РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е
Ш Е Н И Е
1149
гр.Пловдив,
30 . 05 . 2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен Съд – Пловдив, VI състав, в
открито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Георгиева, като разгледа административно дело № 608 по
описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Х.А.С.,***
с пълномощник адв.Г.Ж. обжалва принудителна
административна мярка по чл.171 ал.1 т.5 б.“б“ вр.
чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/
- принудително преместване на МПС с рег.№ **** /инвалиден/.
Становища
на страните :
- Наложената
принудителна административна мярка /ПАМ/ се счита за незаконосъобразна – в
противоречие с материалноправните разпоредби и е
поискано да бъде отменена с присъждане на направените съдебни разноски. В
жалбата е заявено, че на 20.02.2019г. около 11ч., оспорващото лице дълго търсило
място за паркиране, предназначено за инвалиди, каквото имало до Общинска банка
в гр.Пловдив, но което било заето - не от инвалид, поради което паркирало
личния си автомобил марка Nissan, модел Serena с рег.№ РВ****ТТ на свободно място на бул.”Цар Борис III
Обединител”, срещу лекарските кабинети, за да заведе детето си /инвалид/ на
преглед. Посочено е, че на място имало два автомобила и един мотор, като
автомобилът на жалбоподателя заел четвъртото паркомясто
- в автомобила му имало табела за возене на инвалид. Поддържа, че паркиране на
описаното място е осъществено поради липса на място за паркиране на инвалиди,
каквото има пред Общинска банка, но заето от МПС без обозначение, че превозва
инвалид. След прегледите, г-н С. се върнал към 14.30ч. и установил, че колата я
няма, като се осведомил, че е преместена принудително на наказателен паркинг.
Твърди
се, че на мястото на паркиране не е имало маркировка за паркоместа
и на практика се събират повече МПС, макар табела да сочи за служебен абонамент
за три паркоместа. С позоваване на чл.99 ал.1 и ал.2 ЗДв.П, е посочено, че няма маркировка на трите места, което
твърдение се подкрепя от приложен снимков материал, поради което не е извършено
нарушение. Дори да е извършено нарушение на правилата за паркиране, това не е
достатъчно за налагане на оспорената ПАМ, тъй като фактическият състав за
прилагане на ограничителната принудителна мярка изисква кумулативно наличие на
два елемента – неправилно паркиране на обозначено с маркировка място и
означаване на съответното място с предупреждение, че неправилно паркираното МПС
подлежи на принудително преместване.
По
същество адв.Ж. поддържа основателност на жалбата. Заявено
бе, че липсата на маркировка, която да указва колко МПС и на кои места могат да
паркират, не е преодоляна с данните от административната преписка, поради което
не са доказани основанията за налагане на оспорената ПАМ.
-
Ответникът мл.инспектор А.Г.В. – полицай в сектор „Общинска полиция – Пловдив“
към Отдел „Охранителна полиция” при ОД МВР-Пловдив, оспорва жалбата и счита
приложената принудителна административна мярка за законосъобразна. В съдебно
заседание на 23.05.2019г. заяви, че на мястото на паркирания автомобил има
указателна табела за паркоместа на „арменското училище”,
като преместването е осъществено след сигнал на директора на училището.
Мястото, където е знакът, било пригодено само за три автомобила, като по време
на репатрирането не е имало четири превозни средства, л.59.
Жалбата
е допустима - подадена в законоустановения срок от адресат на неблагоприятен
административен акт /приложен
фискален бон от 20.02.2019г. на стойност 60.00лв. отразява осъществено принудително
преместване на автомобила на тази дата, вкл. фискален бон от 20.02.2019г. на
стойност 6.00лв. – престой паркинг; жалбата е постъпила в АС-Пловдив на 27.02.2019г./.
Правото
на жалба не е отречено поради приключило действие на ПАМ, тъй като
законосъобразността на административен акт се преценява към момента на издаване
/ извършване, а за лицето съществува правен интерес с арг.
и от чл.203 и сл. АПК.
1. По отношение компетентност на
органа по репатриране : Според данните от преписката /вр.
с указания, л.13/, ответник в съдебното производство е мл.инспектор А.Г.В. –
полицай в сектор „Общинска полиция – Пловдив“ към Отдел „Охранителна полиция”
при ОД МВР-Пловдив.
Съгласно чл.30 от приетата по делото
Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на град Пловдив /л.49 и
сл./ : „Определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от
службите за контрол и длъжностните лица, определени от собствениците или
администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде
преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на
предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или
на упълномощения от него водач”. В чл.31 т.4 от наредбата е посочено : Звеното
за контрол, определено със заповед на кмета на общината, могат съвместно с
определените от Министъра на вътрешните работи служби за контрол, да извършват
принудително преместване на автомобил без знанието на неговия собственик в
случаите – т.4 /изм. и доп. с Р.№ 245, ПР.№ 14 от 27.07.2017г./ „ППС паркирано
в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен
знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно
средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на
други участници в движението; в този случай лицата по чл.168 уведомяват
районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на
което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство;
разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за
сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до
заплащане на тези разходи, а таксата за отговорно пазене на преместения
автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното управление на
министерството на вътрешните работи.”. Съгл. чл.33 ал.1 от наредбата,
преместването става със специализиран автомобил за преместване на неправилно
паркирани ППС, на основание чл.167, чл.168, чл.171 т.5 б.”б” от ЗДв.П.
Със
Заповед № 8121з-1215/27.10.2016г. /л.39/ Министърът на вътрешните работи
определил длъжностни лица на „ръководна“, „изпълнителска“ и „младши
изпълнителска“ длъжност от структурните звена на „Пътна полиция“ и „Охранителна
полиция“ в Столична дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на МВР,
които да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно
средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, на основание
чл.168 ал.1 ЗДв.П. Съгласно приета в съдебното
производство изрична Заповед № 16ОА2593/06.11.2018г. на Кмета на Община Пловдив
/л.40/, мл.инспектор А.В. – полицай /т.7/ е определен за държавен служител от
сектор „Общинска полиция” – Пловдив към отдел „Охранителна полиция” при ОД МВР
– Пловдив, който може да премества или да нарежда да бъде преместено паркирано
ППС на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието
на неговия собственик или на упълномощения от него водач, на основание чл.168
ал.1 ЗДв.П. При тези данни следва, че ПАМ е приложена
от компетентен орган.
1.1.
С преписката е представено становище на Началник сектор „Общинска полиция –
Пловдив” при ОД МВР-Пловдив, в което е заявено, че на 20.02.2019г. в 12.20ч. по
телефона на ОДЧ на сектор „Общинска полиция-Пловдив” е получен сигнал от
Директора на ОУ „Виктория и Крикор Тютюнджиян”, гр.Пловдив за това , че на бул. бул. ”Цар
Борис III Обединител” - на служебните паркоместа на
„арменско училище” без разрешението на ползвателя и в нарушение на пътен знак
„В 27”, който е дублиран с допълнителна табела „Т 17”, е паркиран автомобил Нисан с рег.№ ****, и поискал съдействие за репатриране. На
място е изпратен полицай А.В., изпълняващ служебни задължения и отговарящ за
безопасност на движението и принудително преместване на неправилно паркирани
автомобили в централна гр.част. Длъжностното лице установило, че автомобила е
паркиран на бул. „Цар Борис III Обединител”, на служебните паркоместа
на ОУ „Виктория и Крикор Тютюнджиян”,
обозначени съобразно изискванията в заповед на Кмета на Общината, с неподвижен
пътен знак, указващ служебния абонамент и фигуриращ в него знак „В 27”,
допълнителна табела за репатриране „Т17”, които се намират в специално изграден
„джоб”, за да не създават опасност и пречка за другите участници в движението. Полицай
В. преценил, че паркираният автомобил отговаря на хипотезите, описани в чл.171
т.5 б.”б” ЗДв.П и на основание чл.168 ал.1 ЗДв.П разпоредил на екипа МПС-то да бъде принудително
преместено. Предвид факта, че на таблото на автомобила има поставена карта за
паркиране на хора с увреждания, е посочено, че преференциите за паркиране на
притежателите на карти за паркиране за хора с увреждания /инвалиден стикер/, са
изписани на гърба на същата, както и в чл.50 ал.2 т.3 ППЗДв.П
/на специално определените и обозначени за целта места; безплатно в „синя зона”
с режим на кратковременно паркиране/.
Преписката
съдържа договор от м.12.2018г. между Община Пловдив и ОУ „Виктория и Крикор Тютюнджиян”, с който на
основание чл.11 ал.1 и чл.16а от Наредба за реда за спиране, престой и
паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив, Община
Пловдив предоставя безвъзмездно три бр. служебни паркоместа
за нуждите на ползвателя /училището/, за временно ползване, в района на бул.” Цар
Борис III Обединител”, между спирката и ресторант „Улпия”,
по одобрена схема, в гр.Пловдив. Съгл. чл.2 ал.1 т.3 от договора – Ползвателят
е длъжен да извърши сигнализирането на определените паркоместа
с пътни знаци, хоризонтална и вертикална маркировка и преносими табели за
собствена сметка, като вида на сигнализацията се определя от Община Пловдив.
Срокът на договора е една година, считано от 13.12.2018г. /л.33-35/.
Приложени
към жалбата освен двата фискални бона са и : удостоверение от Община Куклен,
изд. на основание Решение № 922/10.07.2017г. по гр.д.№ 969/2017г. на Окръжен
съд – Пловдив, относно жалбоподателя и съпругата му – родители и настойници по право на сина си Атанас Хр. С. и Решение №
922/10.07.2017г. на ПОС, с което сина на жалбоподателя е поставен по пълно
запрещение /с удостоверено влизане в сила на съдебния акт/.
Преписката
съдържа заверени копия на : ежедневна ведомост за разстановка
на силите и средствата на сектор „Общинска полиция-Пловдив” за 20.02.2019г. със
състав на нарядите и подпис на инструктирания А.В. по вид наряд 50 и участък за
обслужване „репатриране”, от 8 до 20ч. – т.18, л.36 ; извлечение от получени
сигнали, включващо автомобила на жалбоподателя, л.37гръб, 38; снимков материал
с дата и час на заснемане, л.41-46; транспортна схема с пътна маркировка и
пътни знаци, л. 47.
1.2.
Адресат на принудителното преместване на паркиралото МПС е жалбоподателят в
качеството на собственик на автомобила.
По данни от докладната записка /л.
32/, на 20.02.2019г. А.В. работил по безопасност на движението за времето от
08.00ч. до 20.00ч. с автомобил за репатриране с ДК № РВ 3383 ВК и водач К.,
като в 12.40ч. на бул.” Цар Борис III Обединител”, срещу № 63 в гр.Пловдив, на основание
чл.171 т.5 б.Б, б.В от ЗДв.П /без отбелязана буква/
бил репатриран автомобил марка Нисан, цвят червен, с
ДК № ****. Основанието за репатриране според докладната е : „Паркира в зоната
на действие на път.знак В27 с доп.табела за репатриране Т 17”. В докладната е
отразено „сигнал ОДЧ. Симон Тютелян”. Автомобилът е
оставен на съхранение на паркинга на бул.”Н.Цанов” № 24 в 12.40ч. Докладната е
подписана от А.В., а на гърба й е отразено освобождаване в 15:09ч. /час на
издаване на приложените фискални бонове/.
Няма спор, че по отношение на МПС
марка Нисан, цвят червен, с ДК № **** е осъществено принудително
преместване, за фактическото изпълнение на което сочат представените като
доказателство заверени копия на фискални бонове от 20.02.2019г. и докладната
записка от 20.02.2019г. на А.В. – служител на длъжност полицай в сектор
Общинска полиция към отдел Охранителна полиция при ОД МВР-Пловдив.
Относно
местоположението на автомобила, описано в докладната записка – в зоната на
действие на пътен знак В27 с допълнителна табела за репатриране Т 17, е налице
снимков материал, онагледил конкретната позиция на автомобила, л.41-46 –
неоспорен. Приложеният снимков материал към жалбата не е датиран и авторизиран,
но се съобрази идентичност в информацията за пътен знак В27 с допълнителна
табела за репатриране Т 17 /л.8 – л.41/. Над пътен знак В 27 /въвеждащ забрана/
е отразено словесно на табелата - „ОУ „Виктория и Крикор
Тютюнджиян”, съотв. „Служебен
абонамент 3 паркоместа” – под знака, а под
забранителния пътен знак е поставена табела за репатриране. Знак и табела са на
стойка и видима височина за водачите на МПС.
По
отношение твърдението за липса на маркировка на трите служебни паркоместа, задължението за отразяване на която според
цитирания договор – е за ползвателя /училището/, следва да бъде отбелязано, че
на приложения в преписката снимков материал действително липсва маркировка на
три паркоместа. В съдебно заседание ответникът заяви,
че по време на репатрирането не е имало четири превозни средства . Според
изявление в жалбата – на място имало два автомобила и един мотор, като
автомобила на жалбоподателя заел „четвъртото паркомясто”.
Тоест, едновременно с твърдението за липса на маркировка, се поддържа
осведоменост за четири паркоместа, но в смисъл –
паркиране извън зона на действие на пътен знак В27 с допълнителна табела за
репатриране Т 17, която е с обхват три паркоместа.
1.3. В „Докладна записка” не е
посочен текст от наредбата, вписан е чл.171 т.5, без конкретно маркирана буква
/Б или В/ от ЗДв.П. Съгласно чл. 171 т. 5 б.
"б" от ЗДв.П, преместване на паркирано
пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения
от него водач се налага, когато превозното средство е паркирано в нарушение на
правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както
и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите
участници в движението. В тази вр. се съобрази, че неточно
или непълно правно основание за издаване на административен акт не представлява
съществено нарушение, самостоятелно обосноваващо незаконосъобразност на акта. Законосъобразността се преценява въз основа
на фактическите и правни основания, с приоритет на първопосочените.
Фактическото основание е ясно изложено, поради което пропускът да бъде изрично
отразено правното основание по б.”Б” от чл.171 т.5 ЗДв.П,
не е съществено нарушение. Такова е разбирането на правната теория и на
константната съдебна практика, тъй като правното основание се извежда от
фактическите основания и в случая не е ограничено правото на защита. Конкретно описание на фактическото
основание за издаване на оспореното разпореждане за принудително преместване на
автомобила е налице.
1.4. Във вр.
с твърдението за липса на надлежна маркировка на мястото на паркиране, при
което се поддържа да не е било налице неправилно паркиране : В чл.3 ал.1 от Наредбата
за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията
на град Пловдив, са указани местата на територията на община Пловдив, където
може да се извърши престой и паркиране, освен установения в нормативните актове
ред. Изрично в чл.3 ал.1 т.1 от наредбата е отразено, че в зони за платено и
безплатно паркиране – „Местата за паркиране в тези зони се обозначават с пътни
знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водачите се указват условията
на паркиране”. Както бе посочено по-горе, задължение за ползвателя /училището/
по договора с Община Пловдив е да извърши сигнализирането на определените паркоместа с пътни знаци, хоризонтална и вертикална маркировка
за собствена сметка.
В тази вр.
твърдението в жалбата е за паркиране на място извън трите служебни паркоместа с позоваване на субективно възприятие на водача
– за наличие на възможност за паркиране на четири, а не само на три МПС. Липсата
на маркировка на три служебни паркоместа в зоната на
действие на забранителен знак В27 /забранени престой и паркиране – чл.47 ал.3 ППЗДв.П/ не е опровергана с данните от преписката, вкл. в
съдебно заседание ответникът не потвърди наличие на маркировка за три служебни паркоместа. В тази насока се съобрази нормата на чл.171
ал.3 АПК – „Страните са длъжни да съдействат за установяване на истината“,
гаранция за прилагане принципа на истинност /чл.7 АПК/, като в указания по доказателствената тежест при насрочване на делото /л.23/ -
ясно е указана възможност за осигуряване и на свидетел /свидетели/ - лице/лица
от репатриращия екип с представяне на доказателства за маркировка на мястото,
където е бил паркиран автомобила вр. с твърдения в
жалбата за липса на маркировка на мястото на паркиране на МПС и съответно -
липса на забранителен пътен знак спрямо конкретното място.
В приетата по делото Наредба за реда
за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на
град Пловдив, е въведена забрана за паркиране на места, определени за хора с
трайни увреждания /чл.4 ал.2 т.4/, но жалбоподателят не представи доказателства
по твърдението за заето паркомясто, отредено за хора
с трайни увреждания в близост до лекарските кабинети, което се поддържа да е
причина за паркиране на другото място.
Съответно, в чл.4а от наредбата е
въведено задължение за съобразяване от участниците в движението с пътната
маркировка – обективно изпълнимо поведение само при наличието й. Според
чл. 99 ал.1 и ал.2 ЗДв.П : „В населените места
собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони,
пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в
определени часове на денонощието.; Местата за паркиране по ал. 1 се обозначават
с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват
условията за паркиране.”. В Глава десета
„Пътна маркировка” от ППЗДв.П, раздел „Друга пътна маркировка” – чл.65 т.4
"Начин за подреждане на пътните превозни средства при паркиране" -
М13”, са обозначени места за паркиране, указващи начин на подреждане на МПС. Според чл. 4 ал.3 от Наредба № 2 от 17.01.2001г. за
сигнализация на пътищата с пътна маркировка /Наредбата/ : „Пътна
маркировка с жълт цвят се използва само за очертаване на начупени линии,
обозначаващи площи, забранени за престой и паркиране на пътни превозни
средства, и за очертаване на ленти, предназначени за движение на превозни
средства от редовните линии за обществен превоз на пътници.”.
В случая не е налице маркировка на паркоместа – три служебни, според съдържащият се в
преписката снимков материал. Маркировката не е видима и като избледняла, нито
има поставени временни отграничителни знаци за трите
служебни паркоместа. Ответникът не заяви наличие на
поставена маркировка за трите служебни паркоместа,
която да не е видима поради заснетото местоположение на автомобила на
жалбоподателя. При описаните данни във вр. с
приложимите норми се съобрази, че липсата на маркировка за три служебни паркоместа не отрича съществуването на зона със забрана за
паркиране и престой поради наличие на отредени служебни паркоместа
– но недоказан е фактът на обхват на ограничителната зона с действие на
забранителния знак. Пропускът на задълженото по договор ОУ не позволява снимковия
материал да разкрие обстоятелството на паркирало в нарушение на забраната МПС.
От друга страна - снимковият материал /л.41/
еднозначно онагледява три МПС, паркирали в т.нар. „джоб”, оформящ зона за
забрана за паркиране поради наличието на служебен абонамент за три паркоместа. Приложените снимки са от 20.02.2019г., 12:37ч.,
а докладната е от 12:40ч. и касае МПС, което не е служебно.
В конкретиката
на фактите от значение е обстоятелството на съществуваща зона, паркоместата в която дори да не са маркирани надлежно,
представляват
действително фактическо състояние, но без данни за крайна ограничителна външна
линия и същевременно с предназначение на специално изградения „джоб” - за да не се
създава опасност и пречка за другите участници в движението. Тоест, дори в
хипотеза при нарушение на забраната за паркиране, автомобилът е паркиран с още
две МПС в зона, изключваща възможност за създаване на опасност и пречка за
другите участници в движението. Посоченото е с последици при преценка за
съразмерност на мярката.
2. Актът, съгласно който се осъществява дейността в
дадения случай, е нареждане за преместване /репатриране/ на МПС, което е
паркирано. По аргумент от чл. 172 ал. 1 от ЗДв.П, не е задължителна писмена форма за мярката по чл.
171 т. 5 б. "б" от ЗДв.П, като прилагането
й по същество представлява властническо волеизявление на административния
орган, осъществено чрез действие /Решения №№ 5459/13г.; 5353/13г.; 7635/2017г.;
9817/2017г. на ВАС, др./. Поради това не е необходимо издаването на писмен документ, в
който да е обективирано волеизявлението на компетентния орган.
По отношение конкретната дата 20.02.2019г., е
представена докладна записка от ст.полицай А.В. до Началник сектор Общинска
полиция – Пловдив.
Авторство не е оспорено. Документът
отразява възприятие на длъжностното лице относно паркиране на МПС в зона на
действие на пътен знак В27 с допълнителна табела за репатриране Т17. Докладната записката съдържа дата и час, както и описание на
място на паркирането. Поради
наличието на приложен датиран снимков материал /съдържащ и информация за час с
минути/, следва да се приеме, че мястото на паркиране е надлежно удостоверено.
Същото не е оспорено като недостоверно отразено в снимковия материал, от страна
на жалбоподателя.
Съдът
при липса на доказателства за твърдението относно паркирало МПС на отредено
специално паркомясто /за хора с увреждания/ - напр.
писмен сигнал до Общинска Банка от 20.02.2019г. или свидетелски показания за
устен сигнал, не би могъл да прецени доколко паркирането на МПС в случая е
обусловено от обективна невъзможност за спазване на закона от страна на
собственика на МПС с постоянна карта за паркиране на хора с увреждания. Ведно с
това, субективната преценка на жалбоподателя за наличие на място за паркиране,
извън зоната на знакът за забрана В 27 – поради липса на надлежно маркиране на
трите служебни паркоместа, не може да бъде проверена,
но по независещи от лицето причини, което разколебава тезата на ответника.
3. ПАМ
са форма на държавна принуда. Основанията за прилагането им, органите, които ги прилагат и правните субекти, спрямо които се
прилагат, както и мерките за
въздействие и редът за прилагането им, са императивно установени. Съгласно
чл. 170 ал. 1 АПК - доказателствената тежест за
фактическите основания, въз основа на които е издаден административният акт, е
на административния орган.
Както
бе посочено, неточно или непълно правно основание не представлява самостоятелно
основание за отмяна на административен акт, ако същият съответства на фактите по
случая и ПАМ
по чл. 171 т. 5
б. "б" ЗДв.П, се налагат с
административен акт, издаван в устна форма. Тази законово установена форма на
издаване на акта допуска доказване с всички допустими средства, вкл. снимков
материал и схема с пътна маркировка и пътни знаци. Документираните данни
относно мястото на паркиране в случая се приемат за достоверни, но липсата на
маркировка за три паркоместа - обхват на служебен
абонамент, който е обхват на действие на забранителния знак, не бе преодоляна в
хода на съдебното производство.
Нарушение на забрана за паркиране на
определено място като административно нарушение, е основание за налагане на
административно наказание на основание чл. 186
вр. с чл. 183 ал. 2
т. 1 ЗДв.П. Това нарушение само по себе си
не е достатъчно за прилагане на принудителната мярка - преместване на
превозното средство без знанието на водача. Паркиране
в зона на действие на пътен знак В27 с допълнителна табела за репатриране Т-17,
тоест - паркиране в нарушение на правилата за движение на
места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително
преместване на паркирано превозно средство, съставлява основание по
смисъла на чл. 171 т. 5
б. "б", предл. първо ЗДв.П
за прилагане на мярка на административна принуда, което следва да е доказано
безсъмнено.
Разпоредбата на чл.
171 т. 5 б. „б“ от Закона за движение по
пътищата съдържа три отделни хипотези, реализирането на които дават правомощие на компетентния орган да наложи
ПАМ – преместване на ППС без знанието
на неговия собственик или упълномощено от него лице : първата
- когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение
на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително
преместване на паркирано превозно средство, втората - когато превозното
средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в
движението, третата - когато паркираното средство прави невъзможно
преминаването на другите участници в движението. Предписанието е императивно и
при наличие на визираните предпоставки, административният орган прилага в
условията на обвързана компетентност предвидената по закон ПАМ с цел
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административното нарушение. В
случая снимковият материал разкрива позиционирано МПС в т.нар. „джоб”
/специално изграден, за да не се създават опасност и пречка за другите
участници в движението /, но поради липса на надлежна маркировка на трите
служебни паркоместа /служебен абонамент на
училището/, обективно не може да бъде преценен обхвата на конкретното
ограничение – липсват ограничителни външни линии за паркиране. Следва да бъде
съобразено, че действието на забранителния знак касае именно служебен абонамент
за три паркоместа, тъй като това е отразено на знака
за забрана за паркиране, поради което липсата на маркировка за трите паркоместа, респект. наличие на поне две ограничителни
линии общо за трите места, действително не позволява обективно да бъде
проверена преценката на органа по репатриране.
Фактите не касаят неправилно паркиран
автомобил, създаващ опасност за другите
участници в движението – текст в тази насока докладната не съдържа, независимо
от устното изявление на ответника в съдебно заседание, допълващо преценката на
органа. Дори да бъде прието за неоснователно възражението за липса на
маркировка на три паркоместа, която е от значение за
преценка дали МПС на жалбоподателя попада в обхвата на забраната за паркиране,
конкретните данни в случая обосновават извод за прекомерност на наложената ПАМ.
Нарушен е чл.6 ал.2 вр. с ал.1 АПК : „Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава.”. Доказано е, че жалбоподателят е родител настойник на
сина си, поставен под пълно запрещение. Поради това МПС е снабдено със
специална карта за паркиране на хора с увреждания, което обстоятелство не
създава предимство в конкретната ситуация, но най-малко изисква съобразяване от
страна на контролните органи с необходимостта от паркиране и проверка за
причината за паркиране на разглежданото място. Преписката не съдържа информация
за ограничени права на служебни МПС – последица от паркиралото МПС на
жалбоподателя. Вярно е, че директорът на училището има право да сигнализира в
ОДЧ, но това право е в корелация /съотношение/ със задължението му да маркира
трите места от служебния абонамент. Посоченото определя преценката на
репатриращият орган като субективна, предвид липса на крайна ограничителна
линия, маркираща обхвата на действие на забранителния знак, предвид
предназначението му единствено за служебен абонамент от три паркоместа.
Следователно, принудителното преместване не е съобразено с целта на приложеното
правно основание и последицата е непропорционално засягане в нарушение на чл.6 ал.1
АПК.
Както бе посочено, случаят не касае нарушени правилата за безопасно паркиране със
създадена опасност за другите участници в движението – фактическа установеност
в тази насока докладната не съдържа. Приложената ПАМ е с превантивен характер и
следва да цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни
нарушения, като не съставлява вид административно наказание. ПАМ са
актове на държавно управление от категорията индивидуални административни
актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на
издаването и изпълнението им. Конкретната мярка е в противоречие с целта,
предвидена в чл. 171 ЗДв.П, за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните
нарушения по този закон, която се преследва с прилагането й, вкл. засяга в
по-голяма степен правната сфера на нейния адресат, като по този начин превишава
законоустановените цели на административната принуда.
Жалбата се приема за основателна /с
позоваване на Разпореждане № 4923/03.04.2019г. на ВАС по адм.д.№
2445/2019г. – идентичен предмет и необжалваемост на
решението/.
Мотивиран с изложеното, съдът
Р Е Ш И :
Отменя
принудителна административна мярка по чл.171 ал.1 т.5 б.“б“ вр.
чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата - принудително преместване на МПС
с рег.№ **** /инвалиден/.
Осъжда
ОД МВР – Пловдив да заплати на Х.А.С., ЕГН : **********,***, съдебни разноски
общо в размер на 160лв. /10 лв. държавна такса и 150лв. адв.възнаграждение/.
Решението
не подлежи на обжалване.
Административен съдия :