№ 5163
гр. София, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Десислава Пл. И.
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20221100511197 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 8135/15.07.2022 г., постановено по гр.д. № 7042/2022 г. на
Софийски районен съд, 40 състав, съдът е признал за установено по предявените от
„Еос Матрикс” ЕООД срещу А. С. Р. искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ, че А. С. Р. дължи на „Еос Матрикс“ ЕООД следните
суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
53157/2021 г. на СРС, 40 състав, а именно: сумата от 4869,52 лева, представляваща
сбор от непогасени вноски за главница с падежи за периода 11.10.2016 г. – 11.09.2021 г.
по Договор за потребителски кредит № FL771061 от 11.05.2015 г., сключен с
„Юробанк България” АД, ведно със законната лихва от 13.09.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата от 837,80 лева, представляваща вноски за договорна лихва с
падежи за периода 11.10.2018 г. – 11.09.2021 г., които вземания са прехвърлени на „Еос
Матрикс” ЕООД с договор за цесия.
Със същото решение съдът е отхвърлил иска за главница за горницата над
уважения размер от 4869,52 лева до пълния предявен размер от 4927,86 лева и за
вноската с падеж на 11.09.2016 г., както и е отхвърлил иска за договорна
възнаградителна лихва за разликата над уважения размер от 837,80 лева до пълния
предявен размер от 1211,73 лева и за вноската с падеж на 11.09.2018 г.
С горепосоченото решение съдът е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответника А. С. Р. да заплати на ищеца „Еос Матрикс” ЕООД сумата от 482,88 лева,
представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата от 821,35 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното исково производство. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил ищеца „Еос Матрикс” ЕООД да заплати на ответника
1
А. С. Р. сумата от 7,04 лева, представляваща разноски в заповедното производство,
както и сумата от 28,16 лева, представляваща разноски в исковото производство.
Срещу уважителната част на първоинстанционното решение е постъпила
въззивна жалба от ответника А. С. Р.. Излагат се съображения, че решението на СРС в
обжалваната част е неправилно. Твърди се, че по делото не е доказано, че процесното
вземане е предмет на договор за цесия. Излагат се съображения, че не е ясно какъв е
размерът на задължението. Твърди се, че не са обсъждани наведените възражения
относно недействителността на процесния договор за потребителски кредит. Твърди
се, че клаузите относно уговорената възнаградителна лихва, ГПР, наказателна лихва са
неравноправни, като не са били индивидуално уговорени. Твърди се, че с всички
извършени до момента погасявания всъщност е погасена изцяло главницата. Предвид
изложеното се моли да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната
уважителна част. Претендират се разноски по делото.
В законоустановения за това срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца „Еос Матрикс” ЕООД.
С Определение № 12982/30.10.2023 г. по в.гр.д. № 11197/2022 г. на СГС, IV-А
състав, първоначалният ответник А. С. Р. е заличен като страна по делото и на негово
място на основание чл. 227 ГПК са конституирани наследниците му – Д. А. Р. и С. А.
Р..
В открито съдебно заседание Д. А. Р. чрез процесуалния си представител
заявява, че поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на първоинстанционното
решение.
Въззиваемият „Еос Матрикс” ЕООД прави частичен отказ от иск по отношение
на С. А. Р. поради извършено извънсъдебно плащане, като моли да се обезсили
първоинстанционното решение за ½ от присъдените суми, вкл. относно разноските. В
останалата част моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
По частичния отказ от иск на „Еос Матрикс” ЕООД по отношение на С. А. Р.:
Съгласно чл. 233 ГПК ищецът може да се окаже от иска си изцяло или отчасти
във всяко положение на делото. Ако отказът се извършва пред въззивния съд,
първоинстанционното решение се обезсилва в частта, за която е извършен отказът.
В процесния случай по отношение на конституирания на основание чл. 227 ГПК
наследник С. А. Р. е направен отказ от иск от процесуалния представител на „Еос
Матрикс” ЕООД – адв. Г. Х..
С молба с вх. № 66646/03.06.2025 г. е представен заверен препис от пълномощно
с нотариална заверка на подписа, по силата на което адв. Х. е упълномощена да
извършва отказ от искове от името на „Еос Матрикс” ЕООД.
Изявлението за отказ от иск е с обвързващ характер и води до десезирането на
съда.
Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН всеки наследник отговаря за задълженията на
наследодателя съобразно размера на наследствената си квота. По арг. от чл. 5, ал. 1 ЗН
децата на наследодателя наследяват при равни квоти. В процесния случай
първоначалният ответник А. С. Р. е оставил двама синове като наследници по закон и
при липса на други данни следва да се приеме, че всеки от тях е наследил по 1/2 от
имуществото на А. С. Р..
Предвид изложеното Софийски градски съд намира, че са налице
предпоставките по чл. 233 ГПК и решението на СРС следва да бъде обезсилено по
отношение на С. А. Р. поради частичен отказ от иск в частта, в която е признато за
установено, че наследодателят А. С. Р. дължи на „Еос Матрикс” ЕООД сумата от
2
2434,76 лева (1/2 от сумата от 4869,52 лева), представляваща сбор от непогасени
вноски за главница с падежи за периода 11.10.2016 г. – 11.09.2021 г. по Договор за
потребителски кредит № FL771061 от 11.05.2015 г., сключен с „Юробанк България”
АД, ведно със законната лихва от 13.09.2021 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 418,90 лева (1/2 от сумата от 837,80 лева), представляваща вноски за
договорна лихва с падежи за периода 11.10.2018 г. – 11.09.2021 г., които вземания са
прехвърлени на „Еос Матрикс” ЕООД с договор за цесия и за които е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 53157/2021 г. на СРС, 40 състав. Предвид изявлението на
ищеца в молба с вх. № 66646/03.06.2025 г. първоинстанционното решение следва да
бъде обезсилено и в частта, в която А. С. Р. е осъден да заплати на „Еос Матрикс”
ЕООД сумата от 241,44 лева (1/2 от сумата от 482,88 лева), представляваща разноски
за заповедното производство, както и сумата от 410,67 лева (1/2 от сумата от 821,35
лева), представляваща разноски за първоинстанционното исково производство.
Производството по отношение на С. А. Р., конституиран като страна по делото
на основание чл. 227 ГПК, следва да бъде прекратено.
За да се произнесе по въззивната жалба, поддържана от Д. А. Р., съдът
съобрази от фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за потребителски кредит №
FL771061/11.05.2015 г., сключен между А. С. Р. и „Юробанк България” АД. Според чл.
1, ал. 1 от същия „Юробанк България” АД отпуска на А. С. Р. сумата от 6195 лева за
пълно предсрочно погасяване на задълженията на кредитополучателя по Договор за
потребителски кредит № FL713722 от 2013 г., както и за погасяване на задълженията
на кредитополучателя по Договор за кредитна карта № VC203110.
Според чл. 2, ал. 2 от договора за кредит кредитополучателят дължи да заплаща
такси и комисиони за обслужване на разплащателната сметка съгласно общите условия
на банката.
Видно от договора същият е сключен при плаващ (променлив) годишен лихвен
процент. Според чл. 3, ал. 1 от същия през първите девет месеца от договора
годишният лихвен процент е равен на сбора на референтния лихвен процент „Прайм”
на „Юробанк България” АД за необезпечени кредити в лева и договорна надбавка в
размер на 0,550 %. Посочено е, че към момента на сключване на договора
референтният лихвен процент на банката е в размер на 4,450 %.
По арг. от чл. 3, ал. 2 от договора за кредит за периода след първите девет
месеца променливият годишен лихвен процент е равен на сбора на референтния
лихвен процент „Прайм” за необезпечени кредити в лева и съответния период и
договорна надбавка в размер на 9,550 %.
В чл. 3, ал. 4 от договора за потребителски кредит е посочено, че годишният
процент на разходите (ГПР) възлиза на 15,71 %, а общата сума, дължима от
кредитополучателя, е в размер на 9771,79 лева. И двете стойности са изчислени към
деня на сключване на договора. В чл. 3, ал. 5 от договора за потребителски кредит са
посочени допусканията, при които е изчислен ГПР.
В чл. 17 от договора за потребителски кредит е предвидено, че потребителят
кредитополучател има право да се откаже от договора в четиринадесетдневен срок от
деня на сключването му, като в този случай същият дължи да заплати само усвоената
главница и възнаградителна лихва, дължима за периода от усвояването на кредита до
връщането на главницата. В чл. 17, ал. 3 от договора за потребителски кредит е
посочено, че лихвата в този случай се изчислява, като 1/360 от размера на годишния
лихвен процент по настоящия договор.
С чл. 19, ал. 1 от договора за потребителски кредит потребителят е дал
3
съгласието си банката да прехвърля вземанията си.
По делото е представен погасителен план към договора за потребителски
кредит. В същия е описано, че следва да се извършат 84 погасителни вноски, като са
индивидуализирани падежите им, както и е установено каква част от лихвата, респ. от
главницата се погасява с всяка вноска. Видно от погасителния план крайният срок за
издължаване на кредита е 11.05.2022 г. От изчисленията в погасителния план е видно,
че при издължаване на кредита ще са погасени договорни лихви в общ размер от
3366,92 лева и главница в общ размер от 6195 лева или общо ще е погасена сумата от
9561,92 лева.
По делото е представен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от
27.03.2020 г., сключен между „Юробанк България” АД и „Свети Георги Груп” ЕАД. В
приложение към същия, макар и нечетливо, е описано, че се прехвърлят вземанията на
„Юробанк България” АД спрямо А. С. Р., произтичащи от Договор за потребителски
кредит № FL771061. Номерът на договора е описан в първата колона на
приложението. А видно от чл. 2.1. от договора за цесия цедентът прехвърля на
цесионера всички вземания, произтичащи от съответния договор за кредит.
Освен това е представено пълномощно от „Юробанк България” АД, с което
„Колект БГ” АД, с предходно наименование „Свети Георги Груп” ЕАД, е
упълномощено да изпрати уведомления до длъжниците за извършената цесия. В
пълномощното са описани като цедирани и вземанията спрямо А. С. Р., произтичащи
от договор за кредит № FL771067.
По делото е представен също така Договор за прехвърляне на вземания (цесия)
от 11.12.2020 г., сключен между „Колект БГ” АД, с предишно наименование „Свети
Георги Груп” ЕАД, и „Еос Матрикс” ЕООД. В чл. 2, ал. 1 от същия е посочено, че
цедентът прехвърля на цесионера вземанията си по описаните в приложение договори
за кредит. В последното са посочени и вземанията към А. С. Р., произтичащи от
Договор за кредит № FL771061.
Представено е пълномощно от „Колект БГ” АД, съгласно което „Еос Матрикс”
ЕООД е упълномощено да уведоми длъжниците за сключения на 11.12.2020 г. договор
за цесия.
Към исковата молба са приложени и уведомления за извършената цесия.
По делото е приета без възражения от страните счетоводна експертиза, от която
е видно, че сумата по процесния Договор за кредит № FL771061 e постъпила по
сметката на кредитополучателя А. С. Р. на 11.05.2015 г. Със същата е извършено
погасяване на просрочени лихви и главници в общ размер от 4329,39 лева,
произтичащи от предходен договор за кредит, както и е извършено погасяване на
сумата от 1468,77 лева, представляваща задължения по кредитна карта. Вещото лице е
посочило, че след тези погасявания е останала сумата от 1,02 лева по сметката на
кредитополучателя.
От счетоводната експертиза е видно, че в изпълнение на договора за кредит от
А. С. Р. са били изплатени общо 279,02 лева. Вещото лице е посочило, че с тази сума
са били заплатени частично дължима главница с падеж 11.03.2016 г. в размер на 18,69
лева, договорна възнаградителна лихва в размер на 260,20 лева, начислена за периода
11.06.2015 г. – 11.03.2016 г., както и лихва за просрочие в размер на 0,13 лева.
Вещото лице е изчислило, че за периода 11.06.2015 г. – 01.06.2016 г. размерът на
непогасената главница е в размер на 4978,33 лева, а на възнаградителната лихва –
875,59 лева.
По делото нито се твърди, нито се доказва извършването на други плащания от
страна на длъжника по процесния договор за кредит.
4
При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. 430, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД.
По делото не се спори, че първоначалният ответник и кредитополучател А. С. Р.
има качеството потребител, поради което към процесния договор за кредит се
прилагат специалните правила на ЗПК, за които съдът следи служебно.
Съдът приема, че е налице сключен договор за цесия за процесните вземавия.
Възможността за цедиране на вземанията по договора за кредит е изрично предвидена
в чл. 19, ал. 1 същия. С връчването на исковата молба, към която са приложени
уведомленията за цесия по чл. 99 ЗЗД и пълномощните от цедентите, е изпълнено
изискването за съобщаването на цесията, което обстоятелство трябва да се съобрази от
съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и актуалната практика на ВКС,
обективирана в Определение № 50649/06.12.2022 г. по т.д. № 977/2022 г. на I Т.О. на
ВКС, Определение № 1176/09.05.2024 г. по т.д. № 1044/2023 г. на II Т.О. на ВКС,
Определение № 2010/16.07.2024 г. по т.д. № 1007/2023 г. на I Т.О. на ВКС,
Определение № 60850/02.12.2021 г. по гр.д. № 2537/2021 г. на III Г.О. на ВКС и други.
По-нататък трябва да се посочи, че при служебно извършена съгласно чл. 7, ал.
3 ГПК проверка на процесния договор за кредит, който не е оспорван по реда на чл.
193 ГПК, въззивният съд намира, че договорът за кредит е недействителен поради
следните причини:
По арг. от чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за потребителски кредит
задължително се посочват годишният процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Освен това според т. 66 от мотивите на Решение от 20.09.2018 г. по дело С-
448/17 г. на СЕС на непосочен в договора ГПР се приравнява и хипотеза, в която
договорът съдържа само математическа формула за изчисление, но без да се
предоставят необходимите данни за изчислението. С Определение № 1991/16.07.2024
г. по т.д. № 510/2024 г. на I Т.О. на ВКС върховните съдии са пояснили, че „не е
достатъчно ГПР да бъде посочен като общ процент без яснота за отделните
компоненти“. В Определение № 1369/27.05.2024 г. по т.д. № 333/2024 г. на II Т.О. на
ВКС също е застъпено, че „при неяснота относно начина на формиране на
стойността на ГПР (…) договорът за потребителски кредит е нищожен“.
Тоест в договора за кредит трябва изрично да се посочи по начин, разбираем за
средния потребител, кои са разходите, които са взети предвид при изчислението на
ГПР. Тези изисквания целят да гарантират, че потребителят ще има възможност да
5
оцени икономическите параметри на кредита и ще вземе информирано решение
относно това дали да сключи договора, респ. ще има възможност да сравни
предлагания кредит с други кредитни продукти на пазара. Потребителят не може да
бъде поставян в положение, при което да трябва да тълкува всяка клауза на договора
за кредит, за да прецени дали даден разход е взет предвид за изчислението на
годишния процент на разходите, респ. общо дължимата сума по кредита.
В настоящия случая се установява от представените по делото материали, че в
договора за потребителски кредит не са изброени компонентите, при които е изчислен
годишният процент на разходите. Описани са единствено допусканията, при които е
извършено изчислението.
Отделно от горното съдът констатира, че в договора за потребителски кредит е
посочено, че общият размер на сумата, която потребителят трябва да върне, е в размер
на 9771,79 лева. От друга страна, в погасителния план е посочена по-ниска сума, а
именно – 9561,92 лева. Тази разлика от 209,87 лева създава съмнение у съда за това, че
съществуват разходи по кредита, които не са изрично посочени в договора за кредит.
Разликата създава съмнение и за това, че в случая коректно е бил изчислен ГПР. А
следва да се има предвид, че по арг. от т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело С-
714/22 г. на СЕС неточното посочване на стойността на ГПР поради невключването в
изчислението му на всички компоненти, които се изискват, се приравнява на
непосочване на ГПР в договора за кредит, защото лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на задължението си.
Гореизложеното е основание за извода, че в случая договорът за потребителски
кредит, сключен между „Юробанк България” АД и А. С. Р., не отговаря на
императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако
не са спазени, наред с другото, изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК, в случай че договорът за кредит е недействителен,
потребителят дължи да върне единствено чистата стойност на отпуснатия кредит.
Не се дължат никакви разходи (такси, лихви и други подобни), уговорени по
недействителния договор. Следва да се подчертае, че чистата стойност на кредита
обхваща единствено сумата, която е била пряко предоставена на разположение на
кредитополучателя.
С отговора на исковата молба не се оспорва, че кредитната сума е получена от
кредитополучателя. От приетата по делото счетоводна експертиза също е видно, че
кредитната сума е била усвоена от страна на кредитополучателя потребител за
погасяване на други негови задължения.
Ако договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК,
всички плащания, извършени от кредитополучателя, следва да се отнесат към
погасяването на усвоената главница (чистата стойност на кредита). В процесния
случай плащанията в размер на 279,02 лева са извършени от потребителя
кредитополучател в периода 11.06.2015 г. – 01.06.2016 г., което предшества исковия
период 11.10.2016 г. – 11.09.2021 г.
Видно от погасителния план към процесния договор за кредит главницата само
за периода 11.03.2013 г. – 11.08.2016 г. е в размер 321,95 лева. Тоест същата е по-
голяма от общо извършените плащания по процесния договор за кредит. Следователно
няма плащания, извършени от потребителя кредитополучател, които да се отнесат
главницата, дължима за исковия период 11.10.2016 г. – 11.09.2021 г. Тоест СРС
правилно е уважил иска за главница спрямо А. С. Р. за сумата от 2434,76 лева (1/2 от
сумата от 4869,52 лева), представляваща сбор от непогасени вноски за главница с
6
падежи за периода 11.10.2016 г. – 11.09.2021 г. по Договор за потребителски кредит №
FL771061 от 11.05.2015 г., сключен с „Юробанк България” АД, ведно със законната
лихва от 13.09.2021 г. до изплащане на вземането.
След като договорът за потребителски кредит е недействителен,
кредитополучателят не дължи да заплаща възнаградителни лихви. Поради това
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която е признато
за установено по отношение на А. С. Р., заместен в хода на процеса на основание чл.
227 ГПК от Д. А. Р., че дължи на „Еос Матрикс” ЕООД сумата от 418,90 лева (1/2 от
сумата от 837,80 лева), представляваща вноски за договорна лихва с падежи за
периода 11.10.2018 г. – 11.09.2021 г., които вземания са прехвърлени на „Еос Матрикс”
ЕООД с договор за цесия.
По разноските:
В Определение № 224/09.05.2016 г. по ч.гр.д. № 5263/2015 г. на IV Г.О. на ВКС е
посочено, че „при постановяване на решението си въззивният съд трябва, при
спазване на правилата на чл. 78 от ГПК, да определи дължимите се между
страните разноски пред първата инстанция с оглед на измененото решение и да
присъди същите, заедно с направените пред втората инстанция разноски“.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която А. С.
Р., заместен в хода на процеса на основание чл. 227 ГПК от Д. А. Р., е осъден да
заплати на „Еос Матрикс” ЕООД разноски за заповедното производство за горницата
над сумата от 206,00 лева до сумата от 241,44 лева (1/2 от сумата от 482,88 лева), както
и разноски за исковото производство за горницата над сумата от 350,39 лева до сумата
от 410,67 лева (1/2 от сумата от 821,35 лева).
С оглед изхода на спора пред въззивния съд на Д. А. Р., заместил на основание
чл. 227 ГПК първоначалния ответник А. С. Р., следва да се присъдят допълнителни
разноски за първоинстанционното производство в размер на 29,36 лева.
За въззивното производство разноски са претендирани само от Д. С. Р.. Същият
е представил списък с разноски по чл. 80 ГПК, като е поискал възстановяването на
заплатената държавна такса за въззивно обжалване, както и адвокатски хонорар.
В представения по делото договор за правна помощ, сключен между Д. А. Р. и
адв. Р. М. е посочено, че за осъщественото процесуално представителство се дължи
адвокатски хонорар от 550 лева. В договора не е посочено по какъв начин хонорарът
ще бъде заплатен. Няма изрично удостоверяване от страна на адвоката, че
възнаграждението е било получено при сключването му. Поради това не може да се
приеме, че разноските за адвокат са реално сторени. В този смисъл същите не следва
да бъдат възлагани в тежест на насрещната страна.
По делото има доказателства само за заплатена държавна такса за въззивно
обжалване. Предвид изхода на спора във въззивното производство следва да се
присъдят на Д. А. Р., заместил на основание чл. 227 ГПК първоначалния ответник А. С.
Р., сумата от 52,22 лева, представляваща разноски за заплатена държавна такса за
въззивното производство.
Разноски за въззивното производство не са претендирани от въззиваемия „Еос
Матрикс” ЕООД.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 8135/15.07.2022 г., постановено по гр.д. № 7042/2022
7
г. на Софийски районен съд, 40 състав, на основание чл. 233 ГПК поради частичен
отказ от иск по отношение на С. А. Р., ЕГН **********, заместил на основание чл. 227
ГПК първоначалния ответник А. С. Р., ЕГН **********, В ЧАСТТА, в която е
признато за установено, че А. С. Р. дължи на „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК *********,
следните суми:
- сумата от 2434,76 лева (1/2 от сумата от 4869,52 лева) , представляваща сбор
от непогасени вноски за главница с падежи за периода 11.10.2016 г. – 11.09.2021 г. по
Договор за потребителски кредит № FL771061 от 11.05.2015 г., сключен с „Юробанк
България” АД, ведно със законната лихва от 13.09.2021 г. до изплащане на вземането;
- сумата от 418,90 лева (1/2 от сумата от 837,80 лева), представляваща вноски
за договорна лихва с падежи за периода 11.10.2018 г. – 11.09.2021 г.,
които вземания са прехвърлени на „Еос Матрикс” ЕООД с договор за цесия и за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 53157/2021 г. на СРС, 40 състав,
както и ОБЕЗСИЛВА Решение № 8135/15.07.2022 г., постановено по гр.д. №
7042/2022 г. на Софийски районен съд, 40 състав, на основание чл. 233 ГПК В
ЧАСТТА, в която А. С. Р., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Еос Матрикс”
ЕООД, ЕИК *********, сумата от 241,44 лева (1/2 от сумата от 482,88 лева),
представляваща разноски за заповедното производство, както и сумата от 410,67 лева
(1/2 от сумата от 821,35 лева), представляваща разноски за първоинстанционното
исково производство.
ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на С. А. Р., ЕГН **********,
конституиран на основание чл. 227 ГПК на мястото на първоначалния ответник А. С.
Р., ЕГН **********.
ОТМЕНЯ Решение № 8135/15.07.2022 г., постановено по гр.д. № 7042/2022 г. на
Софийски районен съд, 40 състав, В ЧАСТТА, в която е признато за установено по
предявения от „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, срещу А. С. Р., ЕГН **********,
заместен в хода на процеса на основание чл. 227 ГПК от Д. А. Р., ЕГН **********, иск,
че А. С. Р. дължи на „Еос Матрикс“ ЕООД сумата от 418,90 лева (1/2 от сумата от
837,80 лева), представляваща вноски за договорна лихва с падежи за периода
11.10.2018 г. – 11.09.2021 г., които вземания са прехвърлени на „Еос Матрикс” ЕООД с
договор за цесия и за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 53157/2021
г. на СРС, 40 състав, както и ОТМЕНЯ Решение № 8135/15.07.2022 г., постановено по
гр.д. № 7042/2022 г. на Софийски районен съд, 40 състав, В ЧАСТТА, в която А. С. Р.,
ЕГН, **********, заместен в хода на процеса на основание чл. 227 ГПК от Д. А. Р.,
ЕГН **********, е осъден да заплати на „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК *********,
разноски за заповедното производство за горницата над сумата от 206,00 лева до
сумата от 241,44 лева (1/2 от сумата от 482,88 лева), както и разноски за
първоинстанционното исково производство за горницата над сумата от 350,39 лева до
сумата от 410,68 лева (1/2 от сумата от 821,35 лева), като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, срещу А. С.
Р., ЕГН **********, заместен в хода на процеса на основание чл. 227 ГПК от Д. А. Р.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД чл.
9 ЗПК вр. чл. 430, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че А. С. Р.
дължи на „Еос Матрикс“ ЕООД сумата от 418,90 лева (1/2 от сумата от 837,80 лева),
представляваща вноски за договорна лихва с падежи за периода 11.10.2018 г. –
11.09.2021 г., които вземания са прехвърлени на „Еос Матрикс” ЕООД с договор за
цесия и за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 53157/2021 г. на СРС,
40 състав.
8
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8135/15.07.2022 г., постановено по гр.д. №
7042/2022 г. на Софийски районен съд, 40 състав, В ЧАСТТА, в която е признато за
установено по предявения от „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, срещу А. С. Р.,
ЕГН **********, заместен в хода на процеса на основание чл. 227 ГПК от Д. А. Р.,
ЕГН **********, иск, че А. С. Р. дължи на „Еос Матрикс“ ЕООД сумата от 2434,76
лева (1/2 от сумата от 4869,52 лева), представляваща сбор от непогасени вноски за
главница с падежи за периода 11.10.2016 г. – 11.09.2021 г. по договор за потребителски
кредит № FL771061 от 11.05.2015 г., сключен с „Юробанк България” АД, ведно със
законната лихва от 13.09.2021 г. до изплащане на вземането, които вземания са
прехвърлени на „Еос Матрикс” ЕООД с договор за цесия и за които е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 53157/2021 г. на СРС, 40 състав.
В останалата отхвърлителна част първоинстанционното решение като
необжалвано в установените за това срокове е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, ул. „Бизнес Парк
********, да заплати на основание чл. 78 ГПК на Д. А. Р., ЕГН **********, заместил
на основание чл. 227 ГПК първоначалния ответник А. С. Р., ЕГН **********, сумата
от 29,36 лева, представляваща допълнителни разноски за първоинстанцинното
производство с оглед изхода от въззивното дело, както и сумата от 52,22 лева,
представляваща разноски за заплатена държавна такса за въззивното обжалване.
Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението му на
страните пред Апелативен съд – София В ЧАСТТА, в която е прекратено
производството по отношение на С. А. Р., ЕГН **********, поради частичен отказ от
иск.
В останалата част решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9