Решение по дело №206/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 87/31.07.2020 г.

 

                                         гр. Пловдив,

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

                 

с участието на секретаря Стефка Тошева като разгледа докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 206/2020 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззвина жалба вх.№ 4948 / 12.02.2020 г. от Г.С.Н. и въззивна жалба вх.№ 5873/19.02.2020г. от В.С.И.  против решение № 96 / 23.01.2020 г. ,постановено по гр.д. 534 / 2019 г. по описа на ОС – Пловдив ,с което е уважен предявения от Л.Б.Б. Павлов иск против жалбоподателите  .По съображения ,изложени  в жалбите жалбоподателите  счита решението за неправилно ,незаконосъобразно ,необосновано ,поради което са заявили искане за неговата отмяна и постановяване на друго ,с което предявеният против тях иск по чл.135 от ЗЗД бъде отхвърлен като претендират разноски за двете инстанции.

От въззиваемата страна  Л.Б.Б. е постъпил отговор ,с който оспорва въззивните жалби на Н. и И. и по съображенията ,изложени в същия претендира за потвърждаване на решение и присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбите са подадени в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като допустими следва да бъдат разгледани по същество.

Производството по делото е образувано по иск на Л.Б.Б. против Г.С.Н. и В.С.И. за обявяване за относително недействителна спрямо ищеца разпоредителна сделка ,сключена между ответниците  , а именно договор за дарение ,сключен на 06.12.2016 г. досежно ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.С.и построената в този поземлен имот сграда с идентификатор ***.1,  която сделка е увреждаща за ищеца  в качеството му на кредитор на първата ответница.С обжалваното решение съдът е приел ,че са налице всички елементи от фактическия състав на Павлови я иск ,както следва : качеството на кредитор в лицето на ищеца с вземане за разноски ,присъдени  в съдебно производство ,развило се пред КРС ,ПОС и ВКС; наличие на разпоредителна сделка ,сключена между ответниците по отношение на процесния в случая недвижим имот ; увреждащия характер на същата и знанието и намерението на ответниците  за увреждането,поради което е уважил така предявения иск .

Недоволни от това решение  са останали и двамата ответници ,които релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението  като първата ответница – жалбоподателката Н.  не оспорва ,че между нея и ищеца е имало съдебен спор ,предмет на гр.д. 118 /2014 г.  по описа на КРС ,разгледан съответно и от ПОС и ВКС,както и че  на ищеца са присъдени направените и в трите инстанции разноски предвид изхода на делото като  повдигнатия от нея спорен въпрос е за знанието и намерението за увреждане към датата на разпоредителната сделка 06.12.2016 г.  като в тази връзка поддържа ,че към датата на сделката е притежавала и друго имущество ,от което ищецът да се удовлетвори ,както и че по образуваното изпълнително дело от Б. е налице частично погасяване на дълга с постъпила парична сума от банковата й сметка ,а също и че още преди приключване на производството пред КРС Н. е започнала работа и осъществява трудова дейност.

Вторият ответник- жалбоподателят   В.С.И.,поддържа виждането за неправилност на решените като оспорва качеството на кредитор в лицето на ищеца като поддържа ,че към датата на разпоредителната сделка същият няма вземане по отношение на ответницата Н. ,тъй като решението на КРС в частта на разноските не е стабилизирано ,както и поддържа липсата на знание и намерение за увреждане както е ответницата Н. ,така и в негово лице ,а също и липсата на увреда ,тъй като ответницата Н. е притежавала и други имоти.

Безспорно е по  делото ,че между ищеца и ответницата Н. е  имало съдебен спор като с решение  на  КРС от 04.08.2014 г. същата е осъдена да заплати на Б. разноски в размер на 4 715 лв. , с решение на ПОС от 13.07.2017 г. същата е осъдена да заплати на ищеца  разноски по делото в размер на 500 лв. , а с определение на ВКС от 15.06.2018 г. е осъдена да заплати разноски  на Б. в размер на 1 500 лв.

Безспорно е също така ,че на 06.12.2016 г. Н. е дарила на втория ответник И. ,неин син недвижим имот - ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.С.и построената в този поземлен имот сграда с идентификатор ***.1.

Първият елемент от фактическия състав на Павловия иск е  ищецът да има качеството на кредитор ,което се извила от наличието на парично или непарично вземане.Това вземане не е предмет на иска по чл.135 от ЗЗД ,поради което е без значение правоотношението ,от което произтича като за съществуването му се изхожда от твърдяните от ищеца факти освен ако  е отречено със сила на присъдено нещо,както  и не е необходимо вземането да е изискуемо и ликвидно  към момента на разпоредителната сделка.В случая с решение от 04.08.2014 г. ответницата Н. е осъдена да заплати на Б. разноски по делото пред КРС ,поради което същият към момента на сделката 06.12.2016 г. има вземане по отношение на Н. като е без значение  за производството по чл.135 от ЗЗД ,че решението в частта на разноските не е стабилизирано,както е и ирелевантно   правоотношението,от което произтича. 

Както се каза безспорно е ,че с договор за дарение от 06.12.2016 г. Н. се е разпоредила в полза на сина си – втория ответник И. с процесния недвижим имот,която сделка е безспорно увреждаща за ищеца доколкото длъжникът отговаря с цялото си имуществото за задълженията си към своите кредитори и всяко действие на намаляване на това имущество е във вреда на последните ,още повече ,че в случая се касае за безвъзмездна сделка.Без значение за иска по чл.135 от ЗЗД е обстоятелството ,че към момента на сделката  ответницата Н. е притежавала и друго имущество ,както и че същата упражнява трудова дейност.

 Към датата на разпоредителната сделка   06.12.2016 г. Н. е знаела ,че уврежда кредитора  си ,което знание се извлича от факта ,че същата е била наясно,че е осъдена за разноски   ,съзнавала е  факта ,че с ищеца са страни в неприключил  съдебен процес  и евентуалната възможност да бъде натоварена  с последващи разноски .А що се отнася до знанието на втория ответник,доколкото увреждащата разпоредителна сделка е  безвъзмездна ,то е достатъчно да се  установи,че длъжникът е знаел за съществуването на задължение към кредитора ,а знанието на третото лице ,с което е договарял – в случая ответника И. е ирелевантно.

Гореизложеното несъмнено сочи ,че са налице всички елементи от фактическия състав на Павловия иск ,поради което  предявеният такъв от Л.Б.Б. против Г.С.Н. и В.С.И. се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.До същите изводи е стигнал и първоинстанционния окръжен съд ,който като е обявил за относителна недействителна спрямо ищеца разпоредителната сделка  досежно описания в т.6от  договора за дарение недвижим имот ,сключена между Н. и И. е постановил правилно решение ,което следва да се потвърди ,а на въззиваемия Б. следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция ,а именно 1000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Предвид гореизложените мотиви съдът

        

                          Р       Е       Ш       И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 96 / 23.01.2020 г. ,постановено по гр.д. 534 / 2019 г. по описа на ОС – Пловдив .

ОСЪЖДА Г.С.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, и В.С.И., ЕГН **********,***, да заплатят общо на Л.Б.Б., ЕГН **********,***, адв.М.Г., сумата от 1 000 лв. разноски за настоящата инстанция.

 Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:   1.                                 2.