О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 03.04.2019г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на трети
април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно
частно гражданско дело № 560 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 15, ал. 2
от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба
на „Никос Трейд 11“ ЕООД срещу Определение № 2363 от 19.02.2019г. по гр.д. № 213/2019г.
по описа на ВРС, ХXIV-ти
състав, с което на основание чл. 15, ал.
1 от ГПК е прекратено производството по гр.д. № 213/2019г. по описа на
същия съд, поради неподведомственост на спора на съда.
Частната жалба е основана на
оплаквания за неправилност на определението. Неправилен е извода на ВРС за
валидност на арбитражна клауза, обективирана в документ, представен от ответника
с отговора на исковата молба, а именно Заявление № 4151012/11.05.2016г. Този
извод е и необоснован и противоречи на фактите по делото: текстът е част от
предварително изготвена от ответника бланка на документ; подаването на такъв
документ е условие за встъпване в правоотношение по доставка на ел. енергия с
ответника, който към момента на подаването му е единствен правен субект,
продаващ ел. енергия по регулирани цени за гр. Варна. Наред с това,
пълномощникът на дружеството ищец, подписал документа не е бил оправомощен да
договаря арбитрируемост на бъдещи спорове. Следователно текста от заявлението
не е договорна клауза, доколкото не е договорена между равноправни страни при
свободно формирана и изразена воля, а е искане за встъпване в правоотношение,
видно от заглавието и подписалите го страни. Дори да се приеме, че текста е
договорна клауза, то тя е нищожна на основание чл. 26, пр. I и II от ЗЗД вр. чл. 15, ал. 1, т. 1, т.
3 и т. 5 от ЗЗК, евентуално унищожаема на основание чл. 27 вр. чл. 31, пр. II и чл. 33 от ЗЗД. Наложеният текст в двата документа ограничава
дейността на ищцовото дружество като го лишава от правото му на справедлив
процес при спорове с ответника и третото лице „Енерго-Про Мрежи“ АД. Аргумент в
тази насока е, че един от преупълномощените представители на ответника е и
арбитър № 23 от списъка, обявен на интернет страницата на арбитражния съд. Моли
в тази връзка обжалваното определение да се отмени, а делото бъде върнато на
ВРС за продължаване на разглеждането му.
В отговор на жалбата „Енерго-Про
Продажби“ АД оспорва доводите в нея. Излага, че включването на арбитражна
клауза в „типов договор“ – заявление не прави същата недействителна. В
практиката си ВКС приема, че такава уговорка е в съответствие с изискванията на
§ 3 от ПЗР на ЗМТА. Дружеството няма изискване за форма на исканията на гражданите
и последните могат свободно да изложат исканията си в деловодството на
дружеството. Бланковите документи са създадени с цел улеснение, но не са
задължителни за попълване. Пълномощникът на заявителя от друга страна е имал изрично
учредена представителна власт да сключва всякакви договори с „Енерго-Про
Продажби“ АД, а арбитражното споразумение е вид договор. Заявлението за
снабдяване и разпределение на ел. енергия материализира индивидуално уговорени
договорни клаузи между страните, а всички останали оспорвания са неоснователни.
Моли обжалваното определение да се потвърди като правилно.
При служебна проверка, съдът
констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу
обжалваем акт – определение, което
попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес
от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
Производството по гр.д. № 213/2019г.
по описа на ВРС, XXIV-ти
състав е образувано по искова молба на „Никос Трейд 11“ ЕООД, ЕИК *********
срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ********* с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че дружеството
ищец не дължи на ответника сумата от 5 331.83 лв. – цена на ел. енергия за
търговски обект, в гр. Варна за периода 12.08.2018г.-09.11.2018г. по фактура от
14.11.2018г.
Исковата молба е основана на
следните фактически твърдения: страните са в договорни отношения по доставка на
ел. енергия до търговски обект на ищеца в гр. Варна. При проверка установил
начислено парично задължение за доставена ел. енергия за минал период в размер
на исковата сума и с оглед заплахата при неплащане снабдяването в обекта на
потребление да бъде преустановено, отправил искане за приемане за установено,
че начисленото парично задължение е недължимо от потребителя.
В отговор на исковата молба,
депозиран в срока по чл. 131 от ГПК „Енерго-Про Продажби“ АД оспорил
допустимостта на иска с възражение за неподведомственост на спора на съда.
Обосновал същото с твърдение, че по силата на заявление от 11.05.2016г. за
продажба на ел. енергия № 4151012 е заявено от ищеца снабдяване на обект в гр.
Варна с ел. енергия за стопански нужди. Отношенията между страните по повод
продажба на енергия се уреждат от договор при общи условия, който има действие
за клиента след подаване на посоченото заявление, конкретизиращо обекта на
потребление. В заявлението е заявено съгласие всички спорове възникнали между
страните да бъдат решавани от Арбитражен съд, гр. Варна при сдружение „ППМ“,
съобразно неговия правилник. Следователно между страните е налице валидно
арбитражно споразумение, обективирано в Заявление за продажба, въз основа на
което е сключен и ДПП при ОУ. Ето защо спора е подведомствен на АС – Варна,
поради което отправил искане делото да се прекрати.
С обжалваното определение от
19.02.2019г., ВРС приел, че с оглед доказателствата по делото, възражението на
ответника е основателно и прекратил производството по делото.
ВОС, за да се произнесе съобрази
следното:
Правилни са формираните от ВРС
правни изводи, основани на приложимата правна уредба, че страните по делото са
обвързани от валиден договор за доставка на ел. енергия за небитови нужди в
собствения на дружеството ищец обект, представляващ пицария в гр. Варна. В
заявление № 4151012 от 11.05.2016г. за продажба на ел. енергия, подписано от
надлежно упълномощени представители на страните, същите уговорили валидно
арбитражно споразумение по смисъла на чл. 7 от ЗМТА, всички спорове, възникнали
в отношенията им да се отнасят за решаване пред Арбитражен съд – гр. Варна при
Сдружение „ППМ“, съобразно неговия правилник. Ищецът „Никос Трейд 11“ ЕООД е
търговско дружество, осъществяващо търговска дейност в присъединения обект,
представляващ пицария, находящ се в гр. Варна, поради което няма качеството
„потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Доколкото предявеният иск е
по спор имащ за предмет недължимост на парична сума, като цена на ел. енергия
за конкретен период, извън изключенията на чл. 19, ал. 1 от ГПК; налице е
обвързващо страните уговорено арбитражно споразумение и позоваването на него от
ответника в срока за отговор на исковата молба, то са налице предпоставките по
чл. 8, ал. 1 от ЗМТА за прекратяване на производството по делото.
Неоснователен е доводът в частната
жалба, че текстът на арбитражното споразумение, обективиран в заявлението за
продажба на ел. енергия е едностранно наложен от ответника, без да е договарян
между страните, поради което не съставлява договор. На първо място страните по
споразумението са търговци.
Действително арбитражното споразумение е включено в съдържанието на заявлението като уговорка от типов характер,
но същото е подписано от страните, а формалната доказателствена сила на
документа не е оспорена от потребителя на ел. енергия. В този смисъл съдът
приема, че споразумението отговаря на формалните изисквания на чл. 7, ал. 2 от
ЗМТА. Доводът за липса на представителна власт на пълномощника на дружеството,
подписало заявлението също е неоснователен, доколкото видно от съдържанието на
представеното пълномощно рег. 1559/09.05.2016г. на Нотариус № 529,
пълномощникът е бил упълномощен да представлява дружеството ищец пред
„Енерго-Про Продажби“ АД с право да сключва всякакви договори. А споразумението
за арбитраж безспорно е договор. Дори и да липсваше обаче овластяване за
сключване на договор за арбитраж, то на основание чл. 301 от ТЗ следва да се
приеме, че действията на пълномощника без представителна власт са потвърдени от
търговеца, с оглед липсата на доказателства за противопоставяне веднага след
узнаване на договора.
Възраженията за недействителност на
арбитражното споразумение са също неоснователни, доколкото общата забрана за извършване на антиконкурентна дейност,
съдържаща се в разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗЗК е неприложима в отношенията
между страните, в частност няма отношение към валидността на арбитражното
споразумение, предвид липсата на наведени твърдения същото да цели предотвратяване,
ограничаване или нарушаване на конкуренцията на пазара на доставка ел. енергия.
Доколкото в жалбата си, частният жалбоподател твърди съгласуваност в практиката
на „Енерго-Про Продажби“ АД и „Енерго-Про Мрежи“ АД да налагат изискване за
арбитрируемост на спор при встъпване в договор за продажба, то правото да се
позове на нарушение на общата забрана на чл. 15, ал. 1 от ЗЗК, принадлежи на някое
от тези дружества. Възражението за унищожаемост на следващо място е
неоснователно с оглед липса предпоставките на чл. 31 от ЗЗД в случая –
жалбоподателят е юридическо лице, съответно забраната на чл. 297 от ТЗ, както и
поради погасяване по давност.
В заключение, с оглед предмета на
материалноправния спор, поведението на страните и представените доказателства,
правилно ВРС е констатирал наличие на предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗМТА и
законосъобразно прекратил образуваното пред него производство поради
неподведомственост на спора на общия съд. Частната жалба е неоснователна и
следва да се остави без уважение.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ответникът по частната жалба има право на поискани разноски. Доказаният размер
на разноските, реализирани от страната възлиза на 240 лв. – адвокатско възнаграждение.
В този размер разноските следва да се възложат в тежест на частния
жалбоподател.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната
жалба на „Никос Трейд 11“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Определение № 2363 от 19.02.2019г. по гр.д. № 213/2019г.
по описа на ВРС, ХXIV-ти
състав, с което на основание чл. 15, ал.
1 от ГПК е прекратено производството по гр.д. № 213/2019г. по описа на
същия съд, поради неподведомственост на спора на съда.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Никос
Трейд 11“ ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ
на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ********* сумата от 240.00 /двеста и четиридесет/ лева, представляваща съдебни
разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок, който за страните започва да
тече от получаване на съобщението за постановяването му, на основание чл. 274,
ал. 3, т. 1 от ГПК и т. 9, б. в от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК преписи
от определението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.