна възраст при обучение в полувисше или висше учебно
заведение и в случай, че родителят може да дава издръжка без особени затруднения.
Ищецът е син на ответника /Удостоверение за раждане –л.3 по делото/. Навършил е
пълнолетие на 20.01.2021г., но продължава образованието си в ПМГ “Кл. О.”-гр.СС.
/Служебна бележка изх. №АТС02-192/16.02.2021г.-л.4/.
Заплащането на издръжката по чл.144 от СК не е безусловно. Издръжка се дължи при
наличието на посочените в разпоредбата предпоставки и само, ако тя не съставлява особени
затруднения за родителите.
От представената Служебна бележка, издадена от работодателя на ответника “БГ
Изолация” ЕООД на 22.03.2021г. /л.15/ е видно, че бащата на ищеца е получил средно
месечно брутно трудово възнаграждение за периода октомври 2020г.- март 2021г. в размер
на 574.83 лева.
Твърденията на ищеца, че баща му има и други доходи не бяха подкрепени със
сочените доказателства. Представената Декларация за облагане с данък върху доходите за
данъчната 2019 година не може да бъде съобразена, тъй като от нея не може да се направи
желания извод, че Ст.С.К. е реализирал значителни доходи в Република Гърция. Освен това,
периодът е значително отдалечен от датата на предявяване на иска, а и е ясно, че
деклараторът към настоящия момент вече не работи в чужбина, а реализира доходите си в
Република България. Има друго малолетно дете, на което също дължи издръжка.
Заплащането на издръжка в претендирания размер от 250 лева месечно /макар и
съобразено с нуждите на ищеца/- не е възможно без особени затруднения като се съобразят
доходите на задълженото лице и задълженията му към другото му малолетно дете.
Предвид на всичко това, съдът счита че искът, за заплащане на издръжка за времето,
преди образуване на делото /издръжка за минало време/ следва да се уважи в размер на 70
лева, считано от 20.01.2021г. до 05.03.2021г. /датата на предявяване на иска пред съда/.
Сумата се дължи заедно със законната лихва, считано от 05.03.2021г. до окончателното
изплащане на задължението.
След завеждане на делото до завършване на средно образование, но не по-късно от
2
навършване на 20-годишна възраст, ответникът дължи на ищеца сумата от 70 лева, заедно
със законната лихва, считано от 05.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
Основание за присъждане на сумата дава факта, че страните обсъждаха и подписаха
споразумение, според което бащата се задължава да заплаща на сина си сумата от 150 лева,
за периода до 31.08.2021г., а след това в размер на 200 лева. Поради промяна на
обстоятелствата, при които е постигнато споразумението, до одобряването му от съда не се
стигна, тъй като бащата заяви, че не може да изпълни поетия ангажимент, поради това, че
следва да заплати на сина си сумата от 2000 лева- разноски по водените срещу него
наказателни дела.
Наличието на това обременително задължение /неоспорено от ищеца/ е основание да
бъде отхвърлен иска в претендирания размер. Но въпреки това, съобразявайки се с
изразената воля от страна на ответника, при доходи в размер на минималната работна
заплата за страната, да заплаща издръжка в размер на 150 лева, съдът счита, че би могъл да
заплаща издръжка в размер на 70 лева, който макар и крайно недостатъчна би подпомогнала
ищеца.
Ищецът претендира заплащане на разноските по делото-заплатено възнаграждение за
адвокат. Съобразно уважената част от исковете му се дължи сумата от 140 лева.
Ответникът следва да заплати дължимата държавна такса, която е в размер на 50
лева. /Размерът на таксата е определен на основание чл.69,ал.1,т.6 от ГПК във връзка с чл.2
от Тарифата за ДТ, събирани от съдилищата по ГПК./
На основание чл.242,ал.1 от ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение
на решението.
Мотивиран от тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. С. К., с ЕГН ********** да заплаща на М. С. К., с ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 70 /седемдесет/ лева, считано от 20.01.2021г. до завършване на средно
образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст, заедно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 05.03.2021г.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.

ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част, за разликата от претендираните 250 лева
3
месечно до присъдените 70 лева месечно, като неоснователен.

ОСЪЖДА С. С. К., с ЕГН ********** да заплати на М. С. К., с ЕГН **********,
сумата от 140(сто и четиридесет) лева- разноски по гр.д.№ 307/2021г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА С. С. К., с ЕГН ********** да заплати по сметката на Районен съд-
Силистра сумата от 50 /петдесет/ лева- държавна такса по гр.д.№307/2021г. по описа на
СРС.

Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, пред Окръжен съд-Силистра в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните


Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4