Р Е Ш Е Н И Е
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, двадесет и втори състав, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
при секретаря Анна
Димитрова и с участието на прокурора Александър Атанасов, като разгледа
докладваното от съдия Ганчева административно дело № 1026 по
описа за 2019 г. на Варненският
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 1 ар.2 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба депозирана от М.К.Т.,***,
с ЕГН **********,***, с правно основание чл.1 ал.1 във връзка с чл.4 от ЗОДОВ.
С исковата молба се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер на 600 лв. – представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по АНД
№460/2018 г. по описа на РС – Провадия, ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на иска до окончателното изплащане. В исковата молба се
сочи, че на Т. е издаден електронен фиш с К № 0320520/11.09.2012 г. от ОД на
МВР – Варна, който не е бил връчен по надлежния ред на ищцата. С фиша на Т. е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. С влязло в сила
решение, постановено но АНД № 460/2018 г. на РС – Провадия електронния фиш е
отменен. Излага доводи, че основанието, послужило като аргумент за отмяна на електронния
фиш не подлежи на самостоятелна преценка в настоящото производство, щом е
налице отменен с влязло в сила решение акт – електронен фиш, то е налице
първата предпоставка от фактическия състав на отговорността на Държавата по
ЗОДОВ. Във връзка с воденото административнонаказателно дело Т. е заплатила
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. за процесуално представителство.
В резултат на незаконосъобразния акт издаден от ответника за ищеца са настъпили
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, които
са в пряка връзка с неправомерните действия на служителите на ответника по
издаване на оспорения акт. Ищеца моли да се уважи иска и да се присъдят
сторените по делото разноски. В депозирана молба вх. № 8400/2019 г.
процесуалния представител на ищцата
поддържа исковата молба, като развива подробни доводи за основателността
й.
Ответникът – ОД на МВР – Варна, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата. Моли да се постанови решение с което да се
отхвърли предявения иск. Излага доводи, че електронния фиш не е отменен като
незаконосъобразен, а поради изтекла давност. Фиша е бил правилно издаден, при
спазване на материалния и процесуалния закон, а отделно от това не съществува
правна възможност административнонаказващият орган сам да отменя вече издаден
санкционен акт, какъвто е електронния фиш, поради това, че е бил в невъзможност
да открие и връчи акта на нарушителя. Вместо да води производството, наказаното
лице е следвало да се позове на изтекла давност пред органите на НАП, където е
образувано изпълнителното дело, а не да образува АНД. В условия на
евентуалност, поддържа, че ако се уважи така предявения иск, то заплатената
сума от 600 лв. за процесуално
представителство е прекомерна. В депозирана писмена защита са развиват подробни
доводи за неоснователност на иска.
Представителят на прокуратурата дава заключение за
основателност на претенциите. Сочи, че иска е доказан по основание и размер.
Съдът, като обсъди и прецени поотделно и в тяхната
съвкупност приетите по делото писмени доказателства и становищата на страните,
приема за установено следното:
С електронен фиш серия К № 0320520/11.09.2012 г. на ОД
на МВР Варна на М.Т. е наложено наказание на осн. чл. 189 ал.4, вр. чл. 182 ал.1,
т.5 от ЗДвП «глоба» в размер на 300 лв., за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП.
Т. е обжалвала издадения електронен фиш, като е
депозирала жалба до ОД на МВР - Варна. По жалбата е образувано АНД № 4778/2018
г. по описа на ВРС, с разпореждане от 29.10.2018 г. делото е изпратено на РС –
Провадия. Образувано е АНД № 460/2018 г. по описа на РС – Провадия. С решение №
2 от 4.01.2019 г. съдът е отменил електронен фиш серия К № 0320520/11.09.2012
г. на ОД на МВР Варна. Видно от мотивите на съдебното решение издадения
електронен фиш е законосъобразен, правилно е издаден по отношение на лице,
което е собственик на процесното МПС. По отношение на определената санкция,
въззивния съд е приел, че е правилно определена по размер. Електронния фиш е отменен поради изтичане на
абсолютната преследвателна давност. В хода на съдебното производство М. Т. е била представлявана от адв. П., за което
е приложено пълномощно на л.4 от АНД № 4778/2018 г. на ВРС, а на л. 10 от АНД №
460/2018 г. е приложен договор за правна защита и съдействие, съгласно който за
осъщественото процесуално представителство на 27.09.2018 г. Т. е заплатила в
брой сумата от 600 лв.
След преценка на събраните доказателства, съдът намира
за установено от фактическа страна, следното:
Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015
г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния
административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания,
включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване,
са подсъдни на административните съдилища. От мотивите на горното е видно, че
„законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по
ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди,
настъпили вследствие незаконосъобразен електронен фиш, действия или бездействия
в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на
направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по
същия ред.
С оглед горното, предявеният иск е с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според който държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административната дейност. В производството по проверка допустимостта на
предявен осъдителен иск съдът извършва проверката по чл. 129 от ГПК,
приложим на основание чл.144 от АПК,
относно правосубектността и дееспособността на страните, наличието на сила на
присъдено нещо или идентичен висящ вече спор, както и доколко е родово и местно
компетентен. По отношение осъдителните искове правният интерес произтича от
природата на търсената защита и не е необходимо изрично да се установява.
Проверката относно обстоятелствата по чл. 204 от АПК следва
да се извършва при съобразяване с изложените в исковата молба фактически
твърдения. Твърденията на ищеца са, че е претърпял вреди от незаконосъобразен
електронен фиш и следва да се разгледат по същество на спора. Преценката следва
да обхване въпросите дали е налице издадено незаконосъобразно НП, претърпени ли
са от ищеца вреди и в какъв размер, налице ли е пряка причинна връзка между
актовете и действията на ответника, и настъпилите вреди за ищеца. В конкретния
случай, искът е предявен от лице, претендиращо присъждането на обезщетение за
претърпени от него имуществени вреди породени от незаконосъобразността на
отменен електронен фиш, срещу юридическото лице, в чиято структура се намира
органът издал отмененото НП. От изложеното следва, че ищецът и ответникът са
легитимирани да бъдат страни в производството по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което искът е допустим за разглеждане.
Разгледан по същество, искът е
неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Отговорността на държавата възниква при наличието на следните предпоставки:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице
на държавата; незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при
или по повод изпълнение на административна дейност; реално претърпяна вреда -
имуществена и/или неимуществена и причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице
кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически
състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства
възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по
предвидения специален ред. В конкретния случай се претендира обезщетение за
претърпени имуществени вреди от отменен с влязло в сила съдебно
решение електронен фиш. При прилагане на разрешението, дадено с
Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на
Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия
на ВАС, следва да се приеме, че административнонаказателното
производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване
на административна дейност от административни органи при упражняване на
нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия.
Налагането на административни наказания от органите на администрацията за
извършени административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз
на държавната наказателна репресия. Тази дейност се определя като форма на
административна /изпълнителна/ дейност, както въз основа на властническия метод
на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с
оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че
дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна
дейност на администрацията и че електронния фиш, като резултат от упражнена дейност
по административно наказване представлява правораздавателен акт с
наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден
от административен орган /орган на администрацията/, по административен ред и
при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, електронния фиш
следва да се квалифицира като акт на държавата издаден при или по повод
изпълнение на административна дейност по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
По делото не се спори, че с електронен фиш серия К № 0320520/11.09.2012 г. на ОД на МВР Варна на М.Т. е
наложено наказание на осн. чл. 189 ал.4, вр. чл. 182 ал.1, т.5 от ЗДвП «глоба»
в размер на 300 лв., за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП. С решение № 2 от
4.01.2019 г., постановено по АНД № 460/2018 г. на ПРС електронния фиш серия К №
0320520/11.09.2012 г. на ОД на МВР Варна е отменен. От приложеното решение е видно,
че постановената отмяна на електронния фиш не се основава на неговата
незаконосъобразност, а на обстоятелството, че при субсидиарното прилагане
на чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК,
административно наказателната отговорност на Т. за нарушението, за което е
санкционирана е погасена, поради изтичането на абсолютна давност за
административно наказателно преследване, при настъпването на която се губи
правна възможност за налагане на наказание, макар и да е извършено нарушение.
По аргумент от Постановление № 10 от 28.09.1973г. на Пленума на ВС, съдът
има задължение служебно да следи дали не са изтекли сроковете за образуване на
административно наказателното производство съответно тези, имащи за последица
погасяване на административнонаказателната отговорност по давност, доколкото
изтичането на абсолютен давностен срок за погасяване на
административнонаказателното преследване в течение на съдебното производство, е
основание за отмяна на издаденото наказателното постановление, без да
бъдат обсъждани въпросите за неговата формална и материална
законосъобразност. В този смисъл постановената от съда отмяна на
електронния фиш, поради изтичане на абсолютна давност за
административнонаказателно преследване, не обуславя извод, че същия
представлява незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата при
изпълнение на административна дейност и съответно, че са налице предпоставките
за ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР – Варна по предявения
от Т. иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В случая
имуществените вреди, обезщетение за които се претендира, не могат да бъдат
разглеждани като претърпяна имуществена вреда от лице, по отношение на което с
влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било
привлечено към административно наказателна отговорност с издаденият електронен
фиш. Действително съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице, което отличава този вид отговорност от деликтната
отговорност по чл.45 от ЗЗД, но разрешенията, дадени с Тълкувателно
постановление №2/19.05.2015г. по тълк. дело №2/2014г. на Общото събрание на
съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС и с ТР №
1/15.03.2017г. на ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 2/2016г.,
обуславят правото на обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ с претърпени
имуществени и/или неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразно издадено наказателно постановление и
се свързват с незаконосъобразно /неправилно/ привличане на лицето към
административнонаказателна отговорност. В случая обаче електронния фиш не е бил
отменен като незаконосъобразен, а с оглед прилагането на чл.81, ал.3 във вр. с
чл.80, ал.1, т.5 от НК и прекратяване на административнонаказателното
производство образувано срещу Т..
Съгласно т. 8 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.гр.д. № 3/2004 г., ОСГК,
процесуалните действия, извършени преди изтичането на давността или амнистиране
на деянието, не дават право на обезщетение, защото са били законни - т. е.
липсва елемент от фактическия състав на отговорността на държавата. Т.е. ищецът
може да претендира за обезщетение от вреди, ако макар деянието да е било
погасено по давност е било образувано наказателно преследване.
При липсата на съдебно установена
незаконосъобразност на електронния фиш и при произнасяне на съда единствено въз
основа на констатираната като настъпила абсолютна
погасителна давност за преследване на нарушителя, следва
извода, че постановената от РС отмяна е поради настъпване на
обективно обстоятелство - изтекла абсолютна давност, а не поради
незаконосъобразни актове и действия на администрацията при образуването и
провеждането на административно наказателното производство и издаването на
наказателното постановление. Правопораждащият фактически състав по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата не може да се тълкува и да се
прилага разширително и в случаите, когато отмяната на акта не се основава на
неговата незаконосъобразност, поради което съдът приема, че в хипотезата на
отменен електронен фиш поради изтичане след издаването на същия на абсолютния
давностен срок за административнонаказателно преследване, не е налице една от
материалноправните предпоставки за присъждане на обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В тази насока е и трайната съдебна практика по чл.2 от ЗОДОВ,
според която в хипотезата на прекратени наказателни производства, поради
изтекла абсолютна давност, липсва елемент от фактическия състав за
отговорността на държавата, а именно - незаконност на действията на държавните
органи т.е. прекратяването на наказателното производство, поради изтекла в хода
на наказателния процес давност не може да бъде материалноправно основание и да
легитимира привлеченото към наказателна отговорност лице като носител на
вземане за обезщетение по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. След като
виновността на лицето не е отречена с влязъл в сила акт по съществото на
наказателното дело, не може да се претендира отговорност от държавата за
действията и актовете на органите й, тъй като законът презюмира, че действията
на органите на наказателния процес са били процесуално законни, оправдани и
дължими до изтичането на давността.
Предвид изложеното, съдът намира, че по
предявения от Т. иск не е установено и доказано кумулативното наличие на всички
елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на ОД
на МВР – Варна по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца имуществени вреди
в размер на 600лв., като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен
електронен фиш, доколкото отмяната с влязло в сила Решение №2/2019 г. по АНД №
460/2018 г. по описа на РС – Провадия на електронен фиш с К №
032052/11.09.2012 г. от ОД на МВР – Варна не се свързва с незаконосъобразността му.
Водим от горното, настоящия състав
на Административен съд-Варна,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.К.Т.,***, с ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.1 ал.1 във
връзка с чл.4 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 600 лв. – представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение по АНД №460/2018 г. по описа на РС – Провадия, ведно със законната
лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: