№ 13106
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110171287 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД против Д. Б. П..
Предявени са обективно съединени искове с правно основА.е чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот – апартамент № 11, находящ се в гр.
************.
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 1 061, 23 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 153, 63 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за
периода 15.09.2022 г. – 13.05.2024 г.;
сумата 41, 12 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 8, 97 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
16.07.2021 г. – 13.05.2024 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 06.06.2024 г. по
ч.гр.д. № 31352/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
1
отношение на ответника, че му дължи исковите суми. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Д. Б. П., с който оспорва исковете. Излага съображения, че
заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е нищожна. Оспорва съществуването
на облигационно правоотношение с ищеца през исковия период по
съображения, че не е налице сключен писмен договор за доставка на топлинна
енергия. Излага съображения, че е налице нарушение на ЗЗП, доколкото се
касае за непоискана услуга. Оспорва през исковия период да е доставяна
топлинна енергия до процесния имот. Оспорва начислената стойност на
топлинна енергия да отговаря на реално доставена такава, както и ищецът да е
доставял топлинна енергия с изискуемото качество. Оспорва годността на
общия топломер в абонатната станция, както и размера на технологичните
разходи, които са за сметка на доставчика на топлинна енергия. Оспорва иска
за цената на дяловото разпределение по съображения, че се касае за вземане,
на което ищецът не е титуляр. Оспорва претенцията за мораторна лихва по
съображения относно акцесорния й характер. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на стрА.те,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 23.05.2024 г. „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала
СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д. Б.
П. за:
сумата 1 061, 23 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 153, 63 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за
периода 15.09.2022 г. – 13.05.2024.;
сумата 41, 12 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 8, 97 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
16.07.2021 г. – 13.05.2024 г.,
С разпореждане от 06.06.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер
на 25, 30 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.
В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил искове за установяване
съществуването на вземА.ята, предмет на заповедта за изпълнение, по исков
ред.
Представен е договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда
на ЗОС, от 24.10.1997 г., по силата на който Д. Б. П. и А. Т. Т. са закупили
2
следния недвижим имот: апартамент № 11, находящ се в гр. *********, с
площ от 68, 03 кв.м.
С влязло в сила решение от 21.03.2002 г. по гр.д. № 3992/2001 г. на СРС,
85 състав е прекратен бракът, сключен на 18.12.1993 г. помежду им, като е
утвърдено споразумение по чл.99, ал.3 СК (отм.), според което семейното
жилище – апартамент № 11, находящ се в гр. *********, с площ от 68, 03
кв.м., е закупено изцяло с извънсемейни средства на бащата на Д. Б. П., и А. Т.
Т. няма принос по смисъла на чл.19, ал.1 СК (отм.) за придобиването му,
поради което имотът е индивидуална собственост на Д. Б. П..
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрА.е на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. ****** от 17.09.2002
г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Техем
Сървисис“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този
протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си
са удостоверили горното решение, в т.ч. за ап. № 11 в списъка – Д. Б. П..
Представен е договор от м.09.2002 г., сключен между ЕС с адрес: гр.
****** като възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД като изпълнител за
извършване на услугата дялово разпределение, с който стрА.те са договорили
абонаментна цена за отчитане на показА.ята на индикаторите за
разпределение на топлинна енергия и разхода за отопление, водомерите за
топла вода, поддръжката на монтирА.те уреди и изготвянето на обща и
индивидуални сметки.
Представен е договор, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД –
възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изисквА.ята
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от
вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се
отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.
„терминал“ се снема показА.ето на топлинна енергия в 0:00 часа на първо
число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за
отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в
абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.
3
За исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на имота
за 1 бр. щранг-лира в банята на имота; топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, на база пълната отопляема кубатура от 142 м3, както и
топлинна енергия за БГВ въз основа на отчета на 1 бр. топъл пломбиран
водомер, отчитан след края на отоплителния сезон.
Констатира се, че стойността на топлинната енергия за исковия период
възлиза на сумата 1 112, 92 лв., формирана като сбор на фактурираната по
прогнозни стойности сума от 1 084, 66 лв. и сумата за доплащане от
изравнителни сметки в размер на 28, 26 лв. В посочената сума не са включени
предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.
Вещото лице е посочило, че стойността на дяловото разпределение
възлиза на сумата 41, 12 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по
чл.414 ГПК е депозирано възражение от длъжника. Целта на ищеца е да се
установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването
на вземА.ята, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Неоснователно е възражението на ответника за нищожност на
издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Заповедта за изпълнение е издадена от надлежен орган, в рамките на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписана е от районния
съдия, изразената в нея воля е напълно разбираема. Тя не съставлява акт,
несъвместим с основите на установения правов ред, нито с нея е разпоредено
изпълнение на действие, което е престъпление или такова противоречащо на
добрите нрави.
Преценката на заповедния съд, че са налице предпоставките за издаване
на заповед за изпълнение, съответно – че липсват пречки за издаването й, е
обективирана в самата заповед. Заповедта за изпълнение не е необходимо да
се предхожда от постановяване на нарочно, отделно и самостоятелно
разпореждане на съда, с което заявлението за издаване на заповедта да бъде
уважено (да се признае за основателно и да се разпореди издаването на
заповед за изпълнение). Това следва от обстоятелството, че при уважаване на
заявлението на заповедта за изпълнението не се предвижда инстанционен
контрол на акта на заповедния съд. На длъжника се връчва самата заповед за
изпълнение, като защитата срещу нея се реализира по пътя на възражението
по чл.414 ГПК, съответно – по чл.423 ГПК или по исков ред – чл. 424 ГПК.
Поради това и законът не въвежда изрично изискване за постановяване на
нарочно разпореждане или определение в случаите, когато заявлението за
издаване на заповед за изпълнение се уважава (в този смисъл са и мотивите в
съобразителната част към ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, като със същите се приема, че „заявлението е уважено чрез издаване
4
на заповед за изпълнение“). В очертаната хипотеза то се счита инкорпорирано
и обективирано в самата заповед за изпълнение. Изрично изискване за
постановяване на изрично разпореждане е налице само в случаите, когато
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не се уважава. Затова
липсата на нарочен съдебен акт за уважаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение не води до нищожност, недопустимост или
неправилност на заповедта за изпълнение. Самият закон предпоставя, че
изводите на заповедния съд за наличието на предпоставките за издаване на
заповедта за изпълнение и за съществуването на заявеното с нея право, се
правят само въз основа на формална проверка на заявлението и евентуално
представените с него доказателства от страна на съда, без провеждането на
спорно състезателно производство между стрА.те. Защитата срещу
евентуално неправилните изводи на съда относно наличието на
предпоставките за издаване на заповедта за изпълнение и на заявеното с нея
право се осъществява по посочения по-горе ред /в посочения смисъл –
определение № 3082 от 18.06.2024 г. по гр. д. № 20/2024 г. на ВКС, III ГО/.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на огрА.ченото вещно право на ползване са подразбирА.те
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирА.
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
5
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
В случая от представения договор за покупко-продажба на жилище по
реда на ЗОС от 24.10.1997 г. се установява, че със същия Д. Б. П. и А. Т. Т. са
закупили процесния имот. Това е станало през време на брака им, сключен на
18.12.1993 г., данни за което се съдържат в представеното влязло в сила
решение от 21.03.2002 г. по гр.д. № 3992/2001 г. на СРС, 85 състав, с което
бракът помежду им е прекратен. Със същото помежду им е утвърдено
споразумение по чл.99, ал.3 СК (отм.), по силата на което процесният имот,
представляващ семейно жилище, е закупен изцяло с извънсемейни средства
на бащата на Д. Б. П., и А. Т. Т. няма принос по смисъла на чл.19, ал.1 СК
(отм.) за придобиването му, поради което имотът е индивидуална собственост
на Д. Б. П..
При зачитане правните последици на същото се налага извод, че
собственик на имота е Д. Б. П.. От качеството му на собственик на процесния
имот произтича и качеството му на клиент на топлина енергия за битови
нужди за исковия период.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържА.ето на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните стрА. по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувА. във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Не е налице нарушение на забраната по чл.62 ЗЗП. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/2016 от 25.05. 2017 г. по
тълк.дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, за отношенията, възникващи при
доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от ДР на ЗЗП.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно
6
правоотношение с ищцовото дружество през исковия период.
Възникването на облигационното правоотношение не се предпоставя от
сключването на писмени договор, доколкото отговорността на ответника се
ангажира в качеството му на клиент за битови, а не за стопански нужди.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
грА.цата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирА. на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която
е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително изискА.
документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение относно
дължимата стойност на топлинна енергия през процесния период, в
съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през
процесния период е извършено правилно, съобразно изисквА.ята на
действащата през периода нормативна уредба.
Установява се от заключението на СТЕ, че за исковия период е
начислена топлинна енергия за отопление на имота за 1 бр. щранг-лира в
банята на имота; топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, на база
пълната отопляема кубатура от 142 м3, както и топлинна енергия за БГВ въз
основа на отчета на 1 бр. топъл пломбиран водомер, отчитан след края на
отоплителния сезон.
Констатира се, че стойността на топлинната енергия за исковия период
възлиза на сумата 1 112, 92 лв., формирана като сбор на фактурираната по
прогнозни стойности сума от 1 084, 66 лв. и сумата за доплащане от
изравнителни сметки в размер на 28, 26 лв.
Тази сума надвишава претендирА.я от ищеца размер от 1 061, 23 лв. По
делото не се твърди и установява плащане на задължението. С оглед
изложеното и при спазване принципа на диспозитивното начало предявеният
иск следва да се уважи изцяло.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е
парично, с оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
7
длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане за мораторна лихва за периода
15.09.2022 г. – 13.05.2024 г. в размер на сумата 153, 63 лв., определен по реда
на чл.162 ГПК.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрА.я от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изисквА.ята на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира
от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за
дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите
условия, одобрени от КЕВР, се урежда съдържА.ето на договора за продажба
на топлинна енергия между стрА.те, който на основА.е чл.20а ЗЗД има сила на
8
закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение в качеството на продавач на топлинна енергия. Установи се от
заключението на СТЕ и ангажирА.те писмени доказателства, че дяловото
разпределение за исковия период е извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД.
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за
периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. възлиза на сумата 41, 12 лв., определен при
съобразяване заключението на СТЕ.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основА.е
чл.78, ал.1 ГПК, сумата 74, 77 лв. разноски за заповедното и сумата 521, 57 лв.
разноски за исковото производство, съобразно уважената част от исковете.
Претендира се адвокатско възнаграждение за предоставена на ответника
безплатна правна зашита по чл.38, ал.2 ЗА за заповедното и исковото
производство.
Предоставянето на правна защита, изразяваща се в подаване на
възражение по чл.414 ГПК, не е сред изрично предвидените в Наредба №
1/09.07.2004 г. хипотези, поради което и на основА.е §1 от ДР на Наредбата
възнаграждението на пълномощника на длъжника следва да бъде определено
по аналогия, което изисква изследване естеството на извършените действия.
Целта на заповедното производство е да се провери дали едно вземане е
безспорно. Това производство е формално и започва с отправеното до съда
искане за издаване на заповед за изпълнение по образец, утвърден с Наредба
№ Н-2 от 18.02.2020 г. за утвърждаване на образци за заповед за изпълнение,
заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със
заповедното производство. Ведно със заповедта за изпълнение, на длъжника
се изпраща и бланка за възражение, съдържаща указА.я за попълването й.
Обосноваване на възражението не се изисква съгласно нормата на чл.414, ал.1
ГПК, освен в случаите по чл. 414а, когато възражението е съпроводено с
твърдения за плащане на задължението, какъвто процесният случай не е.
Предвид изложеното, възнаграждението за подаване на възражение по
чл. 414 ГПК следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредба №
1/09.07.2004 г. (в посочения смисъл – решение № 21 от 19.05.2021 г. по в. гр. д.
№ 9639/2020 г. на СГС, II Д състав, решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в. гр.
д. № 4109/2019 г. на СГС, II Д състав, решение № 1451 от 16.06.2022 г. по в.
гр. д. № 3574/2022 г. на СГС, II Б състав, решение № 260510 от 12.10.2020 г.
9
по в. гр. д. № 13206/2019 г. на СГС, II Е състав, решение № 915 от 3.02.2020 г.
по гр. д. № 10962/2016 г. на СГС, ГО I-5 състав – в относимата им част
относно разноските за заповедното производство, определение №
1292/16.02.2022 г. по ч. гр. д. № 13860/2021 г. по на СГС, II A състав,
определение № 3262 от 1.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3474/2017 г. на САС, XII
състав, определение от 30.03.2023 г. по ч.гр.д. № 2248/2023 г. на СГС, IVА
състав и др.) – в размер на сумата от 200 лв.
От тази сума в полза на процесуалния представител на ответника следва
да се присъди сумата 1, 42 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
За исковото производство следва да се определи адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна защита в размер на сумата
от 450 лв.
От тази сума в полза на процесуалния представител на ответника следва
да се присъди сумата 3, 19 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Б. П., ЕГН ********** дължи
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основА.е чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 1 061, 23 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. за топлоснабден имот –
апартамент № 11, находящ се в гр. ************, ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК – 23.05.2024 г. до изплащане на
вземането;
сумата 153, 63 лв., представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2022 г. – 13.05.2024 г.;
сумата 41, 12 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 23.05.2024 г. до изплащане на
вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 06.06.2024 г. по
ч.гр.д. № 31352/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 8, 97 лв., представляваща мораторна лихва
върху цената на дяловото разпределение за периода 16.07.2021 г. – 13.05.2024
г. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
10
ОСЪЖДА Д. Б. П., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основА.е чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата
74, 77 лв. разноски за заповедното и сумата 521, 57 лв. разноски за исковото
производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
адв. Д. Ц. С., на основА.е чл.38, ал.2 ЗА, сумата 1, 42 лв. адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна защита за заповедното
производство, и сумата 3, 19 лв. адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна защита за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на стрА.те пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11