Р е ш е н И Е
№ 156/2.3.2020г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав, в
открито заседание на четвърти февруари, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ
при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Нанев административно дело № 1161, по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона
за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 от АПК.
Делото е образувано по жалба на И. В. Ф., в
качеството и на едноличен търговец с
фирма ЕТ„Стилмар – И. Ф.“, със седалище гр. П. и с ЕИК *********, подадена чрез адв. Б. против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № ФК –
652-0029076/02.10.2019 год., издадена от началника на отдел „Оперативни
дейности“, Пловдив в ЦУ на НАП.
С обжалваната ЗППАМ е разпоредено за извършено
нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ, във връзка с
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б „а“ от същия
закон, прилагането на ПАМ - запечатване на търговски обект – баничарница
„Стилмар“, находящ се в гр. П., бул. „Б.“ №.., стопанисван от ЕТ„Стилмар – И.
Ф.“ и забрана за достъпа до него за срок от десет дни на основание чл. 186,
ал.1 и чл. 187 от ЗДДС.
В жалбата се развиват съображения за
незаконосъобразност на издадената заповед. Жалбоподателят твърди, че като
едноличен търговец дружество не е извършил нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба
№ Н-18/2006 год. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Оспорва фактическите констатации, съдържащи се в оспорената заповед. Твърди, че
посочената като положителна касова
разлика не е била в касата на обекта и на ЕКАФП. Иска се от съда да отмени
оспорената заповед. Претендират се разноските по производството.
Ответникът по оспорването – началникът на отдел
„Оперативни дейности“, Пловдив в ЦУ на НАП, заявява чрез процесуалния си
представител юрисконсулт К. становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че
оспорената заповед е правилна и законосъобразна, подробно мотивирана, като е
обоснована необходимостта от приложената ПАМ. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева. дела.
Съдът, след като се запозна със становището на
жалбоподателя и приложената по делото административна преписка, установи
следното:
При извършена проверка на 30.09.2019 год. в обект
баничарница „Стилмар“, находящ се в гр. Пазарджик, стопанисван от едноличния
търговец жалбоподател е констатирано, в качеството му на задължено лице по чл.
3 от Наредба № Н – 18 от 2006 год. не регистрира и отчита всяка извършена
продажба на стоки от търговски обект чрез издаване на фискални касови бележки
от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство, с което е допуснато
нарушение на разпоредбите на същата наредба.
За извършена контролна покупка на два броя закуси и
два броя боза на обща стойност 3.00 лева платени в брой на М.С.Б. /продавач/
З.В.П. – проверяващ, преди легитимацията, е издаден фискален касов бон от
въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ. Впоследствие в хода на
проверката при извършен преглед и опис на паричните средства в касата на ФУ е
установено положителна касова разлика в
размер на 61.98 лева между фактическата наличност на паричните средства,
съгласно приложен ПИП от 30.09.2019 г. За така получената касова разлика в
размера на 61.98 лева М.Б./продавач в обекта/ собственоръчно е дала обяснения,
че същата се дължи на пропуснати маркирания на продажби във ФУ. Нарушението е
констатирано и документирано с ПИП серия АА, № 0029076/30.09.2019 г. и е довело
до неотразяване на приходи. Оспорената ЗППАМ е издадена на 02.10.2019 год. В
същата са изложени пространни мотиви както за прилагане на ПАМ, така също и за
нейната продължителност. Оспорената заповед е съобщена на оспорващия едноличен
търговец на 11.10.2019 г., като в разписката
същият е уведомен, че запечатването ще се извърши на 14.10.2019 г.
Жалбата е постъпила в Административен съд – Пазарджик на 11.10.2019 год.
Административният орган е изпратил преписката по прилагане на оспорената ПАМ,
която съдържа протокол за извършена проверка в обект 30.09.2019 г., заверени
копие от фискален бон, опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката, декларация от лице, работещо по трудово
правоотношение.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок
от лице, което има правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбите на чл. 146 от АПК проверката на
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща
компетентността на издалия го орган, спазена ли е изисканата от закона форма,
материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е
съобразен с целта на закона.
Административен съд -
Пазарджик намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган и в изискуемата от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС ПАМ по
ал. 1 се прилага с мотивирана заповед от органа по приходите или от
упълномощено от него лице. По делото е представена и приета Заповед №
ЗДУ-ОПР-16/17.05.2018 год. на изпълнителния директор на НАП, видно от която
началниците на отдели „Оперативни дейности“, в дирекция „Оперативни дейности“,
в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са определени да издават ЗППАМ
„запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС, включително да отнемат в полза на
държавата ползваното фискално устройство и да отнемат правото на лицето да
използва интегрираната автоматизирана система за управление на търговската
дейност по чл. 186, ал. 2 от ЗДДС. Оспорената заповед е издадена от началник
отдел „Оперативни дейности“, Пловдив в ЦУ на НАП, от което е видно, че същият е
упълномощен да издава такива актове.
Съгласно чл.
186, ал. 1, т. 1 буква „а“ от ЗДДС принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Извършеното нарушение е установено с протокол за извършена
проверка, съставен на основание чл. 110, ал. 4, във вр. с чл. 50, ал. 1 от ДОПК
на 18.06.2019 год. Протоколът е съставен след извършване на контролна покупка и
проверка на фактическата наличност на
парични средства в обекта и съпоставянето и с разчетената касова наличност от
ФУ към момента.
В обжалваната заповед е посочено, че същата се
основава на обстоятелства, находящи се в съставения ПИП и доказателствата,
приложени към него. В същия протокол е документиран фактът на извършената
контролна покупка, както и установената
разлика между фактическата касова наличност и регистрираната от ФУ наличност.
Продавачката Б. е дала обяснения пред проверяващите, че разликата от 68.98 лева
се дължи на пропуснати маркирания на продажби на ФУ, видно от приложения по
делото опис на паричните средства в касата към момента на започване на
проверката. Съдът не кредитира, дадените в съдебно заседание показания на Б.,
че в обекта са се намирали около монети на стойност около 60 лева в найлонови
пликчета, който не били в касата, тъй като свидетелката е заинтересована поради
икономическата си и дисциплинарна зависимост от работодателя от изхода на делото.
Съдът не констатира при издаване на обжалваната заповед да е допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие
с материалноправни норми.
При тази законова регламентация необходимата
материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е лицето, стопанисващо
търговския обект да не е спазило реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издадени по установения ред.
Нарушението на търговското дружество е констатирано от
съставения ПИП от компетентните длъжностни лица. С оглед на това
доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от
описаната в акта, е на жалбоподателя. Същият не сочи годни доказателства,
въпреки че са налице фактически твърдения, които да оборват установената от
проверяващите лица фактическа обстановка. Не е налице спор, че нарушението е
констатирано в търговски обект, съгласно легалното определение на § 1, т. 41 от
ДР на ЗДДС. Съгласно същото определение "Търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение
(например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от
което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или
съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище
или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж,
мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно
средство, от което се извършват продажби.
Съдът намира, че не е налице основание за отмяна на
заповедта, както се иска в жалбата, тъй като безспорно са установени
материално-правните предпоставки за издаване на процесната ПАМ. Принудителната
административна мярка е административна принуда, предвидена в специалния закон
с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, прилага се
превантивно и с изчерпателно предвидени условия за прекратяването й. Поради
това развиваните в жалбата и в съдебно заседание съображения по съществото на
вмененото административно нарушение, са ирелевантни за конкретния правен спор.
Същите имат отношение към законосъобразността на евентуално образуваното
административно-наказателно производство, която законосъобразност се разглежда
по друг ред, поради което направените възражения в настоящото производство имат
отношение към производството по обжалване на евентуално издаденото наказателно
постановление.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваната
заповед е законосъобразен административен акт и жалбата срещу него следва да
бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото основателно се явява искането
на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.
последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав,
Р Е Ш И:
отхвърля жалбата
на И. В. Ф., в качеството и на едноличен търговец с фирма ЕТ„Стилмар –
И. Ф.“, със седалище гр. П.. и с ЕИК
*********, подадена чрез адв. Б.
против Заповед № ФК –
652-0029076/02.10.2019 год., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“,
Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА И. В. Ф., в качеството и на едноличен търговец с фирма ЕТ„Стилмар –
И. Ф.“, със седалище гр. П. и с ЕИК
********* да заплати на Националната агенция за приходите /НАП/ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВАС на Република България.
Съдия:/п/
Решение
от 3.11.2020г. по Административно дело 5360/2020 Върховен административен съд
РЕШЕНИЕ № 13569 ОТ 03.11.2020 Г. на ВАС София, Осмо отд. по
адм. д. № 5360/20 г. - ОСТАВЯ В СИЛА решение № 156/02.03.2020г., постановено по
адм. дело № 1161/2019г. по описа на Административен съд Пазарджик.
Решението е окончателно.