П Р О Т О К О Л
№ 2966
Година 2015 град В А Р Н А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД ДВАДЕСЕТ И ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
В публично заседание, проведено на пети октомври 2015г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР:В.В.
ПРОКУРОР: ИСКРА МАНОЛОВА
Сложи за разглеждане докладваното от съдия Силвия Обрешкова
ЧНД № 4790 по описа за 2015
година
На именното повикване в
11:40 часа се явиха:
ОСВИД.Л.И.Г.
- редовно призован чрез РУ по местоживеене, явява се лично.
Свид.И.С.М. -
редовно призован, не се явява.
В.л.Д-р Р.В.Б. - редовно уведомена от предходно с.з.,
явява се лично.
В
залата се явява адв.Р.Н.Д., назначена за служебен
защитник от преди.
ПРОКУРОРЪТ:
Да се даде ход на делото.
АДВ.Д.:
Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, тъй като
присъствието на пострадалия не е задължително, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът снема
самоличността на явилите се лица:
ОСВИД.Л. И.Г.
- ЕГН **********,***, бълг.гражданин, с основно образование,
пенсионер, разведен, неосъждан.
В.л.Д-р
Р.В.Б. - на 63г., бълг.гражданка, с висше образование, омъжена, не
осъждана, без родство с освидетелстваният, предупредена
за отговорността по чл.291 от НК, обещава да даде заключение по знание и
съвест.
На осн. чл.272 ал.4 вр.чл.254 и
чл.255 от НПК Председателят на състава провери сроковете за връчване на
съдебните книжа и констатира, че същите са спазени.
На осн. чл.274 ал.1 от НПК СЪДЪТ разясни на страните правото
им на отвод.
На осн. чл.274 ал.2 от НПК СЪДЪТ разясни на страните
процесуалните им права.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови
доказателства, нямам искания за отводи.
АДВ.Д.:
Нямам искания за отводи, няма да соча нови доказателства.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за даване ход на съдебното
следствие, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО
СЛЕДСТВИЕ
ПРОКУРОРЪТ ДОКЛАДВА
ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА ВРП по реда на чл.89 б.”Б” от НК
ОСВИД.Л.Г.: Съдебна медицина мен ме хваща още на млади
години и казват, че аз не съм бил добре. След това нещо, когато влизам в
казармата, аз се събрах с моята съпруга и т.н. Сега съм напълно добре, живея
сам, имам деца, те живеят на друго място, идват ми на гости. Синът ми живее на
друго място, но идва на гости. Няма какво да ходя при психиатър, преди съм
ходил, защото зорлен ме накараха да вляза, сега защо
да ходя след като се чувствам добре. И. и Златка какво са купили незнам, те
нямат основание да живеят в къщата, защото нямат това жилище, ако са купили
нещо са го купили от дъщеря ми. Аз да удрям И. по главата ли, И. ми удари
колата с камък, моята кола, тя е в двора, имам „Москвич“, нямам шофьорска
книжка, вече не го карам, снет е, И. удря с камък по задната врата на колата,
аз гледах телевизия и чух едно тъпо удряне, станах и в този момент видях какво
става, удря първо задната врата, после удря предната дясна врата и се прехвърля
на предното стъкло, удря и пука стъклото, не мога да кажа кога стана това нещо,
беше през деня, мисля, че беше тази година. При това положение аз излизам на
балкона и го виждам, взех едно парче тухличка и я
хвърлих и съм го драснал отзад по главата и се скарахме много зловещо, няма
какво да се бия. Дойдоха доктори, синът му дойде, имайте предвид, че те са
виновни, защото три пъти ми разбиват вратата, влизат и се бият с мен без нищо
да им направя, с бутилки по улицата ме удря, държанието им е въобще неприлични,
без нищо да направиш да те удрят.
Страните
заявиха, че нямат въпроси към освидетелствания.
На
осн.чл.282 от НПК съдът прочете заключението на
изготвената съдебно-психиатрична експертиза на освидетелствания, от в.л.д-р Б..
В.л.Д-р
Б.: Поддържам заключението.
На
въпроси на адв.Д.:
Това лечение би допринесло за
подобряване състоянието на лицето. Ако не е в болнично заведение той няма да си
пие лекарствата. Моля да бъде допълнено
заключението, като бъде настанен в ДПБ-Карвуна, а не в клиника по геронтопсихиатрия,
тъй като все пак в университетската клиника е по-краткотраен престоя на
пациентите, до месец, а тук ще има нужда от по продължително лечение, в
гр.Варна по принцип пациентите се насочват към ДПБ- Карвуна.
Освид.Г.: Няма да си пия лекарствата. Когато съм работил съм ръководил бригада.
АДВ.Д.:
Оспорвам така допълненото заключение. Считам, че не са налице предпоставки за
такова продължително лечение, лицето е в състояние да се грижи само за себе си.
Страните заявиха, че нямат повече
въпроси към в.л. и са съгласни експертизата да бъде приобщена към материалите
по делото.
СЪДЪТ счита, че изготвената
съдебно-психиатрична експертиза е допустима и относима,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
и ПРИОБЩАВА към материалите по делото съдебно-психиатрична
експертиза, изготвена от в.л. д-р Б..
На в.л. да се изплати сумата от
20/двадесет/лв., за явяване в съдебно заседание, платими от сметката на
ВРС./изд.касов ордер/
АДВ.Д.: Той спомена, че има и сестра, с която поддържат връзка, евентуално да
се съберат доказателства за близки и роднини, които биха могли да полагат грижи
за състоянието му.
ПРОКУРОРА:
Считам, че доколкото вещото лице посочва като подходяща мярката по чл.89 б.Б не
е необходимо да се установява сестрата, тъй като мярката по б.А не би била
подходяща за неговото здравословно състояние.
Съдът
счита, че не следва да допуска до разпит близки роднини
на освидетелствания, тъй като сам той твърди, че живее сам и че тези хора не
полагат грижи за него, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без уважение искането за събиране на доказателства за близки роднини на лицето.
АДВ.Д.: Моля да назначите повторна съдебно психиатрична експертиза, която да
даде отговор на същите въпроси, тъй като считам, че в настоящия случай с оглед
събраните обяснения на лицето, не може да се даде категорично заключение
относно неговото състояние и това дали се налага такава мярка за лечение и в
тази връзка моля да допуснете повторна експертиза със същите задачи.
Повторна експертиза или тройна такава
би била необходима при наличие на съмнение относно компетентността или
обективността на вещото лице. Не са налице обстоятелства, които да налагат
съмнение относно компетентността или обективността на вещото лице д-р Б..
Наличието на твърдян наличен конфликт между освидетелствания и пострадалия не е
основание за оспорване на заключението на вещото лице, като за преценка на
здравословното състояние на освидетелствания са необходими специални знания,
поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя
без уважение искането за назначаване на повторна съдебно психиатрична
експертиза.
На
осн. чл. 283 от НПК се прочетоха писмените
доказателства по делото.
Страните заявиха, че са
запознати с тях.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча други доказателства.
АДВ.Д.: Няма да соча други
доказателства.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО
СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ:
Уважаема г-жо Председател, поддържам предложението, като считам, че в хода на
настоящото производство са събрани необходимите доказателства, за да бъдат
постановени принудителни медицински мерки по отношение на лицето. Същият е
извършил престъпление, като в хода на ДП е било доказано, че при извършване на
престъплението той е бил в състояние на невменяемост, поради това не може да се ангажира неговата
наказателна отговорност. Същият е
разбирал свойството, но не и значението на извършеното, както и не е можел да
ръководи постъпките си, това състояние продължава и към настоящия момент
съгласно заключението на СПЕ, като моля съда да се съобрази със становището на
вещото лице и да постанови принудително лекуване в специална психиатрична
болница, ако прецените че е подходящо това да бъде ДПБ-Карвуна за срок от шест
месеца, което ще даде възможност за стабилизиране състоянието му.
АДВ.Д.:
Уважаема г-жо Председател, считам, че искането на ВРП се явява неоснователно,
на първо място от процесуална гледна точка доколкото считам, че заложения в
разпоредбата на чл.89 смисъл касае престъпления от общ характер. В случая видно
от постановление на ВРП се касае за травматично увреждане, което изпълва
характеристиките на лека телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК, което се
преследва по тъжба на пострадалия, т.е. не е от общ характер, в тази връзка не
са налице предпоставките за приложението на цитираната разпоредба, с оглед на
което само на това основание искането се явява неоснователно. Считам, че по
същество искането също не намира обосновка с оглед събраните в хода на
следствието доказателства, тъй като не се доказва обстоятелството, че
действително лицето е в продължително разстройство на съзнанието, че не е
разбирал свойството и значението на действията си. От тази гледна точка считам,
че евентуално ако се налага някакво лечение реда за това би бил този по Закона
за здравето, но не и предвидения в НПК, в тази връзка моля да се произнесете
като отхвърлите искането като неоснователно.
На
осн.чл.297 от НК СЪДЪТ дава на освидетелствания
последна дума.
ОСВИД.: Искам жилището да ми се освободи, тъй като хората, които живеят не са
купили жилище и нямат документи, ако са купили, може би са купили гараж или
част от двора, но кой го е прехвърлил и кой го е дал аз не съм в течение.
СЪДЪТ
счита делото за изяснено и от правна страна и обяви Определението си, като
разясни реда и срока за въззивно обжалване.
Производството
е по реда на чл.430 от НПК, образувано по предложение от Варненска районна
прокуратура за настаняване на Л. Иванов Г. на принудително лечение по чл.89
б.”Б” от Наказателния кодекс.
В
съдебно заседание представителят на ВРП
поддържа предложението. Позовава се на СПЕ, като предлага осв.Г. да бъде
настанен на лечение съобразно уточнението на вещото лице в ДПБ- Карвуна вместо
в гр.Варна.
Процесуалния
представител на освидетелствания оспорва заключението на експертизата, пледира
освидетелствания да не бъде настаняван на лечение, тъй като мерките по чл.89 от НК касаели единствено извършено престъпление от общ характер, докато видно от
настоящото производство причинената телесна повреда на пострадалия И.М. била
лека такава.
Освидетелствания Л.Г. няма съзнание за
психично заболяване, твърди, че И.М. неправомерно обитава жилището му.
Съдът
установи от фактическа страна, че на 24.05.2014г. освид.Л.И.Г.
е причинил на И.С.М. лека телесна повреда, изразяваща се във временно
разстройство на здравето неопасно за живота, като го е ударил с камък. Между Л.Г.
и семейството на И.М. имало дългогодишни проблеми, тъй като освид.Г.
не приемал, че И.М. е собственик на етажа от къщата. Наказателното производство
е било образувано за това, че леката телесна повреда е причинена по хулигански
подбуди, престъпление по чл.131 ал.1 т.12 от НК. В хода на ДП е било
установено, че към датата на деянието освид.Г. не е
могъл да разбира значението на постъпките си и да ги ръководи, поради което
наказателното производство е било прекратено с Постановление на прокуратурата,
била е извършена допълнителна проверка по реда на чл.427 ал.2 от НПК. Видно от
сведенията събрани в хода на тази проверка поведението на лицето представлява
опасност както за обществото, така и за самия него. Видно е от данните по
делото, че Л.Г. живее сам, има син и дъщеря, но те не поддържат контакт с него
и не могат да полагат грижи за същия, твърдят, че баща им не отваря входната
врата на никого, че няма приятели. Същите са данните събрани и от съседи,
случвало се и друг път освидетелствания да замеря минаващите
с тухли, твърди се, че постоянно палел вехтории в двора.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно,
материалите по ДП №2193/2014г. по описа на Второ РУ-Варна, както и от
материалите събрани в хода на проверката извършена по реда на чл.427 ал.2 от НПК.
Заключението на вещото лице д-р Б.
съдът намира, че следва да кредитира като обективно и компетентно дадено, не са
налице каквито и да е предпоставки вещото лице да се счита заинтересовано от
изхода на делото, или да позовава заключението си на необективни данни, като Л.Г.
е бил лично освидетелстван по делото.
Предвид горното съдът намира от правна
страна, че са налице предпоставките за настаняване на Л.Г. на принудително
лечение. От една страна той е извършил обществено опасно деяние, от друга
страна по време на извършване на това деяние той е бил в състояние на
невменяемост.
Съдът счита, че законът не прави
разлика дали обществено опасното деяние следва да е престъпление от общ или
частен характер от една страна, от друга страна съдът приема квалификацията на
прокуратурата направена при образуване на делото, а именно такава по чл.131
ал.1 т.12 от НК, което е престъпление от общ характер. Действително безспорно е
установено, че между лицата е имало личен конфликт, но утвърдено е в съдебната
практика, че личния конфликт не всякога изключва хулиганския мотив, като е
възможно осъществяване състава на престъплението по чл.131 ал.1 т.12 от НК и
при евентуален умисъл.
Съдът
счита, че изцяло следва да се съобрази със становището на вещото лице за това,
че принудителното лекуване следва да бъде в обикновено психоневрологическо
заведение и това заведение да бъде ДПБ-Карвуна с оглед необходимостта от това
лечението да продължи за повече от един месец, като обичайно било в
университетската болница в гр.Варна да се лекуват лица за по-кратко време.
Предвид
изложеното налице са всички предпоставки за настаняване на освид.Л.И.Г.
на принудително лекуване по чл.89 от НК, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСТАНЯВА ОСВИД.Л.И.Г.
- ЕГН **********, на принудително лечение по
реда на чл.89 б.“Б“ от НК - лекуване
в обикновено психоневрологическо
заведение-ДПБ-Карвуна за срок от шест
месеца.
Определението подлежи на обжалване и
протест в 15-дневен срок от днес пред Варненския Окръжен Съд.
Делото да се докладва на
съдия-докладчика след изтичане на шестмесечния срок съгласно 432 ал.3 от НПК.
След влизане на определението в сила,
препис от същото да се изпрати на ДПБ-Карвуна - за сведение и изпълнение.
ПРОТОКОЛЪТ
изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:10 часа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: