Решение по дело №7324/2020 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,02.11.2021 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на четвърти октомври през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                            мл.с.МАРИЯ  МАЛОСЕЛСКА                                                     

при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 7324 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

                   С решение от 28.04.2020 г. по гр.д. № 66845/18 г., СРС, ГО, 126 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ТПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Т.М.А., ЕГН ********** дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****** следните суми: 424,53 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода февруари 2015 г. - април 2017 г. в имот с аб. № 010027 и вземане за доплащане на цена на доставена топлинна енергия, дължимо съгласно обща фактура № **********/30.9.2015 г., и сумата 34,25 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение в периода февруари 2015 г. - април 2017 г., заедно със законната лихва от 12.2.2018 г. до погасяване на задълженията, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 ТПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за установяване на вземане за цена на топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 516,07 лева и за периода октомври 2014 г. - януари 2015 г., иска за установяване на вземане за такса за ДР за разликата до пълния предявен размер от 48,55 лева и за периода октомври 2014 г. - януари 2015 г., както и исковете по чл. 422 ТПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумата 72,73 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.11.2015 г. - 31.1.2018 г. и за сумата 9,41 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение посочения период.

           ОСЪЖДА Т.М.А., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******на основание чл. 78, ал. 1 ТПК сумата 522,38 лева - разноски в исковото и заповедното производство.

          Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца в частта,с която е отхвърлен иска за главница за топлинна енергия и мораторна лихва върху главницата . Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно,в нарушение на материалния закон.Излага съображения,че неправилно съдът отхвърлил претенции за  дължими суми по фактура за период от  м.10 2014 г.до 31.01.2015 г.като погасени по давност.Била издадена обща фактура на 30.09.2015 г. ,сумите по нея били със срок за плащане 15.11.2015 г.Неправилно е определена изтекла давност и по останалите две издадени фактури.

          Иска се от настоящата инстанция да отмени решението в обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което приеме дължимост на сумите. С въззивната жалба се претендират разноски,вкл.юрисконсултско възнаграждение.

По въззивната жалба  е постъпил отговор,с който същата се оспорва.

               Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустими, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД,вр.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.  .

Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил на ответницата топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответницата е ползвала енергията, като за процесния период не е заплатила дължимата цена.

По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:

                       От представените по делото писмени доказателства, СГС приема за установено, че ответникът е  потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката / .Според цитираната норма,потребител на топлинна енергия е собственик или ползвател на имота, който използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.

Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

В случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.

          Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 30- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. С публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, т.е за процесните главници, по отношение на които се прилагат общите условия, приети през месец февруари 2014 г., давността тече от деня, в който съответното задължение е възникнало, т.е. от деня, следващ изтичането на съответния месец, например за месец март 2014 г. - от 01.04.2014 г., за месец април 2014 г. - от 01.05.2014 г. и т.н. Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност за тях.

           Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. ”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и цитираните по-горе разпоредби от общите условия вземанията на топло фикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД.

             С оглед на изложените съображения прогнозните месечни вноски за периода м.10.2014 г. -30.01 2015 г. се явяват погасени по давност, доколкото исковата молба е подадена на 12.02.2018 г. и тригодишната погасителна давност е изтекла по отношение всички вземания, чиято изискуемост е настъпила до 01.02.2015 г., като това обстоятелство не може да бъде променено от последващо издаване на нова обща фактура . Издаването на такава фактура не променя настъпването на изискуемостта по отношение на месечните вноски.

        По отношение на изложените доводи против изцяло отхвърления иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цената на потребена топлинна енергия за периода 15.11.2015 г.-31.01.2018 г.:

За периода 02.2015 г.- 07.2016 г. в отношенията между страните са били приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет-страницата на продавача, като в чл. 33, ал. 4 от същите условия е предвидено, че се начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 (изчислени след изготвяне на изравнителните сметки), ако те не са заплатени в посочения 30-дневен срок. Тъй като лихва не се начислява върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява само ако клиентът изпадне в забава след изтичане на 30-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон, съдът е указал на ищеца с определението си по чл. 140 от ТПК, че не сочи доказателства за датата на публикуване на интернет- страницата си на общите фактури. Въпреки дадените указания ищецът представил в открито с.з. на 23.01.2020 г. констативни протоколи, в които не е удостоверен факта на публикуване на общите фактури за абонатния номер на ответника (аб. № 010027).

В периода 07.2016 Г.-04.2017 г. в отношенията между страните са действали Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, а съгласно чл. 33, ал. 4 от същите условия продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако те не са заплатени в посочения 45-дневен срок. В случая общата фактура за 2017 г. с № ********** от 31.07.2017 г. е издадена след предвидения 45-дневен срок за плащане на задълженията след изтичането на периода, за който се отнасят (01.07.2016 г.-06.04.2017 г.) Предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД ищецът следва да покани ответника да плати задълженията си, за да изпадне последният в забава, а подобна покана в процеса не е представена.

Предвид изложеното ответникът не е изпаднал в забава и искът, предявен на основание чл. 422 от ЕПК вр. с чл. 86 от ЗЗД, е останал изцяло неоснователен и като такъв отхвърлен.

    Въззивната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение,а решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди в обжалваната част.

     На особения представител на въззиваемата страна се дължи адвокатско възнаграждение,което съдът определя на 200 лв.,платимо от въззивника.        

     Водим от гореизложеното, съдът

    

                                         Р   Е   Ш   И :

         ПОТВЪРЖДАВА  решение от28.04.2020 г. по гр.д. № 66845/18 г., СРС, ГО, 126 с-в   в обжалваната част.

                      ОСЪЖДА  „Т.С.” ЕАД, ЕИК******* да заплати на адвокат П.А.Г. от САК  с личен номер ******  сумата 200 лева за адвокатско възнаграждение като особен представител във въззивното производство.

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

         

 

                        ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                         

                                      ЧЛЕНОВЕ :1.

 

 

                                              2.