Решение по дело №80/2018 на Районен съд - Първомай

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260040

гр. Първомай, 29.04.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година с

                                                                                    

             Председател: София Монева

 

при участието на секретаря Петя Монева,

след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 80 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) обективно кумулативно и евентуално съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1, чл. 92, ал. 1, изр. 1и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление и за съдебна кореспонденция: ***, представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К. в качеството на управители и по процесуално пълномощие от юрисконсулти Н.А.С., моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът Д.Н.Д., ЕГН: **********,***, му дължи, както следва:

Ш сумата от 1 500, 00 (хиляда и петстотин) лева – главница по Договор за паричен заем № ***, сключен между „ВИВА КРЕДИТ” ООД, ЕИК: ***, и ответника;

Ш сумата от 262, 92 лева (двеста шестдесет и два лева и деветдесет и две стотинки) – договорна лихва по Договор за паричен заем № ***, сключен между „ВИВА КРЕДИТ” ООД, ЕИК: ***, и ответника, за периода от 19.03.2017 г. до 14.11.2017 г.;

Ш сумата от 614, 70 лева (шестстотин и четиринадесет лева и седемдесет стотинки) – такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем по Договор за паричен заем № ***, сключен между „ВИВА КРЕДИТ” ООД, ЕИК: ***, и ответника;

Ш сумата от 614, 70 лева (шестстотин и четиринадесет лева и седемдесет стотинки) – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение по Договор за паричен заем № ***, сключен между „ВИВА КРЕДИТ” ООД, ЕИК: ***, и ответника, за периода от 21.02.2017 г. до 14.11.2017 г.;

Ш сумата от 245, 00 (двеста четиридесет и пет) лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочените задължения по Договор за паричен заем № ***, сключен между „ВИВА КРЕДИТ” ООД, ЕИК: ***, и ответника;

Ш сумата от 95, 22 лева (деветдесет и пет лева и двадесет и две стотинки) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената главница за периода от 20.03.2017 г. до 30.11.2017 г.;

Ш законната лихва върху главницата, считано от 08.12.2017 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателното й изплащане, за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № **1/11.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 666/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.

Претендира и присъждане на сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на Договор за паричен заем № ***, сключен във формата на електронен документ при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, „ВИВА КРЕДИТ” ООД, ЕИК: ***, се задължило да отпусне на ответницата паричен заем в размер на 1 500, 00 лева, а последната, предварително информирана за параметрите на сделката чрез Стандартен европейски формуляр, както и за приложимите към нея Общи условия, се ангажирала да възстанови на кредитодателя заемната сума и да му заплати уговорената възнаградителна лихва и такса за предоставената й от него допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за кандидатстване за кредита в размер съответно на 262, 92 лева и 614, 70 лева чрез 9 равни месечни вноски от по 264, 18 лева всяка, първата и последната от които, дължими съответно на 19.03.2017 г. и на 14.11.2017 г.

Релевира се, че ответницата получила кредитната сума от търговски обект от клоновата мрежа на „Изипей” АД, но се въздържала от погасителни престации, поради което дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва върху главницата за периода от деня на допускане на забавата – 20.03.2017 г., до 30.11.2017 г. в размер на 95, 22 лева, както и считано от датата на подаване за заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 08.12.2017 г., до окончателното издължаване, а съгласно Тарифа на заемодателя, съставляваща неразделна част от заемния контракт – и сумата от 245, 00 лева за разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочените вземания.

За неизпълнение на поетото със съглашението задължение в 3-дневен срок от подписването му да осигури обезпечение на дълга си чрез поръчителство на физическо лице или валидна банкова гаранция, правната сфера на заемателката била обременена и с неустойка в размер на 614, 70 лева, платима разсрочено ведно с погасителните вноски.

Въз основа на Приложение № 1/01.11.2017 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г., съобщен на длъжника с нарочно уведомление, връчено му по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК като приложение към разглежданата искова молба, „ВИВА КРЕДИТ” ООД прехвърлило на ищеца процесните притезания, чието принудително удовлетворяване по реда на чл. 410 от ГПК било допуснато с издадена в негова полза Заповед № **1/11.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 666/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, срещу която ответницата подала възражение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 3068/10.05.2018 г., с който последната оспорва предявените искове с доводи, че клаузи от договора за кредит и Тарифата към него противоречат на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и на добрите нрави.

Отбелязва, че отсъства съгласуван между страните погасителен план и че уговорките за дължимост на такса за експресно разглеждане на документите, неустойка и други допълнителни плащания, са нищожни поради нарушение и заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, според който годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, както и поради тяхната неравноправност на основание чл. 143, т. 5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Счита, че от процесните суми следва да се приспаднат средствата, които недължимо е престирала по предходни кредити към същата институция въз основа на въпросните недействителни клаузи.

Подчертава, че по аргумент на противното от чл. 99, ал. 4 от ЗЗД цесията не е породила действие спрямо нея, тъй като не й е съобщена от предишния кредитор в съответствие с предписанието на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, като с Молба вх. № 2031/28.03.2019 г., депозирана от процесуалния му пълномощник, пледира за уважаване на исковете, а ответницата се явява лично и поддържа възражението си по чл. 414, ал. 1 от ГПК и отговора, като признава, че е сключила процесния договор при указаните в исковата молба параметри, че е усвоила заемната сума от 1 500, 00 лева и че до момента не я е възстановила.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените доказателствени източници и на обявените по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК обстоятелства се изяснява, че с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. (л. 17 – л. 24) „ВИВА КРЕДИТ” ООД, ЕИК: ***, вписано като финансова институция под № *** в нарочния регистър по чл. 3а от Закона за кредитните институции, реализираща дейност по кредитиране с ненабрани чрез публично привличане на влогове средства или други възстановими такива, се задължило да прехвърля възмездно на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК: ***, на месечна база свои ликвидни и изискуеми вземания, които произтичат от договори за паричен заем и потребителски кредит по смисъла на ЗПК, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности. Договарящите постигнали съгласие при всеки трансфер притезанията да се индивидуализират в Приложение № 1, съставяно на хартиен носител по образец, придобиващо значение на допълнително споразумение към рамковото и пораждащо прехвърлителен ефект от момента на подписването му.

По силата на сключен по електронен път чрез сайта www.vivacredit.bg Договор за паричен заем „Вивакредит план 14 и 30” № *** (л. 7 – л. 12), включващ Общи условия, запознаването с и получаването на екземпляр от които ответницата декларирала в чл. 18 от съглашението, „ВИВА КРЕДИТ” ООД й предало в собственост сумата от 1 500, 00 лева, а последната следвало да му я възстанови и да му заплати лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 40, 30% и такса от 614, 70 лева за допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката й за отпускане на заем чрез 9 месечни вноски от по 264, 18 лева, дължими на 19.03.2017 г., 18.04.2017 г., 18.05.2017 г., 17.06.2017 г., 17.07.2017 г., 16.08.2017 г., 15.09.2017 г., 15.10.2017 г. и 14.11.2017 г., и при следните други параметри: дневен лихвен процент от 0, 11%, приложим при отказ от договора; годишен процент на разходите 49, 46%, изчислен при допусканията: валидност на контракта за периода на действието му и изправност на контрагентите по него, и общ размер на всички плащания 2 377, 62 лева.

В чл. 5, т. 2, т. 3 и т. 5 от сделката са регламентирани правата на потребителя да се откаже от нея, да пристъпи към предсрочно погасяване и да изиска погасителен план за извършените и предстоящите платежи, както и редът за тяхното упражняване.

Съгласно уговорката по чл. 4, ал. 2 за неизпълнение на ангажимента си по ал. 1 от същия член в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от обезпеченията: 1. поръчителство на физическо лице, отговарящо на изискванията: да е навършило 21-годишна възраст; да представи служебна бележка от работодател, издадена преди не повече от 3 дни; да работи по безсрочен трудов договор от не по-малко от 6 месеца при осигурителен доход от поне 1 000, 00 лева; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем и през последните 5 години да е без кредитна история в Централния кредитен регистър към БНБ или с такава със статус не по-лош от 401 „Редовен”; или 2. банкова гаранция за цялото задължение, валидна 30 дни след крайната дата на издължаване, заемополучателят му дължи неустойка в размер на 614, 70 лева, платима разсрочено ведно с погасителните вноски чрез добавка към всяка от тях на 68, 30 лева, а според чл. 8, ал. 2 от договора в случай на забавата им – и законната лихва върху неплатеното за всеки ден просрочие.

В чл. 12 договорният текст инкорпорира декларативно изявление на ответника, че е съгласен с актуалната към момента на договарянето Тарифа на финансовата институция (л. 13 – л. 16), съобразно която, ако е неизправен, трябва да компенсира разходите на насрещната страна за извънсъдебно събиране, изразяващо се в изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори и посещения на адрес, но с не повече от общо 175, 00 лева.

Прогласено е от съда за доказано, че заемателят не е предприемал погасителни престации.

С Приложение № 1/01.11.2017 г. (л. 26 – л. 28) към гореспоменатия рамков договор „ВИВА КРЕДИТ” ООД, което в съответствие с чл. 3, ал. 1, т. 1 от индивидуалното съглашение разполагало с възможност по всяко време да цедира на трето лице правата си по него, отстъпило на ищцовото дружество портфейл от дългове по списък, в който под № ** фигурирали такива на ответника по Договор № ***, описани, както следва: „отпусната главница” – 1 500, 00 лева, „остатък главница (към 01.11.2017 г.)” – 1 500, 00 лева, „остатък договорна лихва (към 01.11.2017 г.)” – 262, 92 лева, „остатък такси/неустойки/разходи за забава (към 01.11.2017 г.)” – 1 474, 40 лева, и „остатък на дължима сума към датата на продажбата (01.11.2017 г.)” – 3 237, 32 лева.

В качеството си на пълномощник на цедента, овластен от него с Пълномощно (л. 25), нотариално удостоверено с рег. № ***. по описа на Нотариус М.И. с район на действие Районен съд – София и с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, да уведомява от името му всички длъжници за сторените в рамковия обхват прехвърляния, ищецът адресирал до ответницата Уведомление (л. 6) за извършената на основание Приложение № 1/01.11.2017 г. покупка на вземанията по Договора за паричен заем № ***, което на 10.04.2018 г. достигнало до нея в процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК в хода на настоящото производство.

Сезиран от кредитора приобретател с депозирано на 08.12.2017 г. Заявление вх. № 8451/08.12.2017 г., Районен съд – Първомай издал Заповед № **1/11.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 666/2017 г., връчена на длъжника на 18.12.2017 г., с която му разпоредил да заплати на заявителя процесните притезания. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът оспорил тяхната дължимост с Възражение вх. № 8791/28.12.2017 г. по образец. За постъпването му ищецът бил информиран от заповедния съд на 17.01.2018 г., а установителните искове предявил на 13.02.2018 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК с подадена по пощата Искова молба вх. № 1079/14.02.2018 г.

Изслушаната съдебно-счетоводна експертиза излага заключение (л. 65 – л. 68), което следва да се кредитира, тъй като е обективно, компетентно, задълбочено и изчерпателно изготвено, че годишният процент на разходите по кредита, изчислен при съобразяване на заемната сума и възнаградителната лихва, възлиза на 48, 64%, а когато при пресмятането му се включат и таксата за експресно разглеждане, и неустойката за неосигурено обезпечение или само първата, нараства съответно на 531, 67% и 226, 33%, като величината му от 48, 64% е по-ниска, а във втория вариант – съответно с 481, 67 и 176, 33 пункта по-висока от пет пъти законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, която към датата на обвързването е 10%.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Исковете, заведени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрират настоящия спор върху съществуването на подлежащи на принудително удовлетворяване вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и които, доколкото са насочени към осъществяване на дължим по договор резултат, черпят правното си основание от чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Чл. 79, ал. 1 от ЗЗД гласи, че ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата, което при дължимост на пари чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД приравнява на законната лихва, или обезщетение за неизпълнение.

В съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК за успешната си защита ищецът, който обосновава материалноправната си легитимация в качеството на частен правоприемник на заповедните притезания, носи тежестта да докаже както че праводателят му е изправен кредитор по валидно договорно правоотношение с ответника, което е породило за него изискуеми задължения с релевираната в исковата молба индивидуализация, така и собственото си титулярство върху тях по силата на действащ спрямо последния договор за цесия. Опонентът на свой ред следва да установи пълно обстоятелствата, на които позовава възраженията си.

Спорните права произтичат от Договор за паричен заем „Вивакредит план 14 и 30” № *** (л. 7 – л. 12), който, бидейки сключен от „ВИВА КРЕДИТ” ООД в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка и се подчинява на съответната уредба на ТЗ. С чл. 287 от ТЗ приложимостта й се разпростира и спрямо страната нетърговец, а при празноти чл. 288 от ТЗ препраща към гражданското законодателство.

С оглед характера на насрещните престации, профила на контрагентите и способа за договаряне съглашението се регулира и от ЗПК и ЗПФУР, а по препращане от чл. 24 от ЗПК и чл. 18, ал. 5 от ЗПФУР попада в приложното поле и на чл. 143-148 от ЗЗП.

По разбирането на чл. 9, ал. 1 от ЗПК въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение. В понятието на чл. 6 от ЗПФУР за договор за предоставяне на финансови услуги, сред които § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗПФУР нарежда и кредитирането, се субсумира този, сключен между доставчик и потребител като част от организирана от първия за целта система, при която от оферирането до обвързването използват изключително едно или повече средства за комуникация от разстояние, т.е. такива, позволяващи по разяснението на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР обслужването да се извърши без едновременното физическо присъствие на договарящите.

Дефиницията на чл. 9, ал. 4 от ЗПК и чл. 7, ал. 3 от ЗПФУР припознава съответно като „кредитор” и „доставчик” физическото или юридическото лице, което действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а като „потребител” чл. 9, ал. 3 от ЗПК и чл. 7, ал. 2 от ЗПФУР определят действащото извън обхвата на професионалното или търговското си занимание физическо лице.

Особеният режим на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид въведената с чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради задължаването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.

Като разновидност на този по чл. 9, ал. 1 от ЗПК заемът за потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.

Регламентацията откроява като елементи на фактическия състав на заемната връзка, за които чл. 154, ал. 1 от ГПК очаква от ищеца да проведе доказване, постигнато съгласие за заемане на съответната движимост и фактическото й даване от заемодателя на заемателя.

Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните, изброени в чл. 11, ал. 1 от ЗПК, реквизити: датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2); името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва кредитен посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, който в § 1, т. 3 от ДР на ЗПК е дефиниран като максималния размер (лимит) или общата предоставяна сума, както и условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния, както и периодите, предпоставките и процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т. 9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение № 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т. 12); извлечение за периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят без главницата (т. 13); всички разходи за откриване и обслужване на една или повече банкови сметки, предназначени за усвояване и погасяване на кредита, освен ако откриването им не е доброволно, и за използване на платежен инструмент, позволяващ едновременното извършване на предоставяне на кредита и неговото погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от договора, и условията, при които могат да бъдат променяни (т. 14); приложимия при просрочени плащания лихвен процент, изчислен към момента на сключване на договора, начините за променянето му, както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение (т. 15); предупреждение за последиците за потребителя при забава на вноските (т. 16); наличието на свързани с договора нотариални и други такси, ако има такива (т. 17); изискуемите се обезпечения (т. 18) и застраховки (т. 19); наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока и условията за неговото упражняване, включително информация за задължението му да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден (т. 20); информация за правата на потребителя по чл. 27 и чл. 28 от ЗПК и условията за упражняването им (т. 21); правото на предсрочно погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо, информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32 от ЗПК, както и начина за неговото изчисляване (т. 22); реда за прекратяване на договора за кредит (т. 23); наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване (т. 24); другите клаузи (т. 25); адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен орган по спазване изискванията на ЗПК (т. 26) и подписи на страните (т. 27). Чл. 11, ал. 2 от ЗПК разпорежда да е подписана от тях и всяка страница от общите условия, които чл. 298, ал. 1, изр. 1 от ТЗ допуска търговецът да утвърди отнапред във взаимоотношенията с клиентите си и които съобразно чл. 298, ал. 1, изр. 2, т. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 147а, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП стават задължителни за тях, само ако са им били предоставени при сключването и те са заявили писмено, че ги приемат, удостоверявайки това с парафа си.

Чл. 11, ал. 1 от ЗПК имплементира насоките на чл. 10, § 2 от Директива 2008/48/ЕО, който, както многократно подчертава Европейския съд, допринася за постигане на набелязаната в съображенията й 7 и 9 цел – пълна и наложителна хармонизация в областта на потребителското кредитиране за осигуряване на високо и равностойно равнище на защита на интересите на всички потребители в Европейския съюз и за улесняване изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар. Познаването и правилното разбиране от страна на потребителя на данните по чл. 11, ал. 1 от ЗПК е от особена важност за него, тъй като му позволява да прецени обхвата на договорните си задължения, да сравни офертите и да вземе информирано решение дали да се обвърже с предлаганите условия, както и да ги съблюдава точно (в този смисъл Решение на Съда от 21 април 2016 година по дело C-377/14). 

В изпълнение на ангажимента си по чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО да въведе ефективни и пропорционални санкции с възпиращо действие за нарушение на националните разпоредби по приложението на този общностен акт, в чл. 22 от ЗПК българският законодател е въздигнал неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20 и ал. 2 от ЗПК, които са зададени по примера на чл. 10, § 2, букви „г”, „д”, „е”, „ж”, „з”, „и” и „п” от Директива 2008/48/ЕО, в основание за недействителност на договора, за което съдът трябва да следи служебно (в този смисъл Решение на Съда от 21 април 2016 година по дело C-377/14, Решение № 178/26.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2945/2013 г., II т. о., Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, т. 3 от Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 205/19.01.2018 г. по гр. д. № 896/2017 г., I г. о., и Решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014 г., I т. о.).

Без да дерогира горевизираните императивни постановки, ЗПФУР доразвива регулацията на дистанционната търговия на финансови услуги, която разкрива специфики предвид опосредеността на комуникацията между субектите от технически прибори за отдалечен достъп – телефон, автоматизирани системи за позвъняване без човешка намеса, факс, интернет и др.

За доказване на изявленията, обективирани съгласно ЗПФУР, чл. 18, ал. 2 от него отпраща към чл. 293 от ТЗ, а за електронните – към ЗЕДЕП, чието наименование със Закона за неговото изменение и допълнение, обнародван в ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г., е променено на Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Като електронно се определя от чл. 2, ал. 1 от ЗЕДЕП в меродавната му за казуса редакция от ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от 01.07.2011 г., словесното изявление, което е представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. Когато е записано върху магнитен, оптичен или друг носител, даващ възможност да бъде възпроизвеждано, чл. 3, ал. 1 на същия закон (в редакцията към 01.07.2011 г.) му придава качеството „електронен документ”. Със съставянето му се фингира от чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕП (в редакцията му към 01.07.2011 г.), че обикновената писмена форма, независимо дали се изисква за действителност или за доказване, е спазена (в този смисъл Определение № 249/11.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 892/2010 г., I т. о.).

Всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство, се смята от чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП (в редакцията му към 01.07.2011 г.) за „електронен подпис”. Значение на саморъчен такъв ал. 4, изр. 1 от същата норма признава единствено на квалифицирания електронен подпис по чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕП (в редакцията му към 01.07.2011 г.), който едновременно притежава белезите на усъвършенстван и отговаря на чл. 16 от ЗЕДЕП (в редакцията му към 01.07.2011 г.). Не се открива обаче легално оправдание като електронен аналог на саморъчното подписване, за което се говори в чл. 11, ал. 2 от ЗПК и чл. 147а, ал. 2 от ЗЗП, да се възприема само това по чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕП (в редакцията му към 01.07.2011 г.). Затова в указаните хипотези правна важимост на подпис не следва да се отрича и на идентификацията по чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП (в редакцията му към 01.07.2011 г.).

При спор тежестта да убеди решаващия орган в изразеното от потребителя съгласие с частните и общите договорки, както и че му е предаден екземпляр от последните към момента на контрактуването, се възлага от чл. 18, ал. 1, т. 3 от ЗПФУР и чл. 147а, ал. 4 от ЗЗП на доставчика на финансовите услуги, за чието улеснение чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР снабдява с доказателствена сила направени с разрешението на отсрещната страна записи чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща. Същевременно чл. 147а, ал. 5 от ЗЗП отнема доказателствения капацитет на поместената в индивидуалното съглашение клауза за приемане на общите условия и за деклариране на получаването им.

Съотнесена към нормативната рамка, конкретната фактическа обстановка обуславя извод, че между „ВИВА КРЕДИТ” ООД, от една страна като „Заемодател”, и ответницата, от друга като „Заемател”, е сключен формален, реален, двустранен и възмезден Договор за паричен потребителски кредит № *** (л. 7 – л. 12) с атрибутите по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 6 от ЗПФУР при Общите условия на финансовата институция. По делото е приобщен по реда на чл. 184, ал. 1, изр. 1 от ГПК електронният му еквивалент, възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от ищеца. Въпреки отсъствието на други писмени доказателства, констатираното съвпадение във фактическите твърдения на спорещите е достатъчно да изясни, че контрагентите са отправили взаимни електронни волеизявления за договорно обвързване, скрепени с подпис по чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП (в редакцията му към 01.07.2011 г.) в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 27 и ал. 2 от ЗПК, които съдържат признаците на „електронен документ” по чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕП (в редакцията му към 01.07.2011 г.) и при действието на ал. 2 на чл. 3 от ЗЕДЕП (в редакцията му към 01.07.2011 г.) се явяват материализирани в наложения от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмен формат, както и че по указанията на чл. 298, ал. 1, изр. 2, т. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 147а, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП на заемателката е бил осигурен електронен достъп до и тя е приела Общите условия.

Доколкото те не фигурират сред доказателствените материали, преценката за валидността на правоотношението се съсредоточава върху индивидуално договореното му съдържание, което по мнение на съда кореспондира с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 11, т. 12 и т. 20 от ЗПК. Съставено е на траен носител в шрифт, за който не се установява, да е по-малък от 12, и понятно отразява общия размер на кредита от 1 500, 00 лева; условията за усвояването му – чрез Easy Pay, и разяснение на правата по чл. 11, ал. 1, т. 12 и т. 20 от ЗПК съответно на извлечение от сметка и отказ от договора, включително и лихвения процент на ден от 0, 11% при упражняване на второто от тях. В синхрон с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК са изложени размерът, броят, периодичността и датите на погашенията. Последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми не е показана, но видно от чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК такава детайлизация е необходима само при променящи се лихвени проценти и при поискване от заемателя. За пълнота е удачно да се спомене, че разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК транспонират съответно тези на чл. 10, § 2, букви „з“ и „и“ от Директива 2008/48/ЕО. По преюдициални запитвания за тяхното тълкуване с Решения от 09.11.2016 г. по дело C-42/15 и от 05.09.2019 г. по дело C-331/18, които, според чл. 633 от ГПК, са задължителни за българските съдилища и учреждения, Европейският съд се е произнесъл, че директивата не изисква и е недопустимо държавите членки да налагат в националната си правна уредба погасителният план към срочния договор за кредит да инкорпорира разбивка на всяка погасителна вноска по компоненти – главница, лихви и други разходи.

От аспекта на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК обаче договорът не удовлетворява критерия за яснота, пълнота и прозрачност.

Формално по предписанието на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в текста му са записани годишният процент на разходите от 49, 46%, взетите предвид при пресмятането му допускания и дължимата се обща сума от 2 377, 62 лева. По смисъла на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), и се представя като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, изчислен по формула съгласно приложение № 1 към ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Чл. 19, ал. 4 от ЗПК забранява да бъде по-висок от пет пъти законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, а водещите до надхвърляне на прага клаузи чл. 19, ал. 5 от ЗПК обявява за нищожни.

Във величината на общия разход § 1, т. 1 от ДР на ЗПК интегрира лихвата и всички други, пряко свързани с договора и известни на кредитора разходи за потребителя – комисиони, такси с изключение на нотариалните, възнаграждение за кредитни посредници и за допълнителни услуги и по-специално застрахователните премии в случаите, когато са задължително условие за отпускане на заема. Определението за „услуга”, нормирано в § 13, т. 14 от ДР на ЗЗП, я описва като всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне владение на вещ. На допълнителните услуги при кредитиране е посветен чл. 10а от ЗПК, който е приет със Закона за изменение и допълнение на ЗПК, обнародван в ДВ, бр. 35 от 22.04.2014 г., в сила от 23.07.2014 г., с цел да регулира заплащането им. Ал. 1 от текста разрешава на кредитодателя да събира от потребителя такси и комисиони за тях, освен за тези по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК – относимите към усвояването и управлението на кредита.

По аргумент на противното от § 1, т. 1 от ДР на ЗПК с оглед подчертания в чл. 1, ал. 2 от процесния договор доброволен характер на услугата по експресно разглеждане на кредитоискането, която по принцип не се запретява от чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, възнаграждението за нея от 614, 70 лева не би следвало да участва в калкулацията на годишния процент на разходите, от която чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК изрично изключва и разноските, възникващи за заемателя при евентуална негова неизправност, каквито именно са неустойката по чл. 4, ал. 2 от договора и таксите по извънсъдебно събиране.

Изчислен от вещото лице по законовия модел, годишният процент на разходите по кредита е 48, 64% и очевидно не надвишава предела по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. От презентираните в експертното заключение варианти се придобива представа, че цитираният в договора 49, 46% не съвпада с действителния, но от разликата им приблизително от един пункт се вижда, че все пак при пресмятането и на първия не е включена таксата за експресно разглеждане. Същевременно, въпреки че тя не се обхваща от оскъпяването, визирано от § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, е прибавена в общата сума от 2 377, 62 лева в отклонение от § 1, т. 2 от ДР на ЗПК, според който последната би трябвало да е равна на сбора от общия размер на кредита и общите разходи по него. Следователно, очертава се противоречаща на законовата логика и объркваща потребителя диспропорционалност между двата показателя по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК.

Отделно, посочен е лихвен процент от 40, 30% с пояснения, че е годишен и фиксиран, което по разума на § 1, т. 5, изр. 1, предл. 1 от ДР на ЗПК означава, че е непроменлив за целия договорен срок, но те не са достатъчни да онагледят условията за прилагането му в степента, изискуема се от чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като не е уточнена базата, върху която се начислява – цялата заемна сума или остатъчната главница след всяко погашение. Неизвестността на методиката за формиране на лихвата, чийто размер в числово изражение – глобално или поне разпределен по вноските, също не е разписан, и която е елемент от общия разход по кредита по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, компрометира достоверността и на реквизита „обща сума, дължима се от потребителя”.

В обобщение, договорът не осветлява потребителя за всички сведения, които могат да имат отражение върху обхвата на отговорността му, и съгласно чл. 22 от ЗПК следва да се прогласи за недействителен. Според чл. 23 от ЗПК в тази ситуация се връща само чистата стойност на заема без лихви или други разходи по него. Касае се за специална законова последица, която, макар да е проявление на извъндоговорния институт на неоснователното обогатяване, се прилага служебно от съда и поради пълното длъжниково неизпълнение го мотивира да заключи, че задължението за връщане на заетата сума от 1 500, 00 лева съществува с настъпила по правилото на чл. 69, ал. 1 от ЗЗД изискуемост още към момента на предаването й на 17.02.2017 г. и че е било придобито от ищеца по пътя на частното правоприемство преди образуване на заповедното производство.

Чл. 99, ал. 1 от ЗЗД легализира правото на кредитора да прехвърли своето вземане на трето лице, освен ако естеството му, законът или договорът не го допускат, а чл. 26, ал. 1 от ЗПК допълнително налага тази възможност да бъде изрично прогласена в договора за потребителски кредит, което в случая е направено в клаузата му по чл. 3, ал. 1, т. 1. В ал. 2 на чл. 99 от ЗЗД е уредено, че прехвърленото вземане преминава върху приобретателя с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното, още с постигане на съгласието между страните, но в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е предвидено, че спрямо трети лица и длъжника прехвърлянето произвежда действие от деня, когато бъде съобщено на последния от предишния кредитор, когото чл. 99, ал. 3, предл. 1 от ЗЗД ангажира с уведомяването, освен в положението на чл. 26, ал. 4 от ЗПК, когато по разбирателство с правоприемника продължава да администрира кредита по отношение на потребителя.

С Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. (л. 17 – л. 24) „ВИВА КРЕДИТ” ООД се е задължило да прехвърля регулярно и възмездно на ищцовото дружество свои ликвидни и изискуеми вземания по договори за потребителски кредит, ведно с привилегиите, обезпеченията и принадлежностите им. Търговците са се споразумели при всеки трансфер да индивидуализират притезанията в Приложение № 1 по образец, на което са придали транслативни последици от момента на подписването му. 

По така утвърдения порядък в Приложение № 1/01.11.2017 г. (л. 26 – л. 28) към рамковия договор са уговорили цедиране на процесното задължение за възстановяване на заетите 1 500, 00 лева, назовавайки го еднозначно по произход, вид и размер.

Като правен ефект от този анекс ищецът се е сдобил с вземането, а легитимацията му да го претендира от ответника е консолидирана в съответствие с чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. 

Практиката на ВКС, уеднаквена в Решение № 150/26.03.2009 г. по гр. д. № 147/2009 г. на I г. о.,  Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., Решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г., I т. о., Решение № 49/27.03.2012 г. по т. д. № 16/2011 г., II т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., Решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., II т. о., и Решение № 6/04.04.2019 г. по т. д. № 917/2018 г., І т. о., константно поддържа, че правнорелевантно за действието на цесията спрямо длъжника е единствено съобщението до него, извършено от прехвърлящия. Върховната инстанция неотклонно се придържа към виждането, израз на което са Решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г., III г.о., Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., II т. о., и Решение № 6/04.04.2019 г. по т. д. № 917/2018 г., І т.о., че не колидира с целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД и е допустимо в контекста на принципа на свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД предишният кредитор да упълномощи новия да осъществи нотификацията, забрана за извършването на която от представител законодателството не поставя.

С Пълномощно (л. 25), нотариално удостоверено с рег. № ***. по описа на Нотариус М.И. с район на действие Районен съд – София и с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, ищцовото дружество е упълномощено от цедента да уведомява от негово име всички длъжници за цедирането. Именно в качеството си на пълномощник ищецът е адресирал до ответника Уведомление (л. 27) за сторената с Приложение № 1/01.11.2017 г. (л. 26 – л. 28) продажба на дълга му по Договора за паричен заем № ***, което е получено лично от него на 10.04.2018 г. като приложение към исковата молба – факт, настъпил в течение на процеса и съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК (в този смисъл Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, II т. о., и Решение № 114/07.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о.).

По изложените съображения искът за главницата следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва за просрочие, считано от датата на съдебното завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.12.2017 г., до окончателното издължаване, с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. вкл., обхващащ времетраенето на обявеното в Република България извънредно положение от 13 март 2020 г. до 13 май 2020 г. и два месеца след отпадането му, през който чл. 6 от Закона за мерките, както и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, освобождава от юридическите последствия на забавата определена категория частноправни длъжници, към която се числи и ответникът.

Съобразно чл. 23 от ЗПК от сделката не произлизат други обременяващи правната му сфера акцесорни тежести, поради което останалите претенции подлежат на отхвърляне като неоснователни.

Мораторна обезвреда за периода от 20.03.2017 г. до 30.11.2017 г. не се дължи и защото връщането на лишената от кауза престация не е обвързано със срок и при уредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД длъжникът изпада в забава след покана от кредитора, която за първи път се явява заявена с искането по чл. 410 от ГПК (в този смисъл Определение № 1441/01.11.1999 г. на ВКС по гр. д. № 746/1999 г., V г. о.).

При даденото правно разрешение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да възмезди съразмерно на уважения иск съдебноделоводните разноски на ищеца, възлизащи, както следва:

Ш в исковото производство общо на 97, 50 лева, от които 30, 00 лева – довнесена държавна такса за разглеждане на спора, и 67, 50 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, което се определя по реда на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ (ЗППом) във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПМом), в размер на 150, 00 лева, като се отчита фактическата и правна сложност на делото, паричната оценка на предмета му и ефективното участие на юрисконсулта в него;

Ш в заповедното производство общо на 52, 50 лева, от които 30, 00 лева – внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и 22, 50 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, което се определя по реда на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗППом във вр. с чл. 26 от НЗППом, в размер на 50, 00 лева, след съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, паричната оценка на предмета му и ефективното участие на юрисконсулта в него.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.Н.Д., ЕГН: **********,***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление и за съдебна кореспонденция: ***, представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К. в качеството на управители и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Н.А.С., сумата от 1 500, 00 (хиляда и петстотин) лева – подлежаща на връщане главница по Договор за паричен заем № ***, сключен между „ВИВА КРЕДИТ” ООД, ЕИК: ***, от една страна като „Заемодател”, и ответника, от друга страна като „Заемател”, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.12.2017 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателното й изплащане, с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. (вкл.), за принудителното изпълнение на което вземане е издадена Заповед № **1/11.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 666/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.

ОТХВЪРЛЯ обективно кумулативно съединени искове, предявени от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление и за съдебна кореспонденция: ***, представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К. в качеството на управители и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Н.А.С., срещу Д.Н.Д., ЕГН: **********,***, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца по Договор за паричен заем № ***, сключен между „ВИВА КРЕДИТ” ООД, ЕИК: ***, от една страна като „Заемодател”, и ответника, от друга страна като „Заемател”, както следва:

Ш сумата от 262, 92 лева (двеста шестдесет и два лева и деветдесет и две стотинки) – договорна лихва за периода от 19.03.2017 г. до 14.11.2017 г.;

Ш сумата от 614, 70 лева (шестстотин и четиринадесет лева и седемдесет стотинки) – такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем;

Ш сумата от 614, 70 лева (шестстотин и четиринадесет лева и седемдесет стотинки) – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение за периода от 21.02.2017 г. до 14.11.2017 г.;

Ш сумата от 245, 00 (двеста четиридесет и пет) лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочените задължения;

Ш сумата от 95, 22 лева (деветдесет и пет лева и двадесет и две стотинки) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената главница за периода от 20.03.2017 г. до 30.11.2017 г., за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № **1/11.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 666/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, като неоснователни.

ОСЪЖДА Д.Н.Д., ЕГН: **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление и за съдебна кореспонденция: ***, представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К. в качеството на управители и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Н.А.С., както следва:

Ш сумата от 97, 50 лева (деветдесет и седем лева и петдесет стотинки) – съдебноделоводни разноски в исковото производство за довнесена държавна такса за разглеждане на спора и за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, съразмерно на уважения иск, и

Ш сумата от 52, 50 лева (петдесет и два лева и петдесет стотинки) – съдебноделоводни разноски по ч. гр. дело № 666/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, за държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, съразмерно на уважения иск.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението.

ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на състава досието на ч. гр. дело № 666/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, ведно със заверен препис от решението, СЛЕД влизането му в сила.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

                                                                             

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

СМ/МИ