РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. Козлодуй, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Борислав М. Методиев
при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова
като разгледа докладваното от Борислав М. Методиев Гражданско дело №
20221440100068 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С. А., рег. №*********, с адрес на управление във
Франция, гр.Париж, бул.“Осман“№1, представлявано от Лоран Давид –
Изпълнителен Директор чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон
България, ЕИК:*********, вписан в Търговския регистър при Агенция по
вписванията, със седалище и адрес на управление: гр.София ж.к.“Младост 4“,
Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров –
Заместник управител, чрез юрисконсулт Н. Анг. М., против ответника М.
ОГН. М., с ЕГН: **********, с адрес в с. Гложене, общ. Козлодуй, област
Враца, , с която са предявени три обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.422, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК,
вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, във вр. чл.86,
ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника М., че
дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С. А., рег. №*********, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България, ЕИК:*********
сумата 4505.98 лева, представляваща главница дължима по договор за кредит;
възнаградителна лихва в размер на 3238.32 лева за периода от 20.09.2018г. до
20.03.2023г.; мораторна лихва в размер на 967.63 лева за периода от
20.10.2018г. до 15.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението 27.01.2021г. до окончателното изплащане и
направените в заповедното производство разноски, от които 174.24 лева
платена държавна такса и 50.00 лева платено юрисконсултско
възнаграждение.
В условията на евентуалност са предявени три осъдителни иска с
1
правно основание, както следва: 1/ по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 4505,98 лв. главница, ведно със законната
лихва върху сумата от 27.01.2021 г. до погасяването на вземането; 2/ по чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 3238,32
лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.09.2018 г. до
20.03.2023 г. и 3/ по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 967,63 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 20.10.2018 г. до 15.01.2021 г..
В исковата молба се твърди, че на 22.03.2018 г. между ищеца „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ и ответника М. ОГН. М., с ЕГН: ********** е
сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15831580
посредством, който страните са постигнали съгласие кредиторът да отпусне
на кредитополучателя заем в общ размер на 4500.00 лева за срок от 60 месеца,
обхващащ периода от подписване на договора до 20.03.2023 г..
Сочи се, че между страните е договорено паричният кредит да бъде
изплатен на 60 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 162.34 лева,
като в договора е посочена и общата стойност на плащанията по кредита.
Релевира се, че кредитополучателят е заплатил такса ангажимент, срещу
което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла
§ 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове.
Посочено е, че таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на
кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент“
от общия размер на кредита.
Излагат се доводи, че сумата, предмет на договора е преведена по
личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в
договора за кредит.
Ищецът твърди, че на основание чл. 3, във връзка с чл. 4 от договора за
ответника възниква задължението да погаси заема на 60 месечни вноски,
всяка по 162.34 лева, а съгласно чл. 5 от договора при забава на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение
за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.
Сочи се, че длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредит
№ PLUS-15831580 на 20.09.2018 г., като към тази дата са погасени 5 месечни
вноски.
Изложено е, че на основание чл.5 от договора, вземането на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ става изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия
случай е 20.10.2018 г., от която дата вземането е станало ликвидно и
изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е изпратено
изрично уведомление до длъжника.
Релевира се, че тъй като от страна на длъжника не са извършвани
погасявания на дълга от кредитора е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд-
Козлодуй за следните дължими суми по договор за потребителски паричен
кредит № PLUS-15831580 както следва:
2
- 4505.98 лева (четири хиляди петстотин и пет лева и 98 стотинки )-
главница;
- 3238.32 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.09.2018 г.
до 20.03.2023 година;
- 967.63 лева - мораторна лихва за периода от 20.10.2018 г. до
15.01.2021г., ведно законната лихва за забава от датата на завеждане на
заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането.
Ответникът, чрез назначения му особен представител в писмен отговор
на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК излага твърдения, че
искът за признаване за установено, че дължи на ищеца сумата от 4505,98 лв. –
главница по договора за кредит е допустим и вероятно основателен, по иска
за признаване за установено, че ответникът дължи и сумата от 3238.32лв.
като възнаградителна лихва по договора, е недопустим, тъй като тази клауза е
нищожна, а по иска за признаване, че ответникът дължи и сумата 967.63лв.
като обезщетение за неплащане на главницата на база мораторната лихва за
периода 20.09.2018г. до 15.01.2021г. се счита, че същият е неоснователен.
След преценка на събрания доказателствен материал и
процесуалното поведение на страните, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
От приложеното по делото ч. гр. дело №84/2021г. на РС-Козлодуй, се
установява, че по депозирано от ищцовото дружество „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж“ с рег. №*********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“ЕАД клон България заявление против М. О. М., с
ЕГН: ********** е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора
следните суми: сумата от 4505,98 лева - представляваща главница; 3238.32
лева - възнаградителна лихва по кредита за периода от 20.09.2018г. до
20.03.2023г.; 967.63 лева – мораторна лихва за периода от 20.10.2018г. до
15.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 27.01.2021г. до окончателното изплащане и
направените в заповедното производтво разноски, от които 174,24 лева
платена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 от
ГПК – чрез залепване на уведомление, като е указано на заявителя, че в
едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви
установителния иск по чл.422 от ГПК.
От представените по делото с превод на български език - извлечение
относно вписване в търговския и фирмен регистър към 13 март 2018г. на
Секретариат на Търговския съд в гр.Париж, Република Франция,
Нотификация за презгранично сливане и писмо до Агнеция по вписванията
гр.София от Търговски съд в Париж се установява, че на 31.01.2018г. е
осъществено презгранично слуване на основаниие чл.13 от Директива
2005/56/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 26.10.2005г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, регистрирано във Франция акционерно
3
дружество, със седалище гр.Париж и „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“ЕАД – българско еднолично акционерно дружество със седалище
гр.София. От 01.02.2018г. по силата на настъпило универсално
правоприемство „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ упражнява дейността
си чрез регистрирания в търговския регистър клон на чуждестранния
търговец – „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България с
ЕИК:*********, поради което надлежна страна в производството е
чуждестранният търговец, чрез клона си в България.
От представения по делото Договор за потребителски паричен кредит
номер PLUS-15831580 от 22.03.2018г., сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ клон България, със седалище и адрес на управление
гр.София и М. ОА. М. се установява, че ищцовото дружество е отпуснало на
ответника кредит в размер на 4500 лева, която сума е следвало да се върне на
60 месечни вноски по 162,34 лева всяка, при ГПР в размер на 32.95 % и ГЛП в
размер на 26.97%.
Представено по делото е Извлечение по кредит PLUS-15831580 към
04.01.2022г. от което се установява, че ответникът е направил пет вноски по
кредита на обща стойност 811,70 лева.
Приета по делото е и съдебно-счетоводна експертиза, от заключението
на която се установява, че във връзка със сключения Договор за
потребителски паричен кредит номер PLUS-15831580 от 22.03.2018г., ищецът
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“ЕАД е превел на ответника М. ОГН.
М. по банкова сметка №BG28STSA93000025122392 сумата от 4500 лева.
По кредита са направени 5 /пет/ плащания - на 23.04.2018г. в размер на
162,34 /сто шестдесет и два лева 34 ст./ лева; на 21.05.2018г. в размер на
162,34 /сто шестдесет и два лева 34 ст./ лева; на 21.06.2018г. в размер на
162,34 /сто шестдесет и два лева 34 ст./ лева; на 25.07.2018г. в размер на
162,34 /сто шестдесет и два лева 34 ст./ лева и на 21.08.2018г. в размер на
162,34 /сто шестдесет и два лева 34 ст./ лева или общо са преведени и
погасени 811,70 лева /осемстотин и единадесет лева и 70 ст./, от които
главница в размер на 195,62 лв., лихва в размер на 490,08 лв. и застраховка
сумата от 162,00 лв. /сто шестдесет и два лева/.
Уточнено е, че цената на кредита се формира от размера на заема 4500
лева, като към нея е прибавена застраховка в размер на 1512 лева и такса
ангажимент в размер на 157,50 лв., като общо формираният дълг е в размер на
6169,50 лева, при лихвен процент 26,97 % и ГПР 32,95 %.
Посочено е, че за 60 месеца, ответникът е трябвало да върне сумата в
общ размер на 9740,40 лева, по 162,34 лева месечно.
От заключението е видно, че след частичното погасяване на дълга към
датата на приключване на съдебното дирене по делото – 09.08.2022г.,
задължението по договора е както следва: 4304.38 лева – главница; 3238.32
лева възнаградителна лихва за периода от 20.09.2018г. до 20.03.2023г.; 967.63
лева - мораторна лихва за периода от 20.10.2018г. до 15.01.2021г..
Според вещото лице предсрочната изискуемост по договора за кредит е
настъпила на 20.10.2018г., като покана за доброволно изпълнение е изпратена
4
от кредитора на длъжника на 13.05.2019г..
Съдът приема експертизата, като компетентно изготвена и
кореспондираща с останалите писмени доказателства по делото и крадитира
същата като вярна и обективна.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.9 от
ЗПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, във вр. чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
С предявените искове ищецът претендира правото си да получи от
ответника цитираните суми, поради което в тежест на ищцовото дружество е
при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на
това право.
Между страните е налице спор относно наличието на облигационно
правоотношение между тях, по силата на което ищецът като кредитор по
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-
15831580 от 22.03.2018г., има право да иска от ответника изпълнение на
задълженията му по договора.
В тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. Наличие на
облигационно правоотношение между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД и ответника по силата на валидно сключен Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № PLUS-15831580 от 22.03.2018 г.; 2. Реално
предоставяне на заемната сума в твърдeния размер от 4 500 лева от ищеца на
ответника и възникване на задължение за последния да върне същата заедно с
възнаградителна лихва в претендирания размер; 3. Настъпване на падежа на
вземанията, обявяването на кредита за предсрочно изискуем и уведомяването
затова длъжника; 4. Размерът на претенцията за главница и лихви; 5.
Настъпило универсално правоприемство между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“С. А., рег. №*********, с адрес на управление във Франция,
гр.Париж и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България,
ЕИК:*********.
Ответникът от своя страна е длъжен да установи онези свои твърдения и
правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни
последици, като в конкретния случай при евентуално доказване твърденията
на ищеца носи тежестта да докаже, че е изпълнил задължението си за
заплащане на претендираните суми по Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта № PLUS-15831580 от 22.03.2018г., както и че го е
изпълнил точно.
След служебна справка в търговския регистър бе установено, че от
01.02.2018г. по силата на настъпило универсално правоприемство „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ упражнява дейността си чрез регистрирания
5
в търговския регистър клон на чуждестранния търговец – „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“ЕАД клон България с ЕИК:*********, поради което
надлежна страна в производството е чуждестранният търговец, чрез клона си
в България. При извършена справка и в публичния регистър на БНБ се
установи, че ищцовото дружество е регистрирано като финансова институция
по реда на чл.3а от ЗКИ с регистрационен номер „BGU00413“. Съгласно чл.3,
ал.1, т.3 от ЗКИ, финансовите институции могат да извършват дейности по
отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства.
От гореизложеното може да се направи извод, че „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България с ЕИК:********* има качеството
кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК, а ответникът има качеството на
потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК.
Поради това съдът, приема за установено по делото, че сключеният
между страните Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
PLUS-15831580 от 22.03.2018г., представлява договор за потребителски
кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, а именно договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане.
Видно от приложения по делото Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта № PLUS-15831580 от 22.03.2018г. е, че между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и М. ОГН. М. е възникнало облигационно
правоотношение.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорена от
страните и приета като вярна и обективна се установява, че ищцовото
дружество е превело на ответника М. О. М. по банкова сметка
№BG28STSA93000025122392 сумата от 4500 лева.
Този факт се потвърждава и косвено от обстоятелството, че ответникът
е направил 5 /пет/ плащания - на 23.04.2018г. в размер на 162,34 /сто
шестдесет и два лева 34 ст./ лева; на 21.05.2018г. в размер на 162,34 /сто
шестдесет и два лева 34 ст./ лева; на 21.06.2018г. в размер на 162,34 /сто
шестдесет и два лева 34 ст./ лева; на 25.07.2018г. в размер на 162,34 /сто
шестдесет и два лева 34 ст./ лева и на 21.08.2018г. в размер на 162,34 /сто
шестдесет и два лева 34 ст./ лева или общо са преведени и погасени 811,70
лева /осемстотин и единадесет лева и 70 ст./, което поведение би било правно
и житейски нелогично в случай, че заемателят не е изпълнил задължението си
за реално предоставяне на договорената сума.
Погасената сума от 811,70 лева /осемстотин и единадесет лева и 70 ст./,
включва главница в размер на 195,62 лв., лихва в размер на 490,08 лв. и
застраховка сумата от 162,00 лв. /сто шестдесет и два лева/.
От заключението е видно, че след частичното погасяване на дълга към
датата на приключване на съдебното дирене по делото – 09.08.2022г.,
6
задължението по договора е както следва: 4304.38 лева – главница; 3238.32
лева - възнаградителна лихва за периода от 20.09.2018г. до 20.03.2023г.;
967.63 лева - мораторна лихва за периода от 20.10.2018г. до 15.01.2021г..
Според вещото лице предсрочната изискуемост по договора за кредит е
настъпила на 20.10.2018г., като покана за доброволно изпълнение е изпратена
от кредитора на длъжника на 13.05.2019г..
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно
задължението си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението
заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
В нормата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД е предвидено, че с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор и
предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на
сделката - договорът се смята сключен от момента на предаването на
заемната сума, респективно на заеманите вещи. За да е налице договор за
заем между страните по делото, не е достатъчно заемодателят да предаде на
заемателя дължимата сума, а е нужно и заемателят да се задължи да я върне.
Фактът, че е сключен договор за заем, подлежи на пълно и главно доказване.
Съдът намира, че от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза
по безспорен начин се установява, че кредиторът е изпълнил задълженията си
по процесния договор за кредит, в срок и съобразно условията на договора.
От своя страна и при условие на точно и своевременно изпълнение от ищеца,
ответникът М. О. М. не е изпълнил насрещното си задължение да върне
сумата.
Между страните не се спори, че ответникът е поканен доброволно да
изпълни задълженията си по договора на 13.05.2019г..
Съгласно договореното между страните в чл.5 от договора, вземането на
кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, при просрочване
на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска.
В т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК обаче е прието, че в хипотезата на предявен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да
събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила
на длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора
при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60,
ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
7
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита.
Налага се извод, че за да е възникнало задължение на ответника за
връщане на заетата сума на ищеца, то кредитът е следвало да бъде обявен за
предсрочно изискуем, включващо във фактическия си състав уведомяването
на длъжника за обявената предсрочна изискуемост.
Както беше посочено между страните не е спорно, а и от съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че ответникът е поканен на
13.05.2019г. да изпълни доброволно задължението си по договора за кредит, с
което е обявена настъпилата предсрочна изискуемост на вземането към
момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
С оглед изложеното, че ищецът доказа, че преди подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК на 27.01.2021г. в РС-Козлодуй е уведомил ответника М. О. М.
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, то искът следва да бъде
уважен по основание.
Ответникът, чрез назначения му особен представител признава дълга, в
посочения от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза размер от
4304,38 лева, както и мораторната лихва в размер на 967,63 лева, но не и
включеното към договора за кредит задължение от 1512,00 лева за сключена
застраховка, както и претендираното с исковата молба задължение за
възнаградителна лихва в размер на 3238,32 лева.
В случая обаче ищцовото дружество не претендира задължението в
размер на 1512,00 лева за застраховка, като същото не е предмет на делото и
не е включено в издадената от заповедния съд Заповед за изпълнение на
парично задължение №260049 от 28.01.2021г. по ч. гр. дело №84 от 2021г. по
описа на РС-Козлодуй.
Съгласно нормата на чл.240, ал.2 от ЗЗД, заемателят дължи лихва само
ако това е уговорено писмено.
Задължението за възнаградителна лихва не представлява обезщетение за
виновно неизпълнение на парично задължение, т.е. няма санкционна
функция, а по своята същност е цена за ползвания ресурс /“граждански
плод“/, докато наказателната лихва по своето естество представлява санкция
за забавеното изпълнение на задължението на кредитополучателя. В
настоящия случай, от съдържанието на договора се установява, че между
страните е била договорена възнаградителна лихва в размер 26,97 % и
годишен процент на разходите в размер на 32,95 %, които са в законово
допустимите граници.
Както бе посочено по-горе, видно от заключението на приетата
съдебно-счетоводна експертиза задължението на ответника по Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-15831580 от
22.03.2018г. е, както следва: сумата в размер на 4304.38 лева – главница;
3238.32 лева възнаградителна лихва за периода от 20.09.2018г. до 20.03.2023г.
и 967.63 лева - мораторна лихва за периода от 20.10.2018г. до 15.01.2021г..
Не се доказа по делото ответникът да е изпълнил задължението си и да е
8
заплатил на ищцовото дружество дължимите суми за главница и лихви по
договора, за които е издадена и Заповед за изпълнение на парично
задължение №260049 от 28.01.2021г. по ч. гр. дело №84 от 2021г. по описа на
РС-Козлодуй.
Тъй като претенцията на ищеца за главница е в размер на 4505,98 лева, а
установената по делото дължима от ответника сума е в размер на 4304.38
лева, то до тази сума предявеният иск се явява основателен и доказан по
размер, като за горницата до претендирания размер от 4505,98 лева, следва да
бъде отхвърлен като недоказан.
На следващо място съдът, счита, че ответникът дължи на ищцовото
дружество и претендираните суми за възнаградителна лихва за периода от
20.09.2018г. до 20.03.2023г. в размер на 3238.32 лева и мораторна лихва за
периода от 20.10.2018г. до 15.01.2021г. в размер на 967.63 лева.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав достигна до извода, че
ответникът М. О. М., с ЕГН: **********, дължи на ищцовото дружество
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“ЕАД, клон България, ЕИК:*********
сумата в размер на сумата 4304.38 лева, представляваща главница дължима по
договор за кредит; възнаградителна лихва в размер на 3238.32 лева за периода
от 20.09.2018г. до 20.03.2023г.; мораторна лихва в размер на 967.63 лева за
периода от 20.10.2018г. до 15.01.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението - 27.01.2021г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед №260049 от
28.01.2021 г. по ч.гр.д.№84/2021 г. на Районен съд-Козлодуй.
Поради факта на уважаване на предявените установителни искове,
предявените в условията на евентуалност осъдителни искове от ищеца не
следва да бъдат разглеждани.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.8 ГПК, ищецът има
право на разноски, съобразно уважената част от исковете.
Поради това, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1173,32
лева, направени разноски в исковото производство за заплатена държавна
такса; за юрискосултско възнаграждение; внесен депозит за назначаване на
особен представител и внесен депозит за изготвяне и изслушване на съдебно-
счетоводна експертиза, както и направените разноски в заповедното
производство, а именно 219,05 лева за заплатена държавна такса и за
юрисконсултско възнаграждение.
Така, мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. О. М., с ЕГН: **********, с
адрес в с. Гложене, общ. Козлодуй, област Враца, дължи на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“С. А., рег.№*********, с адрес на управление във
Франция, гр.Париж, бул.“Осман“№1, представлявано от Лоран Давид –
9
Изпълнителен Директор чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон
България, ЕИК:*********, вписан в Търговския регистър при Агенция по
вписванията, със седалище и адрес на управление: гр.София ж.к.“Младост 4“,
Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров –
Заместник управител, чрез юрисконсулт Н. Анг. М., сумата 4304.38 лева,
представляваща главница дължима по Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта № PLUS-15831580 от 22.03.2018г.; възнаградителна лихва
в размер на 3238.32 лева за периода от 20.09.2018г. до 20.03.2023г. и
мораторна лихва в размер на 967.63 лева за периода от 20.10.2018г. до
15.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението 27.01.2021г. до окончателното изплащане, за които
суми е издадена Заповед №260049 от 28.01.2021 г. по ч.гр.д.№84/2021 г. на
Районен съд-Козлодуй, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан
иска за претендираната главница за разликата от уважения размер от 4304.38
лева до пълния претендиран размер от 4505,98 лв..
ОСЪЖДА М. О. М., с ЕГН: **********, с адрес в с. Гложене,
общ. Козлодуй, област Враца, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“С. А., рег.№*********, с адрес на управление във Франция,
гр.Париж, бул.“Осман“№1, представлявано от Лоран Давид – Изпълнителен
Директор чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, клон България,
ЕИК:*********, вписан в Търговския регистър при Агенция по вписванията,
със седалище и адрес на управление: гр.София ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк
София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров – Заместник управител,
чрез юрисконсулт Н. Анг. М., направените в исковото производство пред
настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 1173,32 лева,
за заплатена държавна такса; за юрискосултско възнаграждение; внесен
депозит за назначаване на особен представител и внесен депозит за изготвяне
и изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, както и направените
разноски в заповедното производство производство по ч. гр.д. №84/2021 г. на
Районен съд, а именно 219,05 лева за заплатена държавна такса и за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ОС-Враца.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
10