№ 2868
гр. София, 19.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20241110103217 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от *** против Върховен
касационен съд, с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му в резултата на
непозволено увреждане неимуществени вреди.
В исковата молба ищецът твърди, че непозволеното увреждане се изразява в
бездействия на съда, изразяващо се в отказ да отправи преюдициално запитване до
Съда на ЕО.
Настоящият съд приема така предявения иск за недопустим по следните
съображения:
Въз основа на твърденията на ищеца, предявеният иск следва да се квалифицира
по чл.2в ЗОДОВ. По реда на тази разпоредба се разглеждат искове срещу държавата за
вреди от нарушение на правото на Европейския съюз.
В настоящата искова молба /озаглавена „жалба“/ ищецът навежда оплаквания от
бездействие на Върховния съд по негова жалба, изразяващо се в „мълчалив отказ“ да
отправи преюдициално запитване. Следва да се има предвид, че защитата, която
законът указва, че държавата дължи на граждани по ЗОДОВ се отнася до лица, които са
били субекти на прилагане на принудителни, наказателни или
административнонаказателни мерки и наказания, за които е установено, че са били
незаконосъобразни. От този закон не могат да се ползват лица, които считат, че не са
удовлетворени техни оплаквания по повод подавани от тях „жалби“.
Твърдението за нарушение на ЕКПЧОС само по себе си е извън приложното
поле на чл. 2в ЗОДОВ, защото ЕС все още не се е присъединил към ЕКПЧОС, поради
което ЕКПЧОС не е част от правото на ЕС. Освен това ЕКПЧОС се прилагат
субсидиарно, доколкото липсва вътрешна правна уредба или норма от вътрешното
право е тълкувана и приложена в нарушение на норма от ЕКПЧОС. В случая обаче
1
липсват фактически твърдения за тези обстоятелства. Ищецът се е ограничил само да
извършва правна квалификация, която обаче не обвързва съда.
С оглед предходното, поради липсата на твърдения, които да се подвеждат под
хипотезата на нормата на чл. 2в ЗОДОВ, съдът намира, че предявеният иск е
недопустим /в този смисъл е определение № 40/12.01.2023 г. по гр.д. № 4870/2022 по
описа на ВКС, III г.о./
С оглед горепосоченото, съдът намира предявения иск за недопустим, поради
което и исковата молба на основание чл. 130 ГПК следва да бъде върната.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА, на основание чл.130 ГПК искова молба /озаглавена „жалба“/ с вх.№
15707/18.01.2024 г. от *** против Върховен касационен съд, поради недопустимост на
предявения иск.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 3217/2024г. по описа на Софийски
районен съд, I Гражданско отделение, 43-ти състав.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на ищеца на посочения в исковата
молба адрес за получаване на призовки и съобщения.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2