№ 51
гр. Варна, 15.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Бойко Ал. Мачорски
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно
гражданско дело № 20253100502302 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава ХХ ГПК.
С решение № 251/01.08.2025 г., постановено по ГД № 529/2025 г. по
описа на РС – Провадия, Прокуратурата на Република България,
представлявана от Главния прокурор на Република България, е осъдена да
заплати на В. С. В., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Г. М.“ № *, сумата от
15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди във формата на психически болки и страдания, пряка и непосредствена
последица от незаконно водено срещу ищеца наказателно производство по ДП
№ 273/2020 г. по описа на РУ – Провадия, пр. преписка № 12454/2020 г. по
описа на ВРП, по което е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице за
извършени престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК и чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1
НК, за което впоследствие е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №
167/2022 г. по описа на ПРС, потвърдена с решение по ВНОХД № 255/2024г.
по описа на ВОС, ведно със законната лихва, считано от 11.04.2024 г. до
окончателното погасяване на задължението, като е отхвърлил иска за
разликата над присъдената сума от 15 000 лева до пълния заявен размер на
претенцията от 25 000 лева, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Със същото
решение Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
прокурор на Република България, е осъдена да заплати на В. С. В., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „Г. М.“ № *, сумата от 5000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
1
се в заплатено адвокатско възнаграждение от 3000 лева по договор за правна
защита и съдействие серия Б № 422230/10.04.2024 г. за оказана правна защита
по НОХД № 167/2022 г. по описа на ПРС и от 2000 лева по договор за правна
защита и съдействие серия Б № 422231/10.04.2024 г. за оказана правна защита
по ВНОХД № 255/2024 г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва,
считано от 11.04.2024 г. до окончателното погасяване на задължението, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Срещу решението са подадени въззивни жалби, както следва:
1.Въззивна жалба № 7113/19.08.2025 г. по описа на РС – Провадия,
подадена от ПРБ чрез ВРП, с която е обжалвано горепосоченото решение в
частта, с която предявеният иск за неимуществени вреди е уважен частично за
сумата от 15 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 11.04.2024 г. до
окончателното погасяване на задължението. В жалбата са наведени
оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част. Намира, че не
са налице доказателства взетата мярка за неотклонение да се е отразила на
ищеца или да е ограничила правата му. Поддържа, че ответникът не може да
носи отговорност за целия период на наказателното производство, тъй като
след приключване на досъдебното производство ръководно – решаващ орган е
съдът. Твърди, че разпитаните по делото свидетели са заинтересовани.
Посочва, че не са събрани доказателства – медицински документи, от които да
се установява състоянието на ищеца по време на наказателното производство.
Анализира изготвената и приета по делото експертиза, като счита, че не са
достоверни твърдените от ищеца негативни преживявания в резултат на
обвинението. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и за
отхвърляне изцяло на предявения иск за неимуществени вреди. В условията на
евентуалност моли за намаляване на присъдения размер на обезщетение за
неимуществени вреди, съответно и на присъдените разноски.
2. Въззивна жалба № 7272/25.08.2025 г. по описа на РС – Провадия,
подадена от В. В. чрез процесуален представител, с която е обжалвано
горепосоченото решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от него
иск за неимуществени вреди за разликата над 15 000 лв. до пълния
претендиран размер от 25 000 лв. Намира решението в обжалваната част за
неправилно. Счита, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди не е
справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Поддържа, че не са отчетени в
достатъчна степен характерът и степента на увреждане; обемът на
претърпените неимуществени вреди; интензитет и продължителност;
възрастта и личността на ищеца. Твърди, че не са съобразени броят и тежестта
на повдигнатите обвинения; уронването на честта, достойнството, авторитета
и доброто му име; настъпилата негативна промяна в качеството му на живот,
клинично и психично здраве. Излага, че срещу ищеца са били повдигнати
осем обвинения, както и че в съдебното производство срещу него са били
предявени за съвместно разглеждане граждански искове за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди на обща стойност от 10 000 лв.
Подчертава, че наказателното производство е разгледано на две съдебни
инстанции и е продължило 25 месеца. Изброява допълнителни обстоятелства,
които намира за релевантни с оглед определянето на размера на
2
претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Моли за отмяна на
решението в обжалваната част и уважаването на иска за неимуществени вреди
в пълния претендиран размер от 25 000 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 11.04.2024 г. до окончателното й изплащане. Претендира
сторените разноски пред въззивната инстанция.
Решение № 251/01.08.2025 г., постановено по ГД № 529/2025 г. по описа
на РС – Провадия, не е обжалвано в частта, с която е уважен предявеният иск
за имуществени вреди в размер на 5000 лв., влязло е в сила в тази част и
съответно тази част на решението не е предмет на настоящото производство
пред въззивния съд.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивника
повтаря доводите, изложени във въззивната жалба. Посочва в допълнение, че
въззивникът е от стар провадийски род, позлзващ се с име и авторитет в
обществото. Излага съображения, че образуваните наказателни производства
са се отразили върху търговската дейност на въззивника. Намира, че по делото
са събрани доказателства, които обуславят присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в пълния претендиран размер. Моли за решение в тази
насока, както и претендира сторените разноски в пълен размер за двете
инстанции.
Представителят на държавното обвинение изразява становище за
неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част. Счита, че
не са събрани безспорни доказателства за претърпени от въззивника вреди
вследствие на незаконно обвинение. Излага допълнителни съображения, като
анализира част от доказателствата, събрани в първоинстанционното
производство.
Съдът съобрази следното:
Производството по ГД № 529/2025 г. по описа на Районен съд –
Провадия е образувано по предявен от В. С. В. срещу Прокуратурата на
Република България иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди
във формата на психически болки и страдания, пряка и непосредствена
последица от незаконно водено срещу ищеца наказателно производство по ДП
№ 273/2020 г. по описа на РУ – Провадия, пр. преписка № 12454/2020 г. по
описа на ВРП, по което е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице за
извършени престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК и чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1
НК, за което впоследствие е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №
167/2022 г. по описа на ПРС, потвърдена с решение по ВНОХД № 255/2024 г.
по описа на ВОС, ведно със законната лихва, считано от 11.04.2024 г. до
окончателното погасяване на задължението.
Ищецът твърди, че живее и работи в гр. П., където създал семейство и
отгледал двете си деца. От 1990 г. упражнява търговска дейност, изразяваща
се в покупко – продажба на стоки и горива. Посочва, че винаги се е ползвал с
добро име в обществото и има много приятели и познати.
Заявява, че на 14.03.2022 г. по досъдебно производство № 273/2020 г. по
описа на РУ – Провадия, пр. преписка № 12454/2020 г. по описа на ВРП, бил
привлечен към наказателна отговорност за извършени седем на брой
престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК и едно престъпление по чл. 325, ал.
2, вр. ал. 1 НК. Била му определена мярка за неотклонение „подписка“. Била
3
му направена криминалистическа регистрация, а личното и ловното му
оръжие били отнети. Твърди, че привличането му като обвиняем станало
известно на обществеността и за него разбрали негови роднини, близки,
познати, съграждани и бизнес партньори. С обвинителен акт от 29.04.2022 г.
бил предаден на съд и било образувано НОХД № 167/2022 г. по описа на РС –
Провадия. Срещу него били приети за съвместно разглеждане два граждански
иска, всеки от които с размер по 5000 лв. С първоинстанционната присъда,
постановена на 19.05.2023 г., бил признат за невиновен и оправдан по всички
повдигнати му обвинения, както и отхвърлил предявените срещу него
граждански искове. Присъдата била протестирана от държавното обвинение и
обжалвана от частните обвинители. С решение от 11.04.2024 г. въззивният съд
постановил решение, с което потвърдил първоинстанционната присъда.
Твърди, че вследствие на незаконното обвинение е претърпял
неимуществени вреди. Те се изразяват в опетнени чест, достойнство и добро
име. Бил е злепоставен в обществото и се е почувствал изключително
оскърбен и потиснат. Сринат бил личният му и професионален авторитет,
граден с години. Твърди, че огорчението, душевните болки и страдания не са
преодоляни. След като обвинението станало обществено достояние, имало
хора, които спрели да общуват с него, започнали да странят, а други приемали
действията на държавното обвинение като „доказателство“ за неговата вина.
Твърди, че е изпаднал в социална изолация. Твърди, че се е опасявал от
обстоятелството, че за престъпленията, за които му е повдигнато обвинение, е
предвидено наказание до шест години лишаване от свобода, както и това, че
ако бъде признат за виновен, предвид броя и тежестта на повдигнатите срещу
него обвинения, е налице реална опасност да изтърпи наложеното му
наказание ефективно. Заявява, че всичко това довело до сериозни негативни
промени в начина му на живот и до влошаване на здравословното му
състояние. Вследствие на това не се хранил нормално, не спал добре,
отслабнал, а след това сериозно напълнял. Чувствал се потиснат, емоционално
лабилен и неуверен, депресиран от случващото се. Твърди, че не можел да
работи пълноценно, тъй като съзнанието му е било ангажирано с
наказателното производство, водено срещу него. Поддържа, че изцяло е
променил начина си на живот, като е спрял да излиза от дома си; ходил е
единствено на работа и е изпълнявал формално служебните си задължения.
Загубил странични интереси, спрял е да прави планове за бъдещето и не е
усещал удовлетворение от това, което прави. Сънувал е, че е осъден и се будил
неотпочинал. Получавал пристъпи на сърцебиене, като излага, че тези
здравословни проблеми не са преодоляни и към настоящния момент. Твърди
още, че е изпитвал страх и за личната си безопасност, тъй като естеството на
работата му налагало да пренася оборотни средства, без да разполага с лично
оръжие за самозащита. Оправдаването му не било огласено и на практика
никой не разбрал, че е невинен. Претендира обезщетение в размер на 25 000
лв. за претърпените от него неимуществени вреди, като счита, че те са пряка
последица от незаконно повдигнатите му обвинения. Моли за присъждане на
претендираното обезщетение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който е изложил становище за неоснователност на иска. Оспорва твърдението,
че ищецът е претърпял неимуществени вреди, както и това те да са в резултат
4
на поведението на ответника. Излага съображения за неоснователност на
претенцията, както и поддържа, че претендираният размер на обезщетението
за неимуществени вреди е прекомерен – счита, че същият не отговаря на
критериите, предвидени в чл. 52 ЗЗД. Поддържа, че наказателното
производство е било проведено в разумен срок, като излага доводи в подкрепа
на това твърдение. Възразява взетата по отношение на ищеца мярка за
неотклонение да е рефлектирала върху правната му сфера. Моли за
отхвърляне на предявения иск, в условията на евентуалност за намаляване на
размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
становищата на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства по делото
са следните факти: че срещу ищеца е водено досъдебно производство №
273/2020 г. по описа на РУ – Провадия, пр. преписка № 12454/2020 г. по описа
на ВРП, по което е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице за
извършени седем престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК и едно по чл.
325, ал. 2, вр. ал. 1 НК; че с влязла в сила на 11.04.2024 г. присъда по НОХД №
167/2022 г. по описа на ПРС, потвърдена с решение по ВНОХД № 255/2024г.
по описа на ВОС ищецът е оправдан.
Горните факти се потвърждават и от събраните по делото доказателства,
установяващи следното:
С постановление на ВРП, ТО – Провадия, на 14.09.2020 г. е било
образувано ДП № 273/2020г. по описа на РУ – Провадия, пр. преписка №
12454/2020 г. на ВРП, ТО – Провадия, за извършено престъпление по чл. 144,
ал. 3, вр. ал. 1 НК спрямо Г. Г.. С постановление на ВРП, ТО – Провадия, на
28.09.2020 г. е било образувано ДП № 295/2020 г. по описа на РУ – Провадия,
пр. преписка № 11526/2020 г. на ВРП, ТО – Провадия, за извършено
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК спрямо С. И.. С постановление от
28.10.2020 г. двете досъдебни производства са били обединени и
разследването е продължило под № 273/2020 г. На 13.10.2020 г. и 29.12.2020 г.
ищецът е бил разпитан като свидетел по досъдебното производство, като на
29.12.2020 г. е дал и сравнителни образци – фотоснимки, необходими за
комплексна видеотехническа и лицевоидентификационна експертиза. На
14.03.2022 г. е бил привлечен и разпитан в качеството на обвиняем за
извършени престъпления – седем на брой по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК и едно
по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Взета му е мярка за неотклонение „подписка“.
На 17.03.2022 г. са му предявени материалите по разследването.
Срещу ищеца е образувано НОХД № 167/2022 г. по внесен на 03.05.2022
г. обвинителен акт от ВРП. По делото са проведени пет открити съдебни
заседания, във всяко от които ищецът взима лично участие. В проведеното на
13.09.2022 г. съдебно заседание са приети за съвместно разглеждане
граждански искове, предявени от Д. И. и С. С. срещу подсъдимия, всеки от
които с размер по 5000 лв.
С присъда № 18/19.05.2023г., първоинстанционният съд е признал
ищеца за невиновен и го е оправдал по повдигнатите му обвинения, както и
отхвърлил предявените срещу него граждански искове. Отменена била и
5
наложената му мярка за неотклонение „подписка“. По протест и жалби е било
образувано ВНОХД № 255/2024 г. по описа на ВОС. В единственото по делото
открито съдебно заседание ищецът се явил лично с упълномощен защитник. С
решение № 100/11.04.2024 г., постановено по въззивното производство,
първоинстанционната присъда била потвърдена.
От писмо от РУ – Провадия се установява, че на ищеца е била направена
полицейска регистрация по повод повдигнато обвинение по ДП № 273/2020 г.
по описа на РУ – Провадия, както и че по същия повод ищецът е предал
разрешението си за носене на оръжие и е уведомил за продажбата на
притежаваното от него такова. На 15.04.2024 г. ищецът е подал заявление за
придобиване на ловно и късо огнестрелно оръжие.
В производството пред първоинстанционния съд са разпитани двама
свидетели, от показанията на които, преценени съобразно чл. 172 ГПК, се
установяват следните обстоятелства:
От показанията на В. В. – съпруга на ищеца, се установява, че през 2022
г. бил обвинен в извършването на осем престъпления, което коренно повлияло
на цялото семейство с оглед опасността да бъде му бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от шест години. В резултат на това станал
неспокоен и започнал всяка вечер да мисли за това – какво ще се случи, ако
бъде осъден, какво ще стане с фирмата. Спрял да работи пълноценно и бил
много притеснен. Отслабнал, а след това напълнял. Сънят му бил нарушен и
станал мълчалив. Преустановил инициативите си за бизнес и пътувания, както
и за събирания с приятели. Започнал да се държи странно. Новината за
обвиненията, които са му повдигнати, станала достояние на хората в гр. П..
Колеги от магазините и бензиностанцията, собствени на семейството,
започнали да говорят, че съпругът й ще бъде съден. Дори познати я питали
дали е вярно и дали ще има дело, както и какво е станало. Ищецът се чувствал
огорчен от това, че се води дело срещу него. Било променено и отношението
на приятели, близки и роднини. Контрагенти в бизнеса на семейството
преустановили предоставянето на стокови кредити, тъй като не знаели какъв
ще е изходът на делото и се опасявали дали ще им бъде заплатена стоката.
Когато извикали съпруга й за снемане на отпечатъци и за да му бъдат
направени снимки, бил много притеснен. Отнети му били притежавани от
него оръжия. Предполага, че е изпитвал притеснения при извършването на
инкасова дейност без оръжие. Посочва, че в момента съпругът й се
нормализира, но когато се сети за това нещо му влияе. Преди бил общителен и
контактен. Въпреки че може да се подразни в някои ситуации, той не е
агресивен. След като новината за делото се разчула, някои от приятелите му
спрели да контактуват с него. Не е посещавал психиатър или психолог.
Затварял се вкъщи, бил е неспокоен и не е излизал известно време.
От показанията на Р. В. – дъщеря на ищеца, се установява, че през 2022
г. било водено наказателно производство срещу баща й. Животът му се
променил коренно. Той имал добро име в града, търговец е и всички го
познават. Родът им е в града повече от 100 години, при което граденият имидж
и престиж се сринал. Това го накарало да се чувства зле, неуверен, несигурен,
огорчен и да страда. Много хора започнали да странят от него, като едва ли не
приемали обвиненията като доказателство за неговата вина. В началото нямал
апетит, не се хранил и отслабнал, а след това напълнял от стрес и нарушен
6
сън. Споделял, че имал безсънни нощи, мислейки за делото, както и че
сънувал кошмари, че бил осъден. Знаели, че ако бъде признат за виновен, е
щял да отиде в затвора. Изпитвал е страх за личната си сигурност и тази на
семейството му, тъй като е извършвал инкасова дейност. От друга страна,
никой не оповестил, че е бил оправдан. Баща й споделил, че бил обиден и
огорчен и от това, че му е извършена криминалистична регистрация, както и
че му е било отнето оръжието. Не можел да упражнява и хобито си – да ходи
на лов, което преди му носело удоволствие, за разлика от сега. Това се
отразило и на работата му, тъй като я вършил разсеяно. След приключване на
наказателното производство той се възстановил, но до ден днешен му
останала травма от случилото се. Преди имал моменти на сърцебиене и
дискомфорт, които вече намалели, но не са изчезнали напълно. Докато траело
наказателното дело, родителите й не са ходили на почивки, тъй като баща й се
е бил вглъбил в делото. Не знае да е приемал лекарства за симптомите и дали
е търсил медицинска помощ. Посочва, че се е затворил в себе си и се е опитвал
да се справи с проблема сам. Не живее с баща си, но много често са заедно.
Заявява, че не живее в гр. П., но се срещат 4 – 5 пъти седмично, тъй като
помага в работата на семейството.
Съдът кредитира събраните показания, тъй като намира същите за
последователни, логични и взаимнодопълващи се.
По делото е изслушано и прието заключение, изготвено по комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. От него се установява, че
повдигнатото обвинение е причинило стрес на ищеца, който впоследствие се
превърнал в психотравма, която той е успял да рационализира (т.е.,
преодоляна е към момента на изследването). Функционирал е в ежедневието
си, без да са налице данни за сериозна дезорганизация и невъзможност да се
справи с изискванията на социалната среда. Личността му се характеризира с
относителна емоционална стабилност, но при фиксиране към предмета на
изследването се отчита известно дисфорично отреагиране – резултат от
натрупана във времето негативна афективна стимулация. От въпросниците се
установява леко социално отдръпване и лишаване от дейности, които преди
това са носили удоволствие на ищеца, като към момента на изследването не се
отчитат причини за клинична намеса.
Съдът кредитира приетото по делото заключение, тъй като същото е
пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение за неговата правилност.
При така приетата фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е осъдителен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. В разпоредбата е
посочено, че Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване
на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Ищецът твърди да е претърпял
неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение, като претендира
парично обезщетение за репарирането им.
Предпоставките за уважаване на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ са
следните:
За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на
имуществени и неимуществените вреди, причинени му от орган на
7
Прокуратурата на Република България вследствие на повдигане на незаконно
обвинение, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) на ищеца да му е
повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република България за извършено
от него престъпление; 2) образуваното наказателно производство да е
приключило с оправдателна присъда; 3) подсъдимият да е претърпял
неимуществени вреди и 4) причинените вреди да са необходима, закономерна
последица от повдигнатото незаконно обвинение, т. е. да е налице причинно –
следствена връзка между наказателното производство, по което е било
повдигнато незаконното обвинение и причинения вредоносен резултат.
Отговорността на прокуратурата за повдигане на незаконно обвинение е
обективна, като тя не е предпоставена от виновното поведение на съответно
длъжностно лице при прокуратурата – аргумент от чл. 4, ал. 1, предл.
последно от ЗОДОВ.
Видно от изложеното, установи се, че на 14.03.2022 г. ищецът е
привлечен в качеството на обвиняем за седем престъпления по чл. 144, ал. 3,
вр. ал. 1 НК и едно по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Взета му е мярка за
неотклонение „подписка“. На 17.03.2022 г. са му предявени материалите по
разследването. Образувано е НОХД № 167/2022 г. по описа на РС – Провадия
по внесен на 03.05.2022 г. обвинителен акт от ВРП, с което е повдигнато
обвинение на ищеца, че е извършил горепосочените престъпления. По делото
са проведени пет открити съдебни заседания, във всяко от които ищецът е взел
лично участие. В проведеното на 13.09.2022 г. съдебно заседание са приети за
съвместно разглеждане граждански искове, предявени от Д. И. и С. С. срещу
подсъдимия, всеки от които с размер по 5000 лв.
С присъда № 18/19.05.2023 г. първоинстанционният съд е признал ищеца
за невиновен и го оправдал по повдигнатите му обвинения, както и отхвърлил
предявените срещу него граждански искове. Отменена била и наложената му
мярка за неотклонение „подписка“. По протест и жалби е било образувано
ВНОХД № 255/2024 г. по описа на ВОС. В единственото по делото открито
съдебно заседание ищецът се явил лично с упълномощен защитник. С
решение № 100/11.04.2024 г., постановено по въззивното производство,
първоинстанционната присъда била потвърдена. Решението на ВОС е
окончателно и не подлежи на обжалване.
С оглед горното, настоящият състав приема, че наказателното
преследване по отношение на ищеца е започнало на 14.03.2022 г. и е
приключило окончателно на 11.04.2024 г., като от въззивния съд с окончателно
решение е била потвърдена оправдателната присъда.
Следователно налице са първите две предпоставки от фактическия
състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – на ищеца е било повдигнато обвинение и
образуваното наказателно производство е приключило с оправдателна
присъда. Оправдателната присъда обуславя незаконност на повдигнатото
обвинение по смисъла, вложен в приложимата разпоредба.
Наказателното производство е продължило 2 години и 28 дни, като за
периода от 14.03.2022 г. до 19.05.2023 г. му е била наложена мярка за
неотклонение „подписка“. В досъдебното производство, след като е бил
привлечен като обвиняем, е бил разпитан веднъж, а в съдебната фаза пред
първоинстанционния и въззивния съд се е явявал лично във всички открити
8
съдебни заседания (общо шест), като е давал обяснения.
От свидетелските показания, събрани по делото, се изяснява, че ищецът
е претърпял неимуществени вреди, изразили се в безпокойство, несигурност,
притеснение от евентуалното му признаване като виновен по повдигнатите
обвинения. Наказателното производство, макар и с разумна продължителност,
неминуемо се е отразило негативно на ищеца, като му е причинило
отрицателни емоции. Горното се потвърждава и от анализираното и прието по
делото заключение, изготвено въз основа на назначена КСППЕ в
първоинстанционното производство. С оглед горните доказателства,
безспорно се установяват и останалите две предпоставки за основателността
на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – ищецът е претърпял неимуществени
вреди, както и те са в пряка причинно – следствена връзка с незаконното
обвинение. Респективно предявеният иск за обезвреда е основателен.
Спорен между страните в производството е и размерът на
претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
на незаконното обвинение. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, то се
определя от съда по справедливост. Релевантни обстоятелства за преценка на
размера на дължимото обезщетение са: тежестта на повдигнатото обвинение,
дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по
непредпазливост; дали ищецът е оправдан, респ. дали наказателното
производство е прекратено по всички обвинения срещу него, или по част от
тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство,
включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за
провеждането му; дали ищецът е бил задържан и продължителността на
задържането му, както и вида и продължителността на другите мерки за
неотклонение и на другите наложени на ищеца ограничения в рамките на
наказателното производство; дали срещу ищеца са водени и други наказателни
производства; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца –
има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв
вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното
отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху
живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация,
обществен отзвук и прочие. Като ориентир за определяне на паричния
еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още стандартът на
живот в страната към периода на увреждането. В случаите на незаконно
обвинение в извършване на повече от едно престъпление, обезщетението се
определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за което обвиняемият
е бил оправдан.
От доказателствата по делото се установи, че към процесната дата
същият е бил неосъждан, активен, ангажиран с трудова дейност човек,
полагащ грижи за семейството си, като повдигнатите му обвинения, обяснимо,
са се отразили неблагоприятно на живота му. Негативният ефект върху
психиката на лицето е обусловен от възможността същото да бъде признато за
виновно, както и от опасността да му бъде наложено ефективно наказание
„лишаване от свобода“. Значение за това има обстоятелството, че са му
повдигнати множество обвинения (за осем умишлени престъпления, седем от
които представляващи тежки престъпления по смисъла на разпоредбата на чл.
93, т. 7 НК – чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, закана за убийство и квалифициран
9
състав на хулиганство по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК, което престъпление не е
тежко по смисъла на цитираната разпоредба) с оглед възможността да бъде
приложена разпоредбата на чл. 24, вр. чл. 23, ал. 1 НК. Наличието на
обвинение за множество престъпления е от значение и при извършване на
преценка с оглед възможността за приложение на чл. 66, ал. 1 НК.
Същевременно ищецът, преди да бъде привлечен като обвиняем, е бил
разпитван като свидетел (два пъти) по досъдебното производство, давал е
образци – фотоснимки за нуждите на експертиза, предал е с протокол за
доброволно предаване притежавано от него оръжие. Тези обстоятелства също
следва да бъдат отчетени при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди.
Неоснователно е оплакването на прокуратурата, че разпитаните по
делото свидетели са заинтересовани. Техните показания са подложени на
внимателна преценка с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК. Наличието на
неимуществени вреди може да бъде доказано именно чрез разпит на лица,
които са в близкото обкръжение на ищеца. Подобно състояние се наблюдава
пряко и непосредствено от най – близките. Това са лицата, които най – добре
познават потърпевшия от незаконната наказателна репресия, като те могат да
изложат впечатленията си за начина, по който му се е отразило незаконното
обвинение. Точно такива данни са събрани от показанията на разпитаните
свидетели.
Събраните доказателства за претърпени неимуществени вреди обаче не
следва да бъдат преекспонирани. Не са без значение обстоятелствата, че
наказателното производство се е развило в разумен срок, била е наложена най
– леката мярка за неотклонение – „подписка“, която още след постановяване
на първоинстанционната присъда, преди да бъде образувано въззивно
производство по нейната проверка, е отменена. Отделно от това, от анализа на
приетото и кредитирано от съда заключение от КСППЕ се установи още, че
воденото наказателно производство не се е отразило драстично на ищеца.
Изложено бе, че той е преодолял причинената от стреса травма. Установи се
още, че на ищеца не се е наложило нито ползване на специализирана
медицинска помощ, нито на медикаменти. Тоест, при определяне размера на
обезщетението следва да бъде съобразено, че нарушенията в психичното
здраве на ищеца не са с трайни и необратими последици, а напротив –
преодоляни са. От значение за определяне на размера на обезщетението са и
извършената на ищеца криминалистична регистрация, възприета за
унизителна, както и отнемането на разрешителни за носене на лично и ловно
оръжие, ползвани в работата и хобито на ищеца. Минималната работна
заплата за 2022 г. е била в размер на 710.00 лв.; за 2023 г. – 780.00 лв., а през
2024 г. – 933.00 лв.
Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства се
установява, че ищецът е претърпял неимуществени вреди вследствие на
незаконното обвинение, обезщетението за които следва да бъде определено в
размер на 10 000 лв. Съобразявайки изложените по – горе обстоятелства,
съдът намира, че сумата от 10 000 лв. се явява справедлив размер за обезвреда
на претърпените от ищеца неимуществени вреди. За горницата до пълния
претендиран размер претенцията се явява неоснователна.
Поради гореизложеното, съдът намира, че първоинстанционното
10
решение следва да бъде частично отменено, а искът за обезщетение на
неимуществени вреди – отхвърлен за горницата над 10 000 лв. до 15 000 лв. и
потвърдено в останалата обжалвана част.
По разноските:
При този изход на спора по същество, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
разноски се дължат на ищеца съразмерно с уважената част от иска.
Пред първоинстанционния съд процесуалният представител на ищеца е
депозирал списък на разноските по чл. 80 ГПК, съобразно който е
претендирал сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2700
лв. по иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, 800 лв. по
иска за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди и 20 лв.
за държавни такси. С първоинстанционното решение е присъдена сума в
размер на 2343,33 лв., като срещу него не е подавана молба по чл. 248 ГПК.
Съобразно уважената част от иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди на страната се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1080 лв. (от претендирани 2700 лв.). Към
посочената сума следва да бъде добавена тази, заплатена от страната за
процесуално представителство по иска за обезщетение на причинени
имуществени вреди – 800 лв. Следователно за първоинстанционното
производство на страната се дължат разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение съобразно с размера на уважения иск за обезщетение за
причинени неимуществени вреди – 1080 лв. + 800 лв. + разноски за заплатена
държавна такса в размер на 20 лв. или общо 1900 лв., преизчислени по курс
1.95583 лева за едно евро – 971.45 евро.
Пред въззивната инстанция процесуалният представител на ищеца е
депозирал списък на разноските по чл. 80 ГПК, съобразно който е
претендирал разноски в размер на 3000 лв. за адвокатско възнаграждение и 10
лв. държавна такса. Пред въззивния съд е релевирано възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение. Настоящият състав намира,
че същото е основателно и възнаграждението, дължимо на страната, следва да
бъде редуцирано до 2700 лв. или на страната се дължат разноски в размер на
1080 лв., съобразно уважената част от иска. Следва да бъде уважена и
претенцията за платена държавна такса в размер на 5.00 лв., тъй като по
делото е налице квитанция за заплатена държавна такса в посочения размер.
Следователно на страната следва да бъдат присъдени разноски за въззивното
производство в размер на 1085 лв., преизчислени по курс 1.95583 лева за едно
евро – 554.75 евро.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 251/01.08.2025 г., постановено по ГД № 529/2025
г. по описа на РС – Провадия, в частта, в която Прокуратурата на Република
България, представлявана от Главния прокурор на Република България, е
осъдена да заплати парична сума на В. С. В., ЕГН **********, с адрес гр. П.,
ул. „Г. М.“ № *, за разликата над 10 000 лв. (5112.92 евро) до 15 000 лв.
(7669.38 евро), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
11
вреди във формата на психически болки и страдания, пряка и непосредствена
последица от незаконно водено срещу ищеца наказателно производство по ДП
№ 273/2020 г. по описа на РУ – Провадия, пр. преписка № 12454/2020 г. по
описа на ВРП, по което е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице за
извършени престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК и чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1
НК, за което впоследствие е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №
167/2022 г. по описа на ПРС, потвърдена с решение по ВНОХД № 255/2024 г.
по описа на ВОС, ведно със законната лихва, считано от 11.04.2024 г. до
окончателното погасяване на задължението, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на В. С. В., ЕГН **********,
предявен срещу Прокуратурата на Република България, представлявана от
Главния прокурор на Република България, за заплащането на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди във формата на психически болки и
страдания, пряка и непосредствена последица от незаконно водено срещу
ищеца наказателно производство по ДП № 273/2020 г. по описа на РУ –
Провадия, пр. преписка № 12454/2020 г. по описа на ВРП, по което е бил
привлечен в качеството на обвиняемо лице за извършени престъпления по чл.
144, ал. 3, вр. ал. 1 НК и чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което впоследствие е
бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 167/2022 г. по описа на
ПРС, потвърдена с решение по ВНОХД № 255/2024 г. по описа на ВОС, ведно
със законната лихва, считано от 11.04.2024 г. до окончателното погасяване на
задължението, за разликата над 10 000 лв. (5112.92 евро) до 15 000 лв.
(7669.38 евро).
ОТМЕНЯ решение № 251/01.08.2025 г., постановено по ГД № 529/2025
г. по описа на РС – Провадия, в частта, в която Прокуратурата на Република
България, представлявана от Главния прокурор на Република България, е
осъдена да заплати на В. С. В., ЕГН **********, сума в размер на 2343.33 лв.
(1198.13 евро), представляваща сторени в първоинстанционното производство
разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Прокуратурата на Република
България, представлявана от Главния прокурор на Република България, да
заплати на В. С. В., ЕГН **********, сума в размер на 971.45 евро,
представляваща сторени в първоинстанционното производство разноски.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 251/01.08.2025 г., постановено по ГД №
529/2025 г. по описа на РС – Провадия, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Прокуратурата на Република
България, представлявана от Главния прокурор на Република България, да
заплати на В. С. В., ЕГН **********, 554.75 евро, представляваща сторени
във въззивното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13