Р Е Ш Е Н И Е
№ 67
гр. Габрово, 16.04.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря ЕЛКА СТАНЧЕВА и с
участието на прокурор АЛЕКСАНДЪР
АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 48 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по депозирана в
законния срок жалба на административнонаказаното лице Б.Г.Д. ***, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител – адвокат, против Решение № 9 от 03.02.2021
година на Районен съд – Дряново, постановено по АНД № 131 по описа за 2020
година, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 20-0258-000336 от
31.07.2020 година на Началника на РУ – Дряново при ОД на МВР – Габрово в частта
му, с която на касационния жалбоподател за нарушение на чл. 103 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 70 /седемдесет/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца.
В жалбата се твърди, че решението е необосновано, като
мотивите на съда и крайното му решение противоречат на събрания по делото
доказателствен материал; кредитирани са изцяло показанията на полицейските
служители, а тези на свидетеля С. К. не са кредитирани, като мотивите за това
са неправилни; не е ясно кое е първо по време – предприетото от наказаното лице
изпреварване или подаденият сигнал със стоп-палка. Прави се искане за отмяна на
обжалваното решение и на потвърденото с него НП в обжалваната част, като се
заявява претенция за присъждане на направените разноски за 2 инстанции.
Касационният жалбоподател Б.Д. в открито съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Ответната по жалбата страна РУ – Дряново към ОД на МВР – Габрово не се представлява в откритото съдебно заседание, не се заявява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно, постановено при липса на нарушения на материалния и процесуалния закон.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира следното:
Приетата от
съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението,
съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от
настоящият състав на съда.
В случая на касационния жалбоподател е наложено административно наказание за извършено от него административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП, според който при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място. Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП не съдържа дефиниция на понятието „подаден сигнал за спиране“, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, според която контролният орган трябва да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп – палка; през нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина, като униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка; сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. За да е осъществен съставът на нарушение по чл. 103 от ЗДвП, следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал, водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че на наказаното лице в качеството му на водач на МПС е бил подаден ясен сигнал за спиране със стоп-палка съгласно изискването на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, като следва да се има предвид и фактът, че се е касаело за светлата част на денонощието, като се установява и това, че наказаното лице е възприело попадения му сигнал и съвсем съзнателно не го е изпълнило и е продължило своето движение. Защитната теза на наказаното лице, че не му е бил подаден сигнал за спиране или ако е бил подаден, не е имал обективна възможност да го възприеме, се опровергава от събраните по делото доказателства, надлежно ценени от въззивния съд, и в частност от изявлението на наказаното лице, направено в хода по същество пред въззивната инстанция. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията изложени в жалбата, касаещи кредитиране показанията на полицейските служители и некредитиране показанията на свидетеля Колев, като намира, че въззивният съд е изложил подробни мотиви, които не е необходимо да бъдат преповтаряни. Ирелевантно за настоящия спор е кое е било първо по време - предприетото от наказаното лице изпреварване или подаденият сигнал със стоп-палка. Настоящият съдебен състав намира, че в хода на производството по съставяне на АУАН са събрани достатъчно данни относно авторството на деянието, като АУАН и НП са издадени при изяснени факти и обстоятелства относно процесното нарушение.
Административнонаказващият орган не е изложил мотиви защо е определил наложените за процесното нарушение наказания в размер, по-висок от минимално предвидения, поради което настоящият състав на касационната инстанция намира, че наказанията следва да бъдат намалени до предвидения в закона минимален размер - глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.
Искането
на касационния жалбоподател Б.Г.Д. за присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН във връзка с чл. 143 от АПК и крайния изход на спора, поради
което следва да бъде уважено, като Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Габрово следва да бъде осъдена да заплати в полза на Б.Г.Д.
сумата от 100 /сто/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение,
определена съразмерно на уважената част от оспорването, като се има предвид, че
процесното НП не е отменено, а само са намалени до предвидения от закона
минимум наложените с него наказания, а Д. е представил доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение само пред въззивната инстанция за сумата от
200 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1
от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 9 от 03.02.2021 година на Районен съд –
Дряново, постановено по АНД № 131 по описа за 2020 година, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0258-000336 от 31.07.2020 година на
Началника на РУ – Дряново при ОД на МВР – Габрово в частта му, с която на Б.Г.Д.
*** за нарушение на чл. 103 от Закона за движението по пътищата ЗДвП/ на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 70
/седемдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца,
като НАМАЛЯВА размера на наказанията
както следва: глоба в размер на 50
/петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово да
заплати на Б.Г.Д. *** с ЕГН ********** сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.