№ 9179
гр. София, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110160545
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът „****“ ЕАД твърди, че на 18.12.2020 г., в гр. София, в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско”, е настъпило
събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него
товарен автомобил марка Ситроен, рег. № *****. Поддържа, че вредите са на стойност
557,36 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и че е сторил
разходи за определянето му в размер на 15 лева. Твърди, че ответникът е застраховател по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради което
в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и
ликвидационните разноски. Твърди, че след покана ответникът е погасил задължението до
293,68 лева, поради което претендира неплатения остатък от 278,68 лева, заедно със
законната лихва от 22.10.2021 г. до погасяване на задължението. Претендира разноски.
Ответникът „****“ АД оспорва иска, като счита, че с извършеното плащане е погасил
изцяло регресния дълг, че претендираното обезщетение надхвърля размера на
действителните вреди. Поддържа, че е налице съпричиняване. Моли съда да отхвърли иска.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
1
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. В случая посочените предпоставки са налице.
С определение от 09.12.2021 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че на
18.12.2020 г., в гр. София, на бул. „Черни връх“, в района на кръстовището с ул. „Вискяр
планина“, между товарен автомобил марка Ситроен, рег. № *****, застрахован при ищеца
по застраховка „Каско”, и лек автомобил марка БМВ, рег. № ****, застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП; че ПТП е покрит
риск по застраховките; че събитието е настъпило поради виновното и противоправно
поведение на застрахования при ответника водач; че в изпълнение на договорното си
задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 557,36 лева; че е
сторил разходи за определяне на обезщетението в размер на 15 лева; че ответникът е
погасил част от регресното вземане в размер на 293,68 лева. С протоколно определение от
08.2.2022 г. за безспорно е обявено и обстоятелство, че към датата на събитието
застрахованият при ищеца автомобил е бил в гаранционен срок. Ето защо и на основание
чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
От двустранния констативен протокол за ПТП и гласните доказателства /показанията
на свидетелите М.С. и М.А. – управлявали процесните автомобили/ се установява, че
събитието е настъпило при следните обстоятелства: на 18.12.2020 г., в гр. София товарен
автомобил марка Ситроен, рег. № *****, управляван от свидетеля А., се движи по ул.
„Вискяр планина“, с посока от ул. „Кап. Тодор Ночев“ към бул. „Черни връх“; на
кръстовището с бул. „Черни връх“, регулирано с пътен знак Б2 /"Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство"/, водачът спира автомобила, за да се огледа за идващи
ППС; на спирката на трамвая, намираща се на бул. „Черни връх“, преди кръстовището /по
посока от бул. „Джеймс Баучер“ към ул. „Сребърна“/, има спрял трамвай, поради което и
автомобилите са спрели, за да пропуснат пътниците; водачът на товарен автомобил марка
Ситроен предприема маневра завой наляво; преминава през трамвайните линии; когато
навлиза в платното за движение в посока от ул. „Сребърна“ към бул. „Джеймс Баучер“, лек
автомобил марка БМВ, рег. № ****, управляван от свидетеля С., който изпреварва спрялото
на спирката релсово превозно средство от лявата му страна – по линиите за насрещно
движещо се релсово превозно средство, не възприема навлизащия в платното за движение
автомобил Ситроен, поради което реализира ПТП с него.
2
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. Съобразно чл. 51, ал. 2
ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и
пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице,
когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-
следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен
характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-
следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС
№ 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест ответникът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че застрахования при ищеца водач с действие или
бездействие е допринесъл за настъпване на вредите /чл. 154 ГПК/. От събраните по делото
доказателства не се установяват възраженията на ответника, че застрахованият при ищеца
водач е отнел предимството на другия участник в ПТП. Напротив, от всички доказателства
по делото се установи, че застрахованият при ищеца водач е извършвал позволена от
маневра, спрял е на знак Б2, като едва след като се е увери, че има спрял на спирка трамвай,
което по правилата за движение не допуска да преминават автомобили, е предприел
маневрата, вкл. и след като се е убедил, че от посоката на движение, в която иска да се
включи, не идват автомобили, чието предимство би отнел. От друга страна, с извършената
от застрахования при ответника водач маневра последният е нарушил следните разпореди
на ЗДвП: чл. 19, ал. 2 /когато на пътя има платно с изградена пътна настилка, обособено за
движение на релсови превозни средства, се забранява движението на нерелсови пътни
превозни средства по него, с изключение на пътни превозни средства от редовните линии за
обществен превоз на пътници/ ; чл. 43, ал. 1, т. 5 /изпреварването на моторни превозни
средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено пред пешеходна
пътека, когато изпреварваното превозно средство закрива видимостта към пешеходната
пътека/ - видно от проекта за организация на движението маневрата е предприета преди
пешеходна пътека; чл. 43а /забранено е изпреварването и заобикалянето на релсово превозно
средство от лявата страна/; чл. 65 и чл. 66 ЗДвП. Водачът на застрахования при ищеца
автомобил не е бил длъжен да съобрази описания букет от нарушения на правилата за
движение, извършени до застрахования при ответника водач - не е бил длъжен и да се
оглежда за идващи от лявата му страна ППС, след като е пресякъл лентата за движение в
посока към ул. Сребърна. Ето защо няма как да се приеме, че с това си поведение е
допринесъл за настъпване на събитието.
За отговор на въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане съдът
съобразява съдебната практика, постановена по реда на касационния контрол - решение №
52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, І ТО, съгласно която при съдебно
предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено
по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на
застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в
3
Методиката. Именно стойността на вредите без овехтяване следва да се вземе предвид при
съобразяване на горепосочената съдебна практика. Действително деликтната отговорност е
насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в
състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се
вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би
било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението
следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като
делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността за
влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите
към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при
обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема
предвид изхабяването на вещта/.
Съгласно заключението на САТЕ, неоспорено в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК,
стойността, необходима за ремонта на щетите по автомобила, предвид обстоятелството, че е
бил в гаранционен срок, възлиза на 521.36 лева. В забележка на стр. 4 от заключението
вещото лице е отбелязало, че разходът за използване на бояджийската камера е 30
лева, тъй като във фактурата е отбелязано, че е за „10 детайла по 5 щети“, поради
което и не е взело пълната стойност на тази услуга по фактурата /60 лева без вкл. ДДС/.
Съдът приема, че сумата 15 лева, претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за
приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради което същата
следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума. Общият размер на
дълга възлиза на 536,36 лева, от които ответникът е платил 293,68 лева. Искът за
незаплатения остатък от 242,68 лева следва да бъде изцяло уважен. За разликата до пълния
предявен размер искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски съобразно уважената част от иска в размер
на 574,74 лева /за държавна такса, депозити за свидетел и САТЕ, за издаване на СУ, за
адвокатско възнаграждение/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват своевременно поисканите
разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 54,90 лева /за юрисконсултско
възнаграждение и депозити за САТЕ и свидетел/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „****“ АД, ЕИК *** да заплати на „****” ЕАД, ЕИК *** на основание чл.
411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 242,68 лева, представляваща регресно вземане за
4
платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на
товарен автомобил марка Ситроен, рег. № *****, причинени от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 18.12.2020 г., в гр. София, на бул. „Черни връх“, заедно със
законната лихва от 22.10.2021 г. до погасяване на задължението и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата 574,74 лева, представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 278,68 лева
ОСЪЖДА „****” ЕАД, ЕИК *** да заплати на „****“ АД, ЕИК *** на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата 54,90 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5