№ 153
гр. Бургас, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:И.а Т. Балтова
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно гражданско
дело № 20212000500525 по опи** за 2021 година
Производството е по въззивна жалба на К. И. А., подадена ч.
пълномощника адв. Г. Д. срещу Решение № 542А/13.01.2020 г., постановено
по гр. д. № 1538/2018 г. на Бургаски окръжен съд, с което е уважен иска на
Н*** „Васил Левски“ (Н**) и Д. ч. МРРБ против „М**** – 2010“ ЕООД и К.
И. А. като е прието за установено по отношение на „М**** – 2010“ ЕООД, че
Д. е собственик на процесния недвижим имот, а именно: 24.235/2400 кв.м. ид.
ч. от ПИ с идентификатор 51500.510.118, стар идентификационен № 794, кв.
1, парцел І, целият с площ от 2 400 кв.м., с адрес – гр. Несебър, обл. Бургаска,
м. Акротирия при граници: ПИ с идентификатори №, № 51500.510.118.82,
51500.510.118.94, 51500.510.118.96, 51500.510.118.49, ведно със
**мостоятелен обект в сграда, представляващ Апартамент с идентификатор
№ 51500.510.118.1.15. с адрес – гр. Несебър, 8230, м. „Акротирия“, вх. А, ет.2,
ап.2-1, находящ се в сграда №1, построена в ПИ 51500.510.118, с площ 82.32
кв. м., ведно с 8.64 кв.м. ид. ч. от общите части на сградата или обща площ на
апартамента 90.96 кв.м. по нотариален акт 90.946 кв.м., състоящ се от: две
спални, две бани, коридор, дневна – столова, кухненски бокс, при граници и
съседи: **мостоятелни обекти: на същия етаж с идентификатор
51500.118.1.16, под обекта с идентификатор 51500.510.118.1.1, над обекта с
1
идентификатор 51500.510.118.1.29, както и ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на К. И. А., че Д. е собственик на същия и К. И. А. е осъден да
освободи и предаде владението върху него на Д., ч. Н** „Васил Левски“.
Решението се обжалва като неправилно, необосновано и постановено
при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния
закон.
Оспорва се незачитането от съда силата на пресъдено нещо на
решението по гр. д. №126/2003 г. на РС-Несебър, при което недопустимо е
пререшил правен спор, вече решен от съда. Неправилно била зачетена СПН
на решение по последващо идентично дело. Оспорва се позоваването в
мотивите на решението на гласни доказателства, вместо да бъде обсъдено
заключението на изслушаната по делото СТЕ.
Поддържа се оплакване, поради неизследване на произхода на правото
на собственост на праводателя - „СПЕКТЪР“ ООД, което е построило
сградата върху терена. Позовава се на последващо съставени и необсъдени от
съда нови АДС и решения на МС, които според въззивника с оглед датата на
създаването им, представлявали признание, че Д. не е третирала терена като
държавна собственост, нито го е предоставяла на Н**. Оспорва се изводът на
съда, че „СПЕКТЪР“ ООД е изградило сградата в държавен имот, като не
взети предвид издадените за постояването строителните книжа. Твърди, че не
са обсъдени от съда доводите им, че дори и да се приеме, че Д. е собственик
на терена, това не я прави собственик на сградата, а изводите на съда за
изграждането й по време на висящ процес относно терена намира за
неправилни. Позовавайки се само на едно съдебно решение, касаещо терена, а
не сградата, в която се намира процесния апартамент, съдът неправилно е
оставил без разглеждане въпроса за добросъвестното придобиване на имота
от въззивника, въз основа на възмездна сделка, за при сключването й
въззивникът не е имал възможност да съобрази претендираните от Д. права.
Иска се Бургаски апелативен съд да отмени изцяло обжалваното
решение и бъде постановено ново такова, с което предявеният в
производството иск по чл.108 ЗС бъде отхвърлен изцяло. Заявена е и
претенция за разноски.
На основание и в срока по чл. 263 ГПК от Н** „В. Левски“ - София ч.
пълномощника - адв. Н. Д. е подаден отговор, с който въззивната жалба се
2
оспорва като неоснователна с искане обжалваното решение да бъде
потвърдено. Оспорени са доводите за незачитане от съда на СПН на
решенията по гр. д. №126/2003 г. и по гр. д. №753/2005 г., двете на РС-
Несебър, като в обжалваното решение е отчетена липсата на индентитет на
страните и имотите по тези дела със страните и имота по настоящото дело.
Настоява се, че за ищеца е налице интерес за водене на делото от Н**, като
процесуален субституент на Д., в което качество притежава процесуална
легитимация за предявяване на иска. Освен това правото на собственост на Д.
било признато със СПН с решението по в. гр. д. №706/2007 г. на Бургаски
окръжен съд, субективните предели на която се поддържа, че обвързват и
правоприемниците на ответника по това дело -„СПЕКТЪР“ ООД. Изразено е
становище за проведено в настоящото производство провела пълно и главно
доказване на правото на собственост на Д. върху процесния имот, съгласно
представените и неоспорени АДС № 383 и №383/20.01.1974 г., както и
последващите ги АДС. Поддържа се, че мероприятието, за което имотът е бил
предоставен на Н** е осъществено, в която връзка се позовава на
заключението по изслушаната пред окръжния съд СТЕ. Оспорва се доводът,
че сградата не била изградена от Н**, т. к. същата представлява приращение
по смисъла на чл.92 ЗС. Изтъква се, че в решението е обсъдено заключението
на изслушаната по делото СТЕ. Като неправилни се коментират аргументите
относно представените нови АДС и решения на МС, за които твърди, че
съдържат констатации относно правото на собственост, но не го пораждат.
Доводите на въззивника относно законността на сградата и строителните
книжа се оспорват като неотносими, както и въпроса за добросъвестното
придобиване на владението върху апартамента от ответника А., ч. възмездна
сделка. Съобразявайки в решаващите си мотиви релевантните за изхода на
делото въпроси с практиката на ВКС по сходни дела, първоинстанционния
съд постановил законосъобразно и основано на доказателствата решение,
което се иска да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор в срока по чл. 263 ГПК и от
процесуалния представител на Областния управител на област Бургас, в
който също е заявено становище за нейната неоснователност. Оспорват се
възраженията за недопустимост на решението, като се поддържа, че от
представените по делото доказателства по безспорен начин се установява
правото на собственост на Д. върху ПИ с идентификатор № 51500.510.118 на
3
КККР на гр. Несебър, съобразно което процесния апартамент, находящ се в
сграда, построена върху терена на имота, по правилото на чл. 92 ЗС също е
държавна собственост, като е изразено мнение за ирелевантност в тази връзка
на въпроса относно законността на извършеното строителство. Позовава се на
решението по в. гр. д. № 706/2007 г. на БОС и СПН по спора относно терена
на което съгласно чл. 298, ал.2 ГПК се разпростира и по отношение на
въззивника като правоприемник на „СПЕКТЪР“ ООД, чиито права са със
сила на присъдено нещо на това решение. Твърди се, че фактът на вписването
в ИР към АВп на исковата молба е без правно значение, тъй като за
последващите приобретатели е приложимо правилото на чл. 226, ал. 3 вр. с
ал.1 от ГПК.
Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено, като се присъди и
юрисконсултско възнаграждение.
С решение № 60159 от 09.12.2021 г. по к. гр. д. № 1328/2021 г. на ВКС,
Първо ГО е касирано решение № 94 от 05.10.2020 г., по в. гр. д. № 250/2020 г.
по описа на Бургаски апелативен съд, с което обжалваното решение №
542А/13.01.2020 г., постановено по гр. д. № 1538/2018 г. на Бургаски окръжен
съд, в частта му за уважаване на предявения спрямо въззивника К. И. А.
ревандикационен иск е уважен.
В решаващите мотиви на решението на ВКС са дадени задължителни
указания по събирането на доказателства, релевантни за разрешаването на
настоящия спор, като е прието, че констатациите на назначената по делото
съдебно-техническа експертиза, установяваща идентичност между
поземления имот с идентификатор 51500510.118 по КККР на гр. Несебър, в
който е изграден процесния апартамент, целият с площ от 2 400 кв.м. и УПИ
І-794, кв.1 по ПУП на м.“Акротиря“, землище на гр. Несебър, не са
достатъчни за разрешаването на спора. В тази връзка е установено от
касационната инстанция, че за правото на собственост върху посочения
парцел има постановено и влязло в сила решение №214/15.01.09г. по гр.д.
№706/ 2007г. на БОС, с което в полза на Д. е установено правото на
собственост, но също така са разгледани дела за други имоти на
праводателите на ответника, успешно реституирани по реда на ЗСПЗЗ в
същата местност. ВКС е заявил служебно известни му данни за преобразуване
на някои от тези имоти в процесния по настоящото дело терен, върху който е
4
изграден спорният апартамент, предмет на ревандикация. С оглед това е
указал назначаването на експертиза, която да изясни дали има идентичност
между ПИ 51500510.118 по КККР на гр. Несебър и поземлени имоти с
идентификатори: 51500.510.51,51500.510. 55 и 51500.510.98, които са предмет
на влязлото в сила Решение №ІІІ-137/24.06.08г. по гр. д.№ 912/07г. на БОС -
произнесено в обратен смисъл. Във връзка с въпроса, по който е допусната
касацията - как следва да се прилага чл. 92 ЗС, когато върху земята, върху
която е построена спорната сграда, има конкуриращи претенции - от една
страна, че земята е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, а от друга - че земята е
станала държавна собственост на основание чл.10 б, ал.5 ЗСПЗЗ.
Посочено е, че при разрешаване на спора следва да изхожда от
разрешението, дадено в ТР № 5 от 14.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2011
г., ОСГК, като се съобрази обстоятелството, че в настоящия случай
собствеността на наследниците на С.Р. е възстановена по реда на чл.14, ал. 3
ЗСПЗЗ с решение № 26 от 12.02.1999 г. по гр. д. № 196/1998 г. на Несебърския
районен съд и то обвързва Д., която е страна по настоящото дело, съответно -
недопустимо е по настоящото дело да се упражнява косвен съдебен контрол
върху решението на поземлената комисия за възстановяването на земята,
включваща ПИ с идентификатор № 51500.510.118, след като върху него е бил
упражнен пряк съдебен контрол в производството по чл.14, ал. 3 ЗСПЗЗ.
Указано е, че едва след като разреши спора за собственост на ПИ с
идентификатор № 51500.510.118 въззивният съд следва да приложи
презумпцията на чл. 92 ЗС спрямо действителния собственик на земята и по
този начин да определи кой е собственик на спорния апартамент,
представляващ ПИ с идентификатор № 51500.510.118.1.15, при съобразяване
на факта, че и по двете дела Д. ч. Н**, за да обоснове правото си на
собственост върху процесния имот се е позовала на проведено мероприятие
по смисъла на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ, което не позволява възстановяване на
собствеността, който спор между Д. от една страна, ч. процесуалния
субституент Н** и възстановените собственици и техните правоприемници от
друга, е в основата на двете дела, по които са постановени противоречивите
влезли в сила решения.
При повторното разглеждане на спора и съобразявайки съгласно чл.
294, ал. 1 ГПК задължителния характер дадените от касационната инстанция
5
указания по приложението на закона, Бургаски апелативен съд приема
следното:
Претенцията на ищеца – Н**, заявена в качеството й на държавно висше
училище – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити съгласно Закона
за висшето образование е основана на съставените на осн. чл.6 от ЗС и чл.21
от ПДИ АДС № 382 и № 383/20.01.1974 г., според които на висшето учебно
заведение е предоставена за стопанисване и управление държавна земя с
площ от 150 дка в землището на гр. Несебър, чиито граници са очертани и
заснети в Кадастралния план на гр. Несебър, одобрен със Заповед № РД-14-
02-1394/30.12.1985 г. на МССУ. Твърди се, че съгласно последващ АДС №
4744/17.09.2009 г. в терена са били осъществените предвидените
мероприятия, като били изградените сгради, асфалтова и бетонна пътна
мрежа, озеленяване, инженерна инфраструктура, представляващи съгласно
чл. 89, ал.2 публична държавна собственост, които съгласно чл. 47а, ал.4
ЗФВС са обекти с национално значение. В границите на терена от 150 дка се
твърди, че попада ПИ с идентификатор 51500.510.118 по КККР на гр.
Несебър, представляващ УПИ І-794, в кв. 1 по ПУП на м. Акротирия,
съвпадащ с ПИ 51500.510.118, в който от страна на търговско дружество
„СПЕКТЪР“ ООД била построена сграда с идентификатор №
51500.510.118.1.15, с адрес – гр. Несебър, 8230, м. „.Акротирия“, в която се
намира процесния апартамент № 2-1, във вх. А, ет. 2, представляващ
самостоятелен обект с площ 82.32 кв.м, ведно с 8.64 кв.м. ид. ч. от общите
части на сградата или обща площ на апартамента 90.96 кв.м., а по нотариален
акт 90.946 кв.м., състоящ се от: две спални, две бани, коридор, дневна –
столова, кухненски бокс, при граници и съседи: самостоятелни обекти: на
същия етаж с идентификатор № 51500.118.1.16, под обекта с идентификатор
№ 51500.510.118.1.1, над обекта с идентификатор 51500.510.118.1.29. Срещу
посоченото дружество са били предявил искове по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС –
предмет на разглеждане по гр. д. №332/2004 г. на РС – Несебър, в
осъществяване на инстанционния контрол по което е постановено влязлото в
сила решение на ОС – Бургас по възз. гр. д. №706/2007 г., с което
„СПЕКТЪР“ ООД е осъдено да предаде на Н** владението на процесния
имот – УПИ – І като разчисти същия от всички строителни дейности и
материали. Сградата била построен в течение на процеса като с оглед
установеното право на собственост върху имота, която по приращение
6
съгласно чл. 92 от ЗС също се твърди, че е държавна собственост. С
нотариален акт №118/2005 г. на нотариус М. Б. „СПЕКТЪР“ООД е продало
на А.А и О.А 24.235/2400 кв.м идеални части от дворно място, цялото от
2400 кв.м , представляващо УПИ-І-794 в кв.1 в гр. Несебър по плана на м.
Акротирия ведно с процесния апартамент №2-1, закупен в последствие от
„М**** – 2010“ ЕООД Твърди се, че лицата придобивали последователно
апартамента по време висящността на водения от ищеца иск против
„СПЕКТЪР“ ООД са обвързани на основание чл.121 ал.3 от ГПК /отм./ - сега
– чл.226 ал.3 от ГПК от силата на присъдено нещо, поради което ответникът
К. А. също не е могъл да придобие собствеността върху процесния имот.
Предвид изложеното се иска на основание чл. 108 ЗС да се признае в
отношенията между страните, че Д. е собственик на процесния имот и
ответникът да бъде осъден да предаде на Д. – ч. Н** владението ид. ч. от
дворно място и апартамент – самостоятелен обект в сграда с идентификатор
51500.510.118.1.15 по КККР на гр. Несебър с адрес – гр. Несебър, м.
Акротирия“ вх. А ет.2 ап.2-1 , находящ се в сграда №1 , построена в ПИ с
идентификатор 51500.510.118 с площ на апартамента 82.32 кв.м.
Така предявените права от Н** в упражняване правата на Д. са
оспорени от ответника с позоваване на силата на пресъдено нещо на влязлото
в сила съдебно решение № 159 от 25.07.2007 г. по гр. д. № 753/2005 г. на
Несебърския районен съд, оставено в сила с решение № III-137 от 24.06.2008
г. по гр. д. № 912/2007 г. на Бургаския окръжен съд, недопуснато до
касационно обжалване с определение № 644 от 27.07.2009 г. по гр. д. №
100/2009 г. на ВКС, 11-ро г. о., с което са отречени правата на Д. по
отношение на ответниците А.С.Р. и С.С.Ч., като наследници на С.Р. върху ПИ
с идентификатори № 51500.510.51, № 51500.510.55 и 51500.510.98 по КККР
на гр. Несебър, съвпадащи с ПИ № 51500.510.118, на които с решение № 26
от 12.02.1999 г. по гр. д. № 196/1998 г. на Несебърския районен съд
собствеността върху същия имот била възстановена в стари реални граници
по реда на чл.14, ал. 3 ЗСПЗЗ.
От заключението по назначената пред първоинстанционния съд
експертиза се установява, че теренът на Н** в м. „Акротиря“ е заснет в
кадастралния план на гр. Несебър ч. летене в периода 1979 г. – 1985 г., приет
окончателно със заповед № РД – 14-1394 от 30.12.1985 г., като на
7
комбинираната скица – приложение № 3 оградата на имота е означена с кафяв
цвят, като целият ПИ с идентификатор 51500.510.118, идентичен с имота по
решение № III-137 от 24.06.2008 г. по гр. д. № 912/2007 г. на Бургаския
окръжен съд – УПИ I – 794, в кв. 1 с площ от 2 400 кв. м. попада в северната
част на терена – означен с червен цвят, въведен като ПИ с идентификатор
51500.510.118 в КК на м. „Акротиря“. Вещото лице е посочило, че в
предоставения с АДС № 382 и АДС № 383 от 1974 г. на Н** терен от 150 дка
съществуват описаните в АДС № 4744 от 17.09.2009 г. сгради, бунгала,
спортна площадка, бетонова и асфалтова пътна мрежа, озеленяване и
инженерна инфраструктура. С това, съгласно заключението на вещото лице,
мероприятието „Спортна база“, за което е предоставен за ползване теренът на
Н** е осъществено.
Предвид СПН на различните решения на които се позовават страните,
при разглеждане на делото в настоящата инстанция съдът назначи СТЕ за
установяване идентично на процесния ПИ с идентификатор 51500.510.118 по
ККК на гр. Несебър с имотите по решение № III-137 от 24.06.2008 г. по гр. д.
№ 912/2007 г. на Бургаския окръжен съд, от която се установява, че ПИ с ид.
№ 51500.510.51 и ПИ с ид. № 51500.510.55, без ПИ с ид. № 51500.510.98
попадат в източната част на ПИ с идентификатор 51500.510.118. В
установената от вещото лице хронологията на регулацията онагледена с
приложените към заключението скици, се установява, че със заповед № 90 от
22 април 2002 година на Кмета на община Несебър, за имот пл. № 794, в
местността „Акротирия“, в землището на град Несебър в новообразуван кв. 1,
се обособяват УПИ I – 794, въведен в кадастралната карта с идентификатор №
51500.510.51 с площ от 500 кв. м. и УПИ VII - 794 - въведен с идентификатор
№ 51500.510.55 с площ от 500 кв. м. Имотите са обединени съгласно
одобреното частично изменение на ПУП със заповед № 381 от 30 юли 2003
година на Кмета на община Несебър в имот УПИ I – 794 с площ от 1 000 кв.
м., като с последващо частично изменение на ПУП, одобрено със заповед №
247 от 30 април 2004 година на кмета на община Несебър, този имот е
обединен с имот УПИ VII - 794 - с площ от 1400 кв. м. по плана съгласно
заповед № 557/06.11.2003 г., в нов урегулиран поземлен имот - УПИ I – 794, с
площ от 2 400 квадратни метра съгласно частично изменение на подробния
устройствен план, съвпадащ с процесния ПИ с идентификатор 51500.510.118.
Тази заповед е цитирана в заповед № КД-14-02-1664 от 25 септември 2006
8
година на Началника СГКК град Бургас, с която имоти № 51500.510.51 и
51500.510.55 – за които се отнася решение № III-137 от 24.06.2008 г. по гр. д.
№ 912/2007 г. на Бургаския окръжен съд, е обединен с имоти № 51500.510.52,
№51500.510., №51500.510.53 и № 51500.510.54, в нов имот с ид. №
51500.510.118, за който се отнася решение № 214/15.01.2009 г. по в. гр. д. №
706/2007 г. на БОС.
Така установеното съвпадение на имотите съгласно хронологията на
частичните изменения на ПУП, налага извода, че е налице идентичност между
имотите, предмет на влязлото в сила решение № Ш-137 от 24.06.2008 г. по гр.
д. № 912/2007 г. на БОС и имота, предмет на настоящото дело – така, както е
посочено и в решение № 60159 от 09.12.2021 г. по к. гр. д. № 1328/2021 г. на
ВКС, Първо ГО съобразно служебно известното на касационния съд решение
№ III- 19 от 06.03.2020 г. по гр. д. № 1950/2019 г. на Бургаския окръжен съд,
което касае аналогичен спор за собственост на друг апартамент в същата
сграда, построена в ПИ с идентификатор 51500.510.118.
Със същото решение, постановено на основание чл. 290 ГПК, касиращо
решението по в. гр. д. № 250/2020 г. на Бургаски апелативен съд на въпроса,
по който е допусната касация, със задължителен характер по настоящия спор
съгласно чл. 294, ал. 1 ГПК се приема, че когато спорът за собственост на
земята е разрешен с две влезли в сила решения, с едно от които правата на Д.
са отречени по отношение на възстановените собственици - решение № III-
137 от 24.06.2008 г. по гр. д. № 912/2007 г. на Бургаския окръжен съд, а с
другото правата на Д. са признати по отношение на правоприемник на
възстановените собственици решение № 214/15.01.2009 г. по в. гр. д. №
706/2007 г. на БОС – и двете цитирани по-горе с оглед позоваването им в
защитната теза на всяка от страните, като съдът, който разглежда последващ
спор за собственост на сграда или обект в сграда, построена върху същата
земя, възникнал между Д. и последващ приобретател на сградата или обект в
нея, не може да основе решението си на нито едно от двете противоречиви
решения.
Предвид изводите в заключенията на вещите лица – посочени по-горе,
относно идентичността на имотите между двете решения, е налице обективен
идентитет, както и субективен съгласно чл. 298, ал. 2 ГПК, с които спорът за
собствеността върху терена е разрешен по противоположен начина. В този
9
случай съдът не може да се основава на СПН на нито едно от решенията, като
следва да разреши самостоятелно спора за собственост на земята и едва
тогава, в зависимост от изхода на този спор, да приложи презумпцията на чл.
92 ЗС, на която се основава предявения от Н** иск по чл. 108 ЗС, относно
собствеността върху процесния имот - самостоятелен обект в сграда,
представляващ Апартамент с идентификатор № 51500.510.118.1.15. с адрес –
гр. Несебър, 8230, м. „Акротирия“, вх. А, ет.2, ап.2-1, находящ се в сграда №
1, построена в ПИ 51500.510.118, с площ 82.32 кв. м., ведно с 8.64 кв.м. ид. ч.
от общите части на сградата или обща площ на апартамента 90.96 кв.м. по
нотариален акт 90.946 кв.м., състоящ се от: две спални, две бани, коридор,
дневна – столова, кухненски бокс, при граници и съседи: самостоятелни
обекти: на същия етаж с идентификатор 51500.118.1.16, под обекта с
идентификатор 51500.510.118.1.1, над обекта с идентификатор
51500.510.118.1.29.
При липсата на възможност за позоваване на СПН нито на решение №
214/15.01.2009 г. по в. гр. д. № 706/2007 г. на БОС, с което е признато за
установено правото на собственост в полза на Д. върху процесния ПИ с
идентификатор 51500.510.118, попадащ в предоставения с АДС № 382 и АДС
№ 383 от 1974 г. на Н** терен от 150 дка, за осъществяване мероприятието за
описаните в АДС № 4744 от 17.09.2009 г. сгради, бунгала, спортна площадка,
бетонова и асфалтова пътна мрежа, озеленяване и инженерна
инфраструктура, нито на решение № III-137 от 24.06.2008 г. по гр. д. №
912/2007 г. на Бургаския окръжен съд, с което правата на Д. са отречени по
отношение на попадащите в същия имот имоти с ид. № 51500.510.51 и ид. №
51500.510.55 въпросът, който се поставя по делото като спорен е относно
противопоставимостта на правото на собственост на наследниците на С.Р.,
възстановена на основание чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ с решение № 26 от 12.09.1999
г. по гр. д. № 196/1998 г. на Несебърския районен съд в стари реални граници
върху лозя от 2.8 дка, в м. „Акротиря“, планоснимачен № 388 по плана от
1956 г., от които процесният имот е бил закупен с нотариален акт №
24/25.04.2002 г. „СПЕКТЪР“ ООД, като част от земя с площ от 2,8 дка. С
нотариален акт №118, нот. дело № 288/14.03.2005 г. на нотариус М. Б.
Абдулхалим Хюсеин Алгъд е закупил от „СПЕКТЪР“ ООД 24.235/2400 кв.м
ид. ч. от дворно място - цялото с площ от 2400 кв.м, съставляващо УПИ І-794
от кв.1 в гр. Несебър, м. Акротирия ведно с апартамент №2-1, находящ се на
10
втори етаж във вх. А на жилищната сграда, изградена в описаното дворно
място, т.е. сделката е извършена по време висящността на процеса с правно
основание чл. 108 от ЗС между ответника и праводателя на приобретателя
Алгъд. С нотариален акт №123, н.д. №487/09.06.2010 г. на нотариус М.Б.
„М**** 2010“ ЕООД е закупило от А.А и О.А процесния имот. Впоследствие
с нотариален акт №30, н.д. №311/09.05.2018 г. „М**** 2010“ ЕООД е
прехвърлило правото на собственост върху процесния имот на ответника К.
И. А..
Изхождайки от разрешението, дадено в ТР № 5 от 14.01.2013 г. на ВКС
по тълк. д. № 5/2011 г., ОСГК – съгласно изричните указания в решение №
60159 от 09.12.2021 г. по к. гр. д. № 1328/2021 г. на ВКС, Първо ГО,
задължителни съгласно чл. 294, ал. 1 ГПК, в настоящия случай следва да се
съобрази, че собствеността на наследниците на С.Р. е възстановена с
постановеното на основание на чл.14, ал. 3 ЗСПЗЗ решение № 26 от
12.02.1999 г. по гр. д. № 196/1998 г. на Несебърския районен съд, което
обвързва Д. която е странаи по настоящото дело. И по двете искови
производства, приключили съответно с решение № III-137 от 24.06.2008 г. по
гр. д. № 912/2007 г. на Бургаския окръжен съд и с решение № 214/15.01.2009
г. по в. гр. д. № 706/2007 г. на БОС в обосноваване на претендираното право
на собственост върху процесния имот Д. ч. процесуалния си субституент –
Н** се е позовала на осъществяването на мероприятията по смисъла на чл.
10б, ал.1 ЗСПЗЗ, което не позволява възстановяване на собствеността в
реални граници. С решение № 26 от 12.02.1999 г. по гр. д. № 196/1998 г. на
Несебърския районен съд. Предвид осъществения с него пряк съдебен
контрол за законосъобразност върху решението на поземлената комисия за
възстановяването на земята, включваща ПИ с идентификатор №
51500.510.118, съгласно ТР № 5/2013 г. по тълк. д. № 5/2011 г. на ОСГК на
ВКС.
В противовес на възстановяването на собствеността върху процесния
имот с идентификатор 51500.510.118 като част от възстановения на
наследниците на С.Р. земеделски имот - лозя от 2.8 дка, в м. „Акротиря“,
планоснимачен № 388 по плана от 1956 г., попадащ в имот пл. № 794, вкл. в
теренът на Н** в м. „Акротиря“, заснет в кадастралния план на гр. Несебър в
периода 1979 г. – 1985 г., Н** настоява, че съгласно Решение № 203 от
11
19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1758/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията
Веселка Марева и цитираните в него решения по чл. 290 ГПК, при
упражняване правото на собственост върху държавен недвижим имот,
предоставен на държавно висше училище, доколкото собствеността върху
такъв имот според закона е само публична /чл. 89, ал. 2 ЗВО/, предвид
специфичния характер на тези самостоятелни правни субекти, които са
създадени от Д., но са обособени от нея и се ползват с правото да се
самоуправляват, постановените спрямо Д. административни и съдебни актове
за реституция не обвързват държавните висши училища. След като не са част
от структурата на държавните органи, е посочено, че те се явяват трети лица
за административното производство и имат право да предизвикат косвен
съдебен контрол в рамките на гражданскоправен спор с оглед императивната
норма на чл. 7, ал. 4 ЗДС /редакция от ДВ, бр. 17/2009 г./ предоставяща
засилената защита на публичната държавна собственост, в отклонение на
даденото в Тълкувателно решение № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС разрешение
ограничаващо извършването на косвен съдебен контрол.
При така създадената в съдебната практика колизия, на която не е
отредено изрично място в указанията по обвързващото настоящия съдебен
състав решение № 60159 от 09.12.2021 г. по к. гр. д. № 1328/2021 г. на ВКС,
Първо ГО за разрешаване на спора при съобразяване на ТР № 5/2013 г. по
тълк. д. № 5/2011 г., спорът по настоящото дело следва да се разреши, като се
изходи от възможността при съобразяване на реституционните права,
произтичащи от решение № 26 от 12.02.1999 г. по гр. д. № 196/1998 г. на
Несебърския районен съд, да се засегне защитения от нормата на чл. 7, ал. 4
ЗДС обществен интерес, а именно в осъществяване функциите по подготовка
на специалисти, способни да развиват и прилагат научни знания в различните
области на човешката дейност; повишаване квалификацията на специалисти;
развитие на науката, културата и иновационната дейност. В тази връзка по
делото ищецът се позовава на съставените АДС № 382 и 383 от 1974 г. и АДС
№ 4744/17.09.2009 г. според който в предоставения на Н** терен са били
осъществените предвидените мероприятия, като били изградените сгради,
асфалтова и бетонна пътна мрежа, озеленяване, инженерна инфраструктура,
представляващи съгласно чл. 89, ал.2 публична държавна собственост, които
съгласно чл. 47а, ал. 4 ЗФВС са обекти с национално значение. Изискването
на закона – чл. 10 б, ал. 1 ЗСПЗЗ обаче е да не е започнало фактическо
12
строителство върху имота за предвижданото мероприятие. Изрично в
разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗДС се посочва, че съставените актове за
държавна собственост нямат правопораждащо действие.
Въпросът относно осъществяването на мероприятието е предмет на
изследване със заключението по назначената пред първоинстанционния съд
експертиза, който извод обаче се отнася в обобщение за целия терен от 150
дка, но не и конкретно за ПИ с идентификатор № 51500.510.118. В съставения
АПДС № 4744 от 17.09.2009 г. осъществяването на мероприятията е посочено
за имоти с идентификатор № 51500.510.124, 51500.510.82 и 51500.510.114,
попадащи в предоставения за ползване на Н** терен от 150 дка по одобрения
през 1985 г. кадастрален план, но не е посочено осъществяването на
мероприятия в имот с ид № 51500.510.51 и ид. № 51500.510.52, ид. №
51500.510.53, ид. № 51500.510.54 и ид. № 51500.510.55 обединени съгласно
заключението по настоящото делона на в. л. В. М. Г. със заповед № КД-14-02-
1664 от 25.09.2006 г. в процесния ПИ с идентификатор № 51500.510.118.
Съобразно това процесният имот е изключен от приложното поле на чл. 2
ЗДС и чл. 89, ал. 2 ЗВО, поради което са изключени и предявените права на
Н** като субституент на Д..
Предвид гореизложеното се изключват правата на Д. върху процесния
ПИ с идентификатор № 51500.510.118, поради което не са налице
предпоставките за придобиване на построената в имота сграда с ид. №
51500.510.118.1 на основание чл. 92 ЗС и конкретно за процесния Апартамент
с идентификатор № 51500.510.118.1.15. с адрес – гр. Несебър, 8230, м.
„Акротирия“, вх. А, ет.2, ап.2-1, находящ се в сграда №1, построена в ПИ
51500.510.118, с площ 82.32 кв. м., ведно с 8.64 кв.м. ид. ч. от общите части на
сградата или обща площ на апартамента 90.96 кв.м. по нотариален акт 90.946
кв.м., състоящ се от: две спални, две бани, коридор, дневна – столова,
кухненски бокс, при граници и съседи: самостоятелни обекти: на същия етаж
с идентификатор 51500.118.1.16, под обекта с идентификатор
51500.510.118.1.1, над обекта с идентификатор 51500.510.118.1.29.
Предвид гореизложеното обжалваното Решение № 542А/13.01.2020 г.,
постановено по гр. д. № 1538/2018 г. на Бургаски окръжен съд, с което е
уважен иска на Н*** „Васил Левски“ (Н**) и Д. ч. МРРБ против въззивника
К. А. следва да се отмени, като вместо това същият иск следва да се отхвърли
13
с произтичащите от това последици относно претенциите за разноски за
всички инстанции до момента съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. Съобразно това
следва да се уважи претенция за разноски на ответника К. А., като в негова
полза следва да се присъди сумата 2 400 лв. по настоящото дело; за сумата
6 440.65 лв. в производството по в. гр. д. № 250/2020 г. на БАС; за сумата
2 870 лв. по к. гр. д. № 1328/2021 г. на ВКС и сумата от 6 000 лв. по гр. д. №
1538/2018 г. на БОС.
Мотивиран от гореизложеното Бургаски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 542А/13.01.2020 г., постановено по гр. д. №
1538/2018 г. на Бургаски окръжен съд, В ЧАСТТА, с която по предявения от
Н*** “Васил Левски“ - гр. София, с адрес Студентски град, Ул. № и Д.
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от М., ч. е прието за
УСТАНОВЕНО по отношение на К. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. “П***“ №вх. ет. ап., че Д. е собственик на процесния недвижим
имот, а именно: апартамент №2-1, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 51500.510.118.1.15 с адрес – гр. Несебър, 8230, м.
„.Акротирия“, вх. , ет. ап. , находящ се в сграда №1, построена в ПИ
51500.510.118, с площ 82.32 кв. м., ведно с 8.64 кв .м ид. ч. от общите части
на сградата или обща площ на апартамента 90.96 кв .м съгласно нотариален
акт - 90.946 кв. м., състоящ се от: две спални, две бани, коридор, дневна –
столова, кухненски бокс, при граници и съседи самостоятелни обекти: на
същия етаж с идентификатор 51500.118.1.16, под обекта с идентификатор
51500.510.118.1.1, над обекта с идентификатор 51500.510.118.1.29 и К. И. А.
Е ОСЪДЕН да освободи и предаде владението върху същия имот на Д. ч. Н**
„Васил Левски“, както ив часта, с която в негова тежест са възложени
разноски в размер на 5 581.30 лв. като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н*** “Васил Левски“ - гр. София, с адрес
Студентски град, ул. ****№** и Д. РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
представлявана от М., ч. ИСК АД СЕ ПИРЕМА ЗА за УСТАНОВЕНО по
отношение на К. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. “П***“ №120,
вх. Б, ет.4, ап.1, че Д. е собственик на процесния недвижим имот, а именно:
14
апартамент №2-1, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 51500.510.118.1.15 с адрес – гр. Несебър, 8230, м.
„.Акротирия“, вх. А, ет.2 ап.2-1 , находящ се в сграда № 1, построена в ПИ
51500.510.118, с площ 82.32 кв. м., ведно с 8.64 кв .м ид. ч. от общите части
на сградата или обща площ на апартамента 90.96 кв .м съгласно нотариален
акт - 90.946 кв. м., състоящ се от: две спални, две бани, коридор, дневна –
столова, кухненски бокс, при граници и съседи самостоятелни обекти: на
същия етаж с идентификатор 51500.118.1.16, под обекта с идентификатор
51500.510.118.1.1, над обекта с идентификатор 51500.510.118.1.29 и И ЗА
ОСЪЖДАНЕТО МУ на основание чл. 108 ЗС да освободи и предаде
владението върху същия имот на Д. ч. Н** „Васил Левски“.
ОСЪЖДА на основание чл. 294, ал. 2 ГПК Н*** “Васил Левски“ - гр.
София, с адрес Студентски град, ул. ****№** и Д. РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
представлявана от М., ч. да заплати на К. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. “П***“ №вх. ет. ап. сторените от него до момента разноски, както
следва: сумата от 6 000 лв. (шест хиляди лева) по гр. д. № 1538/2018 г. на
БОС; сумата 6 440.65 лв. (шест хиляди, четиристотин и четиридесет лева и 65
ст.) по в. гр. д. № 250/2020 г. на БАС; сумата 2 870 лв. (две хиляди осемстотин
и седемдесет лева) по к. гр. д. № 1328/2021 г. на ВКС и сумата 2 400 лв. (две
хиляди и четиристотин лева) по настоящото дело.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15