№ 235
гр. Варна , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милена Николова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Милена Николова Административно
наказателно дело № 20213110201612 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ИЛ. К. К. срещу Електронен фиш за налагане
на глоба серия К № 2636083, издаден от ОДМВР – Варна, с който на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100 лв. на основание разпоредбите на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3
от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят намира издадения електронен фиш за
незаконосъобразен, като излага доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването му. Отправя искане за отмяна на обжалвания
електронен фиш.
В открито съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, явява
се лично. В пледоарията си по същество излага съображения за допуснати
съществени нарушения, обуславящи отмяна на обжалвания електронен фиш.
Въззиваемата страна ОД на МВР – гр. Варна не изпраща процесуален
или законен представител по време на открито съдебно заседание. До даване
ход на делото пред въззивната инстанция са постъпили писмени бележки от
1
процесуалния представител на въззиваемата страна - юрисконсулт К.Л.. - А.,
в които е изразено становище за законосъобразност на обжалвания
електронен фиш. Отправено е искане за потвърждаване на електронния фиш
и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от
въззиваемата страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На 28.03.2019 г. в 23:22 часа в гр. Варна по бул. „Княз Борис I“ в посока
к.к. „Златни пясъци“ до автобусна спирка „Акациите“ била засечена скорост
на движение на лек автомобил марка и модел „Пежо 208“ с рег. № В 8050 ВР
от 74 км/час, при разрешена скорост за този пътен участък от 50 км/час.
Посочената скорост била засечена от стационарно преносим уред за
контрол на скоростта ARH CAM S1, използван на посочените в обжалвания
електронен фиш място и време.
Към процесната дата лек автомобил марка и модел „.Пежо 208“ с рег. №
В 8050 ВР бил с регистриран собственик ДЗЗД „М.П.“ със законен
представител ИЛ. К. К..
Въз основа на тези данни от ОД на МВР – гр. Варна бил издаден
обжалвания електронен фиш, в който от установената скорост била били
приспаднати 3 км/час, като нарушителят бил санкциониран за управление на
МПС със скорост от 71 км/час при разрешена скорост от 50 км/час.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установява и се потвърждава
от приобщените по делото писмени и веществени доказателства и
2
доказателствени средства, а именно: оригинал на снимка на нарушението;
справка от СУАНД; копие на протокол ведно със снимка за точното
местоположение и позициониране на системата за контрол; справка за
собственост; копие от протокол за проверка и копие от удостоверение за
одобрен тип средство за измерване.
Събраните по делото писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства съдът кредитира изцяло, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от легитимирано лице, в предвидения в чл. 189, ал.
8 ЗДвП 14-дневен срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните
съображения:
Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с утвърдения от
министъра на вътрешните работи образец и съдържа посочените в чл.189,
ал.4, изр. 2 ЗДвП реквизити – данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
респективно ползвателя, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане.
От друга страна, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил
административно нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като на
посоченото място и в посоченото време е управлявал лек автомобил в
населено място със скорост от 71 км/ч при ограничение на скоростта,
въведено от закона – 50 км/час. Следователно правилна е квалификацията на
нарушението като такова по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП вр. чл. 188, ал. 1
3
ЗДвП отговорността е реализирана спрямо собственика на автомобила, който
е съдружник във вписаното като собственик ДЗЗД „М.П.“. С договора за
дружество по чл. 357 ЗЗД не се учредява нов субект, нито дружеството
представлява юридическо лице със свое имущество и органи. При
сключването на този договор съдружниците се съгласяват да обединят своята
дейност за постигане на една обща стопанска цел. Същото представлява
неперсонифициран правен субект, като правата и задълженията при
осъществяване на дейността не възникват за дружеството, а за съдружниците.
Следователно законосъобразно е наложено административно наказание
„глоба“ на съдружник в ДЗЗД „М.П.“, който представлява съсобственик на
автомобила и не се е възползвал от правото си, предвидено в чл. 189, ал. 5
ЗДвП вр. чл. 188, ал. 1 ЗДвП, да представи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление
на моторно превозно средство.
От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, като
деецът е съзнавал общественоопасния характер на нарушението, тъй като
жалбоподателят е следвало да съобрази поведението си с изискванията на
закона и да управлява автомобила в населено място с разрешена скорост от
50 км/час, като въпреки това е неглижирал установените правила и наличното
ограничение с пряката си цел да управлява своето МПС с избрана от него
самия скорост.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното
нарушение е превишаване на разрешената скорост с 21 км/час, следователно
обществената опасност на това формално нарушение се отличава с
достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието
представлява маловажен случай.
По възраженията на въззивната страна:
От събраните писмени доказателства за вида на техническото средство за
измерване на скоростта и неговата годност се установява, че в случая е
допустимо отговорността за нарушението да бъде реализирана в
производство по чл. 189, ал. 4 ЗДвП, тъй като автоматизираното техническо
средство, фиксирало нарушението, е стационарна система за видеоконтрол,
4
която отговаря на нормативните изисквания.
Спазени са изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (ред. ДВ, бр. 36 от
2015 г.), съгласно която за осъществяване на контрол на движението по
пътищата се използват АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията,
притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт
по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, доколкото по делото са
представени заверени копия на удостоверение за одобрен тип на средство за
измерване № 17.09.5126, издадено от Български институт по метрология по
отношение на преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1, и протокол за последваща проверка на същия уред с № 70-С-
ИСИ/29.10.2018 г., издадено от Български институт по метрология. Освен
това видът на техническото средство е индивидуализиран изчерпателно
(автоматизирано техническо средство № 003059047BAA), което позволява
пълноценното упражняване на правото на защита чрез проверка дали е
вписана в регистъра на Българския институт по метрология като одобрен тип
средство за измерване.
На следващо място легалната дефиниция на понятието "електронен фиш"
се съдържа в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се
5
приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП
реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на
издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на
чиято територия е извършено нарушението (Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г.). Следователно неоснователни са
оплакванията на жалбоподателя, че не е посочен издателят на електронния
фиш. По изложените съображения не следва съставеният електронен фиш да
съдържа и посочените от жалбоподателя реквизити: обсег на действие на
радара, режим на излъчване на радара (непрекъснат, единично излъчване) и
момент на сработване на радара спрямо местонахождението (географски
координати).
Относно възражението на жалбоподателя, че не са представени
доказателства за наличието на пътен знак, въвеждащ ограничение на
скоростта от 40 км/час, съдът намира, че електронният фиш не е издаден за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, съгласно която разпоредба
когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна
от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В конкретния случай
допустимата скорост е регламентирана в чл. 21, ал. 1 ЗДвП и задължението за
спазването й произтича пряко от закона и не е обусловено от поставянето на
пътни знаци, въвеждащи ограничение на скоростта. В случая се касае за
управление на МПС в населено място, като съгласно разпоредбата на чл. 21,
ал. 1 ЗДвП ограничението на скоростта е 50 км/час за процесното моторно
превозно средство.
Жалбоподателят излага доводи, че не са представени доказателства за
мястото на извършване на нарушението, които са неоснователни, предвид
наличието по делото на протокол ведно със снимка за точното
местоположение и позициониране на системата за контрол. От същия се
установява, че системата за измерване на скоростта е била позиционирана в
гр. Варна, бул. „Княз Борис I“ – автобусна спирка „Акации“, което
местоположение съответства на това, което е описано в обжалвания
електронен фиш.
Не следва да се обсъжда дали на място е имало обозначение с пътен знак
за наличието на стационарно техническо средство за измерване на скоростта
съгласно изискванията на чл. 133а, ал. 2 от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за
6
сигнализация на пътищата с пътни знаци. Задълженията на службите за
контрол да обозначат мястото за контрол, като поставят пътни значи и
техника за видеонаблюдение, има за цел да постигне спазването на правилата
за движение и да има превантивна роля. Наличието на обозначение или
липсата му не е факт, от който може да зависи възникването на
административнонаказателна отговорност. Извършването на нарушението –
управление на МПС с превишена скорост – е основанието за санкциониране
на жалбоподателя и този факт е установен несъмнено.
Действително в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т.
д. № 1/2013 г. е прието, че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от Закона за
движението по пътищата, установяването и заснемането на нарушение, могат
да се осъществят само със стационарно техническо средство, което е
предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на
контролен орган. След посочено тълкуване е последвала законодателна
промяна на разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2017
г.), при която задължението на контролните органи за обозначаване на
местата за контрол по спазването на правилата за движение от всички
участници в движението, като поставят пътни знаци и техника за
видеонаблюдение, е отпаднало. Впоследствие е приета и Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, допускаща използването и на стационарни, и на мобилни системи
за контрол на спазването на правилата за движение по пътищата.
Следователно съдът намира, че не са налице законови изисквания за
заснемане на пътните нарушения само със стационарни системи за измерване
на скоростта.
Относно възражението, че пътният участък, на който е заснето
нарушението, представлява скоростна градска магистрала, съдът намира, че
по делото не се събраха доказателства за наличието на пътен знак за
скоростен път на същото място.
С приемането на разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата е
7
въведено изискване при съставяне на акт за установяване на административно
нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или
издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост
от измерената от АТСС скорост да се приспада максимално допустимата
грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с
ПМС № 239 от 24.10.2003 г. Съгласно чл. 755, ал. 1, т. 2 (Изм. – ДВ, бр. 22 от
2015 г.) от посочената наредба максимално допустимите грешки на
скоростомерите трябва да бъдат ± 3 km/h до 100 km/h или ± 3 % от
измерената стойност за скорости над 100 km/h – при реални условия на
измерване на скорост при полеви тестове. От представената по делото снимка
се установява, че засечената скорост на процесния автомобил е била 74
км/час, а водачът е наказан за управление на МПС при скорост 71 км/час, т.е.
очевидно е извършено приспадане на максимално допустимата грешка от 3
км/час. Посоченото намаляване на скоростта с 3 км/час е изцяло в интерес на
наказаното лице и в съответствие с приложимата нормативна уредба, поради
което не е налице и твърдяното от въззивната страна нарушение.
Възражението, че заснемащото скоростта техническо средство следва да
функционира в присъствието на контролен орган, съдът намира за
неоснователно, доколкото в приложимата нормативна уредба не се съдържа
такова изискване.
По отношение на наказанието:
В санкционната част законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.
182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, относима към нарушението, с оглед на установеното
превишаване на разрешената скорост в населено място с 21 км/ч., попадащо в
границите, визирани в посочената разпоредба. Поради това размерът на
глобата от 100 лева, който е фиксиран в посочената разпоредба, е определен в
съответствие със закона.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен фиш
следва да бъде потвърден изцяло като законосъобразен.
8
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се следват на въззиваемата страна –
ОДМВР - Варна, която претендира присъждането юрисконсултско
възнаграждение. С оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН чл. 37
ЗПрП и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ и
представянето само на писмени бележки по делото от въззиваемата страна
съдът приема, че дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция е в размер на по 80,00 лв., което следва да бъде
заплатено в полза на ОДМВР – Варна.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
2636083, издаден от ОДМВР – Варна, с който на ИЛ. К. К. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. на основание
разпоредбите на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ИЛ. К. К., ЕГН **********, адрес гр. Варна, ул. „Генерал
Колев“ № 85, ет. 3, ап. 11 ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МВР – ВАРНА сумата от 80,00 лв. (осемдесет лева), представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл.
63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН чл. 37 ЗПрП и чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Варна в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9