№ 19182
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110172905 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т. С.” ЕАД срещу В. С. Н., за
установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия
и за цена на дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената, с
цена на исковете 2940 лева, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62027/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 141 състав.
Ищецът „Т. С.“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45 - дневен срок от датата на публикуването
й на интернет страницата на продавача. Обосновава правния си интерес от водене на
установителен иск с издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с предмет процесните
суми. Моли да се приеме за установено, че ответникът В. С. Н. дължи сумите 2 434,14 лева
(двe хиляди четиристотин тридесет и четири лева и 14 стотинки), представляваща главница
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 10.11.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 484,49 лева (четиристотин осемдесет и четири лева и 49 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 19.10.2023 г., 17,61лева (седемнадесет лева и
61 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период
от 10.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 3,76 лева (три лева и 76 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 19.10.2023 г., за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. С., ул.О. 80, вх.1, ет.5, ап.14, аб. № 409209. Претендира
разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. С отговора се
оспорва наличието на облигационна връзка между страните. Формулирано е възражение, че
част от вземанията на ищеца са погасени по давност. Прави се искане да не се назначават
исканите от ищеца експертизи, доколкото със същи се цели да се установят факти, които
ответницата не оспорва. Оспорват се акцесорните претенции за мораторна лихва
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Н.“ АД изразява становище за
основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания, както и всички други възражения, от които черпи
изгодни за себе си правни последици.
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по
договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение
за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за
енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява,
че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие.
От приетия в хода на съдебното дирене препис от Нотариален акт за учредено право
на строеж № 199, том I, рег. № 2736, дело № 185/2002г. се установява, че на 27.06.2002г. е
признато право на строеж в полза на инвеститор за изграждане на пететажна жилищна
сграда в дворното място, находящо се в гр. С., ул. „О.“ № 80, като ответницата В. С. Н. е
запазила за себе си правото на строеж за построяване на апартамент № 11, находящ се на ет.
4 от сградата. Видно от приетото разрешение за ползване от 28.12.2007 г. външното
топлозахранване и абонатната станция на жилищната сграда са въведени в експлоатация, а
видно от приетия протокол от общо събрание на етажните собственици от 30.01.2007г., към
посочената дата в сградата е била налице етажна собственост, с оглед на което са налице
всички предпоставки за възникване на облигационно правоотношение на основание чл. 153,
ал. 1 ЗЕ между ищеца и ответницата като собственик на процесния топлоснабден имот.
Наред с това ответницата е подала до ищеца и заявление–декларация за откриване на
партида на нейно име за процесния имот. Предвид гореизложеното и при липса на други
доказателства относно извършени разпореждания с правото на собственост върху процесния
имот, следва да изводът, че страна по неформалното правоотношение по доставка на
топлинна енергия за битови нужди с ищцовото дружество през процесния период е именно
ответницата като собственик на процесния имот в сграда в режим на етажна собственост.
2
Както беше посочено по-горе обстоятелствата, че процесната сграда е топлоснабдена, както
и че ищцовото дружество е доставило през процесния период топлинна енергия в
топлоснабдения имот на стойност 2434,14 лева са безспорни по делото.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този
смисъл ответникът е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота
през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия за аб. № 366159, който съобразно
разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: сградата, в която се
намира топлоснабденият имот с абонатен № 409209, е била присъединени към
топлопреносната мрежа, че процесният недвижим имот находящ се на адрес: гр. С., ул.О. 80,
вх.1, ет.5, ап.14, е бил топлофициран, че за исковия период ищцовото дружество е доставило
топлинна енергия /БГВ/ в количество и с качество индивидуализирани в исковата молба, на
посочената стойност, че третото лице - помагач е извършило услуга дялово разпределение
на посочената стойност.
С оглед изложеното, заявените претенции за топлинна енергия и дялово
разпределение се явяват основателни, поради което съдът следва да разглежда въведеното от
ответницата възражение, че част от вземанията са погасени по давност. Съгласно
становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011
г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ, следва извода, че вземанията на ищцовото
дружество съдържат всички признаци на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в"
ЗЗД. Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията. За процесния период приложение намират Общите
условия от 2016 г. одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от
същите клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят Съгласно разпоредбата на чл.
114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като
при срочните задължения давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено,
че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало – чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
3
По отношение на вземанията предмет на настоящото производство давността
започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ 45 – дневен срок. Заявлението
по чл.410 ГПК е депозирано на 13.11.2023 г., респективно погасено по давност са вземанията
за топлинна енергия станали изискуеми преди 13.11.2020 г. Процесният период касае
вземания от м.05.2020 г., т. е. първото вземане е възникнало едва на 31.05.2020 г. Вземането
за м.05.2020 г. съобразно ОУ на ищеца става изискуемо на 15.07.2020 г., но в случая следва
да се съобрази, че процесният период на доставка, включва и част от периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г., а именно двадесет дни, в които давностният срок е спрял на основание чл. 3, т.
2 ЗМДВИП, поради което изискуемостта на първото вземане е настъпила на 05.08.2020 г.,
респ. възражението за давност е основателно за вземанията за периода м.05.2020 г. –
м.08.2020 г. на стойност 802.77 лв., определено от съда на основание чл.162 ГПК. Няма
погасена част от претенцията за дялово разпределение, с оглед началния период, от който се
претендират вземанията – м.07.2021 г.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за периода
са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл.
33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява
единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца. В ОУ от 2016 г. падежът на задължението
за заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след
изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила
на договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с
договора, а в случая такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да
се дължи след установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната
лихва.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия следва да се
уважи за сумата от 388.05 лева, която съдът, съобразявайки уважената част от главницата,
момента на изпадане в забава за заплащане на задължението по изравнителната сметка и с
помощта на онлайн калкулатор, изчисли на основание на чл. 162 ГПК, като за разликата до
пълния предявен размер искът следва да се отхвърли.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение отново липсва предвиден
срок в ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба пред съда,
поради което акцесорната претенция за лихва в размер 3.76 лв. се явява
неоснователна.
По разноските:
Изходът на делото предпоставя право на разноски за двете страни. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски съобразно размера на
уважените претенции в размер общо на 199.93 лв. държава такса и юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство и за заповедното производство 75.38 лева. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата се следва сумата от съразмерна на отхвърлената
част от исковете в размер на 322.47 лв. общо за заповедното и исковото производство.
Водим от гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т. С.“ ЕАД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Я.“№23Б, срещу В. С. Н. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. С., УЛ.О. 80, вх.1, ет.5, ап.14, с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, че В. С. Н. дължи на „Т. С.“ ЕАД сумите 1631.37 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 10.11.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 388.05 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.08.2021 г. до 19.10.2023 г., 17.61 лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 10.11.2023 г. до изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за доставена топлинна енергия за периода м.5.2020 г. – м.08.2020 г. за разликата до
пълния предявен размер 2 434.14 лева, като погасен по давност, както и иска за мораторна
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия до пълния предявен размер от 484.49
лева, като неоснователен, както и за сумата 3,76 лева (три лева и 76 стотинки),
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от
15.08.2021 г. до 19.10.2023 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ул. О. 80,
вх.1, ет.5, ап.14, аб. № 409209, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 62027/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 141
състав.
ОСЪЖДА В. С. Н. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., УЛ.О. 80, вх.1, ет.5, ап.14, на
основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от
199.93 лв. разноски в исковото производство и за заповедното производство 75.38 лева.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на
В. С. Н. с ЕГН: **********, сумата от 322.47 лв. разноски за заповедното и исковото
производство.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца –
„Н.“ АД.
Банкова сметка на „Т. С.” ЕАД, по която могат да бъдат внесени дължимите суми:
IBAN BG48SOMB91301011253302.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5