РЕШЕНИЕ
№ 8367
гр. София, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110107535 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „фирма“ ЕАД срещу
АНТ. Д. АНД. и ЕМ. Д. АНД..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му
заплатят по ½ всеки от тях, от следните суми: сумата от 1968.09 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатената ТЕ за периода м.05.2018г. до м.04.2020г., сумата
от 366.36 лв. – законна лихва за забава върху ТЕ за периода 15.09.2019г. до 26.01.2020г.,
сумата от 22.85 лв. главница за дялово разпределение и 5.02 лв. лихва върху главницата за
дялово разпределение. Ищецът претендира и законна лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Представя
доказателства, прави доказателствени искания. Претендира разноски в настоящето
производство.
Ответникът А.А., в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявения иск по основание и по
размер. Позовава се на изтекла давност. Оспорва размера на доставената ТЕ. Твърди, че в
имота радиаторите са свалени.
Ответникът Е.А., в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявения иск по основание и по
размер. Позовава се на изтекла давност. Твърди липса на облигационна връзка, тъй като не е
открита партида на нейно име. Оспорва размера на доставената ТЕ. Твърди, че в имота
радиаторите са свалени.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано „фирма“ ООД, което
твърди, че не извършва дяловото разпределение.
1
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал . 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен протокол от 08.06.1970г. по гр. д. № 4115/1952г., видно от
който топлоснабденият имот е поставен в дял на Д. П. ЛЮБ.. Установява се от изисканата
справка по реда на Наредба № 14/2009г., че двамата ответници са наследници на Д. П.
ЛЮБ., при равни квоти.
Видно от молба декларация за откриване на партида АНТ. Д. АНД. е заявил
откриване на партида на негово име на 02.04.1992г. Посочено е, че апартаментът ще се
обитава само от него.
Представен е протокол за проведено Общо събрание на етажните собственици на
имота, където се намира и топлоснабдения имот, от който е видно, че Общото събрание на
етажните собственици е взело решение да се сключи договор с третото лице помагач за
въвеждане на дялово разпределение на топлинна енергия. Представен е и Списък на
Етажните собственици, който се явява приложение към Протокол от Общото събрание на
етажните собственици. В същия като етажен собственик е вписан и се е подписал под № **
А.А..
Представен е сключен договор между ФДР и ищеца.
Като доказателства по делото са приети извлечения от сметки за топлоснабдения
имот, както и извлечения за дялово разпределение. Тези документи съдът приема, че не
представляват доказателство за удостоверените в тях обстоятелства, тъй като представляват
частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 178, ал. 1 и чл. 180 от ГПК,
обективиращи изгодни за техния издател факти. Те имат само формална доказателствена
сила за обстоятелството, че съдържат удостоверител-но изявление, направено от субекта,
сочен като техен издател, което не се оспор-ва по делото, но не и обвързваща съда
материална доказателствена сила. Същите се ценят съобразно останалия събран по делото
доказателствен материал.
Представени са по делото общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от фирма ЕАД на потребителите в гр. (град), приети от съвета на директорите на
ищеца, одобрени с решения на ДКЕВР (преди ДКЕР) и публикувани в централни
ежедневници.
По делото са изслушани и приети СТЕ и ССЕ, които съдът изцяло кредитира като
обективно и компетентно изготвени.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в
процесуалния закон срокове не са ангажирани.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
2
С оглед разпределената между страните доказателствена тежест в тежест на ищеца е
да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е.
съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период,
както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ,
която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също
и нейната стойност.
Видно от представените по делото протокол от 08.06.1970г. по гр. д. № 4115/1952г., и
справка по реда на Наредба № 14/2009г., двамата ответници са собственици на
топлоснабдения имот, при равни квоти.
В случая обаче молба декларация за откриване на партида е подадена единствено от
ответника А.А.. Видно от молба декларация за откриване на партида АНТ. Д. АНД. е заявил
откриване на партида на негово име на 02.04.1992г. В декларацията е посочено, че
апартаментът ще се обитава само от него.
Същият фигурира и в списъка на етажните собственици под № ** – л. 23 от делото.
Ето защо, съдът намира, че облигационно отношение е възникнало единствено между ищеца
и А.А., но не и с другия ответник Е.Д..
От събраните по делото доказателства е видно, че съсобствеността между двамата
ответника не е прекратена, което ги прави потребители на топлинна енергия, като съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ това е едно от основанията за възникване на облигационно отношение с
ищеца. Видно обаче от представената молба – декларация от 02.04.1992 г. до ищеца е
направено искане от ответника А.А. за откриване на партида за топлоснабдения имот
съгласно чл. 12, т. 12 от Общите условия на дружеството. Ищецът е открил партида на А.А.
за процесния имот с абонатен номер (номер), до която се отнасят индивидуалните
изравнителни сметки, както и фактурите за исковия период, видно от представените от
„(фирма)” ЕООД с молба от 04.07.2022г. документи. Следователно с този изричен договор за
доставка на топлинна енергия с единия съсобственик на имота е преустановено действието
на предходното презюмирано облигационно правоотношение между страните по спора за
същия имот и дори другият ответник Е.Д. да е съсобственик на имота, същата няма
качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР
на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./.
Съгласно Общите условия на ищеца, договорът възниква в лицето на всички
съсобственици, освен ако някой от тях не заяви изрична воля да е единствена страна по
договора, какъвто е и настоящият случай. Достатъчно е, че е налице волеизявление на друго
лице да бъде страна по договора. Така напр. чл. 61 от Общите условия, предвиждаща страна
по облигационното отношение да стане само този наследник, който е подал искане за това, а
не всички лица, имащи качеството собственици по силата на наследяване.
С оглед на изложеното, съдът приема, че за процесния период съществува
облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия само между ищеца и
ответника А.А.. Искът срещу другия ответник Е.Д. следва да бъде отхвърлен поради липса
на облигационна връзка между страните.
3
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР Общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ,
договорът за продажба се счита за сключен с конклудентни действия и общите условия
обвързват ответника. Тоест, се установява, че между страните е възникнало правоотношение
по договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, при правата и
задълженията, уредени в ОУ и ЗЕ /чл. 153, вр. чл. 149 ЗЕ/. По силата на посочената уредба
потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Собственик/вещен ползвател на
отоплен имот е страна в правоотношението и дължи заплащане цената на потребената ТЕ
ежемесечно, като щом е предвиден срок, той кани, а не фактът на получаване на съответни
фактури.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните в настоящото производство
съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично оповестените
общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като
съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват
топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събра-ние на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилни-ка за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено, видно от
приложения по делото протокол на ЕС. Ето защо, третото лице помагач е поело
задълженията на топлинен счетоводител за про-цесната сграда по силата на сключен
договор. Отделно, следва да се посочи и че когато договорът с лицето по чл.139 б ЗЕ е
прекратен, съгласно чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г., разпределението на топлинната
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва само от
топлопреносното предприятие или от доставчика, т.е., от ищеца, съобразно методиката по
приложението към наредбата. Следователно, липсата на договор с лице по чл. 139 6 ЗЕ няма
отно-шение към съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия.
От заключението на вещото лице – топлотехник по приетата съдебна експертиза,
което съдът кредитира като обективно, изчерпателно и мотивирано, се установява, че за
ФДР е разпределяло ежегодно ТЕ, след отчет на уредите за дя-лово разпределение в имота.
От техническа гледна точка, наличието на метеорологична проверка, със заключение
„съответства“ е дало основание на вещото лице да заключи, че за този период ОТ е било
4
годно средство за техническо измерване.
Относно дължимата главница съдът възприема заключението на вещото лице по
СТЕ, тъй като главницата е изчислена без предишни просрочени или неплатени сметки и
без изравнявания за периоди извън процесния. В него не е включена и сумата за услугата
дялово разпределение. Вещото лице по СТЕ е ус-тановило реално потребеното количество
топлоенергия за процесния период и я е остойностило, а от друга страна ССЕ е работила по
счетоводни данни на ищеца.
Съгласно изчисленията на вещото лице, дължимата от абоната сума за реално
потребената ТЕ възлиза на 1940.57 лв., тоест с 27.52 лв. по – малко от претендираната от
ответника главница за ТЕ.
Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност.
Приложима в случая е кратката три годишна давност. Съгласно Решение №
168/22.12.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по гр.д.№ 408/2009 г. и др./, вземанията на търговски
дружества – доставчици, произтичащи от неизпълнено задължение по договор, поради
еднородния и падежиран характер на задължението са периодични плащания и се погасяват
с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД.
Исковият период обхваща времето от м. 05.2018г. до м. 04.2020г. Исковата молба е
подадена на 15.02.2022г.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложените по настоящето дело ОУ /в сила от м. 08.2016г./,
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата в 45 – дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят.
Сумата за м. 01.2019г. не е погасена по давност, тъй като същата е станала изискуема
на 17.03.2019г., съобразно чл. 33 от приложените по настоящето дело ОУ, а исковата молба е
подадена на 15.02.2022г.
Сумата за м. 12.2018г. е станала изискуема на 14.02.2022г., съобразно изложеното по
– горе, поради което сумите преди м. 12.2018г., включително, са погасени по давност.
За непогасения по давност период за м. 01.2019г. до м. 04.2020г. главницата възлиза
на 1410.93 лв., съгласно приетата и неоспорена по делото ССЕ. От тази сума следва да се
приспадне сумата от 27.52 лв. /разликата между претендираното количество ТЕ и
действително установеното такова от СТЕ/. Ето защо, дължимата главница за ТЕ за
съответния абонатен номер, за задълженията по който следва да отговаря изцяло ответникът
А., възлиза на 1383.41 лв., като се вземе предвид и изтеклата погасителна давност за част от
претендираните суми.
С исковата молба и уточнителна молба от 10.03.2022г. се претендира сума за ТЕ от
ответника А.А. в размер на 984.04 лв., поради което искът следва да бъде уважен до
посочения с исковата молба размер, с оглед диспозитивното начало.
Основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
5
извършваната услуга за дялово разпределение. Съгласно разпоредбите на ОУ, чл.61, ал.1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл.10 от Об-щите условия на
договорите между „(фирма)” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Съгласно ССЕ, непогасената по давност главница за дялово разпределение възлиза на 22.85
лв., като искът следва да бъде уважен до заявения от ищеца размер от 11.42 лв.
По иска по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Поради основателността на главния иск основателен се явява и акцесорният такъв за
лихва върху уважената част от главницата.
Задълженията на ответника за заплащане на цена на доставената енергия са
възникнали като срочни, а съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпъл-нение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, поради което
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника.
Ето защо, сумата, която дължи абонатът за процесния период за лихва и която не е
погасена по давност, възлиза на 240.49 лв., съгласно приетата ССЕ. Искът следва да бъде
уважен до заявения от ищеца размер от 183.18 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва пред-виден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото липсват представени доказателства за
отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба. Ето защо, акцесорната претенция в тази част за
сумата от 2.51 лв. се явява неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор и по правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът А.
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сторените от него разноски по
настоящото исково производство в размер общо на 463.36 лева, съразмерно на уважената
част на исковете.
Ответниците не претендират разноски и не представят доказателства за такива,
поради което съдът не дължи произнасяне.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА АНТ. Д. АНД., ЕГН **********, с адрес: гр. (град), (адрес) да заплати на
„фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: гр. (град), (адрес), по
предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, сумата от 984.04 лв. за периода м.
01.2019г. до м. 04.2020г., представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия, сумата
от 11.42 лв. за периода м. 01.2019г. до м. 04.2020г., представляваща главница за услугата
дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главниците от 15.02.2022г. до
окончателното изплащане на сумите, както и по предявения иск с правно основание чл. 86
ЗЗД, сумата от 183.18 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за
периода 15.09.2019г. до 26.01.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 2.51 лв.,
представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение, като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление: гр. (град), (адрес) срещу ЕМ. Д. АНД., ЕГН **********, с адрес: (адрес) искове
с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД за сумата от 984.04 лв. за периода м. 05.2018г. до м.
04.2020г., представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия, сумата от 11.42 лв. за
периода м. 01.2019г. до м. 04.2020г., представляваща главница за услугата дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху главниците от 15.02.2022г. до
окончателното изплащане на сумите, както и предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД
за сумата от 183.18 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода
15.09.2019г. до 26.01.2022г. и сумата от 2.51 лв., представляваща лихва върху главницата за
дялово разпределение, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА АНТ. Д. АНД., ЕГН **********, с адрес: гр. (град), (адрес) да заплати на
„фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: гр. (адрес), на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 463.36 лв., представляваща направените по настоящето дело
разноски, съразмерно на уважената част на исковете.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач, конститутирано на
страната на ищеца – „фирма“ ООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7