№ 22031
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110140131 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба на В. П. Е., ЕГН **********, срещу С. Т.
Николова - Е.а, ЕГН **********, която се поддържа и в съдебно заседание.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК.
В молбата се твърди, че страните са сключили граждански брак на
07.07.2023г. Имат родено едно дете – Стефан В.ев Е., който към настоящия
момент е пълнолетен. Сочи, че в началото на август 2023г. съпругата се
отделила да живее в друга стая под предлог да си починат един от друг.
Изтъкнала още, че била развила непоносимост към съпруга, защото според
нея бил черноглед. Страните не поддържали съпружески отношения. На
13.09.2023г. ищецът чул разговор на ответницата, в който тя го обсъждала със
събеседника си. Тя казала обидни и унизителни за съпруга си думи. Скарали
се и ищецът казал на ответницата, че е по – добре да си тръгне. Тя го
направила без да се замисля. Оттогава страните са във фактическа раздяла.
След това ищецът установил, че съпругата му съжителства над шест месеца с
друг мъж. Моли бракът да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо
разстроен, както и след прекратяване на брака съпругата да носи
предбрачното си фамилно име Николова. Не претендира разноски.
В дадения едномесечен срок от съда е постъпил отговор на исковата
молба от ответницата. Оспорва исковата молба като неоснователна. Изразява
становище за запазване на брака.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от
фактическа страна следното:
1
Страните са съпрузи от 07.07.2023 г., което се установява от
представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, като при
сключване на брака съпругата е променила фамилното си име от Николова на
Николова - Е.а. Страните имат едно дете, което към настоящия момент е
пълнолетно.
От показанията на св. Даниела Владимирова Д.а се установява, че
страните имат къща в с. Гурмазово, където живеели заедно. Страните се
разделили преди Нова година на 2023г. След раздялата ищецът видимо се
изменил, страдал, отслабнал и страдал за ответницата. Ищецът живее в
къщата със сина си.
Съдът кредитира показанията на св. Д.а като обективни и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, като не кредитира
същите в частта им относно обстоятелствата, за които няма лични
впечатления.
Видно от показанията на св. Стоянка Ангелова Т., страните сключили
брак през 2023г. Живели в къщата в с. Гурмазово, която съградили. Първо
били на квартира в гр. София, после закупили място в с. Гурмазово и
направили къща. Живели в тази къща до септември 2023г. Сега ответницата е
на квартира. Двамата си отгледали детето. Детето в момента живее в къщата
при баща си. Ответницата се притеснява от развода, не желае развод.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.
Т. като обективни и непротиворечиви както помежду си, така и с останалите
доказателства, като не кредитира същите в частта им относно
обстоятелствата, за които няма лични впечатления.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото
и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/
и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните правни изводи:
По отношение на иска по чл. 49, ал. 1 СК.
Като взе предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав, намира,
че в конкретния случай е налице дълбоко и непоправимо брачно разстройство.
Установи се, че страните са във фактическа раздяла от над една година, когато
съпругата напуснала семейното жилище. Съпрузите не поддържат отношения
на разбирателство, взаимно уважение и обич помежду си. С оглед изложеното,
бракът съществува формално, същият не е в интерес на съпрузите, обществено
е неоправдан, поради което съдът счита, че следва да бъде прекратен на
основание чл. 49, ал. 1 СК. Отделно от това, съдът намира за необходимо да
отбележи, че бракът се основава на взаимно, свободно и изрично съгласие на
съпрузите съгласно чл. 5 от СК, като несъгласието на единия съпруг не е
предпоставка за запазване на брачната връзка.
Претенция за предоставяне ползването на семейното жилище не е
направена от никоя от страните. От доказателствата по делото се установява,
че страните имат родено едно дете, което към настоящия момент е
пълнолетно. Небрачните искове, какъвто е и този по чл. 56 СК, са обусловени
2
искове и тяхното предявяване е задължително при предявен иск за развод
поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, когато от брака има
ненавършили пълнолетие деца. В случай, че същите не бъдат предявени,
съдът се произнася служебно. Когато от брака няма ненавършили пълнолетие
деца, какъвто е и настоящият случай, процесът относно небрачните искове
изцяло се подчинява на правилата на общия исков процес, на диспозитивното
начало. С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че не е предявена
претенция за ползване на семейното жилище от никоя от страните, съдът не
следва да се произнася по този въпрос.
Съгласно чл. 326 ГПК, с решението, с което се допуска разводът, съдът
разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за
в бъдеще. В настоящия случай съпругата е променила фамилното си име при
сключване на брака от Николова на Николова – Е.а. Активно легитимиран да
предяви иск по чл. 53 СК е съпругът, който при сключването на брака е
променил фамилното си име. В настоящия случай право на иск по чл. 53 СК
има съпругата, а не съпругът. Същата не е предявила такъв, поради което след
прекратяване на брака ответницата ще носи брачното си фамилно име
Николова - Е.а.
Относно разноските за делото
Претенция за заплащане на направените по делото разноски не е заявена
от никоя от страните. Предвид липсата на искане за произнасяне по въпроса за
вината, разноските, съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК, остават за страните така,
както са ги направили. Окончателната държавна такса, дължима за развода, е в
размер на 50.00 лева, съгласно чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, като на основание чл. 329, ал. 1 ГПК,
следва да бъде заплатена по равно от двете страни, т.е по 25.00 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД ГРАЖДАНСКИЯ БРАК , сключен с Акт за
граждански брак № 3220 от 07.07.2023 г. на Столична община – район
Оборище, на В. П. Е., ЕГН ********** и С. Т. НИКОЛОВА - Е.А, ЕГН
**********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, на
основание, чл. 49, ал. 1, вр. чл. 44, т. 3 СК.
ФАМИЛНО ИМЕ – след прекратяване на брака С. Т. НИКОЛОВА -
Е.А, ЕГН **********, ще носи брачното си фамилно име НИКОЛОВА - Е.А,
на основание чл. 326 ГПК, вр. чл. 53 СК.
ОСЪЖДА В. П. Е., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския районен съд сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева – държавна
такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1
ГПК.
3
ОСЪЖДА С. Т. НИКОЛОВА - Е.А, ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева –
държавна такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл.
329, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4