Р Е Ш Е Н И Е
№ 291
гр. Пловдив, 10 януари 2024 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
– Пловдив, ХХI касационен
състав, в открито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и с участието на
прокурора БОРИС МИХОВ, като разгледа
докладваното от съдия Й.Русев КАНД № 2614 по описа за 2023г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по
касационна жалба на Н.Т.Х., ЕГН **********, подадена от адв. Ст.С.-
пълномощник, против Решение № 1535/31.08.2023г. постановено по АНД № 6511/2022г.
на РС-Пловдив, ХХII н.състав, с което
е потвърдено НП № 22-1030-
006741/28.09.2022 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“ – Пловдив, с което на касаторката на основание чл. 179, ал. 2, вр.
чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за нарушение по чл. 37,
ал. 2 ЗДвП.
Изтъкват се доводи в насока, че обжалваното
решение е неправилно, като искането е да се постанови решение, с което да се
отмени актът на РС-Пловдив и да се отмени издаденото НП. Претендира
разноски.
Ответникът по
касация- Началник група, към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, редовно
призован, не взема становище по жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Пловдив изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.
При извършената от
касационната инстанция на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието на решението на районния съд с
материалния закон, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е недопустим.
Производството пред
районен съд е образувано на 18.11.2022г.,
след влизане в сила на измененията на ЗАНН, публикувани ДВ, бр. 109 от
22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г. Във връзка със законодателната неяснота
в разпоредбата на чл.61 от ЗАНН на 28.04.2023г. е постановено Тълкувателно
постановление № 3 от 28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 5/2022 г.
Обжалваното тук решение е постановено след това на 31.08.2023г.
Съгласно чл. 61, ал.
1 ЗАНН (в сила от 23.12.2021г.) при разглеждане на делото пред районния съд се
призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал.
2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в
полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4 (т. е. електронeн
фиш), както и допуснатите от съда свидетели.
В Разпореждането на
РС от 21.11.2022г. за насрочване на въззивното дело не е посочен изрично ответник.
За участие в производството е призована Сектор „Пътна полиция“, ОДМВР-Пловдив.
Такава е и страната, записана в протоколите от проведени открити съдебни заседания
по делото. Административнонаказващ орган обаче, видно от обжалваното НП, е
Началник група към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив. Именно
административно-наказващият орган е следвало и да бъде конституиран в
производството като ответник и надлежно призоваван.
В този смисъл е и
задължителното за съда Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г., в което
се приема, че в случаите на обжалване на актовете по чл. 58д, т. 1 – 3 ЗАНН,
издадени от наказващ орган, следва да се призовава само и единствено именно
този наказващ орган с оглед на защитата и в съдебното производство на издадения
акт, като този извод следва и от граматическото тълкуване на разпоредбата,
която предвижда призоваване на учреждението или организацията само за случаите
на оспорен акт по чл. 58д, т. 4 ЗАНН, т. е. в случаите, в които актът
представлява електронно изявление.
Като не е
конституирал надлежната страна, въззивният съд е провел незаконосъобразно
производството и е постановил недопустим съдебен акт. Следва да се отбележи, че
ненадлежното конституиране на страна има тежка последица, а именно правните
последици на постановеното съдебно решение нямат обвързващ ефект.
Касае се за
съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание по чл.
348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 1 НПК, за което съдът следи служебно -
чл. 218, ал. 2 АПК.
По аргумент от
Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на Общото събрание на съдиите
от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело №
5/2022 г. по описа на ВАС, разпоредбата на чл. 221, ал. 3 АПК е приложима в
производствата по чл. 63в ЗАНН.
Ето защо
установеният порок на обжалвания съдебен акт – недопустимостта му, обуславя
извод, че въззивното решение следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК, а делото да се върне за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото
следва да се конституира административнонаказващият орган като ответник.
По исканията за
присъждане на разноски следва да се произнесе районният съд при новото
разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.
Водим от горното,
Съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1535/31.08.2023г. постановено по
АНД № 6511/2022г. на РС-Пловдив, ХХII н.състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав
при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: