№ 1514
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100508833 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 20075459 от 23.03.2021 г. по гр.д.№ 42089 по описа за
2020 г. на СРС, Второ ГО, 53-ти състав се: ОСЪЖДА Главна дирекция
Пожарна безопасност и защита на населението - МВР да заплати на ГР. С.
ИЛК., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, сумата от 1608, 44 лева,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
01.09.2017 г. до 06.07.2020 г., заедно със законната лихва от 02.09.2020 г. до
погасяване на задължението, както и сумата от 223,32 лв., лихва за забава в
периода от 01.10.2017 г. до 01.09.2020 г., както и сумата от 450 лв., разноски
по делото.
Постъпила е въззивна жалба от Главна дирекция Пожарна безопасност
и защита на населението - МВР, ответник пред СРС. Решението се обжалва
изцяло.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение като
се сочи, че неправилно съдът бил приел, че отразения в заключението на
съдебно-счетоводната експертиза труд, е извънреден. Счита, че не е налице
1
празнота в ЗМВР по изчисляване и изплащане на този труд. Сочи, че
извънредния труд се определя със заповед на министъра на вътрешните
работи и бил с продължителност 8 часа, а не 7 часа, както било предвидено в
чл.140 КТ. Затова счита, че неприложимо било правилото на чл.9, ал.1,2 и 3
от НСОРЗ, където положения 7 часа нощен труд се заплаща като 8 часа след
умножаване с коефициент 0,143, както било посочено в заключението на
СЧЕ. Законодателят бил решил часовата норма за нощния труд в МВР да бъде
различна от тази в Кодекса на труда. Сочи, че ЗМВР бил специален и били
относими единствено за служителите на МВР. Затова не следвало да се
прилагат нормите на КТ и подзаконовите нормативни актове, предвид по-
благоприятния резултат. При положение, че ЗМВР не бил прогласен за
противоконституционен, то същият намирал приложение по отношение на
конкретния казус.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови друго,
с което претенциите да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
В хода по същество се сочи /в писмени бележки/, че определения със
заповедите на министъра на вътрешните работи размер на нощния труд – 0,25
лв. на час бил платен на служителя ведно с месечното му трудово
възнаграждение; това обстоятелство не било спорно. Съотношението на
нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната
продължителност на нощния труд по ЗМВР била 8:8, което било различно от
това по КТ, където съотношението било 7:8, където законодателят ги
приравнявал с коефициент 0,143. Счита, че причината да се уреди по този
начин продължителността на нощния труд в системата на МВР може да е
компесаторния механизъм по чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР- служителите на МВР
имали повече и разнообразни права по ЗМВР, които работниците и
служителите по КТ нямали. Другата причина била специфичният характер на
дейността на тези служители, посочен в чл.6, ал.1,т.4 вр.чл.17 и следв.МВР. В
този смисъл било и тълкуването на чл.20 и 31 от Хартата на основните права
на МОТ, посочено в дело С-262/2020 на СЕС. Излага доводи за различие на
двата вида труд – „нощен“ и „извънреден“, първият бил положеният в
тъмната част на денонощието между 22.00 ч. и 06.00 часа, а вторият бил
уреден в чл.143, ал.1 КТ. Следвало да се вземе предвид и становището на
МТСП с изх.№ 94-4103 от 22.07.2014 г.
2
По въззивната жалба не е постъпил отговор от ГР. С. ИЛК., ищец пред
СРС.
По допустимостта на въззивната жалба:
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт,
подлежащ на инстанционен контрол.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че ищецът
е държавен служител в Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на
населението - МВР, поради което и намират приложение разпоредбите на
Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ в редакцията от
18.07.2017 г., доколкото в този закон не е предвидено друго. Цитираният
нормативен акт бил специален по отношение на ЗДСл и в него бил уреден
статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно
правоотношение в системата на МВР, арг. от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.
По делото нямало спор, че предвид характера на заеманата длъжност
през процесния период, ищецът е полагал труд през нощта /22.00 - 06.00
часа/, съгласно графици, а отработеното работно време се е изчислявало
сумирано.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР била 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица. В ал. 3 на цитираната
разпоредба се предвиждало, че работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени - сумирано за тримесечен период. От ал. 5 на същия законов текст било
3
видно, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира със: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; 2.
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен
период - за служителите, работещи на смени. В ал. 9 било предвидено, че
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определяли с Наредба на министъра
на вътрешните работи.
В процесния период била действала Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. /в сила от 02.08.2016 г. / за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи.
Преди процесния период действала Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр. 69 от 19.08.2014
г., отм. ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г. /. Само и единствено в
нея изрично било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143 - чл. 31, ал. 2 от Наредбата. В следващите две
Наредби изрична регламентация за преизчисляване липсвала. В Наредба №
8121з-592 /обн. ДВ бр. 40 от 02.06.2015 г. / и в Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ
бр. 60 от 02.08.2016 г. / липсвала изрична норма съответстваща на чл. 31, ал. 2
от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143.
Липсата на изрична норма, обаче не следвало да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите
в МВР часове нощен труд в дневен, а представлявала празнота в уредбата на
4
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следвало
субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията
на работната заплата /обн. ДВ бр. от 26.01.2007 г./ В чл. 9, ал. 2 от същата
било предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
Възражението, че със нарочни заповеди и наредби работодателят е
компенсирал положения нощен труд чрез допълнително възнаграждение,
поради което и не следва превръщането на нощните часове в дневни да се
отразява на отчитането на извънреден труд, СРС е приел за неоснователно.
Това било така, тъй като посочената в чл. 9 от Наредбата методология била
само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане на нормата
фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагали едновременно с
правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент 1,143
и за същите тези нощни часове се заплащало и допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд. Поради което и не можело да се приеме, че с
предвиждането на допълнително възнаграждение за нощен труд
работодателят бил запълнил празнотата в специалните норми.
Приложение на общо основание имали нормите на чл. 9 и сл. от
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в която именно
била определена методологията за превръщането на нощните часове в дневни
със съответния коефициент. Това виждане било застъпено и в каузалната
практика на ВКС, обективирана в решение № 14/27.03.2011 г. по гр. д. №
405/2011 г. на IV ГО на ВКС и решение № 103/27.07.2012 г. по гр. д. №
299/2011 г. на IV ГО на ВКС.
Следвало да се отбележи, също така че нормата на чл. 9 от Наредбата
уреждала различни хипотези. Докато разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 от нея
5
визирали условия за "увеличаване" на трудово възнаграждение с определен
коефициент, разпоредбата на ал. 2 се отнасяла единствено до изчисляване на
положения труд като стойност в часове при сумирано изчисляване на работно
време. Това правило било общо, а не специално, поради което не можело да
се сподели тълкуването, че то е приложимо единствено при "трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми" и при "продължителност на
нощното време, по-малка от продължителността на дневното".
При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщали в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място /чл. 9,
ал. 2 НСОРЗ/. Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица / чл. 187, ал. 1 ЗМВР/. Следователно нормалната
продължителност на дневното работно време, установени при подневно
отчитане на работното време на държавните служители в МВР, била 8 часа –
това била първата от двете величини, необходими за изчисляване на
приложимия коефициент. По отношение на втората от тях следвало да се
приема, че за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени в системата на МВР
работното време се изчислявало сумирано за тримесечен период с
възможност за полагане на труд и през нощта между 22. 00 ч. и 06. 00 ч., като
работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период / чл. 187, ал. 3 ЗМВР/. Т. е., от посочената норма било видно, че 8-
часовото ограничение при полагане на нощен труд на смени се отнася за
случаите на сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период,
а не за случаите на подневно отчитане на работното време, която била
различна форма на отчитане на труда. През исковия период в ЗМВР липсвала
норма, която да установява нормалната продължителност на нощното работно
време при подневно отчитане на работното време. Ето защо при подобна
празнота в специалния закон следвало да се приложи общото правило на чл.
140, ал. 1 КТ, съгласно което нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Следователно
отношението между нормалната продължителност на дневното работно време
/8 часа/ и нормалната продължителност на нощното работно време /7 часа/,
установени за подневно отчитане на работното време на служителите в МВР,
6
било 1. 143. СРС се е позовал на приетото в този смисъл в Решение №
311/08.01.2019г. по гр.д.№ 1144 по описа за 2018г. на ВКС, IV-то Г.О.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК и Решение № 261021 от 05.11.2020 г.
по в. гр. д. № 5714 / 2020 г. на Възз. IV-б. състав на Софийски градски
съд,Решение № 260412 от 20.01.2021 г. по в. гр. д. № 6980/2020 г. на СГС.
Като се е позовал на чл. 6, ал. 2 от КРБ и основното начало за
недопустимост на ограничения на правата или привилегии основани на лично
и обществено положение и гарантираното и защитено право на труд, както и
провъзгласеният във вътрешното ни законодателство, така и в пряко
приложими международни актове принцип на осигуряване равенство на
хората при упражняването на предоставените им от законите права и равни
възможности за участие в обществения и социалния живот, съдът е приел, че
няма основание по въпроса за дължимостта на допълнителното
възнаграждение за положен извънреден труд държавните служители, заети в
системата на МВР да се поставят в по-неравностойно положение спрямо
работниците и служителите, наети по неслужебни, трудови правоотношения.
Това било така защото правото на работниците и служителите на заплащане,
съответстващо на положения труд било основен принцип, провъзгласен в
чл.48, ал.5 от Конституцията на Република България.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Ищецът твърди, че е държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1,т.1
ЗМВР. Твърди, че за периода 01.09.2017 г.- 06.07.2020 г. е получавал
допълнително възнаграждение за изработен извънреден труд, нощен труд и
труд в празнични дни при неправилно изчислена ставка. Счита, че по арг. от
чл.187, ал.3 ЗМВР, касаеща часовете нощен труд, които могат да се полагат,
не може да бъде изключена възможността този труд да се преизчислява с
коефициент 1,143, както било посочено в чл.9, ал.2 НСОРЗ.
Спорът се свежда до това дали са приложими правилата на КТ,
респ.чл.9, ал.1,2 и 3 от НСОРЗ по отношение на служителите на МВР и от тук
приложим ли е коефициент 1,143 относно приравняването на 7 часа,
отработени през нощта на 8 часа, отработени през деня, както и това за работа
по трудово правоотношение.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
7
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение
и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
извънреден труд - 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Нормалната продължителност на
работното време на държвните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица - чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период-
чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период - чл. 187, ал. 3, изр. 3
ЗМВР. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50
на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение - чл. 187, ал. 5, т.
2 вр., ал. 6 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че
държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч.,
се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи - чл. 187, ал. 9 ЗМВР. За процесния период – 01.09.2017
г.- 06.07.2020 г. действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №
8121з-36/07.01.2020 г., съгласно които за държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-
36/07.01.2020 г., липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч.
за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период. В чл. 31 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22, 00 и
06, 00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
8
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т.е.
липсва специално правило, което да определи методология за превръщането
на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР.
Това означава, че националното ни право изключва служителите на
МВР от обхвата на общия правен режим, като едновременно с това не
предоставя на тези държавни служители възможност за преобразуване на
нощния труд в дневен.
Основното възражение в жалбата на въззивника /ответник пред СРС/ е,
че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите,
издадени от Министъра на вътрешните работи, на основание законовата
делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и
разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът
на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и
организацията на работната заплата НСОРЗ/, тъй като се касае за специална
уредба.
С решение на СЕС, втори състав, от 24.02.2022 г. е прието, че чл.20 и 31
от Хартата на основните права на ЕС допускат определената в
законодателството на държавата членка нормална продължителност на
нощния труд от 7 часа за работниците от частния сектор да не се прилага за
работниците от публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако
такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий,
т.е. свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна на тази цел.
В пар.74-76 от решението СЕС приема, че обосноваването на липса на
механизъм в Наредба № 8121з-592 /обн. ДВ бр. 40 от 02.06.2015 г. / и в
Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр. 60 от 02.08.2016 г. /за преобразуване на
нощните часове труд в дневни със съображения от правен и икономически
порядък, не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разлика в
третирането. Такива съображения не можели сами по себе си да
представляват цел от общ интерес. Дадени са разяснения, че ако не е
основана на такъв обективен и разумен критерий, всяка разлика в
третирането, която разпоредбите на националното право в областта на
9
нощния труд въвеждат по отношение на различните категории работници,
намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза
и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното
право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на
съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото
вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи,
за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до
разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел.
Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като
тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият
закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би
поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по
отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и
служителите, работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия
ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за
държавния служител (подобно на § 1а - нов - ДВ, бр. 69/2008 г., отм. ДВ, бр.
88/2010 г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо
друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл.
67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните
заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по, ал. 7, т. 1 - 5, както и редът за
получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да
бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В цитираните
наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило,
съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при
сумарно изчисляване на работното време. Тъй като размерите на
допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените
в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите,
издадени от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери
приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при
сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната
10
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент е 1, 143. Не следва да се приеме становището на
въззивника, че приложимия коефициент е 1, тъй като по-скоро нормата
разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-
часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно,
без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд,
когато такъв е положен. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно
положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите
държавни служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл.
При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време,
работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител
в края на отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че нормата
работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд -
часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на
нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ ), са извънреден
труд. Поради това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не намира
приложение по отношение на държавните служители в МВР.
Прилагането на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния
правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.
6 от Конституцията и в чл. 14 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи.
За пълнота на изложението ще посочим, че празнотата в правото е
отстранена с изменение на чл.187, ал.4 ЗМВР, обн.ДВ, бр.60 от 07.07.2020 г.,
където изрично е прието, че: при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1.
Заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-
счетоводна експертиза не е било оспорено от нито една от страните. При това
положение доводите на въззивника във връзка с това заключение, като
направени с писмената защита, са преклудирани.
11
Не се установява по делото, ищецът да е бил компенсиран за така
положения труд за който търси овъзмездяване, с почивка.
Налага се извод, че обжалваното решение е правилно.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното
решение ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора обжалваното решение е правилно и в частта за
разноските.
Пред въззивната инстанция:
При това положение на въззивника разноски не се следват.
Въззиваемата страна не претендира разноски и такива не са сторени
поради което не се присъждат.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20075459 от 23.03.2021 г. по гр.д.№
42089 по описа за 2020 г. на СРС, Второ ГО, 53-ти състав, изцяло.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на КАСАЦИОННО
обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12