Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 11.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Плевенски
окръжен съд, ІІІ - ти състав,
гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и шести ноември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря петър петров
в присъствието на Прокурора
като разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова в.гр.д. N 829 по описа
за 2020 год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №
260276 от 07.10.2020 г., постановено по гр.д. № 2484/2020
г. Плевенският
районен съд е осъдил ** към МВР, гр. София да
заплати на М.В.Т. следните парични суми:
- на
основание чл. 179 ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР сумата от
811,97 лв., представляваща
допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд в следстние на
преобразуване на нощен труд към дневен за периода от 01.04.2019 г. до 22.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
тази главница, считано от датата на подаване на ИМ - 22.06.2020 г. до окончателното ѝ заплащане;
-
на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 32,53
лв., представляваща лихва за забава върху неплатената главница за периода
от 01.07.2020 г. до 22.06.2020 г.;
-
сумата от 300 лв. за направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Със
същото решение Плевенският районен съд е осъдил ** към МВР, гр. София да заплати на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК по
сметка на съда сумата от 100 лв. за
държавна такса.
Недоволна от така постановеното решение е останала ** към МВР, гр. София, която
чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт С. Н. го обжалва в
законния срок. В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на решението, както и доводи за постановяването
му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според въззивника
в конкретният случай не е налице нито закон, нито акт на Министерския съвет, с
който да се допуска преизчисляване на положения нощен труд от ищеца с
коефициент 1,143 като в въззивната жалба са изложени подробни доводи относно
полагането на нощен труд от служителите в МВР, неговото времетраене, както и начините
на неговото заплащане и изчисляване, като се подчертава, че по делото липсват
доказателства за положен извънреден труд над установеното за него работно време
по график, респ. за заплащане на реално положен извънреден труд с 50 %
увеличение. В жалбата се цитира решение № 55/07.04.2015 г. по гр.д. № 5169/2014
г., ІІІ г.о., ГК на ВКС. Според въззивника е налице смесване на институтите на
сумираното изчисляване на работното време, на нощния труд и на извънредния труд
довело до незаконосъобразност на решението и постановяването му в противоречие
с посочената в решението многобройна практика на ВКС, която не следва да бъде
подробно изброявана. Според въззивника с нормата на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР
законодатателят изрично е определил 8 – часова продължителност на нощния труд
по ЗМВР, а не 7 часа както е за работещите по трудово правоотношение, както и в
разпоредбата на чл. 187 ал. 1 от ЗМВР нормална продължителност на работното
време 8 часа и 40 часа седмично при 5 –дневна работна седмица, въз основа на
което прави извод, че отчитането на труда, в това число нощния труд по ЗМВР се
различава от това по КТ и ЗДСл. Според въззивника законодателят не изключил
възможността за допълнителни възнаграждения, които да се изплащат на държавните служители в МВР, но реда за
изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определя с Наредба на
министъра на вътрешните работи, а техния размер с негова заповед. Според
въззивника поради спецификата на работата на полицейските органи, законодателят
е уредил техния статут в специален закон -
ЗМВР, който е различен от статута на държавните служители, като за тях
са неприложими нормите на общото законодателство, в това число на КТ и ЗДСл. В
заключение въззивникът счита, че не са налице законовите предпоставки за
уважаване на предявените искове и моли окръжния съд да постанови решение, с
което да отмени изцяло или частично решението на РС и вместо него постанови
друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло или частично като
неоснователни и недоказани, като в полза на въззивника се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение съгласно представения списък на разноските. С
въззивната жалба се прави възражение за прекомерност на евентуално направените
пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 78 ал. 5
от ГПК.
в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е
постъпил писмен отговор срещу въззивната жалба от въззиваемия М. В. Т. чрез
пълномощника му адвокат В.П. от ПлАК, в който се оспорва основателността на
жалбата и се излагат доводи в подкрепа на атакуваното решение на ПлРС.
Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2
вр. ал. 1 от ЗА за оказана безплатна адвокатска помощ в полза на въззиваемия и
се представя адвокатско пълтомощно от 22.10.2020 г..
В проведеното по делото о.с.з.
въззивникът не се представлява, но по делото е депозирано писмено становище на
05.011.2020 г. от процесуалния му представител ст. Юрисконсулт Н., в което се
поддържа подадената въззивна жалба и моли да се отмени първоинстанционното
решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост. В писменото
становище се представя в табличен вид изчисление на размера на дължимото
допълнително трудово възнаграждение на въззиваемия и лихвата за забава върху
него, като се посочва, че същото не цели признание на исковете, а има за цел да
избегне утежняване на процеса с разноски за вещо лице по назначената СИЕ.
Претендира направените по делото разноски.
В о.с.з. въззиваемият не се явява и не
се представлява, но по делото е депозирано писмена становище на 23.11.2020 г.
от пълномощника му адвокат В.П. от ПлАК, в която се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и за правилност и законосъобразност на
първоинстанционното решение. Претендира направените пред въззивната инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение, като се иска от съда да бъде съобразено,
че се осъществява безплатно защита по два предявени иска.
Окръжният съд, като обсъди
оплакванията, изложени в жалбата,
взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция
доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на
закона, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Плевенският районен съд е сезиран от М.В.Т.
със следните обективно съединени искове против ** към МВР, гр. София:
-
иск с правно основание чл. 178 ал. 1 т. 3
вр. с чл. 179 ал. 1 от ЗМВР за сумата от 811,97 лв., представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуването на
нощен към дневен за периода от 01.04.2019
г. до 22.06.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на ИМ - 22.06.2020 г.
до окончателното ѝ заплащане;
-
иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД сумата от 32,53 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатената
главница за периода от 01.07.2019 г. до
22.06.2020 г..
За да
уважи изцяло предявените искове ПлРС е приел, че поради празнота в ЗМВР и
нормативната уредба, касаеща лицата със служебно правоотношение в МВР по
отношение на положения от тях труд по служебно правоотношение по аналогия
следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, като се е позовал на
утвърдените принципи в Конституцията на РБ за правото на труд и неговото
заплащане и равенство на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на
спецификите в правоотношението. При липсата на изрична регламентация в
специалната уредба, РС е приел, че положения от въззиваемия в рамките на
дежурство нощен труд следва да бъде приравнен на дневно работно време със
съответния коефициент от 1,143, независимо от обстоятелството, че нощният труд
е заплатен на въззиваемия по 0,25лв./час съгласно закона. РС е приел, че
нормите на чл. 9 ал. 2 и чл. 8 от НСОРЗ се прилагат едновременно и при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25лв./час, поради което е приспаднал
това възнаграждение.
С определение в з.с.з. на
26.10.2020 г. въззивният съд назначи по делото допълнителна СИЕ с конкретно
поставени задачи предвид оплакванията по въззивната жалба, но с оглед
становището на въззивника и липсата на внесени суми за възнаграждение на вещото
лице заключение по делото не е изготвено. С оглед разпоредбата на чл. 161 от ГПК въззивният състав приема, че изводите по спорните по делото въпроси следва
да се направят при съобразяване на представените по делото писмени
доказателства и неоспорените изчисления на въззивната страна, изготвени с
депозирания по делото отговор на исковата молба в първата инстанция.
Не
се спори, а се установява и от представените по делото в първата инстанция
писмени доказателства, които не са оспорени от страните, че за процесният
период въззиваемият М.В.Т. е заемал длъжността “водач на специален
автомобил“ в РС „***“ гр. Гулянци при ОД
„***“ гр. Плевен към ГД „***“ МВР, гр. София по служебно правоотношение, като е
изпълнявал служебните си задължения по утвърдени графици и
протоколи при режим на труд - дневни и нощни
смени при сумарно изчисляване на работното време съгласно чл. 187 ал. 3
от ЗМВР.
Не се
спори, а се установява от писмените становища на страните и писмените
изчисления, направени от въззивника с отговора на ИМ и възприети изцяло от
въззиваемия с оглед изричното писмено становище на адвокат В.П. от ПлАК в тази
насока пред първоинстанционният съд, че с оглед характера на заеманата длъжност,
през процесния период въззиваемият е полагал труд през нощта от 22,00 часа до
06,00 часа, а отработеното време се е изчислявало сумарно. Съгласно направените
изчисления за процесния период въззиваемият е положил общо 680 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 се
приравнява на 777 часа дневен труд,
а за формирана разлика в размер на 97
часа при съобразяване на
относимата дневна ставка дължимото възнаграждение е в размер на 811,97 лв.. Установява се, че размерът
на законната лихва за забава върху всяка от формираните главници за съответните
тримесечия е в размер на 32,53 лв..
Установява се от направените от въззивника изчисления, депозирани пред
въззивната инстанция, че при съобразяване на поставените от въззивния съд
задачи дължимото възнаграждение за 97
часа извънреден труд при съобразяване надвишена ли е сумарната норма за
съответното тримесечие или не, респ. дължи ли се възнаграждение за извънреден
труд с 50 % увеличение или само възнаграждение за положен труд е в размер на 744,67 лв., а обезщетението за забавено
плащане върху главниците за периода е в размер на 28,20 лв.. Доколкото пред въззивната инстанция липсва признание от
страна на въззиваемия на направените изчисления и същите не могат да бъдат
проверени с помощта на СИЕ, въззивният съд приема, че не следва да съобразява
същите.
Изложените от РС изводи относно наличието на законово
основание за преизчисляване на положения нощен труд от въззиваемия към дневен с
прилагане на коефициент от 1,143 се споделят от въззивната инстанция изцяло за
процесния период. Правилно и законосъобразно при преценка на разпоредбите на
ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове по отношение
на значителната част от посочените по-горе периоди РС е приел, че при липса на
специално правило, което да определя методологията за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР нормативната празнота следва да се
преодолее чрез субсидиарно приложение на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Окръжният съд не споделя
възражението на въззивника, че Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/ е неприложима в конкретната хипотеза за периодите, в
които липсват разпоредби в ЗМВР, респ. в издадените въз основа на закона
подзаконови нормативни актове, уреждащи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни. При
съобразяване на разпоредбите
на чл. 176, чл.178 ал. 1 т. 3, чл. 179 ал. 1 пр. 2, чл. 179 ал. 2 и чл.187 ал. 9 от ЗМВР, може да се направи
обоснован извод, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители,
работещи в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, едно от които е допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен през нощта от 22,00 до 6,00 при работещите на 8, 12 или 24 -
часови смени, работното време на които служители се изчислява сумарно за
тримесечен период за периода от 14.10.2016 г. и към момента и сумарно за месечен
период до 14.10.2016 г.. Съгласно разпоредбите на чл. 187 ал. 6 и ал. 5 от ЗМВР
извънредният труд на служителите, работещи на смени извън редовното работно време до 280 часа годишно за отработени до 70 часа на
тримесечен период се заплаща с 50 на 100
увеличение върху основното месечно възнаграждение. Съдът съобрази, че през
процесния период са действали следните Наредби
по чл.187 ал. 9 от ЗМВР за реда за организацията и разпределянето на
работното време в МВР, а именно: за периода от 01.04.2019 г. до 10.01.2020 г. е
действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
а от 10.01.2020 г. до 22.06.2020 г. е действала Наредба №
8121-з-36/07.01.2020 г.. Съгласно разпоредбата на чл. 3 ал. 3 от двете Наредби,
които са аналогични, държавните служители в МВР е възможно да полагат труд през
нощта за периода от 22,00 часа до 06,00 часа. В разпоредбата на чл. 31 от
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено,
че отработеното време между 22,00 ч. и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на
броя отработени часове. Съгласно разпоредбите на чл. 9 и чл. 12 от Раздел ІІІ на Наредба № 8121з-908/02.08.2018
г. за условията и реда за изплащане
на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР, издадена на
основание чл. 179 ал. 2 от ЗМВР и действала през част от процесния период от
18.08.2018 г. до 04.10.2019 г. на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за полагане на труд през нощта, като за всеки отработен нощен
час или за част от него от 22,00 ч. до 6,00 ч. се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд след предоставяне в съответните финансови звена на
протокол-приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г.. Съгласно чл. 67 ал. 3 от
Закона за държавния служител, който също намира субсидиарно приложение по
отношение на ЗМВР, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7 т.1-5,
както и редът за получаването им се определят с наредба на МС и не могат да
бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В този смисъл НСОРЗ
като Наредба от общото трудово законодателство намира приложение, след като в
др. специални подзаконови нормативни актове издадени по ЗДСл. или ЗМВР са
налице празноти или са предвидени по - неблагоприятни разпоредби относно
условията и размерите на допълнителните възнаграждения и редът за получаването
им. Сумираното изчисляване на работното
време е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална
продължителност на работното време се спазва средно за определен по -
продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. При
сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради
което за работодателя не съществува задължение през всеки календарен период
/седмица, месец/ да осигурява отработване на пълния размер на
законоустановеното работно време, което за държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица съгласно чл. 187 ал. 1 от ЗМВР. При липсата на специално правило за ставка на
допълнителното възнаграждение за нощен труд или което да определи методология
за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване
на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че
е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на НСОРЗ.
Съгласно това общо правило, при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8
часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо съдът намира за неоснователни изложените
във въззивната жалба доводи относно приложимостта на установения в чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение за процесния период.
През целия процесен период е действала разпоредбата на чл. 18 ал. 3 от НСОРЗ,
съгласно която при сумирано изчисляване на работното време броят на
отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след
превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност
на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на
работното време. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 9 ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж, съгласно която
пресмятане на трудовия стаж се извършва, като изработените часове по графика за
периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за смените с
повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях нормална
продължителност на дневното работно време.
С оглед на изложеното относно
нормативната уредба, касаеща наличието на положен извънреден труд за исковия
период, въззивният съдът приема, че нощните часове, преизчислени в дневни с
коефициент 1,143 следва да се вземат предвид при решаването на въпроса за
наличие на положен извънреден труд.
С оглед
съвпадане становищата на страните относно размера на дължимите суми в първата
инстанция при доказаност на основанието на исковете, въззивният съд приема, че
искът с правно основание чл.178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР вр. чл.179 ал. 1 от ЗМВР е
основателен и доказан за сумата от 811,97 лв., а искът с правно основание чл.
86 от ЗЗД се явява частично основателен и доказан за сумата от 32,53 лв., в които размери правилно и
законосъобразно са уважени от ПлРС.
По
изложените съображения, въззивният съд приема, че решението на ПлРС като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло, вкл. в частта
относно присъдените разноски в полза на пълномощника на ищеца и в полза на
бюджета на ПлРС.
Относно
разноските във въззивната инстанция:
С оглед
отхвърляне на въззивната жалба в полза на пълномощника на въззиваемият –
адвокат В.П. следва да се присъдят разноски за оказана безплатна правна помощ
по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА. Фактическата
и правна сложност на спора според въззивния съд не налага определяне на възнаграждение
на процесуалния представител на страната в размер по - висок от минимално
предвидения в чл. 9 ал. 1 вр. чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размер от 300 лв. при съобразяване на защитавания
интерес, който е под 1 000 лв. общо
по двата иска.
Водим от
горното, Окръжният съд
Р е ш и:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 260276 от 07.10.2020 г., постановено по гр.д. № 2484/2020 г. на Плевенския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 вр. чл. 36
от ЗА ГД „***“ към МВР, гр. София, ул.
„Пиротска“ № 171А да заплати на адвокат В. Н.Н. – П.,
ЕГН ********** от ПлАК сумата от 300
лв. за адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ на въззиваемия М.В.Т..
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: