№ 6383
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110147400 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на фирма срещу Д. АНДР. Д., с която са
предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК с искане
да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми, представляващи
задължения за топлоснабден имот, находящ се в адрес, с абон. № ****, а именно: сумата от 7
379.19 лв. – стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 05.03.2021 г. до окончателното плащане; сумата
от 899.80 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 24.02.2021 г.; сумата от 72.05
лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.02.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 05.03.2021 г. до окончателното плащане; сумата
от 12.31 лв. – мораторна лихва за периода от 31.03.2018 г. до 24.02.2021 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
****3299/2021 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответницата в качеството й на собственик на топлоснабдения
имот през процесния период, към което са приложими общите условия на ищцовото
дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за
процесния период топлинна енергия за имот с абон. № ****, като тя не е заплатила
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени от фирма по реда за дялово разпределение. Излага, че ответницата е изпаднала в
забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата /чрез особения представител адв. А./ е
1
подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва наличието на договор с ищеца. Оспорва Общите условия от 2016 г. да са относими
към част от процесния период. Оспорва реалната доставка на топлинна енергия като
недоказана. Твърди, че в имота е имало четири броя радиатори, които са били затапени, с
оглед на което за нея е възникнало задължение само за дялово разпределение и подгряване
на топла вода. Оспорва от представените от ищцовото дружество документи да се
установява количеството доставена топлинна енергия, размерът на дължимата за всеки
месец сума и за какво се отнася тя. Оспорва да е бил налице през исковия период договор
между ищеца и фирма за сградата, в която се намира процесният имот. Релевира възражение
за изтекла погасителна давност за периода до 15.08.2018 г. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице – помагач на страната на ищеца фирма изразява становище, че дяловото
разпределение за процесния имот през исковия период е извършвано в съответствие с
нормативната уредба, поради което исковете са основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове за установяване
дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. ****3299/2021 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими
като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставката по чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по
чл. 410 ГПК.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на
договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена
такава през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в
тежест на ищеца.
В случая от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти на л. 17-18 от делото се установява, че правото на собственост върху
процесния имот на 19.03.1991 г. е придобито от Сатеник Таквор Кеворкиян. От
неоспореното от ответницата Удостоверение за наследници /л. 19/ е видно, че Сатеник
Таквор Кеворкян е починала на 09.02.2009 г. и е оставила като наследник по закон
ответницата Д. АНДР. Д. – дъщеря. От изложеното следва, че ответницата през исковия
период е била собственик по силата на наследствено правоприемство на имота, поради
което именно тя се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди през този период
съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. В посочената разпоредба е предвидена хипотеза
на договорно обвързване без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се
касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители
2
на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика. В тази
хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост върху топлоснабдения
имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Ето защо съдът намира,
че ответницата е материалноправно легитимирана да отговаря за задълженията за процесния
имот.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало
през исковия период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия,
който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от фирма на клиенти в град София, одобрени с Решение
№ ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. Именно тези общи условия са приложими за целия исков
период, тъй като са влезли в сила преди началото му.
Договорът касае доставка на топлинна енергия до следния обект: апартамент ****,
находящ се в гр. адрес, с абон. № ****. Имотът е топлофициран и се намира в сграда в
режим на етажна собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа, което се
установява от заключението на съдебно-техническата експертиза и не се оспорва от
ответницата.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, са представени по делото съобщения към фактури, писмени
доказателства от третото лице – помагач на ищеца и е прието заключение на съдебно-
техническата експертиза.
От заключението на вещото лице Т. се изяснява, че за периода редовно са отчислявани
за сметка на ищеца технологичните разходи на двете абонатни станции, като по този начин е
формирана топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост.
Установява се, че дяловото разпределение на топлинна енергия през исковия период е
извършвано от фирма, като остойностяването на потребената топлинна енергия е
извършвано на база прогнозни стойности с годишно изравняване от посоченото дружество.
Вещото лице Т. посочва, че за периода 2017 г. – 2018 г. абонатът е осигурил достъп до имота
за отчет и допълнителният отчет от 02.07.2018 г. е подписан, но за периодите 2018 г. – 2019
г. и 2019 г. – 2020 г. абонатът не е осигурил достъп за отчет. Изяснява се, че през процесния
период в имота е имало 4 бр. радиатори с индивидуални разпределители на разходите за
отопление, като за периодите с липса на достъп за тях е начислена служебна топлинна
енергия по максимален специфичен разход на сградата. Установява се, че е начислявана и
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която е изчислявана по нормативно
установена формула и е разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално на
пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Вещото лице Т. посочва, че топлинната
енергия за битово горещо водоснабдяване е отчитана по показанията на 2 бр. водомери за
топла вода в имота, като за периодите с липса на достъп за отчет е начислена служебна
топлинна енергия на база 1 бр. лица с разход 140 л./денонощие за 1 бр. потребител. Предвид
изложеното възражението в отговора, че ответницата дължи само суми за топла вода, е
неоснователно. Изяснява се, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с
3
нормативните разпоредби. Изводите на вещото лице Т. намират опора и в представените от
третото лице – помагач писмени доказателства, които са били съобразени от него. Всичко
това обуславя извод, че искът за стойността на доставената топлинна енергия е доказан по
основание, като възраженията в отговора, че не се установява реално потребеното
количество топлинна енергия, са неоснователни.
Дължи се от клиента цената на реално потребената топлинна енергия в неговия имот
през исковия период, поради което при определянето й следва да се вземат предвид не
стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът кредитира напълно
заключението на съдебно – техническата експертиза, преценено съвкупно с представените
от третото лице – помагач изравнителни сметки, тъй като вещото лице Т. е съобразил
именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период.
Следователно дължимата за целия имот през исковия период стойност на доставената
топлинна енергия възлиза общо на 7 326.61 лв.
По възражението на ответника за частично погасяване по давност на вземането съдът
намира следното:
Съгласно задължителната съдебна практика вземанията на ищеца за доставена
топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от
претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния
период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното
заплащане.
В случая до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК – 05.03.2021 г., са изтекли 3 години по отношение на вземането за главница за
периода от м. 05.2017 г. до м. 12.2017 г. включително, тъй като срокът за заплащане на
месечното задължение за м. 01.2018 г. е бил до 17.03.2018 г., респ. погасителната давност за
това вземане е прекъсната с подаването на заявлението.
Дължимата стойност на доставената топлинна енергия в имота за непогасената по
давност част от исковия период – от м. 01.2018 г. до м. 04.2020 г., съгласно заключението на
съдебно-техническата експертиза е в размер на 6 869.32 лв.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е видно, че не са извършвани
плащания по партидата на имота за процесния период.
Поради изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от
6 869.32 лв. за периода от м. 01.2018 г. до м. 04.2020 г., като върху тази сума ответницата
4
дължи и законната лихва, считано от 05.03.2021 г. до окончателното плащане. Искът следва
да бъде отхвърлен за периода от м. 05.2017 г. до м. 12.2017 г. и за разликата над 6 869.32 лв.
до пълния предявен размер – поради изтичане на погасителна давност за вземането за
посочения период.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в
плащането му.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32,
ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал.
4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
обезщетение за забава се дължи само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-
дневен срок.
В случая е установено наличието на главен дълг за цената на доставената в имота на
ответницата топлинна енергия през част от исковия период, както и забава в плащането й
предвид липсата на извършени плащания. Ето защо искът за мораторна лихва върху тази
главница е доказан по основание. Началото на забавата е 16.12.2018 г. за изравнителната
сметка за периода от м. 01.2018 г. до м. 04.2018 г., 16.12.2019 г. – за изравнителната сметка
за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г., и 16.10.2020 г. – за изравнителната сметка за
периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г., тъй като окончателните изравнителни сметки са
съответно от 30.10.2018 г., 30.10.2019 г. и 31.08.2020 г., видно от писмените доказателства
на л. 105-107 от делото. Дължимата мораторна лихва за периода от 16.12.2018 г. до
24.02.2021 г. върху непогасената по давност главница съдът определи по реда на чл. 162
ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва и приема, че възлиза на сумата
от 691.74 лв. Следователно искът за лихва за забава върху главницата за цената на
доставената топлинна енергия е основателен до посочения размер, а за разликата до пълния
предявен размер и за останалата част от периода е неоснователен.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите Общи условия дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите. По делото се изяснява, че през исковия период
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира процесният
имот, е извършвано от фирма. Наличието или липсата на договор е ирелевантно, тъй като за
ответницата при всички случаи е възникнало задължението за заплащане на стойността на
5
извършената по отношение на нейния имот услуга. Таксата се дължи именно на ищцовото
дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия. Поради това съдът намира иска за
цената на услугата дялово разпределение за доказан по основание. Ответницата не оспорва
размера на задължението, поради което съдът приема, че дължимата стойност на услугата
дялово разпределение е 72.05 лв., както е посочено в исковата молба, като върху нея се
дължи и законната лихва, считано от 05.03.2021 г.
Що се отнася до иска за мораторната лихва върху горепосочената главница, следва да
се посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане
на задължението за услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответницата покана
за заплащането й. От това следва извод, че тя не е изпаднала в забава по отношение на тази
главница, респ. искът срещу нея за мораторна лихва върху стойността на услугата дялово
разпределение е неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски за заповедното и исковото производство съразмерно на уважената част
от исковете, а именно: за заповедното производство – в общ размер на 197.72 лв., както
следва: 152.22 лв. – държавна такса, и 45.50 лв. – юрисконсултско възнаграждение; за
исковото производство – в общ размер на 1 288.06 лв., както следва: 152.22 лв. – държавна
такса, 364 лв. – депозити за вещи лица, 680.84 лв. – депозит за особен представител, и 91 лв.
– юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
че Д. АНДР. Д., ЕГН **********, с адрес: адрес, дължи на фирма, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: адрес, следните суми за топлоснабден имот, представляващ
апартамент ****, находящ се в гр. адрес, с абон. № ****, а именно: на основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумата от 6 869.32 лв. – стойност на доставена от ищеца топлинна
енергия през периода от м. 01.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от
05.03.2021 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 691.74 лв.
– мораторна лихва за периода от 16.12.2018 г. до 24.02.2021 г. върху стойността на
доставената топлинна енергия; на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 72.05 лв. – стойност
на услугата дялово разпределение през периода от м. 02.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със
законната лихва от 05.03.2021 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. ****3299/2021 г. по описа на СРС,
85 състав, като ОТХВЪРЛЯ, както следва: частично иска с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ за стойността на доставената топлинна енергия – за разликата над
6 869.32 лв. до пълния предявен размер от 7 379.19 лв. и за периода от м. 05.2017 г. до м.
12.2017 г.; частично иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху
6
стойността на доставената топлинна енергия – за разликата над 691.74 лв. до пълния
предявен размер от 899.80 лв. и за периода от 15.09.2018 г. до 15.12.2018 г.; изцяло иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 12.31 лв. – мораторна лихва за периода от
31.03.2018 г. до 24.02.2021 г. върху стойността на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА Д. АНДР. Д., ЕГН **********, с адрес: адрес, да заплати на фирма, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: адрес, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
сумата от 197.72 лв. – разноски за заповедното производство, и сумата от 1 288.06 лв. –
разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7