Р Е Ш Е Н И Е
Номер 13.06.2016 година Град Свиленград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Свиленградският Районен съд І- ви наказателен състав
На 09.12. /девети
декември/
2015 Година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Е. Тодорова
Членове
Съдебни заседатели
Секретар Р. И.
Прокурор ……………………….
като разгледа докладваното
от Председателя- съдия
Тодорова
Административно-наказателно дело
№ 387 по описа
за 2015 година,
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по
делото е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по
жалба
на Х. Ш.Й. ***, подадена от адвокат –
процесуален пълномощник, с която се оспорва издаденото против лицето
Наказателно постановление № 312/15.04.15г на СД Началника на Митница Свиленград.
С последното на основание чл. 18,ал.1 от ВЗ, на жалбоподателката Й. е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер
2000лв, за извършено от нея валутно нарушение по чл.11а, ал.1 от ВЗ, във вр.чл.2,
ал.1 и чл. 9 от Наредба № Н-1/01.02.2012г на МФ за пренасянето през границата
на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия
със и от тях и водене на митнически регистри по чл.10а ВЗ, както и е
постановено, на основание чл.20 от ВЗ
ОТНЕМАНЕ в полза на Държавата на предмета на нарушението - 87 000 евро, с левова равностойност
170 157,21 лв, на основание чл.20 ВЗ. С жалбата се инвокират пространни възражения
незаконосъобразност и неправилност на
НП, които обобщени се свеждат до издаването му в разрез с процесуалния закон,
поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и в противоречие с
материалния такъв, при недоказани признаците на съставомерно изпълнително
деяние, осъществяващо състава на твърдяното валутно нарушение. Конкретно
сочените процесуални нарушения са – изтичането на давностните срокове
предвидени в чл.34 ЗАНН за образуване на административнонаказателно
производство, към датата на издаване на НП,
липса на задължителни реквизит от неговото съдържание – подпис на
издателия го орган, липса на материална компетентност на страната на същия, ненадлежно
предявяване на АУАН – без участието на преводач с оглед факта нарушителката да
не владее български език, както и ненадлежно връчване на НП. По същество на
нарушението, противопоставят се правни аргументи за несъставомерност на
вмененото деяние, поради неотправянето на покана за деклариране на пренасяна
валута, наред и с възпрепятствано декларирането й, от страна на митническите
служители- непредоставили валутна митническа декларация, от тук и липса на
обективния признак – отказ на лицето да
декларира. Вкл. в обосноваване неправилността на НП се позовава отново на
незнанието на български език, относимо и
към липсата на виновно поведение. С тези правни съображения се претендира цялостна
отмяна на обжалваното НП.
В с.з, жалбоподателката – редовно
призована, не се явява, представлява се от двама процесуални
представители – първоначално упълномощеният и втори- адвокат, преупълномощен в
хода на процеса, които от името на доверителката си поддържат жалбата на
посочените в нея основания. Пледират за уважаването й, като се отмени изцяло
НП, поради неговата незаконосъобразност и необоснованост, като всеки от
пълномощниците излага доводи, свързани с
допуснати особено съществени нарушения на процесуалните правила, като освен в
административнонаказателното производство твърдят се и такива допуснати от съда
в хода на процеса, според адв. К.. Последната, както впрочем и вторият защитник,
акцентира на фактите доверителката им да не владеела и съотв. не разбирала български
език, поради което не била поканена надлежно да декларира ценности и вещи, както и
не й е предоставена декларация. Незнанието на български език и липсата на
преводи на част от документите послужили за издаване на НП, се релевира като довод – фактически и правен за ненадлежното й уведомяване за извършваните
процесуални действия, освен това
поддържат се и процесуални нарушения, свързани с неправилната правна квалификация на
нарушението – посочени за нарушени различни норми на закона, така също и за обвързващата сила на
фактическите констатации от Постановлението на прокурора за прекратяване на
воденото наказателно производство, въз основа на който акт е издадено обжалваното
НП, твърдейки АНО да е дерогирал действието му
и приел за установени различни факти, съотв. формирал обратни изводи –
за наличие на съставомерно деяние и виновно поведение на жалбоподателката.
Отделно поддържа, последните и да не са надлежно доказани в настоящото
производство, предлагайки собствена интрепретация на събраните гласни и писмени
доказателства, при кредитиране на показанията на свидетелите, различни от
митническите служители, докато тези на св. Т. и А. сочи за противоречивии.
Изтъкват се и съображения, основаващи се на предназначението на носената
парична сума във валута, установено от събраните доказателства, необходима за
заплащане договорната продажна цена на жилищен имот, с оглед което
жалбоподателката да не е имало основание да укрива същата и да не я
декларира. От своя страна, адв. Деков,
допълва с аргументи обсъждайки противоречия в показанията на свидетелите –
митнически инспектори дадени преди съда и тези обективирани в протоколите за
разпита им в ДП, досежно езика на който е отправена поканата за
деклариране, анализирани в съпоставка и
с останалите гласни доказателства, от тук обосновава извод да не са установени по несъмнен начин от
АНО един от съставомерните признаци на
нарушението, а именно: отказът на лицето да декларира пренасяната парична
сума, поддържайки всъщност такъв да не
е налице, от друга страна позовава се и
на неизпълнение от страна на митническите органи на задължението им да поканят
пътничката да декларира носените от нея вещи. Наред с това поддържа и
ненадлежно иизвършване на писмени преводи.
Въззиваемата страна-митница
Свиленград, чрез процесуалния си представител-юрисконсулт, оспорва жалбата.
Поддържа становище за неоснователността й, като счита НП за правилно и
законосъобразно, издадено в съответствие с процесуалните правила и в допустима
процесуална хипотеза – въз основа на надлежен акт - Постановление на прокурора за прекратяване
на воденото наказателно произовдство, както и
при безспорно установено
извършването на вмененото нарушение, с изискуемите съставомерни –
обективни и субективни признаци, както и доказано неговото авторство. В тази насока
с относими правни аргументи изяснява задължението за деклариране,
упражнявано по инициатива на лицето- пътник, без да е обвързано с насрещно
задължение и на митническия орган да отправи изрична покана за това, както и се
позовава на обективния факт на укриването на пренасяната валута от лицето,
сочещ изначална липса – изобщо на намерение да бъдат декларирани парите,
разкриващо и умисълът за пренасянето й, през границата без да се обявява пред
митническите органи. Оспорва се и поддържаното от защитата тълкуване на нормата
на чл.11,ал.5 от ВЗ, като неотносима в конкретния казус. Поради това и моли
съдът да потвърди обжалваното НП.
Съдът, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства- писмени и гласни, приема за установено от фактическа страна следното:
От доказателствата
находящи се в административно наказателната преписка и от показанията на
свидетелите – Я.А., Е.Т., Б.Б., кредитирани изцяло, както и от тези на св.М.С.
и М.М. – частично ценени от съда, безспорно се установява, че на 11.10.2012г,
на МП – Капитан Андреево, жалбоподателката Х.Й. – българска гражданка, е влязла в
страната ни, идвайки от РТурция на път за Румъния, като пътник в автобус на
фирмата превозвач „Мариета”ООД гр.Кърджали, в който пътувала единствено тя,
освен екипажа – шофьор и стюард. Превозното средство – автобусът, с марка „Фолксваген”
с рег. № К 2102 АХ се управлявал от
водач – М.М., имало и стюард - М.С., и двамата разпитани по делото в качеството
на свидетели. Намирайки се в зоната за митнически контрол, по повод и за
нуждите на същия, митническият инспектор
- св. Е.Т., придружавана от свой колега
- св. Я.А., приканила пътуващите
в автобуса лица, вкл. и пътничката Х. Й. да декларират носените от тях стоки и
валутни ценности. В тази връзка,
конкретно поставеният от нея въпрос-„ носят ли стоки”, при изрично
уточнение – пари, цигари, валутни ценности,
тя задала на български език, след
което същият се повторил и на турски език, вече от свидетеля Я.А.. На това си питане, свидетелите получили отрицателни отговори от
всички, като шофьора и стюарда – св. М. М. и М.С. направили индивидуално
изявления на български език, докато жалбоподателката отговорила на турски език,
също отрицателно и обявила, че не носи
вещи от указаните, които да декларира, а това нейно твърдение се превело на български от стюарда св.С.. Тези
обстоятелства се изясняват в показанията на св. Е.Т., депозирани при разпит в
с.з. 01.07.15г, в кореспондиращо потвърждение и според заявеното от св. А..
Поради това съотв., в момента на
митническия контрол, никой не поискал и
„валутна митническа декларация” по образец /чл.9 от Наредба № Н-1/12г на МФ/, с
оглед пренасяни парични средства, валута или благородни метали – злато, сребро,
нито са били предоставяни такива от митническите органи на пътуващите лица. След тази първоначална митническа проверка
последвал и физически контрол, чрез фактическо преглеждане на личния багаж на пътниците, респ. за
превозното средство – оглед, така и личен
преглед на лицата, който действия осъществили съвместно посочените свидетели –
митническите служители – Я.А. и Е.Т.. По-специално последната именно, в
служебното си качество и като лице от женски пол извършила личния преглед на Х.Й.,
след като преди това проверила ръчния й багаж
- дамаска чанта, на което пътничката реагирала с рязко дръпването й,
такава била и реакцията й при опита на
свидетелката да провери тялото й с допир, при което лицето отново рязко се отдръпнало, а това провокирало
предположението, че крие нещо. Независимо от демонстрираното поведение, все пак
при пипването за ръката й, в областта на
мишницата, св. Т. усетила „нещо твърди”. Вече в хода на последвалия личен
преглед, осъществен в отделна стая, свидетелката /Т./, открила скрити по
тялото, под дясната мишница на Х.Й. две
пачки с банкноти в евро, общо 87 000 евро, недекларирани по установения
ред. Същите били поставени в черна торба
и след отварянето и се разкрило конкретното съдържание. Извършения личен преглед на пътничката Х.Й.
се провел в присъствието на помени лица – две, също от женски пол, като за това
действие се съставил съответния
Протокол, приложен в АНПр, който изготвила св. Е.Т.. В документа е са
обективирани резултата от проверката и установения факт за откриването на валута
– евро, разпределена в две пачки банкноти, всички в купюри от 500 евро, общо 87 000 евро. Точният им размер, се
установил след преброяването им, извършено в присъствието на Х.Й. и с участието
на св. Б.Б..
В хода на
митническата проверка, след констатираното наличие на носени и недекларирани парични
средства, във връзка с изясняване произходът и притежанието на същите
контролните органи изискали от жалбоподателката Х. Йърдъръм лични обяснения и тя
депозирала такива в писмена форма, изготвени саморъчно и на турски език. Същите са приложени в
преписката, ведно с преводът им на български език, извършен от преводачът М.Е.М..
При тези фактически
обстоятелства и след констатирането на извършено валутно нарушение, на същата
дата – 11.10.12г свидетелката Е.Т. – митнически инспектор п на Митница
Свиленград, съставила Акт за
установяване на административно нарушение № 2766/11.10.12г против
жалбоподателката Х.Ш.Й.. Съдържимо се в
същия изложено е фактическото описание
на извършеното нарушение - недеклариране
на носена валута –евро в размер 87 000 евро, подлежаща на деклариране при
влизането й в страната, идвайки от Турция,
наред с посочени и фактическите обстоятелства при осъществяването и откриването
му. Описаното деяние е квалифицирано, като административнонаказателен състав по
чл.18,ал.1 от ВЗ, а посочени за нарушени са законовите разпоредби на чл.11,
ал.1 от ВЗ, вр. чл.2,ал.1 и чл.9 от Наредба № Н-1/01.02.12г на МФ / за
пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали и
скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митническите регистри по
чл.10а ВЗ/. Едновременно със съставянето на АУАН се извършило задържането на недекларираната
парична сума в евро, предмет на нарушението, като отделно се съставила и
митническа разписка № 0020225/11.10.12г. Така съставеният акт се предявил на
нарушителката Х.Й. на турски език, с
помощта на преводач, независимо от факта, че тя е българска гражданка, след
като демонстрирала пред митническите органи невладението и незнанието на
български език. Изрично удостоверяване за последното е материализирано и в
самия АУАН, под формата на саморъчна бележка – направена и подписана от
преводача М. М., видно от екземпляра
приложен в преписката, наред и с инкорпорираната в документа разписка за
връчването на същия. Функциите на преводач изпълнил М. Е.М., разпитан като свидетел по
делото. В показанията си същият потвърждава, категорично и недвусмислено да е
осъществил превода на акта - устно, както и изготвил превод в писмена форма на
личните обяснения на Й..
Същевременно предвид
данни и за престъпление, с оглед предмета на процесното нарушение и размера на
недекларираната валута, независимо от
съставянето на АУАН, последвало уведомяване на разследващите органи –
митнически дознател, както и е започнало предварително разследване, водено във
форма на ДП № 122/12г по описа на Митницата, против Х.Й.-обвиняема, за
престъпление по чл.251,ал.1 НК. Същото се образувало на 11.10.12г в хипотезата
на чл.212,ал.2 НПК – с първото действие по разследването – разпит на свидетел.
Задържаната недекларирана сума в евро, е била приобщена по надлежния ред като
веществено доказателство, в хода на предварителното наказателно производство, с
Протокол за доброволно предаване 11.10.12г подписан от предалия ги митнически
служител, както и извършен огледът им по реда на НП, обективиран в Протокол за
оглед на веществени доказателства от 12.10.12г, от чието съдържание се
установява точната индивидуализация на банкнотите, брой купюри, номинал, както
и индивидуалната им серия и номер –
всички общ размер 87 000 евро, така
също изготвен е и фотоалбум. Впоследствие същите са били предадени на съхранение в
Уникредит Булбанк-клон Харманли, депозирани в банкова касетка № 9, видно от
изготвения Протокол от 12.10.12г, придружен и с договор за наем на депозитна
касета и официална референция за посещение на банковия трезор от същата а
служебна бележка,вх. №32-124515/01.07.15г/л.56 от ДП/. Предвид възбуденото и
наказателно производство пред разследващ
орган, на основание чл.33,ал.2 ЗАНН – предпоставка за прекратяване на
образуваното административнонаказателно производство, за същото фактическо
деяние, същото не е завършило по обичайния ред с издаването на НП –краен акт по
същество.
След приключване на разследването, съобразно правомощията
си и въз основа на събраните доказателства, с Постановление от 05.02.15г
прокурор от РП – Свиленград е прекратил наказателното производство по ДП №
122/12г, водено против Х.Й., за престъплението по чл.251 НК. Приетото от прокурора прекратително основание
е това по чл. чл.243,ал.1,т.1,вр.чл.24,т.1 НПК – деянието не съставлява
престъпление, което аргументирано в мотивите с липсата на отказ на лицето да
декларира пренасяната валута, обективиращ неизпълнение на това задължение,
свързано и с правото да бъде информирано за това си задължение, извод за което се обосновава с
недоказаност изпълнението на задължението
на митническите органи да информират обвиняемата на разбираем за нея език за
задължението да декларира стоки от определена категория, както и не било установено предоставянето на валутна
митническа декларация. В този смисъл, вероятно
прокурорът приема, обективно възпрепятстване на лицето да изпълни
задължението си във връзка с деклариране,
от страна на митническите органи, в резултат на липса на дължимо
съдействие от тяхна страна. Същевременно, приемайки от друга страна че са
налице данни за извършено от последната административно нарушение по чл.18 от
ВЗ, прокурорът разпоредил изпращането на ДП, ведно с материалите по същото на компетентният АНО – началника на Митница
Свиленград, с оглед ангажиране на административнонаказателната й отговорност.
Сезиран по този ред, след получаването на препис от Постановлението на
прокуратурата, въз основа на същото и в
допустимата хипотеза на чл.36,ал.2 ЗАНН, СД Началникът на митница Свиленград
образувайки и нова АНП с № 312/15г по описа на митницата, на 15.04.2015г издал обжалваното НП № 312/15.04.15г. Със
същото, приемайки за осъществен административнонаказателният състав по чл.18,ал.1,вр.чл.11а,ал.1ВЗ,
той НАЛОЖИЛ на жалбоподателката Х.Ш.Й. ***,
административно наказание ГЛОБА в размер 2000 лв, на
основание чл.18,ал.1 ВЗ, за извършеното
нарушение на чл.11а,ал.1 от ВЗ, вр.чл.2,ал.1
и чл.9 от Наредба № Н-1/01.02.12г на МФ
/за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни
метали, скъпоценни камъни и изделия със
и от тях и водене на митнически регистри по чл.10а,от ВЗ. Също така, на
основание чл.20,ал.1 от ВЗ с НП е постановено и
ОТНЕМАНЕ в ПОЛЗА на ДЪРЖАВАТА на предмета на нарушението - недекларираните
парични средство – валута в размер 87 000 евро, с левова равностойност
170 157,21 лева.
НП е редовно връчено – лично на жалбоподателя,
на 20.04.15г, по пощата с писмо с обратна разписка – известие за
доставяне, надлежно оформена, подписана
и датирана с отбелязани датата на
получаването - 20.04.15г и факта на
личното предаване. Разписката е приложена в преписката, ведно с придружителното
писмо.
Установен, от
събраните гласни доказателства в настоящото производство, както и от
приобщените писмени доказателства и доказателствени средства, вкл. материалите
от ДП е фактът, че жалбоподателката Х.Й. е лице с двойно гражданство –българско
и турско и по народност –туркиня, като български език не владее добре и в хода
на митническата проверка използвала
турски език, отчасти й български/св.Б.Б./ в комуникацията си с митническите
служители, на който първия език /турски/ единствено св. Я.А. водил разговор,
вкл. отправяйки въпрос относно носените стоки, подлежащи на деклариране, както
еднозначно се изяснява от неговите свидетелски показания и депозираните от св. Е.Т.. Тя от своя страна при упражняване на
служебните си правомощия използвала официалния български език, вкл. и при
личния преглед на лицето, като уточнява едва при осъществяване на това действие
да е разбрала, че Х. не говори езика, поради това и е бил осигурен преводач на
турски език – св. М.М.. Аналогични в тази насоченост са и показанията дадени
при непосредствен разпит на свидетелите М. М. и М. С. – членове на екипажа на
пътническия автобус, с който е пътувала жалбоподателката, косвено и тези на
Златка Жишева, допуснати до разпит по искане на защитата, а така също и
показанията на М. – разпитан в качеството на свидетел в настоящото производство,
като последният взел участие и в наказателното производство, упражнявайки
функции на преводач.
Предметът на
нарушението – откритата недекларирана валута – евро, в общ размер 87 000
евро, е с левова равностойност 170
157,21 лева, определена според официалния
курс на БНБ към датата на деянието 11.10.12г, който възлиза в размер 1,95583лв
за 1 евро. Данните на БНБ за официалния курс са
общо достъпни и публично известни, поради което не подлежат на доказване със
самостоятелни писмени доказателствени средства.
От приетите по
делото Заповеди № ЗМФ – 495/21.04.10г на Министъра на финансите и Заповед № 376/26.02.15г на Директора на
Агенция митници, се доказват материалната компетентност на АНО по отношение на СД
Началника на Митница Свиленград. С първата цитирана, наказващия орган по
закон - Министъра на финансите е
делегирал правомощията да издават НП за валутни нарушения по ВЗ на Началниците на митниците и Заместник
–началниците. А персоналното възлагане изпълнението на функциите Началник, при
условия на съвместителство, временно до заемане на тази длъжността, обвързано и
с максимален срок, се установява от втората цитирана заповед, видно от която
същите са възложени именно на субекта издал НП. Посочената Заповед № ЗМФ – 495/21.04.10г на
Министъра на финансите е относима към компетентността на контролния - митнически орган да съставят АУАН за нарушения
по чл.18,ал.1 и ал.5 от ВЗ, към датата на нарушението, по силата на делегация -
изрично оправомощаване от надлежния
орган носител по закон на тези права –
Министъра на финансите Поради това санкционния акт и АУАН, безспорно са издадени
от материално компетентен орган по смисъла на чл.18,ал.10 ВЗ.
Така изложената
фактическа обстановка, приета за установена от съда, кореспондираща с приетата
от АНО в НП, съдът изведе въз основа на
съвкупен анализ на доказателствения материал, събран в хода на настоящото
производство, както и доказателствените средства, приложени в ДП. Както
писмените, така и гласните доказателства са относими към релевантните по делото
факти и се кредитираха за достоверни. Свидетелските показания на разпитаните по
делото митнически служители-св.Я.А., Е.Т., Б.Б., са безпротиворечиви по отношение на основните
факти, логични, последователни и взаимно допълващи се, кореспондират и с
писмените доказателствени средства приобщени по делото, поради което и съдът ги
възприема изцяло за обективно верни. Установеното частично несъответствие между
дадените сведения от Т. и А., касаещо единствено факта персонално от кого е
отправена първата покана за деклариране и формулиран ли е този въпрос на и на
турски език, в случая убедително е преодоляно при повторен разпит на тези двама
от свидетелите. В същия св. А. е категоричен в твърдението си, че е повторил на
турски език въпросът на св. Т., зададен първо от нея към пътниците –
единствената е била Х.Й., във връзка с носени стоки, които да декларират..
Идентични са и показанията на самата св. Т. дадени при повторния й разпит, поддържала пред нея –лично, св. А. да е дал
уверение и потвърдил отправеното и от
негова страна, вече формулирано на турски език запитване към пътниците във
връзка с декларирането. Допълнително, свидетелката прави уточнение,
изясняването на тези обстоятелства да се е случило, след личния преглед на
лицето, когато и са разбрали че не владее добре български език. Предвид това,
за съдебният състав не възникват каквито и да е съмнения в достоверността на
показанията на тези свидетели, като те не се опровергават и от др. гласни
доказателства, вкл. и свидетелите допуснати до разпит по искане на защитата. Отделно
от това, първоначално сложилите се течност и разминаване в показанията са
напълно обясними с оглед изминалото продължително време от датата на деянието,
до разпита на свидетелите както и естеството и натовареността им работата, а от
друга страна, както вече се посочи то е убедително преодоляно при повторния
разпит. Разпитани в хода на настоящото производство-свидетелите Т., А., възпроизвеждат
обстоятелствата при проверката, в хронологичния ред на осъществените действия,
извършения личен преглед и констатирането на нарушението, потвърждават
фактическото му извършване от нарушителката, като дават сведения за
осъществената комуникация между тях и жалбоподателката, както и относно
предявяването на акта. В корелация с тях са и показанията на св. Б.Б., също
митнически служител вкл. се проверката, по-късно, с пряко участие в действията
по преброяване на намерената недекларирана сума. Показанията на последния са
релевантни и относно говоримия език от жалбоподателката, като той е поддържал
тя да е говорила на „българо-турски”. Показанията на тази група свидетели,
съдът кредитира изцяло с доверие, считайки ги достоверни и добросъвестно дадени,
доколкото не се намираха основания за тяхната критика, предвид липсват на противоречия в тях и на индиции за предубедеността им, от друга
страна те не се не компрометират и при съотнасяне по между си и с останалите
доказателствени източници-писмените, с които колерират и намират подкрепа.
С доверие съдът
оцени и показанията на св. М. М., участвал като преводач, освен косвено
относими към предходните обстоятелства, същите са с пряк доказателествен ефект,
сътв. потвърждават факта на извършения превод от негова страна за лицето, в
т.ч. и на съставения АУАН и езика на
който е сторено това - турски. Доколкото не се опровергават по какъвто и да е
начин, не разкриват вътрешни противоречия, съдът даде вяра на същите.
В хода на
производството по искане на защитата е допуснат и извършен разпит и на св. М.М.
– водач на автобуса, св. М.С. –стюард в същия и св. Здравка Жишева. Техните
показания са еднопосочни относно незнанието на български език от страна на
жалбоподателаката Х. Й., като св. Жишева изяснява косвено и предназначението на
паричната сума, носена от жалбоподателката – за плащане продажната цена на
недвижим имот, предмет на сключен предварителен договор за покупко- продажба на
същия. Макар и да е ирелевантен досежно съставомерността на нарушение въпросът
за собствеността и притежанието на недекларираната валута, съдът кредитира
показанията на св. Жишева, доколкото са относими към др. факти, считай ги и
правдиво звучащи, логично-систематизирани и конкретни, както и добросъвестно дадени.
Анализирайки в
правно обсъждане показанията на двама
свидетели, М.М. и М.С., съдът констатира
съществени противоречия помежду им, в частност досежно отправената
покана за декларирране на носените стоки при митническия контрол, влизайки в
страната. Свидетелят М.М. в показанията си отрича изобщо някой от митническите
служители да ги е питал имат ли нещо за деклариране, както и участие в
проверката на митнически инспектор мъж, който да е разговарял с тях, задавал им
въпроси или извършвал проверка на автобуса. В тази си част, твърденията му
остават изолирани от останалите гласни доказателства, като не само се
опровергават – пряко от показанията на митническите служители – Т. и А., които
съдът кредитира, но и влизат в противоречие със заявеното от св. С.. Освен
това, същите не звучат убедително и правдиво, преценени в цялостното си
съдържание и систематика, наред
изнесените в показанията му фактически обстоятелства на уточнения за
мястото на което се е намирал- зад автобуса, сваляйки багаж за проверка, както
и да е било шумно на МП, наред и с посочено личното му възприятие да е видял
„митничарка” да опипва с пръсти пътничката, след което я извикали в стаичката.
И това е така, най-малкото защото , от това си място и наличен шум напълно
обективно възможно е да не е чул разговор, или размяна на реплики между пътничката
и митническия служител, освен което и в изложението му липсва хронологична
последователност на фактите и събитията, доколкото остава необяснимо, а и
нелогично е той сам по своя инициатива да сваля багаж за митническа проверка,
ако последното не му разпоредено от митнически служител, нещо което той не
твърди да се е случило. Същевременно, за обсъжданите обстоятелства показанията
на М. се разминават с тези на св.С.. Точно обратното твърди последния, потвърждавайки задаването на този въпрос от
митнически служител вкл. и към пътничката, макар и на български език, последван
от отрицателния отговор на Х. Й., отрекла да има цигари. В тази връзка уточнява
поставения й въпрос „носи ли нещо” да е бил зададен на български език, а Х.
отговорила на турски език. Св. С. дава сведения и да е придружал Йърдъръм в
стаята за проверка, преди започването на личния преглед, тъй като тя не знаела
български език, тогава именно чул Х. да казва на турски думите „87,87”.
Същевременно, в същия разпит поддържа и да не е чул жената да казва на какъвто
и да е език, че няма нищо за деклариране, което разкрива вътрешно противоречие
в неговите показания, при взаимно изключващи се твърдения. Предвид
възникналото съществено противоречие, между показанията на св. М. и св. С.,
обсъдени в съвкупност и съотнасяне с останалите свидетелски показания, с
по-голяма степен на достоверност се очертават показанията на последния - св. С.,
доколкото отчасти, за определени факти те кореспондират с изявленията на св.Т.
и св.А. на които съдът даде вяра. Поради това, явявайки се компрометирани, не следва
и не се оцениха с доверие в тяхната цялост, конкретно показанията на св. М. - не
се кредитираха в частта им съдържаща изявления да не е била отправяна покана за
деклариране към тях , както и св. Я.А. да не е участвал в митническата
проверка, тъй като за тези факти те се очертават с обратни по смисъл на
казаното от останалите свидетели и остават напълно изолирани от тях. Последното
основателно предпоставя съмнение в правдивостта на пресъздаването на случилите
се събития според показанията на св.М., от тук и обосновава извода същите да са
насочени към прикриване на обективната истина по делото. С тези съображения неговите показания се
изключиха -частично от доказателственото обсъждане и изграждането на фактически
и правни изводи. Що се отнася до показанията на св. С. съдът не ги кредитира
единствено в частта им, за която констатира вътрешно противоречие и алогичност,
а именно да не е чувал пътничката Й. да отговаря, че няма нищо за деклариране.
Поддържаните взаимно изключващи се твърдения веднъж, че жената е била питана
при което дала отговора си на турски, а съотв. втори път да не е чувал нейния
отговор, в смисъл че няма нищо за деклариране, наред с това пък се цитира и
конкретно дадения такъв от нея - че няма цигари, са напълно нелогични и
необясними, а и непреодолими като
противоречие, в този смисъл и дискредитират сериозно показанията му в тяхната
систематика и логична обосновка. Ето защо, в тази част съдът не даде вяра на
показанията на св.С.. В останалата част,
доколкото кореспондират с показанията на митническите служители или поне не се
опровергават директно, вкл. и за факта, че в момент преди личния си преглед Х.Й.
е обявила цифрова стойност, без др. уточнение, съдът не намира основание да не
възприеме показанията на този свидетел /С./.Интерпретирани по този начин, с частично
кредитирани дори и съвкупно оценени показанията на тези двама свидетели, не са
от естество да компрометират в каквато да е степен нито да опровергаят
убедително показанията на св. А., Т. и Б., дори и не предпоставят критика на последните.
При оценката на гласните доказателства, в съответствие с основния принцип за
непосредственост при събирането на доказателствата, съдът обсъди и цени
единствено показанията депозирани в настоящото самостоятелно съдебно
производство и пред този решаващ съдебен състав
С правна преценка за
достоверност, съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в
преписката, приобщени по реда на чл.28 НПК,вр.чл.84 ЗАНН, като
цени същите за възпроизведените в тях
факти, считайки ги верни по съдържанието си и респ. автентични по признака
авторство. Те не се оспориха и от страна на жалбоподателя. Към преписката е
налично приложено и прекратено ДП по което е водено предварително разследване
против Х.Й. за престъпление по чл.251,ал.1 НК, също прието като доказателство
–част от АНП, от чийто материали се ползваха единствено документите и писмените
доказателствени средства, материализиращи процесуално –следствени действия по реда на НПК - привличане на обвиняем, с оглед повдигнатото
обвинение и обвиняемото лице, както и извършен оглед на веществени
доказателства/Протокол за оглед на ВД ведно с фотоалбум от 12.10.12г/, така
също и относимите за приобщаването на веществените доказателства –
недекларираната сума в евро, предаването
й за съхранение в банкова касетка в трезор на Уни кредит Булбанк, още и за
имотното състояние на жалбоподателката. Посочените писмени доказателства, се
ползваха при формиране на фактическите и
правни изводи относно релевантни факти по делото, както и косвено за проверка
достоверността на непосредствено събраните доказателства в настоящото
производство.
От правна страна: Съобразно тази фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
преклузивния срок за обжалване, от легитимирано
лице –надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат и е
процесуално допустима. Преценена по същество, тя е неоснователна, за което
съдът привежда следващите правни съображения:
Извършвайки проверка
за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, съобразно правомощията си
в настоящото производство и релевираните от защитата възражения, съдът не
констатира допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи формални
предпоставки за отмяната му. Административнонаказателната отговорност на Х.Й. е
ангажирана в напълно редовно учредено и развило се производство по установяване
на нарушението и издаване на НП. Същото е образувано в допустимата процесуална
хипотеза – изключение, на основание чл.36,ал.2 ЗАНН, въз основа на др. сезиращ
акт, а именно – Постановление на прокурора за прекратяване на водено
наказателно производство против същото лице, от 05.02.15г /в сила на
24.02.15г/. На посочения акт изрично се е позовал и АНО упражнявайки
санкционната си власт, обективирана в издаденото НП, видно от неговото
съдържание. И след като, в случая е налице валиден сезиращ акт, изрично
предвиден в процесуалния закон, няма основание да се приеме, че издаденото НП
което се обжалва е незаконосъобразно издадено или недопустимо – възпроизвежда
факти и обстоятелства, различни от изложените в Постановлението на прокурора.
Последното се ползва с обвързваща сила, единствено досежна преценката, че
извършеното деяние не представлява престъпление по чл.251 НК, съобразно
изразената правна воля на органа, който единствен е компетентен да повдига и
поддържа наказателно обвинение. Фактическите обстоятелства, приети за
установени от прокурора, доколкото са част от мотивите на неговия акт, нямат
обвързващата доказателствена сила. Обратно, фактите релевантни за
съставомерността на административно нарушение подлежат на самостоятелно установяване и преценка
от страна на АНО в образуваното пред него самостоятелно
административно-наказателно производство за реализиране този вид отговорност на субекта-нарушител. По-скоро
релевантно и правнозначимо е конкретното фактическо деяние, предмет на
проведеното предварително разследване, което след неговото прекратяване поради
липса на престъпление и при последвало
образуване на административнонаказателно производство за същото, вече
лимитира фактическата и правна рамка на административното обвинение. В
постановлението на прокурора, съобразно изложеното обсъждане разследваното деяние
е квалифицирано с престъпния състав по чл.251 НК, идентично по време, място и
извършител, като изводими са
фактическите признаците на деяние
индивидуализирано в достатъчна степен, в
частност- недеклариране на носената парична сума 87 000 евро, от
лицето Х.Й., при влизане в страната, идвайки от Турция. В тези фактически рамки
се е произнесъл и АНО с процесното НП, като ползвал и доказателствата събрани
по ДП № 122/12г по описа на митница Свиленград,видно от самия факт на
прилагането му към преписката, така и обстоятелствената част на НП.
В
случая е налице фактически състав на
чл.36,ал.2 ЗАНН и на това основание е издаден обжалвания санкционен акт,
за което не възниква каквото и да е съмнение. В този смисъл съдът намира за
неотносими и неоснователно възраженията на зашитата, свързани с начина и
сезиращия акт, въз основа на които е образувано
административнонаказателното производство против жалбоподателката,
представляващо и АНПр с № 321/15г по описа на Митницата. Действително липсва
изричен акт на АНО за прекратяване на преписката по АУАН № 2766/11.10.12г,
поради започнало и наказателно производство с оглед преценка за наличие на
престъпление, което сочи незаконосъобразно администрирането и формално
съставлява процесуално нарушение по чл.36,вр.чл.33,ал.2 ЗАНН. Същото, обаче не
може да се квалифицира, като особено съществено, по смисъла на процесуалния
закон, т.к. ве(че се посочи Постановлението на прокурор за прекратяване на
наказателно производство е валиден процесуален инструмент за учредяване на ново
административнонаказателно производство, без съставен АУАН. Въз основа на
последното именно е издадено обжалваното НП, следователно и не съставлява
основание за отмяна. Критерият за съществеността на процесуалните нарушения,
според трайното разбиране в обвързващата съдебна практика, е в зависимост от
правото на защита и доколко допуснатите са ограничили това право или биха могли
да доведат до различни констатации от тези направени от АНО, относно това кой е
нарушителят и извършил ли е той
твърдяното нарушение. А предвид, факта на предходно водено досъдебно
производство и привличането й в качеството на обвиняема, съотв. и повдигнато
обвинение, няма как да се приема за основателно, че за жалбоподателката е
останало неизвестно какво деяние се твърди да е извършила и при какви факти, от
друга страна и при така добре организираната защита от нейна страна, не може да
се счита и да са били ограничени процесуалните й права, нито да не е била надлежно уведомена за
извършваните процесуални действия спрямо нея, поради липса на превод на
документи, послужили за издаване на НП.Още повече предвид участието й в
наказателното производство като обвиняема, вкл. и при назначен преводач,
независимо от факта, че е българска гражданска, което я обвързва със
задължението да говори и знае официалният език в страна чиято гражданка е , а
именно – български.
Наказателното
постановление е издадено от материално компетентен органи, съгл. чл.18,ал.10
ВЗ, в надлежната форма, по съответния
ред и има необходимото съдържание и реквизити, съгласно изискванията на
57,ал.1,т.1-10 от ЗАНН. Словното описание на твърдяното нарушение и
обстоятелствата при извършването му са
изложени достатъчно конкретно, точно и изчерпателно, поради което
позволяват безспорната му индивидуализация, като изпълнително деяние, както и
правната му квалификация на
административно - валутно нарушение, във фактическия състав на чл.18,ал.1 от ВЗ
и във вр.чл.2,ал.1 и чл.9 от Наредба № Н-1/01.02.12г на МФ, каквато е и
дадената в НП, при ясно указани формата на изпълнителното деяние и неговия
механизъм – неизпълнение на задължението за писмено деклариране на парична сума
над допустимия размер, пренесена през границата и внесена в Р България от трета
за ЕС страна. Същевременно изложените фактически обстоятелства кореспондират
изцяло и съответстват на обективни елементи, очертани в хипотезата и
диспозицията на правните норми от цитираните нормативни актове, които очертават
правната уредба на действащия валутен режим и контрол, а цитираните конкретни
разпоредби, установяват пряко задължението за деклариране на носени през
границата парични средства, в размер на и повече от 10 000евро. Т.е.
дадена е правилна правна квалификация, съответстваща на словесното фактическо
описание на нарушението и правилно са посочени текстовете от ВЗ и Наредба №
Н-1/12г на МФ, приложими към неизпълнение задължението за писмено деклариране
на парични средства -валута, които се пренасят през границата. От др. страна
съществува пълно съвпадение между основните елементи на фактическото обвинение –време, място, субекта
извършител, констатирани в Постановлението на РС- Свиленград и приетата от АНО,
включително при идентичност на нарушения материален закон – ВЗ регулиращ режима
на сделките с валутни ценности, по смисъла на чл.1 от същия нормативен акт. В тази
фактически и правни рамки се е
произнесъл и АНО. Последното налага извод, че е налице единство между
словесното описание на нарушението, като противоправно деяние и в двата акта,
така и на правната квалификация, при съобразяване различната им правна природа,
съотв. процесуални изисквания към тяхното съдържание.
Категорично доказана по основание и в
темпорално измерение/време/ е и материалната компетентност на СД Началника на
Митница Свиленград, в качеството му на АНО, с надлежно възложени правомощия, делегирани
от наказващия орган по закон, на основание чл.18,ал.10 от ВЗ - министъра на финансите, както и валидното
упражняването им по силата на съвместявано изпълнени на функциите на длъжността
Началник на Митница Свиленград, съгласно
приетите Заповеди № ЗМФ – 495/21.04.10г на Министъра на финансите и Заповед № 376/26.02.15г на Директора на
Агенция митници. Изводите в тази насока, следват от предметния обхват, правното
основание за издаването и авторството на всеки от тези административни актове,
а за последния и срокът на действието му, ограничен в период на 6 месеца,
считано от 27.02.15г, в който попада и датата на издаване на процесното НП –
15.04.15г. Налице са всички останали
реквизити от минимално изискуемото съдържание на НП, съгласно императивното
предписание на чл.57,ал.1 ЗАНН, предвидени в т.1-10, в същото е материализиран
подписа на неговия издател – персонално АНО, видно от екземпляра приложен в
АНПр, както и фигурира отразено, непосредствено преди диспозитива, и правното
основание за делегацията -
чл.18,ал.10ВЗ, указано е и правото на обжалване – срокът, редът и начина
за това /отпечатани на гърба на санкционния акт/. В този смисъл наведените
възражения от защитата, за наличие на подобни
формални пропуски, както и липса на материална компетентност на АНО са
напълно неоснователни, т.к. не отговарят на действителността и се
опровергават от писмените доказателства и съдържанието на
обжалвания акт- НП.
Възражението
за невръчване на НП, също е неоснователно. Първо то не отговоря на действителността,
т.к. в АНП е приложен документ – пощенска разписка – известие за доставяне, удостоверяващо
лично получаване от жалбоподателката, според поименното отбелязване в
разписката, на изпратеното й НП. Отделно от това фактът за връчването на НП, е
релевантен единствено за момент на узнаване за издадения санкционен акт, от тук
и за началото на сроковете за упражняване на процесуалните права, свързани със
защитата срещу него от страна на наказаното лице. Т.е. невръчването на НП не е
предпоставка за законосъобразността му и не може да обуслови неговата отмяна,
само на това основание.
Спазени са и
процесуалните срокове при издаване на НП, предвидени в чл.34 ЗАНН, като в
конкретната фактология на възбудено наказателно производство за същото деяние, впоследствие
оказало се да не е престъпление, а административно нарушение, се прекъсва давността за реализиране на административнонаказателната
отговорност на дееца и същата се спира, т.е. не тече докато продължава
предварителното производство, съгласно указанията дадени с ТР № 112/82г на ОСНК
на ВС. Следователно в тази хипотеза на спиране на давността, респ. при издаване
на НП, на основание чл.36,ал.2 ЗАНН, броенето на давностния срок по чл.34 ЗАНН се
свързва с датата на прекратяване на наказателното производство, в частност,
тази на която влиза в сила актът на прокурора и която видно от приложеното
Постановление е 24.02.15г. В този случай, сроковете по чл.34,ал.1, изр.2-ро от ЗАНН са неприложими и при издаването на
НП наказващия орган е обвързан със задължението за спазване на шестмесечния
срок по чл.34,ал.3 от ЗАНН и това в случая е сторено, тъй като атакуваното НП е
постановено на 15.04.15г, очевидно в рамките на този срок. Т.е. не се
установява нарушени. А и при възприемане на различно правно разрешение, считано и от датата на извършване на
деянието, срокът на относителната давност за преследване, установен на две
години за конкретното нарушение, съгласно чл.34 ЗАНН, предвид спирането й в
периода 11.10.12г до 24.02.15г през което време е било висящо разследването за
престъпление, отново не е изтекъл до момента на издаване на НП. Нещо повече,
абсолютният давностен срок, за прекратяване на административнонаказателно
производство, независимо от спирането и прекъсването на давността, определен
според правилата на чл.81,ал.3,вр.чл.80,,т.5 НК/редакцията ДВ бр.26/10г
действаща към датата на процесното деяние/, вр.чл.11 ЗАНН приложими в
настоящата хипотеза по силата на обвързващото Тълкувателно постановление №
1/27.02.15г на ОСС на НК на ВКС и СС на ІІ колегия на ВАС , за административните
нарушения е 4 години и 6 месеца и тази давност, считано от 11.10.12г –датата на
деянието, следва да изтече на 11.04.17г,т.е. и към момента на издаване на НП и
понастоящем не е настъпила крайната й последна дата.
Съобразно изложените
до тук правни съображения, след като не се установиха допуснати процесуални нарушения при
издаването на обжалваното НП, които да са от категорията на съществените
такива, вкл. и твърдяните от защитата, съдът не намери формални основания за
отмяна. В този смисъл, обжалвания санкционен акт е законосъобразен – изцяло от
процесуалноправна страна.
Обжалваното НП е издадено
и в съответствие с приложимия материален закон, следователно и законосъобразно
от материалноправна страна. Правилно АНО е
ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателката Х.Ш.Й.,
приемайки че същата е осъществила съставът на валутно нарушение по чл.18,ал.1
ВЗ.
Събраните в хода на производството гласни доказателства-
показанията на св. Е.Т., Я.А. Б. Б., които се кредитираха изцяло, така също и
частично ценените показания на св. С. и св.М., както и косвено писмените
доказателствени средства, установяват по несъмнен начин, извършването на
съставомерно деяние, консумиращо нарушение на действащия валутен режим. Въз
основа на същите, безспорно се доказа по делото, че на МП “Капитан Андреево”,
на 11.10.12г, Х.Й., преминавайки държавната граница, идвайки от трета страна –
Р Турция е внесла в Р България, парични
средства в наличност, в размер 87 000 евро, без да е изпълнила
задължението си за писменото им деклариране по установения ред, пред
митническите органи, представяйки
валутна митническа декларация по образец
С императивните
предписания на чл.11а, ал.1 от ВЗ и чл.2,ал.1 от Наредба № Н-1/01.02.12г на Министъра
на финансите, обн. Дв бр.10/03.02.12г и влязла в сила, действаща към датата на
деянието-11.10.12г, като подзаконов
нормативен акт по приложение на ВЗ /приета на основание чл.14г от ВЗ във връзка
с приложението чл.10а,чл.11,ал.3 , чл.11а и др. ВЗ/, установено е
изрично задължение за деклариране пред митническите органи на
пренасяните парични средства в размер на и повече от 10 000 евро,или
тяхната равностойност в левове или др. валута, за или от трета страна, която не
е държава -член на Европейския съюз. Правилото
е дефинирано идентично в диспозицията на всяка от двете разпоредби, като
задължението е изпълнимо във формата на писмена декларация – валутна митническа
декларация. По-специално, нормата чл. 2 от Наредбата пряко препраща, относно
реда и начина за деклариране към чл. 9 от същия подзаконов акт, съгласно която
последна разпоредба - „Лицата задължително попълват и представят пред митническите
органи декларация за паричните средства по образец, утвърден от министъра на
финансите, в случаите на чл. 2, ал. 1, чл. 5 и 7.”
Същевременно с чл.8,ал.3 от Наредбата е установена презумпция относно
неизпълнението на задължението за деклариране, като според диспозицията на
същата -„В случаите, когато пренасяните
през границата на страната парични средства, благородни метали, скъпоценни
камъни и изделия със и от тях подлежат на деклариране, но лицето е преминало
през зелен коридор ("нищо за деклариране") или устно е заявило това
при преминаване през митническо учреждение, в което не се ползват два коридора,
се счита за невярно декларирана информация”. Приложението й е свързано с др. законова
презумпция, нормативно закрепена в нормата на чл.11а,ал.5 ВЗ, в която изрично е
указано, че задължението за деклариране по ал.1 се смята за неизпълнено при
отказ за деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна. В
обобщение при така очертаната правна регламентация от цитираните разпоредби на ВЗ и подзаконовия
акт по неговото приложение Наредба №
Н-1/12г издадена от МФ, налице е правнорегламентирано задължение за попълване и
представяне пред митническите органи на писмена декларация – валутна,
митническа декларация от лицата, които пренасят през границата на страната
парични средства в размер на и повече от 10 000евро или тяхната
равностойност в лева или др. валута, от или за трета страна. По аргумент за обратното от чл.11б от ВЗ,
трета страна е всяка Държава, която не е член на ЕС. Негов адресат, т.е.
правнозадължено е лицето което ги държи и декларирането се извършва по негова инициатива - на пътника, без да е обвързано с
покана от страна на митническите служители, за разлика от хипотезата на чл.11б
ВЗ, нито пък последните са задължени във всеки случай да предоставят валутна
декларация на пътуващите лица. В този смисъл, изпълнението му не е свързано
априори с насрещно задължение от страна на митническите органи или действия, да отправят нарочна покана за
деклариране, при въведеното
разграничение следващо от наличната специална норма на с чл.11б ВЗ. Неизпълнението на задължението за деклариране
на носена валута в наличност, в и над размера 10 000евро - освободен от
митнически контрол, съставлява административнонаказателен състав по чл.18,ал.1
ВЗ, каквато правилна правна квалификация е дал и АНО. За неговата съставомерност,
достатъчно е недекларирането в надлежната форма, с декларация по утвърдения
образец- валутна декларация, следващо от отрицателния факт на липсата на такава.
В конкретния случай доказа се, жалбоподетелката Х. Й. е внасяла валута-евро в
размер 87 000 евро, надвишаващ освободения от митнически контрол, която
фактически е пренесла от трета страна, каквато безспорно е Р Турция, поради което е бил длъжна да попълни и
представи митническа-валутна декларация,
съгласно чл.11а,ал.1 ВЗ, във вр. чл.2,ал.1 и чл. 9 от Наредба № Н-1/12г на МФ.
Като същото, вече се посочи, е изпълнимо по
реда и начина установен в чл.9 и за нея, идвайки от трета за ЕС страна, то е
възникнало с обективния акт на влизането й на територията на Р България, която
е част от територията на Общността/ЕО/. Именно това свое задължение тя не е
изпълнила при влизането си в страната и доколкото не е направено деклариране в
дължимата и изискуема форма - писмено,
налице е липса на деклариране, следователно и неизпълнение на задължението. С
бездействието си Х.Й. е нарушила посочените разпоредби и изводите на АНО, в
тази насока са правилни. Осъществяването от обективна страна на деянието се
установява от еднопосочните показания на свидетелите – на св. Е.Т., Я.А. и Б. Б.,
кредитирани от съда, които са преки по
доказателствения си ефект и потвърждават факта на недекларирането от нейна
страна при митническата проверка и липсата на каквото й да е изявление за
обявяване на носената от нея валута –евро, така също и последващото откриване на паричната сума,
едва след извършен личен преглед на
пътничката, при който са намерени – укрити по тялото /под мишницата/ на жалбоподателката
носените пачки с банкноти. Освен посочените гласни доказателства, за
доказването на последното фактическо обстоятелство, съдът цени съдържанието на писмените
източници - Протокол за извършен личен преглед от 11.10.12г, митническата
разписка, Протокол за доброволно предаване и Протокол за оглед на веществени
доказателства от 12.10.12г, всички които анализирани в съвкупност са с
еднозначна насоченост.Прочее това, дори не се опровергава и от частично
кредитираните показания на св. св.М. и св.С.. Безспорен факт по делото,
установим - категорично, въз основа на формираната доказателствена съвкупност, е че жалбоподателката Х. Й. не е попълнила и
не е представила пред митническите
органи изискуемата писмена валутна митническа декларация, по установения
образец утвърден от МФ /чл.9,ал.1 от Наредбата/, нито е обявила устно наличната у нея парична
сума във валута- евро. Нещо повече, тази информация тя изцяло и напълно съзнателно е укрила от
митническите органи, давайки отрицателен
отговор с изявление че няма какво да декларира, след отправено й изрично запитване, пренася ли стоки
-акцизни и валута или др., който въпрос несъмнено е разбрала тъй като освен
зададен на български език същият е бил повторен от св. Я.А. и на турски – разбираемия за нея език, както несъмнено и безпротиворечиво
се доказва от свидетелските показания, възприети и оценени с доверие от
съдебния състав. В тази насока освен поддържаното от самия свидетел А., в
корелация с казаното от него са и твърденията на св. Т. и тези на св. Б.,
последният посочил пътничката да е говорила на българо –турски, поради което
относно пълноценността на комуникацията с нея съдът няма основание да формира
обратни, различни правни съждения, отчитайки обективното обстоятелство
жалбоподателката да е българска гражданка и като такава е следвало да знае поне
говоримия български език. Предвид тези обективни факти, а именно - укриването
на носената валута и дадената невярна информация с отрицателния отговор във
връзка с пренасяни вещи/стоки, наред и с българското й гражданство, абсолютно
несъстоятелно се явява възражението на
защита за неразясняване на задължението за деклариране на разбираем език.Още
повече след като жалбоподателката не е обявила изобщо, че носи парични средства
независимо в какъв размер, както и това, поради незнанието на български език същата
да не е разбрала отправената й покана, съотв. останало й неизвестно и
неразяснено, по вина на митническите служители, указаното задължение да
декларира писмено валутата пренасяна през границата. От тук, обосновава се и
неоснователност на довода за неосигуряване от страна на митническите органи на
възможността лицето да декларира по надлежния ред. И това е така, доколкото
това задължение за деклариране по смисъла на чл.11а,ал.1 ВЗ е изпълнимо по инициатива
на пътника, без да е обвързано с покана от страна на митническите органи или
др. тяхно действие, за разлика от чл.11б ВЗ, където това е изрично предвидено, а това съображение вече
се изтъкна от съдебния състав. Иначе казано, неговото изпълнение не е в
зависимост от отправянето на покана и при митнически контрол пътника не се
освобождава от задължението да обяви вещите, вкл. и пари/валута и др. под
особен режим, предвид въведеното разграничение с чл.11б ВЗ регламентиращ
пренасяне на парични средства от една европейска държава в др., когато валидно
е „поискване”-то от митническите органи, за да се декларира. С оглед
приложимото правило на чл.11а,ал.1 и чл.2,ал.1,вр.чл.9 от Наредба № Н-1/12г на
МФ, които норми имат императивен характер и не допускат отклонения от
предписанието което установяват, нито търпят изключения, в хипотезата на
пренасяне - внасяне на парични средства от трета страна – Р Турция, каквато
конкретно е и настоящата доказана по делото,
винаги и във всеки случай е задължително декларирането, в предвидената
надлежна форма, без да е необходимо отправянето на нарочна покана към пътника
за да бъде изпълнено същото.
След като по
делото безспорно се доказа, че
жалбоподателката Х.Й. е имала и носила в себе си парична сума в установения размер, а именно
87 000 евро и надхвърлящ минималния
праг 10 000евро, която е пренесла през границата, при влизането си в Р
България, идвайки от трета за ЕО страна - Р Турция, тя е била обвързана от задължението да декларира същите писмено,
съгласно императивното предписание на
чл.11а,ал.1 ВЗ и чл.2,ал. 1 от Наредба Н-1/12г на МФ и по реда указан в чл.9 от
Наредбата – със съответната валутна митническа декларация. Последното, на което
е била безспорен субект, тя обаче не е изпълнила, предвид категорично установения отрицателен факт за
липсата на представена писмена валутна декларация и тъй като не е сторила
това, то няма спор нарушила е посочените
разпоредби на закона. От тук, налага се безпротиворечив правен извод, да е
налице фактическо неизпълнение на задължението
от нейна страна. В случая не само отсъствието на подадена писмена декларация по
образец, но и изричното отрицателно изявление на Х. Й., в отговор на въпроса на
митническите служители носят ли се стоки и валута, е достатъчно и обективно
субсумира неизпълнение на това задължение, по смисъл на чл.11,ал.5
ВЗ,вр.чл.8,ал.3 от Наредба № Н-1/12г на МФ, доколкото така дадената информация
е била невярна, предвид реалното наличие у нея на носена сума в евро,
впоследствие вече открита, едва при личния
преглед на пътника. Нещо повече, обективният факт на укриването на
паричните средства по тялото й, също доказан по несъмнен начин по делото, е категорична индиция за липса
изобщо на намерение да се декларират същите от лицето, пред надлежния орган по
установения ред и в изискуемата форма –чрез попълване и подаване на писмена
валутна декларация, същевременно от друга страна, разкрива и умишлени -съзнателни действия по укриването им, при
митническия контрол. С това си бездействие, неподавайки
указаната декларация по образец, жалбоподателката Х.Ш.Й. е консумирала
административнонаказателния състав на чл.18,ал.1 от ВЗ, в хипотезата на
предложение 3-то и извършеното от нея деяние се явява съставомерно по
обективните си признаци, както и от
субективна страна. Дори и да се приеме,
че в рамките на първоначалната
митническа проверка тя е отрекла
конкретно единствено наличието на цигари, в която насока са частично
кредитираните показания на св. М.С., отново укрито от нея самата остава
обстоятелството на носената и намираща се у нея парична сума в евро, която не е
обявила по никакъв начин, пред контролните органи. Обратен или различен правен
извод, не се налага и от установеното, според твърденията на свидетеля С., за направено изявление от жалбоподателката,
съобщила цифрова стойност –„87,87”, но без каквото и да е др. уточнение и
пояснение на волеизявлението й. Извън съображението, тези й действия да са
несвоевременни, като предприети в последващ момент, след контрола, когато вече
е бил разпореден личен преглед и свидетелката Е.Т. - митническия служител
извършващ проверката, е установила, чрез физически допир с ръката на пътничката
наличието на укрити стоки по тялото й, респ. имала е предположение за това,
както последователно, еднозначно и категорично е поддържала при разпитите
си – първоначален и повторен, а и с
оглед конкретните фактически обстоятелства подобни изявления не се явяват
приравними на устно деклариране, поради което не изключват съставомерността на
деянието или виновно поведение на жалбоподателката. Налице е и субектвиян признак от състава на
нарушението - вината, деянието е извършено с пряк умисъл. При съзнаване на
задълженията си във връзка с валутния и митническия режим, включително и
задължението за писмено деклариране на носената валута е било известно на жалбоподателката Й., както
с оглед структурата на МП, така и нееднократните й пътувания до Р Турция, видно от справката за
задграничните й пътувания, приложена в ДП, както и българското й гражданството
- на страна, член на ЕС, поради което следва да се приеме, че тя е била добре
запозната с митническия и валутен режим, действащ в Общността и допустимите
норми за пренос на парични средства през границата, т.е. същата е била длъжна и е следвало да знае. Фактът
на укриването на порцесната недекларирана
валута – в общ размер 87 000 евро, по тялото на лицето и държането им по
този специален начин и на място, вкл. опаковани, така че да не е видима и да не може да бъде
открита на пръв поглед и с рутинни действия на контрол, закономерно предпоставя
безспорното правно съждение Х.Й. да е знаела задължението си да декларира
носената сума пари, но съзнателно не го
е направила, като се е постарала да я
укрие предварително и целенасочено е избегнала обявяването й пред митническите служители. От тук
правният извод за наличието на пряк умисъл в действията й, в измерението на интелектуалния и волевия
елемент. Релевантно за тази преценка на съда, в случая е и обстоятелството -
ноторно известно, за наличието на
поставени указателни табели на МП „Капитан Андреево”, в които на различни езици
са указани задълженията на лицата,
преминаващи границата да декларират носените от тях стоки или валута над
определени размери, като тяхното
местоположение е изключващо пропускането им от преминаващите лица. Ето защо съдебният състав приема,
че жалбоподателката е реализирала и субективните признаци на посочения
административнонаказателн състав – чл.18,ал.1 ВЗ, вр.чл.11а,ал.1 от ВЗ и
чл.2,ал.1 и чл.9 Наредба № Н -1/12г. Поради изложеното, липсва каквото и да е
правно основание за др. различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката Й.. С тези правни съображения съдът прие
обжалваното НП за правилно и законосъобразно от материалноправна страна,
издадено при правилно приложение на материалния закон.
В
контекста на изложените правни аргументи, съдът намира за напълно несъстоятелни
доводи на защитата да е недоказан признак от обективната страна – отказ за
деклариране, поради ненадлежна покана от страна на митническите служители и
непредоставянето на валутна декларация, както и за отсъствието на виновно
поведение. Тази теза градена от защитата, не само е лишена от доказателствена
опора и е пряко опровержима на основата на ценените от съда доказателствени
източници, тя е и логически несъстоятелна. В допълнение към вече изтъкнатите
относими правни съображения от предходния абзац, следва да се посочи и че в
случай, че Х.Й. действително е желаела да декларира пренасяните от нея парични
средства пред митническите органи, за изпълнението на това задължение тя не е
била възпрепятствана от никакви обективни пречки, като по делото липсват
доказателства от които да се установява обратното, в т.ч. не само досежно отправената
й покана и поставените й въпроси, но и относно езиковата комуникация. Във
фазата на упражняван официален митнически контрол на границата, давайки отрицателен отговор на поставения
въпрос във връзка с носените стоки, без
да съобщи изобщо за наличната у нея парична сума, по този начин тя е пропуснала
възможността да поиска да и бъде предоставена за попълване валутна митническа
декларация, с което сама се е поставила в положение да не изпълни това свое
задължение. Дори и да се приеме, че не е знаела точния размер на сумата,
подлежаща на деклариране, което от своя
страна също е напълно нелогично, с оглед
предприето пренасяне на валута в този значителен размер – 87 000
евро, при пътуване свързано с преминаване на няколко държавни граници, вкл. и
българската, то това най-малкото е предполагало предварително да се осведоми за
условията, реда и начина за пренасянето й. Отделно, в момента на проверката за нея е съществувала обективна възможност да се информира за това
от контролните митнически органи, но и
последното не е сторила. Ето защо, нейното бездействие не е било продиктувано
от никакви др. обстоятелства, които да са от такъв характер, че да й попречат
реално да изпълни задължението си и да попълни декларацията. Напротив, видно от
данните по делото, това й бездействие е съзнателно осъществено, с явно
намерение валутните ценности да не бъдат декларирани. От тук, не може да се
счита, че тя е била обективно възпрепятствана от митническите органи да изпълни
задължението си за деклариране и поддържаните в тази насока аргументи от
защитата са напълно несъстоятелни. В този смисъл, с оглед установените по
делото конкретни прояви на жалбоподателката,
анализирани в съвкупност с всички
факти – преки и косвени, съдържими се в доказателствените източници по делото,
тезата на защитата за липса на умисъл
напълно се дискредитира като правнонеиздържана и недоказана. Наведеният
допълнителен довод свързан с произхода
на паричната сума – придобита законно, нито установеното от показанията на св.
Жишева обстоятелство, касаещо нейното предназначение – за плащане на дължима
продажна цена по предварителен договор за покупко –продажба на недвижим имот,
също не изключват виновно поведение на Й. или наличието на релевантен мотив от
нейна страна. В случая последните са изцяло ирелевантни за съставомерността на
вмененото валутно нарушение, във ФС на чл.18,ал.1 от ВЗ. Напротив, с оглед
установените по делото конкретни прояви на жалбоподателката, анализирани в
съвкупност с останалите – преки и доказателствени /косвени/ факти, съдържими се в доказателствата,
разкриват това й бездействие за съзнателно осъществено, с явно намерение
валутните ценности да не бъдат декларирани. От тук и напълно се дискредитира
като недоказана и правнонеиздържана тезата
на защитата за липса умисъл.
Наложеното на
жалбоподателката наказание-глоба в размер на 2000 лв е определено при правилно
приложение на съответната санкционна разпоредба-чл.18,ал.1 ВЗ,съставът на която
е осъществен в случая. Същото АНО е индивидуализирал в среден размер, съобразно
установените в закона минимален праг – 1000лв и максимум на санкцията –
3000лв, отчитайки всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, включително и конкретното количество
недекларирана валута, което е изключително значително в цифровото си изражение
от 87 000 евро, с левова равностойност 170 157,21 лв и многократно - в
пъти надвишава минимално предвидения праг за деклариране – 10 000евро. Последните
факти, както и начинът и мястото на укриване на тези стоки, изяснено от
свидетелските показания и писмените доказателства, несъмнено са правнозначими с отежняващ ефект,
поради което завишават обществената опасност на деянието и закономерно
обуславят отмерване на санкцията към средния размер. Т.к. са с по-висока относителна
тежест спрямо смекчаващото - нарушението
да е първо по ред за жалбоподателката, доколкото липсват даннни по делото тя да
е санкционирана за др. нарушения по ВЗ.
В контекста на тези правни аргументи, съобразно установеното по делото,
съдът намира за напълно оправдано и повече от справедливо наложеното
административно наказание глоба в размер 2000 лв, даже с проявена снизходителност от АНО, с оглед тежестта на извършеното нарушение.
Липсват основание за неговото редуциране, т.е. изменение в намаляване на
неговия размер, поради което и НП следва
да бъде потвърдено в частта по пункт ІІ – досежно наложената парична санкция.
НП е законосъобразно и в частта на
постановената репресивна мярка- “отнемане в полза на държавата” на предмета на
нарушението, а именно недекларираната парична сума, в размер 87 000 евро,
с левова равностойност 170 157,21 лв, визирана в пункт І-ви. Това разпореждане е изрично
предвидено в разпоредбата на чл.20,ал.1 ВЗ, в случаите на осъществено нарушение
по чл.18 от с.закон. По тези съображения обжалваното НП е обосновано и
законосъобразно и в санкционната си част, поради което следва да бъде
потвърдено -изцяло.
Доколкото се явява
част от дължимия съдебния контрол, съдът дължи правно обсъждане и относно
приложението на чл.28 ЗАНН. По убеждение на решаващия съдебен състав,
процесното административно –валутно нарушение не разкрива характеристиките на
маловажен случай, по смисъла на чл.28 ЗАНН и не може да се квалифицира като
такъв, Поради това, в тази насока наказващият орган не е
допуснал неправилно приложение на закона. За конкретния случай, не се
установяват фактически обстоятелства с ефект на смекчаващи, извън вече
обсъденото – първо ред нарушение, който да обуславят значително по-ниска степен на обществена опасност, от типичната за този
род административни нарушения. Обратно,
конкретното се характеризира като формално – настъпването на вреди не е
съставомерен елемент, освен това за процесното, следва да се отчетат като
отегчаващи обстоятелства, т.е. завишаващи тежестта на деянието и съотв.
обществената му опасност, според данните по делото - размера
на пренасянето през границата и недекларирана валута, като конкретния размер в
парамеетри на 87 000евро е определяемо за изключително значително, така и в левовата си равностойност и на последно място – начина на укриването
им.Допълнителен аргумент се извежда и от характера на обществените
отношения, засегнати от конкретната простъпка –административнонаказателна,
свързани с действащия валутен и митнически режим и контрол, които поради
важността си са обект на засилена правна защита, с оглед охраняваните
интереси. Същите са строго
регламентирани, цели се създаване на стриктен контрол за движението на
паричните потоци и валутни ценности в и извън Общността, част от която е РБългария,
като всяко нарушение съществено накърнява целите и принципите на ВЗ, респ.
еврепейското законодателство с приложимите Регламенти. Ето защо, не би могло да
се приеме, че нарушението е с незначителна обществена опасност и случаят да се
квалифицира като маловажен, именно предвид конкретните оохранени от правото
интереси. Очевидно, предвид индивидуализацията на наказанието- в средния размер
АНО не само е отчел смекчаващи обстоятелства, които обаче не са достатъчни да
обосноват квалификацията “маловажен случай”, но и е проявил снизходителност. Ето защо преценката
на АНО по чл.28 ЗАНН е законосъобразна.
В този смисъл не са налице материалноправни основания за неговата отмяна
и същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл 63,ал.1 ЗАНН, съдът:
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 312/2015 от 15.04.15г на СД Началника на Митница- Свиленград, с
което на Х.Ш.Й., с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес ***, на основание чл.18,ал.1 ВЗ е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер 2000лв, за извършено нарушение по чл.11а,ал.1ВЗ,вр.чл.2,ал.1
и чл.9 от Наредба № Н-1/01.02.12г на МФ, както
и на основание чл. 20,ал.1 ВЗ е постановено ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА
ДЪРЖАВАТА на предмета на нарушението – парични средства в размер 87 000
евро, с левова равностойност 170 157,21 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ХАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Районен съдия