№ 18373
гр. София, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110133218 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
„..” ЕАД е предявило срещу К. К. Я. осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 796,37 лв.,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от м.
05.2019 г. до м. 04.2021 г. в имот с абонатен номер 328863, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, сумата от 180,42 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода 15.09.2020 г. – 23.05.2023г., сумата от 19,70 лв., такса
за дялово разпределение за периода от м. 04.2020 г. до м. 04.2021 г., както и за
сумата от 4,90 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за
периода 15.06.2020 г. – 23.05.2023г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
наследодателя на ответника К. В. Я., въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Счита, че след смъртта на потребителя задължено лице за
стойността на доставяната топлинна енергия са неговите наследници. Твърди, че
1
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена
енергията, а след влизане в сила на общите условия от 12.03.2014 г. – в 30-дневен
срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет
страницата на ищцовото дружество. Ищецът е представил допълнително
становище, в което е посочил, че след подаване на исковата молба е постъпило
плащане, с което са покрити всички задължения по делото и дължими са останали
само разноските в производството.
Ответницата е подала отговор на искова молба в срока по чл.131 ГПК, с
който е оспорила предявените искове, като е изложила, че нито тя, нито
наследодателят й имат качеството „потребител“. Същата пребивава трайно извън
България. Счита, че таксата за дялово разпределение не се дължи на ищеца. Не
оспорва начина на начисляване на цената за доставената топлинна енергия, нито
нейното количество, поради което моли да не бъдат допускани експертизи.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на вземания за ползвана
топлинна енергия по аб.№328863.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г.
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено
в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната
на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се
въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл
на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл.
153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
2
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е
разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено,
че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В
това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на
имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.
По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
В случая ищецът претендира сумите за доставена топлинна енергия за
процесния имот от ответницата в качеството й на собственик и наследник по закон
на починалия потребител на топлинна енергия за битови нужди за имота – К. В. Я.,
починал преди образуване на делото. От събраните по делото доказателства
/удостоверение за родствени връзки от 07.02.2024г. на лист 90 от делото/ се
установява, че ответницата е дъщеря на К. В. Я., починал на 13.10.1994г.
За установяване на правото на собственост на ответницата върху процесния
имот, с което ищецът свързва качеството й на потребител на ТЕ, е представен
списък за броя на живущите по апартаменти в жилищна сграда на ул. .., от който е
видно, че К. В. Я. обитава ап.24- ателие. Представена е и молба от К. Я., с която се
иска да бъде открита партида при „..“ ЕАД за жилище на адрес гр. София,
../ателие/ от дата 18.01.1995г. Представено е разпределение на отопляваната
3
кубатура в жилищна сграда на адрес гр. София, ../ателие/, като от двата посочени
документа се установява площ на жилището от 116,73 кв.м. Приложена е данъчна
декларация №38101/24.08.1998г. на К. К. Я., от която е видно, че ответницата е
декларирала придобиването по наследство на ½ идеални части от недвижим имот
на адрес гр. София, .. с площ от 54,5 кв.м. с включени общи части, т.е. не може да
се направи извод, че същият е идентичен с процесния имот с оглед разликата в
площта, както и номерът на апартамента в сградата. По делото е прието писмо от
Агенция по вписванията, в което е посочено, че в Агенцията по вписванията не се
съхраняват документи, касаещи ЖСК „..“, находяща се в гр. София, ул. ..
Единствената индиция, че ответницата е потребител на ТЕ за процесния
имот е представената молба за откриване на партида за имота, подадена от К. Я.,
но доколкото по делото е налице изрично оспорване от страна на ответницата на
наличието на облигационна връзка, както и липсата на представени документи, от
които да се установява, че нейният наследодател К. Я. е придобил имота, кога и на
какво основание, липсва по делото и удостоверение за наследници на същия, от
което да се установи дали ответницата е единствен негов наследник, то съдът
намира, че ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване наличието
на облигационна връзка между него и К. К. Я. за процесния имот за процесния
период. По делото не са приети доказателства, от които безспорно да се установява
правото на собственост върху процесния имот. Не са представени и документи,
свързани с доставката, съдържащи подпис на ответницата или нейния
наследодател.
С оглед изводът на съда, че не е доказано наличието на облигационна връзка
между ищеца и ответника във връзка с процесния имот, то предявените искове
следва да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски.
Процесуалното представителство на ответницата е осъществявано на основание
чл.38, ал.1, т.3, пр.2 ЗАдв. Съдът не е обвързан от посочения от страната размер,
доколкото в хипотезата на предоставена правна помощ на лица по реда на чл.38,
ал.2 ЗАдв възнаграждението се определя от съда съобразно с фактическата и
правна сложност на делото. В своята преценка съдът не е обвързан и от НМРАВ с
оглед актуалната практика на СЕС. Доколкото в случая по делото са проведени три
открити съдебни заседания, фактическата и правна сложност на делото не се
отличава от обичайната по дела от този характер, то съдът намира, че следва да
бъде определено възнаграждение в размер на 400 лева.
4
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „..“ ЕАД, с ЕИК: .., с адрес на управление: гр.
София, ул. .., срещу К. К. Я.-Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ..,
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД за сумата от 796,37 лв., представляваща стойност на потребена топлинна
енергия през периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г. в имот с абонатен номер
328863, ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, сумата от 180,42 лв., обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2020 г. – 23.05.2023г.,
сумата от 19,70 лв., такса за дялово разпределение за периода от м. 04.2020 г. до м.
04.2021 г., както и за сумата от 4,90 лв., лихва за забава върху таксата за дялово
разпределение за периода 15.06.2020 г. – 23.05.2023г. като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА „..“ ЕАД, с ЕИК: .., с адрес на управление: гр. София, ул. .., да
заплати на адв. К. П. .., член на САК с личен № .. с адрес на упражняване на
дейността: гр. София, бул. .., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 400 лева,
представляваща възнаграждение за безплатно представителство по делото на К. К.
Я.-Д..
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца- „..“ ЕООД
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5