№ 214
гр. Дупница, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, I-ВИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Е. Г. Скоклева
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Е. Г. Скоклева Административно наказателно
дело № 20251510200473 по описа за 2025 година
Ч........ С........ като изпълнителен директор на „ ТЕЦ -Бобов дол“ ЕАД
обжалва наказателно постановление № 29/ 16.04.2025г., издадено от
директора на РИОСВ гр.София, с което е наложена имуществена санкция на
дружеството в размер на 200 000лв. за нарушение по чл.123в,т.2 ЗООС .Прави
оплаквания за незаконосъобразност и моли да бъде отменено, като излага
доводи,за допуснати нарушения на процесуалните правила,че нарушението не
е извършено и алтернативно за прекомерно висок размер на санкцията.
Административно наказващия орган ,чрез процесуалния се
представител, оспорва жалбата, като излага съображения за
законосъобразност на наказателното постановление и иска същото да бъде
потвърдено.Претендира разноски за юристконултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото писмени доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Дружеството жалбоподател ,осъществява търговска дейност в
качеството си на оператор на горивна инсталация за производство на
електрическа енергия ,за което има издадено комплексно разрешително /КР
/№ 45-Н4/2019 г. актуализирано с решение №45-Н4-ИО-А1/2023г.от
1
изпълнителния директор на ИАОС.
Видно от 9.3.4 от КР, дружеството жалбоподател е задължено да
предприема всички необходими мерки за ограничаване емисиите на
прахообразни вещества, в съответствие с чл.70 от Наредба №1/2005г. за
норми за допустими емисии на вредни вещества (замърситЕ.), изпускани в
атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на
емисии,издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на
икономиката, министъра на здравеопазването и министъра на регионалното
развитие и благоустройството.
На 21.10.2024г. по повод постъпили сигнали за „силно запрашаване
на въздуха в с.Големо село“, била извършена извънредна проверка на
електроцентралата от длъжностни лица при АНО.При същата било
установено видимо запрашаване на въздуха на територията на
производствената площадка.Установено било,че от частта на площадката, на
която е разположен Открит въглищен склад, се разпространяват
неорганизирани прахообразни емисии в кафяв цвят,в резултат на разтоварни
дейности/ разтоварване на въглища/ от тежкотоварна техника. Въглищата
били изсипвани от гондолите на камионите/ от писмените доказателства се
установява,че на датата на проверката са преминали 34бр. тежкотоварни
автомобила/ на територията на въглищния склад и прибутвани с багери,като
при извършване на тази дейност не е работела оросителна система и не са
били предприети мерки за ограничаване на емисиите на прахообразните
вещества,чрез намаляване на височината при разтоварване, използване на
улеи или друг подходящ начин,съобразно изискванията, подробно посочени в
чл.70,ал.2-5 от Наредба №1/2005г.
За горните констатации бил съставен констативен протокол и с писмо от
31.10.2024г. представител на дружеството бил поканен за съставяне на АУАН
на 21.11.2024г. в отсъствие на такъв, бил съставен АУАН за нарушение по
чл.123в,ал.2 ЗООС.
Въз основа на съставения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление, с което на осн.чл.164,ал.1 ЗООС е наложена посочената по-
горе имуществена санкция.
С оглед на така установеното, съдът счете,че жалбата е допустима.
Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН от надлежна страна., а по
2
същество е неоснователна и съдът потвърди наказателното постановление, по
следните съображения:
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице.,видно от
заповед № РД-69/26.07.2025г. на директора на РИОСВ гр.София. АУАН
съдържа всички реквизити,визирани в чл.42 ЗАНН, а атакуваното НП е
съобразено с изискванията на чл.57 ЗАНН .
Неоснователни са и възраженията за нарушение по чл.42, т.4 ЗАНН.
Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено,
съдържа всички признаци от състава на нарушението по чл.164,ал.1 във вр. с
чл.123в,т.2 ЗООС.
Събраните по делото доказателства установиха,че дружеството
жалбоподател , като оператор на горивна инсталация за производство на
електрическа енергия ,за което има издадено комплексно разрешително КР №
45-Н4/2019 г., актуализирано с решение №45-Н4-ИО-А1/2023г.от
изпълнителния директор на ИАОС,е осъществило всички обективни
признаци на нарушението чл.123в,,т.2 ЗООС.Същото, не е изпълнило условие
9.3.4. –да предприема всички необходими мерки за ограничаване емисиите на
прахообразни вещества, в съответствие с чл.70 от Наредба №1/2005г. за
норми за допустими емисии на вредни вещества (замърситЕ.), изпускани в
атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на
емисии,издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на
икономиката, министъра на здравеопазването и министъра на регионалното
развитие и благоустройството.В ал.2-ал.5 от горния текст на наредбата
съдържа множество изисквания,които следва да се спазват при процесите на
товарене и разтоварване на твърди прахообразни материали. Доказателствата
по делото установиха, че дружеството е извършвало разтоварване на такива
материали/въглища/ без да спази нито едно от изискванията,в нарушение на
посоченото по-горе условие от КР.
Предвид, че горния текст, ангажира безвиновната отговорност на
общината като юридическо лице, то налице е и субективната страна на
нарушението.
При определяне размера на санкцията, наказващия орган е съобразил
всички изисквания на чл.27 ЗАНН, като е взел предвид,както характера на
3
засегнатите обществени отношения с това нарушение, касаещи здравето на
населението,така и обстоятелството,че дружеството многократно е
санкционирано на неизпълнение на условията по Комплексното разрешително
и е наложил размер, съответстващ на вида и тежестта на нарушението.
С оглед изложеното, съдът прие,че наказателното постановление е
законосъобразно и следва да го потвърди.
Дружеството жалбоподател дължи и сторените деловодни разноски от
АНО, съгласно чл.63д, ал.4 ЗАНН е следва да заплати такива в размер на
120лв. за юристконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 29/ 16.04.2025г.,
издадено от директора на РИОСВ гр.София, с което е наложена имуществена
санкция в размер на 200 000лв. за нарушение по чл.164,ал.1 ЗООС във вр. с
чл.123в,т.2 ЗООС на „ТЕЦ-Бобов дол“ ЕАД с ЕИК *********, и адрес на
управление с.Големо село, обл.Кюстендил, представлявана от изпълнителния
директор Ч........... К. С......... като законосъобразно.
ОСЪЖДА „ТЕЦ-Бобов дол“ ЕАД с ЕИК *********, и адрес на
управление с.Големо село, обл.Кюстендил да заплати на РИОСВ гр.София
разноски в размер на 140лв. за юристконултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред К..............
административен съд, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава
ХІІ АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4