Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260060 12.01.2021г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 54-ТИ граждански състав
На двадесет и осми
октомври две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Евгени Узунов
Секретар:Станка Добрева
като разгледа докладваното от
съдия Е.Узунов гражданско дело № 2180 по описа за 2019 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод исковата молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” АД,
учредено и регистрирано във Франция с рег.№ ********* на Парижкия търговски
съд, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България” КЧТ, ЕИК
*********, седалище и адрес управление: гр. София, ж.к.“Младост 4”, Бизнес парк
София, бл.14, представлявано от Д.Д.-Зам.управител, с пълномощник ю.к. Н.М.против
Н.П.П. ЕГН: **********, Адрес: ***, с посочено правно основание чл. 415, ал.1
от ГПК; чл 9 от ЗПК, във връзка с чл.240 от ЗЗД;във вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Срещу ответника се моли да бъде установено,
че дължи,сума в размер на: 2996.32 лв.,/ две хиляди деветстотин деветдесет и
шест лева и 32 стотинки /, представляваща главница по кредита, 12.53
лв./дванадесет лева и 53 стотинки / представляваща законна лихва за забава за
периода от 05.08.2017 до 12.10.2018, на основания чл.79 и чл.86 от ЗЗД,, ведно
със законната лихва начиная от датата на подаване на заявление по чл.410 до
окончателното й изплащане, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 3948
от 30.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена
по ЧГД o7736/2018,16 с-в, по описа на Районен съд - гр. Бургас до окончателното
й изплащане. Претендира присъждане на разноските в заповедното и настоящото
исково производство. Представя писмени доказателства. Направено е искане по чл.
195 от ГПК.
Сочи се, че вземането на ищеца се
основава на сключен на 18.09.2014 между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ като
кредитор и Н.П.П. ЕГН: ********** като кредитополучател Договор за
потребителски заем с номер PLUS-*за сума в размер на на 5000.00 лв. и закупуването
на застраховка от 13 лв.
Длъжникът
Н.П. е преустановил плащането на вноските по кредит номер PLUS-*на 05.07.2017,
като към тази дата са погасени 32 месечни вноски.
Видно от съдържанието на
експертното заключение Размерът на
кредита по процесния договор е 5000 лв.Стойността на застрахователната премия е
в размер на 1344 лв, такса „ангажимент“ е 175 лв. Договорени са 48 погасителни
вноски по Погасителен план, неразделна част от договора, в месечен размер
230,43 лв.Общата стойност на плащанията, които включват и застрахователната
премия, такса „ангажимент“, както и лихвата по кредита е в размер 11060,50 лв,
определени на 48 вноски по 230,43 лв.(48 х 230,43 лв = 11060,50 лв).
От 06.11.2014 година до 14.11.2017 година ответникът е
внесъл 7560,17 лв, с които е погасил 2092,23 лв по главницата, 4285,23 лв
лихва,1036 лв от застраховката по кредита, както и разноски по събирането му
146,71 лв.
След обявяване на кредита за предсрочно изискуем, са
направени още три плащания от ответника по 250 лв всяко , общо 750 лв - на
28.07.2018 г., на 30.08.2018 г. и на 29.09.2018 г. , които са разпределени за
погасяване на мораторна лихва в размер 351,28 лв, възнаградителна лихва в
размер 381,72 лв и 17 ,00 лв главница .
При това
разпределение в последователност лихва, главница се погасяват мораторната лихва
и възнаградителната лихва изцяло и остават неплатени част от главницата и две
вноски по застраховката. От останалата сума за плащане по главницата на кредита
( след последното плащане през м. 11.2017 година в размер на 2957,32 лв като
се приспаднат платените 17,00 лв, остават 2940,32 лв. неплатена главница.Към
задължението следва да се прибавят и неплатените две вноски по застраховката в
размер на 56 лв, общо 2996,32 лв . Неплатена е и мораторна лихва за забава
,начислена за периода от 05.08.2018 година до датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК - 12.10.2018 година в размер на 12,53 лв.
Общото задължение към момента на подаване на заявлението
по ЧЛ.410 ГПК- 12.10.2018 година е 3008,85 лв.
При
извършената служебна проверка относно действителността на процесния договор и
като взе предвид наведените в тази насока правни доводи от особения представител
на ответника, Съдът намира, че договорът, не отговаря на изискванията по чл.10,
ал.1 от ЗПК, както и на тези – по чл.11, ал.1, т.10 и т.12 от ЗПК.
Посочен
в него като договорен е годишен процент
на разходите 46.31 %, и лихвен процент 37.38% без взетите предвид допускания,
използвани при изчис-яването му по определения в Приложение № 1 начин, каквото
е изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР отразява
общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в това число и дължимите на
посредниците за сключването на договора, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Фактически, в случая липсва конкретизация за
това как е формиран ГПР, което води и до неяснота относно включените в него
компоненти, т. е. нарушено е и едно от основните изисквания на чл.10, ал.1 от ЗПК – за сключването на договора по ясен и разбираем начин.
На следващо място, в договора е
обективиран и погасителен план, който съдържа информация само относно падежните
дати на всяка от вноските, техния размер и този – на оставащата главница.
Липсва обаче предоставяне на предвидената в чл.10, ал.1, т.12 от ЗПК информация
относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор
за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и
да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи.
Предвид
горното настоящият съдебен състав намира, че съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК процесният договор за потребителски кредит е недействителен.
Отделно
от това, съдът намира, че ищцовото дружество е извършило дейност извън
компетентността му и извън предоставената на ответника информация.
Инкорпорирайки в съдържанието на договора, посреднически застрахователен
договор, без самия ищец да се легитимира като застрахователен посредник и да
представя доказателства за това,а се допуска сключване на договор и задължаване
на потребителя по неясни за последния клаузи и договорки, които го поставят в
изключително уязвима и неблагоприятна позиция.
Видно
от съдържанието на договора, ищеца начислява и приема от ответника плащания по
договора за застраховка, които поема задължение да плати към застрахователен
агент, без да е ясно какъв риск покрива и защо и на какво основание претендира
суми по застраховка, като това трето лице /посочено като Директ Сървисис“ ЕАД
не е страна по този договор, а самата застрахователна премия се претендира като
дължима именно на ищцовото дружество и е неясно как инкорпорирана в анюитетните
месечни вноски.
Последиците
от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на
чл.23 от ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.Видно от
доказателствата по делото за взетите назаем 5000 лева, ответникът е получил
4825 лева на 18.09.2014г. и до 29.09.2018г. е внесъл при ищеца сума в общ
размер на 8310.17 лева, с които плащания е надвнесъл чистата стойност на
кредита, поради което иска е неоснователен и следва отхвърлянето му.
При
това положение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК неоснователна се явява ищцовата
претенция за заплащането на направените по делото разноски и разноските в
заповедното производство.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.” АД, учредено и регистрирано във Франция с рег.№ ********* на Парижкия
търговски съд, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България” КЧТ, ЕИК
*********, седалище и адрес управление: гр. София, ж.к.“Младост 4”, Бизнес парк
София, бл.14, представлявано от Д.Д.-Зам.управител, с пълномощник ю.к. Н.М.срещу
Н.П.П. ЕГН: **********, Адрес: ***, срещу когото се иска да се установи, че
последния дължи на ищеца сума в размер на: 2996.32 лв.,/ две хиляди деветстотин
деветдесет и шест лева и 32 стотинки /, главница по Договор за кредит номер
PLUS-*от 18.09.2014г., 12.53 лв./дванадесет лева и 53 стотинки / представляваща
законна лихва за забава за периода от 05.08.2017 до 12.10.2018, на основания чл.79
и чл.86 от ЗЗД,, ведно със законната лихва начиная от датата на подаване на
заявление по чл.410 до окончателното й изплащане, за които вземания ищецът се е
снабдил със заповед № 3948 от 30.10.2018г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГД № 7736/2018,16 с-в, по описа на Районен съд
- гр. Бургас до окончателното й изплащане,както и искането за присъждане на
разноски в заповедното и исковото производство като неоснователни и недоказани.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Е. Узунов
Вярно с
оригинала!
С.
Добрева