№ 20622
гр. София, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.А
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20231110124047 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 13.12.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на дванадесети декември 2023 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
24047/2023 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ.
1
Ищецът „, А, ет. 1, ап. 2 твърди в депозираната искова молба, че е лизингополучател по
договор за финансов лизинг № 140242/05.10.2020 г. на МПС седлови влекач „ДАФ“ с рег. №
СВ 8089 РХ. Твърди, че като лизингополучател е застраховано лице по договор за
застраховка КАСКО на посоченото МПС № на полицата 0320210855015515 със
застраховател ответника „, № 68, която била със срок на действие 23.10.2021 г. – 22.10.2022
г. Твърди, че в срока на покритие на застраховката, на 18.10.2022 г. , при маневра на заден
ход на рампа за товарене в района на град Рьозеларе – Белгия, е ударено паркирано ремарке
и е увредена предна дясна част: врата, стъкло, странично огледало, въздуховод. Твърди, че
отремонтирал със свои средства повредите, като заплатил общо 8 379,59 лв. Твърди, че
предвид застрахователното правоотношение с ответника завел щета № *********/23.12.2022
г. , по която ответникът отразил горепосочените повреди в протокол № 11518-16717911814,
но не му заплатил обезщетение. Ето защо, предявява настоящия иск и моли ответника да
бъде осъден да му заплати сумата от 8 379,59 лв. – застрахователно обезщетение, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното
изплащане на сумата. Моли присъждане на деловодни разноски.
Ответникът оспорва изцяло предявения иск по съображения, изложени в писмен отговор на
исковата молба. Моли присъждане на деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
Ищецът е лизингополучател по договор за финансов лизинг № 140242/05.10.2020 г. на МПС
седлови влекач „ДАФ“ с рег. № СВ 8089 РХ /л.л. №№ 7-18/. Като лизингополучател ищецът
е застраховано лице по договор за застраховка КАСКО на посоченото МПС № на полицата
0320210855015515 със застраховател ответника /л.№ 6/, която е със срок на действие
23.10.2021 г. – 22.10.2022 г. В срока на покритие на застраховката, на 18.10.2022 г. , при
маневра на заден ход на рампа за товарене в района на град Рьозеларе – Белгия, е ударено
паркирано ремарке и е увредена предна дясна част: врата, стъкло, странично огледало,
въздуховод. Съдът приема този механизъм на ПТП, независимо от възраженията на
ответника относно липса на доказателства за него, като обсъжда в съвкупност заявлението
за щета /л.л. №№ 102-103/, протокола за извършен от ответника оглед /л. № 104/, снимковия
материал /л.л. №№ 105-118/, както и приетите по делото две САЕ /л.л. №№ 144-151 и 160-
161/, които експертизи дават положително заключение за такъв тип механизъм на ПТП.
Посочената система от доказателства е достатъчна за установяване на приетия механизъм на
ПТП. Не се спори, че ищецът е отремонтирал със свои средства повредите, като е заплатил
общо 8 379,59 лв. Не се спори, че предвид застрахователното правоотношение с ответника, е
завел щета № *********/23.12.2022 г. /л.л. №№ 102-103/, по която ответникът е отразил
горепосочените повреди в протокол № 11518-16717911814 /л. № 104/, но не е заплатил
обезщетение.
Видно от приетата по делото САЕ /л.л. №№ 144-151/, стойността на щетата на МПС възлиза
на платените от ищеца 8 379,59 лв. , а според приетата повторна на основание чл. 200, ал. 3
2
от ГПК САЕ /л.л. №№ /, размера на щетата на МПС, отново по средни пазарни цени, възлиза
на сумата от 8 725,31 лв. Съдът приема за размер на щетата втората оценка, доколкото е
предложена именно от повторна САЕ конкретно за проверка на вече изготвената САЕ.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното
събитие, застрахователят дължи плащане на уговореното застрахователно обезщетение.
Материално-правните предпоставки за основателност на претенцията на застрахования по
чл. 405, ал. 1 от КЗ са наличието на валидно застрахователно правоотношение с предмет
имуществено застраховане на съответно имущество, изправност на застрахования по него,
както и настъпване на застрахователното събитие. В конкретния случай се установи
посочената облигационна връзка, настъпването на застрахователното събитие – повреда на
МПС, както и изправността на ищеца застрахован във връзка с плащането на
застрахователните премии и уведомяването за застрахователното събитие – ПТП. Следва да
се посочи, че ищецът лизингополучател е материално-правно легитимиран да получи
обезщетение по договора за застраховка КАСКО предвид разпоредбата на чл. 384, ал. 2, т. 1
от КЗ.
Съдът не приема възражението на ответника, че стойността на обезщетението следвало да се
определи по реда на чл. 77.1.4 от ОУ /л.л. №№ 61-67/, а именно – по експертна оценка по
методика на застрахователя /по реда на тази методика първата САЕ /л.л. №№ 144-151
предлага стойност под пазарната цена, а именно – 6 891 лв./. Съдът не приема това
възражение, доколкото размера на обезщетението е легално определен в КЗ. В този правен
институт стои законовата цел именно за възстановяването на действителната стойност на
увреденото имущество, в случая – на повредата на МПС. В основата на тези
правоотношения стои целта да се възстанови имущественото положение отпреди деликта.
Чл. 400 от КЗ дава легално определение на застрахователното понятие „действителна
стойност” – тази, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. Или, когато предмет на делото е възстановяване на вреди на МПС, за
определяне на действителната стойност следва да се вземе предвид стойността за
възстановяването му в състоянието отпреди увреждането. Съдът приема, че тази стойност е
стойността на средните пазарни цени на ремонта, защото тя, съобразявайки широк кръг от
икономически фактори, дава именно действителната стойност на увреждането, която в
крайна сметка следва да се възстанови от застрахователя в рамките на правоотношенията
във връзка с претенцията по чл. 405, ал. 1 от КЗ. Тези законови правила не могат да се
ограничават с ОУ. Възможно е, обаче, страните да се договорят при вече легално-
определеното обезщетение, до да се сподели при определени условия от страните по
договора. В конкретния случай, с т. 68.2, „б“ от ОУ, страните са договорили при щета на
3
МПС над 3,5 тона, непричинена от друг водач, 10 % от стойността на щетата да се поеме от
застрахования. Предвид приетия по делото механизъм на ПТП, съдът приема, че са налице
условията на т. 68.2, „б“ от ОУ. Ето защо, установената по делото стойност на щетата от
8 725,31 лв. следва да се намали с 10 %, при което се получава остатък от 7 852,78 лв.
Последният определя предела на претенцията на ищеца и до който размер следва да се
уважи иска.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцата следва да се присъдят деловодни разноски в размер
на 705,82 лв. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъдят деловодни
разноски в размер на 22,63 лв.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника „, № 68 да заплати на ищеца „, А, ет. 1, ап. 2, на основание чл. 405, ал.
1 от КЗ, сумата от 7 852,78 лв. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 05.05.2023 г. , до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска
в останалата част до пълния предявен размер от 8 379,59 лв.
ОСЪЖДА ответника „, № 68 да заплати на ищеца „, А, ет. 1, ап. 2, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, сумата от 705,82 лв. – деловодни разноски.
ОСЪЖДА ищеца , А, ет. 1, ап. 2 да заплати на ответника „, № 68, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, сумата от 22,63 лв. – деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5