О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
30.05.2022 |
град |
Кърджали |
|||
|
|
||||||||
|
Кърджалийският |
административен
съд |
състав |
|
|||||
|
|
||||||||
|
На |
27.05. |
година |
2022 |
|||||
|
|
||||||||
|
В |
закрито |
заседание
и следния състав: |
||||||
|
|
||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
|||||||
|
|
||||||||
|
|
|
|||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията
Виктор Атанасов |
|
||||||
|
|
||||||||
|
административно
дело |
номер |
207 |
по описа за |
2022 |
година |
|||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.197 – чл.202 от
Административно процесуалния кодекс/АПК/, във вр. с чл.56, ал.4 и и във вр. с чл.27, ал.2, т.1
от АПК.
Образувано е по жалба
от С.Х.М., с посочен в жалбата адрес: ***, ***, с ЕГН **********, подадена чрез
пълномощник - адв.Д.К. от АК-***, със съдебен адрес
за връчване на книжа, призоваване и съобщения: ***, против Разпореждане №2113-08-444#3
от 04.05.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ -
Кърджали, с което, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, Е ПРЕКРАТЕНО
административното производство по Заявление Вх.№2113-08-444 от 04.04.2022 год. на
ТП на НОИ – Кърджали, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, подадено от С.Х.М. от ***, ***.
Жалбоподателят С.Х.М.
заявява в жалбата, че намира обжалваното разпореждане за неправилно и незаконосъобразно, поради противоречия с материалноправните разпоредби, несъответствие с целта на
закона и необоснованост. Излага съображения за това, като сочи, че със
заявление с Вх.№Ц2113-08-1224 от 10.09.2020 год. поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по реда на чл.68, ал.3 от КСО и че с Разпореждане №Ц2113-08-1224#7/19.10.2020 год. на ръководител „ПО” в ТП на НОИ -
Кърджали му било отказано отпускането на лична пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, с
мотив, че действителния му осигурителен стаж е в размер на 14 год., 08 мес. и 00 дни, т.е. по-малко от минимално изискуемия такъв,
съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО - 15 години действителен
осигурителен стаж. Сочи също, че с посоченото разпореждане, общият му осигурителен
стаж без превръщане бил зачетен в размер на 16 год., 08 мес.
и 23 дни, като периодът на наборната му военна служба, в размер на 2 год., 00 мес. и 23 дни, не бил зачетен за действителен осигурителен
стаж и предвид факта, че не обжалвал разпореждането в срока по чл.117, ал.2,
т.1 от КСО, същото влязло в законна сила. Жалбоподателят сочи на следващо
място, че на 04.04.2022 год. отново подал заявление с Вх.№2113-08-444 от
04.04.2022 год. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
реда на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като разбрал, че съгласно трайно установената
практика на ВАС, периодът на наборната военна служба също се зачита за
действителен осигурителен стаж, при което действителният му осигурителен стаж ставал
над 15 години и съответно имал право на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, но че с
Разпореждане №2113-08-444#3 от 04.05.2022 год. на ръководител „ПО” в ТП на НОИ
- Кърджали, производството по подаденото от него заявление било прекратено, на
основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, като длъжностното лице по „ПО” приело, че
въпросът относно правото му на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл.68, ал.3 от КСО, е решен с влязлото в сила Разпореждане №Ц2113-08-1224#7 от 19.10.2020
год. на ръководител „ПО” в ТП на НОИ - Кърджали, постановено по заявление с Вх.№
Ц2113-08-1224 от 10.09.2020 год., поради което административното производство
било недопустимо, тъй като бил налице влязъл в сила административен акт със
същия предмет и страни.
Жалбоподателят излага
довод, че съгласно чл.105, ал.1 от КСО, правото на пенсия не се погасява по
давност и че всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия и на
което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни
правото си по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, а длъжностното
лице по пенсионно осигуряване има задължението да разгледа заявлението и да
издаде разпореждане по него. Сочи също, че предходното Разпореждане №2113-08-1224#7/19.10.2020
год. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ - Кърджали, за което административният
орган твърди в мотивите на обжалваното разпореждане, че не е обжалвано в
указания в чл.117, ал.2 от КСО едномесечен срок, поради което е влязло в
законно сила, не поражда права или задължения за жалбоподателя, за ТП на НОИ
или за трети лица и че разпореждането не е било предмет на съдебен контрол и
спорът относно материалното право на пенсия не е бил разрешен със сила на пресъдено нещо, поради което административното
правоотношение по упражняване и реализиране на правото на пенсия не е
приключило, а правото на жалбоподателя да подаде ново заявление за отпускане на
исканата пенсия не е преклудирано. По изложените
съображения счита, че влязлото в сила разпореждане, с което не му е признато
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не съставлява процесуална
пречка по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК, за ново упражняване на правото,
съответно изричният отказ на ръководител „ПО” в ТП на НОИ - Кърджали да
разгледа по същество искането му за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по реда на чл.68, ал.3 от КСО по заявление с Вх.№ 2113-08-444 от
04.04.2022 год., е незаконосъобразен като сочи, че в
смисъла на изложеното е налице и трайна съдебна практика, обективирана в
цитираните решения на ВАС и на административни съдилища в РБългария.
Предвид
изложеното, с жалбата моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
Разпореждане №2113-08-444#3 от 04.05.2022 год. на ръководител „ПО” при ТП на
НОИ - град Кърджали и да върне преписката на административния орган, с указания
по тълкуване и прилагане на закона, за да му се отпусне исканата лична пенсия. Моли
също така, да му бъдат присъдени направените деловодни разноски.
Така подадената
чрез ТП на НОИ – Кърджали, до Административен съд – Кърджали, жалба, е
изпратена на съда със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-382#1 от 19.05.2022
год., като към същата е приложена в заверен препис административната преписка
по издаване на оспореното разпореждане, постъпили в АдмС
–Кърджали с Вх.№1246 на 19.05.2022 година.
Към преписката не
е представено становище или възражение от ръководител „Пенсионно осигуряване”
при ТП на НОИ – Кърджали, по така подадената жалба.
Административният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
По допустимостта
на жалбата:
В конкретната
хипотеза, разпореждането за прекратяване на производството по подаденото
поредно заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ, подлежи на съдебен
контрол. С него се прегражда развитието на
административното производство по подаденото трето заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ, поради което по
съществото си представлява постановен отказ да се издаде индивидуален
административен акт и затова подлежи на
съдебен контрол по реда на чл.197 от АПК.
Съгласно тази норма, изричният отказ на административния орган да разгледа по
същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ
административен акт може да се обжалва чрез него пред съда от лицето, направило
искането, в 14-дневен срок от съобщаването му.
В настоящия
случай, в оспореното разпореждане също е указано, че може да бъде обжалвано по
реда на глава Х раздел IV от АПК/чл.197
и следв. от АПК/, в 14/четиринадесет/-дневен срок от получаването
му, чрез ТП на НОИ - Кърджали, пред Административен съд - Кърджали.
Видно от самото Разпореждане
№2113-08-444#3/04.05.2022 год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ – Кърджали, приложено към
административната преписка, същото е получено лично от пълномощник на
жалбоподателя С.Х.М., срещу подпис, на датата 04.05.2022 год., което
обстоятелство собственоръчно е отбелязано от този пълномощник върху
разпореждането/л.9, стр.2/. Жалбата против това разпореждане е подадена чрез ТП
на НОИ – Кърджали, до Административен съд – Кърджали, на датата 17.05.2022
год., регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – Кърджали с Вх.№1012-08-382 от
същата дата, видно от положения и попълнен щемпел на същата/л.3/. От
това следва, че жалбата е подадена на 13-ия/тринадесетия/ ден след получаване
на разпореждането от пълномощника на жалбоподателя, с което е спазен законоустановения 14-дневен срок за обжалване, изрично
указан и в самото разпореждане. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба
е допустима - подадена е в срок, по предвидения в закона ред, в предвидената от
закона писмена форма и с необходимото съдържание и от лице - надлежна страна,
която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и
която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Като прецени събраните и приложени по административната преписка писмени
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
От документите, приложени
по административната преписка - пенсионното досие на жалбоподателя С.Х.М., е
видно, че по повод подадено от него предходно Заявление Вх.№Ц2113-08-1224/10.09.2020
год. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/л.30-л.31/,
е издадено Разпореждане №Ц2113-08-1224#7 от 19.10.2020 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при
ТП на НОИ – Кърджали/л.22/, с което, на основание чл.68, ал.3 от КСО, на С.Х.М. е
отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В това
разпореждане пенсионният орган при ТП на НОИ - Кърджали е посочил, че
жалбоподателят М. няма изискуемия се действителен стаж от 15 години, като е
приел, че същият има 14 год., 08 мес. и 00 дни
действителен осигурителен стаж, поради което е отказано отпускане на исканата
пенсия за осигурителен стаж и възраст. В мотивите към това разпореждане е
посочено, че периодът на наборна военна служба, с обща продължителност 02 години,
00 месеца и 23 дни, въпреки, че се зачита за осигурителен стаж, не следва да се
зачита за действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните
разпоредби на КСО.
Това Разпореждане
№Ц2113-08-1224#7 от 19.10.2020 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при
ТП на НОИ - Кърджали не е било обжалвано в указания в същото едномесечен срок,
поради което е влязло в законна сила на 23.02.2021 год., по аргумент от разпоредбата на чл.60, ал.6 от ГПК, приложима по силата на чл. 144 от АПК/разпореждането е било получено от член на домакинството на жалбоподателя на датата 20.10.2021
год., видно от приложеното по преписката известие за доставяне с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.23/.
Впоследствие, на 04.04.2022 год., жалбоподателят С.Х.М. е подал ново заявление за
отпускане на лична пенсия за ОСВ, постъпило в ТП на НОИ - Кърджали с
Вх.№2113-08-444/04.04.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.14-л.15/,
с което отново е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. По повод това подадено заявление е издадено и оспореното Разпореждане №2113-08-444#3
от 04.05.2022 год. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ - Кърджали/л.9/, с което, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, е
прекратено производството по заявление с Вх.№2113-08-444 от 04.04.2022 год.,
подадено от С.Х.М. от ***, ***. В мотивите към това разпореждане е описано, че
по повод подадено от лицето заявление с Вх.№Ц2113-08-1224/10.09.2020 год., е
издадено Разпореждане №Ц2113-08-1224#7/19.10.2020 год. на
длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 от Кодекса
за социално осигуряване (КСО), с което, на основание чл.68, ал.3 от КСО, на С.М.
е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и че в
цитираното разпореждане е посочено, че лицето няма изискуемия действителен стаж
от 15 години, като е прието, че същото има 14 год., 08 мес.
и 00 дни действителен осигурителен стаж, поради което исканата пенсия за
осигурителен стаж и възраст е отказана. Посочено е също, че Разпореждане №Ц2113-08-1224#7/19.10.2020 год. на длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 от КСО е получено на 20.01.2021 год., от лицето М. М. В./член на домакинството/ и че
същото не е обжалвано в указания в чл.117, ал.2 от КСО едномесечен срок, поради
което е влязло в законна сила на 20.02.2021
год. В мотивите към разпореждането е описано, че с ново заявление, постъпило в
ТП на НОИ - Кърджали с Вх.№2113-08-444/04.04.2022 год., С.Х.М.
отново иска отпускане на същия вид пенсия, а именно - лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, като към заявлението не са представени никакви
нови документи за придобит осигурителен стаж и не са налични данни за нови
факти и обстоятелства, влияещи върху правото на пенсия.
В мотивите е
прието от пенсионния орган, че предвид изложеното и предвид обстоятелството, че
към новото заявление с Вх.№2113-08-444/04.04.2022 год., за повторна преценка относно право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, е налице само промяна във възрастта, която не
оказва влияние върху правото на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО и не са налични
допълнителни данни за положен осигурителен стаж, заявлението на С.М. е
недопустимо и пенсионното производство следва да бъде прекратено, поради
наличието на влязъл в сила индивидуален административен акт със същия предмет и
между същите страни. По тези мотиви и на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, с
разпореждането е прекратено производството по Заявление с Вх.№2113-08-444/04.04.2022 год.,
подадено от С.Х.М. от ***, ***, ***.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, от
правна страна съдът прави следните изводи:
Както бе
обосновано и по-горе в настоящото изложение, жалбата се явява процесуално
допустима, а разгледана по същество, същата е и основателна.
След извършената на основание чл.168, ал.1 от АПК служебна
проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК,
съдът намира най-напред, че оспореното разпореждане е издадено от материално и
териториално компетентен орган. Издаването на разпореждане за отпускане на
лична пенсия за ОСВ, респ. на отказ по същество да бъде отпусната такава, е в
правомощията на ръководителя на пенсионното осигуряване в съответното
териториално поделение на НОИ, съгласно чл.98,
ал.1, т.1, предл.1/първо/ от КСО, а по аргумент от чл.27,
ал.2 от АПК, в правомощията на същия орган е да извърши проверката за
допустимост на административното производство на всички основания по последно
посочената норма и съответно да прекрати административното производство, ако
счете, че е налице някое от тези основания. В случая, Разпореждане №2113-08-444#3
от 04.05.2022 год. е издадено от Г. Т. – ръководител „Пенсионно
осигуряване”/ПО/ в ТП на НОИ – Кърджали. От изложеното следва, че оспореното разпореждане
е издадено от компетентен по място, материя и степен административен орган.
На следващо
място, Разпореждане №2113-08-444#3 от 04.05.2022 год. на посочения орган е издадено в писмена
форма и съдържа достатъчно пълно и точно изложение на фактическите
обстоятелства, обосновали постановяването му, както е посочено и правното
основание за прекратяване на производството, като освен това, същото е надлежно
връчено на адресата му, чрез неговия пълномощник.
Съдът обаче
намира за неправилни съображенията на административния орган, въз основа на които
всъщност е оставено без разглеждане подаденото от С.Х.М. заявление и
производството по същото е прекратено. На първо място следва да се отбележи, че
независимо от предходното подадено заявление, няма данни, а и твърдения дори, до
настоящия момент на жалбоподателя да е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, а и каквато и да е друга пенсия. Не е спорно, че на 04.04.2022 год., С.Х.М. е отправил до пенсионния орган поредно/второ
в случая/ заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ, както и че по предходното
такова негово заявление, от компетентния орган е бил постановен влязъл в сила
отказ, тъй като заявителят, според органа, не е отговарял на изискването на чл.68,
ал.3 от КСО, т.е. не е имал 15/петнадесет/ години действителен осигурителен
стаж. Независимо от това, настоящият състав счита, че не е налице сочената от
ответника пречка, т.е. абсолютна отрицателна предпоставка, за допустимостта на
производството по същество. Съгласно чл.27, ал.2, т.1 от АПК, административният
орган е задължен, преди да проведе производство за издаване на административен
акт, да установи липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет
и страни. В случая, ръководителят „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали неправилно е приел, че влязлото
в сила предходно негово Разпореждане №Ц2113-08-1224#7 от 19.10.2020 год., с
което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
жалбоподателя С.Х.М. на същото основание, претендирано
и с последващо подаденото заявление, представлява
влязъл в сила административни актове със същия предмет и страни по смисъла на чл.27,
ал.2, т.1 от АПК.
Във връзка с
това, следва да се посочи следното:
Съгласно чл.105,
ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), правото на пенсия не се погасява
по давност. Така, всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия и на
което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни
правото си по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и да подаде
заявление за отпускане на пенсия, а длъжностното лице по пенсионно осигуряване
има задължение да разгледа заявлението и да издаде разпореждане по него. От
съществено значение е обстоятелството, че влязлото в сила Разпореждане №2113-08-1224#7 от 19.10.2020 год. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при
ТП на НОИ - Кърджали, с което е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, не поражда права или задължения за жалбоподателя С.Х.М.,
за ТП на НОИ – Кърджали или за трети лица. Това разпореждане не е било предмет
на съдебен контрол и спорът относно материалното право на пенсия не е бил
разрешен със сила на присъдено нещо. Административното правоотношение по
упражняване и реализиране на правото на пенсия не е приключило, а правото на
жалбоподателя С.Х.М. да подаде ново заявление за отпускане на пенсия, не е преклудирано. Следва да се отбележи, че са променени материалноправните предпоставки и по това заявление,
компетентното длъжностно лице при ТП на НОИ – Кърджали дължи издаване на
административен акт, с който да се произнесе по пенсионните права на заявителя,
респ. по правото му на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/В т.см. – Определение №9685 от 28.09.2021
год. по адм.дело №8935/2021 год. на ВАС – VI отд.; Определение №11094 от
03.11.2021 год. по адм.дело №10564/2021 год. на ВАС –
VI отд. и др./. Следва да се отбележи, че цитираните две определения
на ВАС са постановени по дела, по които страни са били физически лица, подали
заявления за отпускане на лична пенсия за ОСВ, по които пенсионният орган не се
е произнесъл и е прекратил производството по тях, от една страна и ръководителя
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали от друга, т.е. по идентични административноправни спорове, като и двете определения са
били изпратени своевременно за изпълнение на този ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали и са получени от него, поради което последният
би следвало да е пределно наясно с възприетото в тях по такива идентични случаи.
Предвид
изложените по-горе съображения, настоящият съдебен състав намира, че влязлото в
сила разпореждане, с което на жалбоподателя С.Х.М. не е признато право на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, не съставлява процесуална пречка по
смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК, за ново упражняване на правото. Отказът на
ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали, да разгледа
по същество искането за отпускане на лична пенсия за ОСВ, който отказ имплицитно
се съдържа в обжалваното разпореждане/независимо
от липсата на изричен диспозитив за това, какъвто би
следвало да има/, с което е прекратено производството по подаденото
заявление, е незаконосъобразен.
Предвид
изложеното, обжалваното разпореждане на ръководител „Пенсионно осигуряване” при
ТП на НОИ – Кърджали, като неправилно, следва да бъде отменено, като преписката
следва бъде върната на компетентното длъжностно лице в ТП на НОИ – Кърджали, за
разглеждане по същество и произнасяне по заявлението за отпускане на лична пенсия
за ОСВ, с Вх.№2113-08-444 от 04.04.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали, подадено
от жалбоподателя С.Х.М. от ***. Съобразно горното, независимо от постановения
предходен отказ, пенсионният орган следва да извърши преценка и да се произнесе
с разпореждане по същество, с което, при наличие на съответните материалноправни предпоставки, да отпусне исканата от
заявителя пенсия, а при липса на основание - да постанови съответния мотивиран
отказ. При тази нова преценка, по разбиране на настоящия съдебен състав,
пенсионният орган при ТП на НОИ – Кърджали следва да се съобрази с трайната и
непротиворечива съдебна практика, както на административните съдилища в
страната, така и на Върховния административен съд, съгласно която, наборната
военна служба или наречена още редовна военна служба, отслужена в частите на БНА,
се признава за действителен осигурителен стаж и съответно, следва да бъде
зачетена като такъв стаж при преценката за придобиване право на лична пенсия за
ОСВ, от жалбоподателя С.Х.М.
С оглед изхода на
спора по настоящото дело, основателна се явява претенцията на жалбоподателя С.Х.М., изразена в подадената жалба против административния
акт, за присъждане на направените по делото разноски, представляващи изплатено
в брой адвокатско възнаграждение, посочено в размер на 350.00/триста и петдесет/
лева, за осъществена правна защита и съдействие от един адвокат, съгласно
представения и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие №** от ***
год./л.4, стр.2/, ведно с подписано пълномощно към него от същата дата/л.4, стр.1/.
Следва да се отбележи, че този размер е минимално предвидения в нормата на
чл.8, ал.2, т.2 (Нова, ДВ, бр.68 от 31.07.2020 г.) от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размер
на адвокатските възнаграждения, съгласно която, минималният размер на
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела по Кодекса за социално осигуряване/КСО/, без
определен материален интерес, каквото е и настоящото дело, е 350.00/триста и
петдесет/ лева.
За дължимите на
жалбоподателя С.Х.М. от ***, ***, деловодни разноски, сторени в настоящото
производство, следва да бъде осъдена териториалната административна структура
на НОИ, в случая – Териториално поделение на НОИ – град Кърджали, към която
принадлежи административният орган, издал оспорения незаконосъобразен
административен акт.
Водим от горното
и на основание чл.200, ал.1, във вр. с чл.197 и вр. с чл.56, ал.4
от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Разпореждане №2113-08-444#3 от
04.05.2022 год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ
- Кърджали, с което, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, е прекратено
административното производство по Заявление Вх.№2113-08-444 от 04.04.2022 год.
на ТП на НОИ – Кърджали, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, подадено от С.Х.М. от ***, ***, ЕГН **********.
ИЗПРАЩА преписката на ръководител „Пенсионно осигуряване” при
ТП на НОИ – Кърджали, за продължаване на
действията по административното производство и разглеждане по същество на
Заявление с Вх.№2113-08-444 от 04.04.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали, за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено от С.Х.М. от
***, ***, ЕГН **********.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – град Кърджали – ***,
ДА ЗАПЛАТИ на С.Х.М. от ***, ***, ЕГН **********, направените деловодни
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, възлизащи в размер на
350.00/триста и петдесет/ лева.
Преписи от
настоящото определение, на основание чл.138, ал.3, във вр.
с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба, пред Върховен административен съд, чрез Административен съд – Кърджали, при
условията на чл.200, ал.2 от АПК, в 7/седем/-дневен срок от съобщаването или
връчването му на страните.
С Ъ Д И Я: