Решение по дело №223/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 юни 2021 г. (в сила от 21 юни 2021 г.)
Съдия: Диан Григоров Василев
Дело: 20207200700223
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 23

гр. Русе, 21 юни 2021 год.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенският административен съд,  в публичното заседание на 14 юни 2021 год. в състав:

Съдия: Диан Василев

 

при секретаря …… Диана Михайлова ………и в присъствието на прокурора  ………   като  разгледа    докладваното  от  ……… съдията   ………    административно дело 223…… по   описа   за  2020   година, за да се произнесе, взе предвид: 

Производството е по чл.268 от ДОПК(Данъчно-осигурителен процесуален кодекс).

Делото е образувано след постъпило в съда оспорване от „ГЕРАРД“ ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Шипка“ №12, представлявано от управителя С. Стойков, действащи чрез адв. Я. П..

Жалбата е насочена срещу Решение №45/21.02.2020г., издадено от директора на ТД на НАП Варна, в частта му, с която се потвърждава разпореждане №2000018-137-0000785 от 31.01.2020г. за отказ за прекратяване на изпълнително дело №27110006855/2011г. по отношение на наказателни постановления с №171366-F173945/17.11.2015г., № 171369-F173946 от 17.11.2015г., №171371-F173947/17.11.2015г., №171373-F173948/17.11.2015г., №171374-F173949/17.11.2015г. и №171378-F173944/17.11.2015г.

Излагат се подробни доводи за незаконосъобразност на решението в оспорената му част, като издаден при съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон. Същите се поддържат и в съдебна зала от адв. П..

Иска се от съда да отмени Решение №45/21.02.2020г., издадено от директора на ТД на НАП Варна, в частта му, с която се потвърждава разпореждане №2000018-137-0000785 от 31.01.2020г. Претендират се разноски по представен списък.

Ответникът по жалбата – директорът на ТД на НАП – Варна, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Поддържа становище, че при издаване на оспореното пред съда решение горестоящият АО не е имал друг избор освен да потвърди разпореждане №2000018-137-0000785 от 31.01.2020г. за отказ за прекратяване на изпълнително дело №27110006855/2011г. по отношение на 6-те наказателни постановления, тъй като както за публичния изпълнител, така и за директора на ТД на НАП, това са били влезели в сила актове/съответно и изпълнително основание по чл.209, ал.2, т.5 от ДОПК/ и липсвали данни за тяхното оспорване пред компетентния съд. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и направената проверка за законосъобразност, намира  жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Фактите :

По повод подадено до публичен изпълнител искане/възражение, вх. №С200018-000-0029748/21.01.2020г. от „ГЕРАРД“ ЕООД за погасяване по давност на публични задължения, публичния изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Русе е издал разпореждане №2000018-137-0000785 от 31.01.2020г.(л.21 и сл. от делото). С него е отказал погасяване по давност на задължения, произтичащи от приети за влезли в сила наказателни постановления, цитирани и по-горе, като освен по тях е отказано и прекратяване на изпълнителното дело и по отношение на НП №2013-002900/22.03.2013г.

След обжалване по административен ред пред директора на ТД на НАП Варна на разпореждането в тази му част, досежно процесните НП, АО, произнасяйки се по реда на чл. 266 и чл. 277 от ДОПК е преценил, че относно НП №2013-002900/22.03.2013г. изпълнението следва да бъде прекратено. По отношение на останалите 6 броя наказателни постановления не намерил основание за прекратяване и оставил жалбата без уважение като потвърдил в тази му част разпореждане №2000018-137-0000785 от 31.01.2020г. В такъв смисъл постановил Решение №45/21.02.2020г.(л.16-17).

Недоволни от този резултат, касателно отказа на АО да отмени разпореждането на публичния изпълнител и да прекрати изпълнителното производство и по отношение на наказателни постановления с №171366-F173945/17.11.2015г., № 171369-F173946 от 17.11.2015г., №171371-F173947 от 17.11.2015г., №171373-F173948 от 17.11.2015г., №171374-F173949/17.11.2015г. и №171378-F173944/17.11.2015г., „ГЕРАРД“ ЕООД, действащи чрез адв. Я. П. обжалват решението пред Административен съд Русе.

В съдебното заседание, проведено на 16.06.2020г., от адвоката на „ГЕРАРД“ ЕООД бяха представени Удостоверения с №№ 1440;1441;1442;1444;1445 от 27.04.2020 г. и 1460/28.04.2020 г., всички издадени от РС Шумен, и доказващи, че наказателни постановления под №171366-F173945/17.11.2015г., № 171369-F173946 от 17.11.2015г., №171371-F173947/17.11.2015г., №171373-F173948 от 17.11.2015г., №171374-F173949 от 17.11.2015г. и №171378-F173944/17.11.2015г. са били оспорени пред ШРС и производствата към настоящия момент са висящи.

С оглед на това, съдът спря производството по настоящото дело до постановяване на окончателен съдебен акт в производствата, образувани пред Шуменски районен съд  по дела с №№№448, 449, 458, 461, 476 и 477  по описа на районния съд. Изходът от съдебното оспорване на 6-те наказателни постановления сочи, че 3 от тях са отменени, а 3-потвърдени.

При така установеното от фактическа страна, съдът стига до следните правни изводи:

Оспореното решение е издадено от директора на ТД на НАП - Варна, в пределите на неговата компетентност по чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК.

Решението е в предвидената от закона писмена форма, със съдържание, което отговаря на изискванията за излагане на фактическите и правни основания за издаване на акта и при спазване на административно-производствените правила.

Към датата на издаване на  частично оспорения акт, материалният закон е приложен правилно. Това е и според правилото на чл.142, ал.1 от АПК, съгласно което „Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му“. Към него момент пред директора на ТД на НАП Варна не е имало друга възможност освен да потвърди разпореждане №2000018-137-0000785 от 31.01.2020г. за отказ за прекратяване на изпълнително дело №27110006855/2011г. по отношение на 6-те наказателни постановления. Наказателните постановления са вид изпълнително основание, но при липса на данни за тяхното оспорване, правилно АО е отхвърлил жалбата срещу  разпореждане №2000018-137-0000785 от 31.01.2020г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, ИРМ-Русе.

 Обжалването на тези 6 НП с адресат „ГЕРАРД“ ЕООД пред ШРС и отмяна на три на от тях - НП № 171369-F173946 от 17.11.2015г., НП №171378-F173944/17.11.2015г. и НП №171374-F173949 от 17.11.2015г., поставя настоящия съдебен състав пред задължението да приложи отново разпоредбата на чл.142 от АПК, но сега ал.2, според която „Установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания“.

В тази хипотеза, изпълнително основание остават другите 3, влезли в сила наказателни постановления под №171373-F173948 от 17.11.2015г., №171371-F173947/17.11.2015г. и №171366-F173945/17.11.2015г.

Изложеното в последните два абзаца означава, че по отношение на отменените наказателни постановления, изпълнително дело №27110006855 от 2011г. следва да бъде прекратено, тъй като те не са годно изпълнително основание съобразно разпоредбата на чл.209, ал.2, т.5 от ДОПК.

Съответно, жалбата на „ГЕРАРД“ ЕООД се явява частично основателна и следва да се уважи досежно искането за прекратяване  на изпълнително дело №27110006855 от 2011г. по отношение на НП № 171369-F173946 от 17.11.2015г., НП №171378-F173944/17.11.2015г. и НП №171374-F173949 от 17.11.2015г. Решение №45/21.02.2020г. в тази му част подлежи на отмяна, като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора, с което се отмени и разпореждането на публичния изпълнител в частта за отказ за прекратяване на изпълнително дело №27110006855/2011г., относно 3-те отменени НП. Преписката следва да бъде върната на публичния изпълнител за изпълнение на дадените с настоящото решение задължителни указания.

При този изход на делото и на двете страни се следват разноски. Жалбата е частично уважена-на 50%. В полза на жалбоподателя следва да се присъди от поисканите разноски в размер на 600 лева, сумата от 300 лева. В случая съобразно отхвърлената част на жалбата следващото се юрисконсултско възнаграждение, поискано в размер на 100 лева, се редуцира на 50 лева. НАП следва да заплати по компенсация на жалбоподателя разноски в размер на 250 лева. Тези разноски, на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, следва да бъдат възложени в тежест на НАП, която агенция е самостоятелно юридическо лице съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП. Внесената държавна такса за образуване на делото не е поискана и посочена в списъка с разноски.

Възражението за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение е неоснователно. Адвокатски хонорар в размер на първоначално поискания-600 лева, спрямо минималния такъв, разписан в чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения-440 лева/изчислен при материален интерес 3 000 лева/ не е прекомерен, а близък до минималния такъв.

 Водим от горното и на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на „ГЕРАРД“ ЕООД, Решение №45/21.02.2020г. на директора на ТД на НАП – Варна, само в частта му, с която е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу разпореждане №2000018-137-0000785 от 31.01.2020г. за отказ за прекратяване на изпълнително дело №27110006855/2011г. по отношение на наказателни постановления с НП № 171369-F173946 от 17.11.2015г., НП №171378-F173944/17.11.2015г. и НП №171374-F173949 от 17.11.2015г., и вместо това постановява:

ОТМЕНЯ разпореждане №2000018-137-0000785 от 31.01.2020г. в частта му с отказ за прекратяване на изпълнително дело №27110006855/2011г. по отношение на наказателни постановления с НП № 171369-F173946 от 17.11.2015г., НП №171378-F173944/17.11.2015г. и НП №171374-F173949 от 17.11.2015г. и

ВРЪЩА преписката на публичния изпълнител за изпълнение на дадените с настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ГЕРАРД“ ЕООД, ЕИК ********* срещу останалата оспорена част на Решение №45/21.02.2020г., с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу разпореждане №2000018-137-0000785 от 31.01.2020г. за отказ за прекратяване на изпълнително дело №27110006855/2011г. по отношение на наказателни постановления №171373-F173948 от 17.11.2015г., №171371-F173947 от 17.11.2015г. и №171366-F173945 от 17.11.2015г.

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на „ГЕРАРД“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 250(Двеста и петдесет) лева – деловодни разноски, по компенсация.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

Съдия: