№ 109
гр. Исперих, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитринка Ем. Купринджийска
при участието на секретаря Детелина В. Янкова
като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско
дело № 20243310100527 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е исково с правно основание чл. 108 Закон за собствеността (ЗС).
Постъпила е искова молба вх. № 3046/20.08.2024 г., допълнена с молба вх.№
3346/13.09.2024 г., от И. А. Е. и Г. А. Е., и двамата от с.Старо селище, действащи чрез адв.В.
К. от АК – Разград, срещу А. П. Б. от гр.Исперих и Г. Б. Г. от с.Владимировци, като моли
съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици по на 1024/2153 ид.ч. от Поземлен имот №
69047***, находящ се в с.Старо селище, общ.Исперих, обл.Разград, ул.“***“ № 56, с площ
2153 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно
ползване – ниско застрояване (до 10 м), при граници и съседи: поземлени имоти с №№
69047.501.354, 69047.501.23, 69047.3.55, 69047.3.54, 69047.501.22, без право на собственост
върху построените върху имота сгради, както и да бъде осъден втория ответник да им
предаде владението на тази част. Претендират заплащане на разноски от ответниците
солидарно.
В исковата молба се твърди, че ищците са съпрузи, като, първия ответник е наследник
на С.З.Й. (СА. Р.Х.). През 1950 г. наследодателят бил закупил дворно място в с.Старо селище
с площ около 1000 кв.м., заедно с построената в него къща. Мястото било част от по-голям
имот, целият с площ около 2100 кв.м., ядрото на който е парцел IV – 54, в кв. 105, с площ
1225 кв.м. В останалата част от големия имот имало къща и стопанска постройка, като там
живеели собствениците, от които С.Й. бил закупил неговата част от имота. Целият голям
имот бил ограден от четири страни с ограда, която стояла и до сега.
Наследодателят живял в закупения имот със семейството си, там починал през 1986 г.,
а в последствие там жиВ. и починА. и бабата и майката на ищеца И. Е.. След тяхната смърт
през 2005 г. имотът се владеел и стопанисвал от ищците, като сеели и отглеждА. различни
култури. ОстанА.те наследници на общия наследодател нямА. претенции към имота и
многократно изразявА. воля, че той е именно на ищеца И. Е.. През 2008 г. съборил къщата,
тъй като била в лошо състояние и почистил цялото място. И в момента в имота имало засята
от него люцерна.
През 1995 г. собствениците на другата част от големия имот продА. своето място и
къщата на А. Ц.Н., с когото ищците не са имА. спорове за собственост. През 2008 г. А.
Николов продал своя имот на първия ответник – А. Б.. Имотът се стопанисвал от бащата на
ответника, с когото ищците имА. добросъседски отношения и никакви спорове за
собственост.
1
При изготвянето на кадастралната карта на селото и одобряването и през 2021 г. двете
дворни места били заснети като един поземлен имот № 69047***, с площ 2153 кв.м., чиито
външни граници съвпадА. с външните граници на двете съседни дворни места, без да е
отразена вътрешната граница между тях, която ги разделяла.
На 13.06.2024 г. първият ответник, без да е владял никога мястото на ищците, се бил
сдобил с нотариален акт за собственост по давност № 37/2024 г., с който придобил 928/2153
ид.ч. от ПИ № № 69047***, а на 17.06.2024 г. с НА за покупко – продажба № 44/2024 г. бил
продал имота на втория ответник.
В началото на месец юли 2024 г. при опит на ищеца И. Е. да окоси люцерната в
неговото място, вторият ответник заявил правото си на собственост. Ищецът повикал
веднага лицензиран геодезист, който на място замерил частта от ПИ № 69047***, която той
владеел – 1024/2153 ид.ч. С изложеното обосновава правния си интерес от водене на
настоящия иск.
В съдебно заседание се явява ищцата Г. Е.. Двамата ищци се представляват от
повереник адв. В. К. от АК – Разград, който поддържа изцяло исковата молба и излага
подробни съображения в представени писмени бележки.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът А. П. Б. действащ чрез адв.К. Х. от АК – Русе,
представя такъв, като на първо място счита, че ищцата Г. Е. не била активно
материалноправно легитимирана да предяви иска по чл. 108 ЗС, тъй като ищецът И. Е. се
позовавал на право на собственост върху имота по наследство, а Г. Е. като негова съпруга не
била от кръга на наследниците на общия наследодател С.З.Й. позовава се на чл. 22, ал. 1 СК
(чл. 20, ал. 1 от отменения СК). Счита че искът в тази му част следва да бъде прекратен, а
ищцата да бъде осъдена да му заплати сторените разноски.
На второ място счита исковата молба за нередовна, тъй като ищците не били
индивидуА.зирА. имота, придобит от наследодателя им. Освен това ищецът И. Е. не бил
посочил каква е неговата идеална част от наследствения имот, предвид обстоятелството, че
не е единствен наследник и не бил активно материалноправно легитимиран да предявява
правата на останА.те наследници. Като трета нередовност на исковата молба посочва
неконституирането на съпруга на ответницата Г. Г., което според А. Б. било необходимо с
оглед правилата на задължителното другарство.
Оспорва твърденията на ищците относно владението от тяхна страна на имота. Твърди,
че той лично и чрез своя баща е владял имота от 2008 г., когато е бил закупен до момента на
отчуждаването му. Баща му отглеждал пчели и се грижел за цялото дворно място –
обстоятелства, които били съобразени от нотариуса.
Счита, че е недопустимо един имот да се владее на различни правни основания – по
наследство и давност, както твърдят ищците. Претендира за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Г. Г., действащ чрез „Еднолично адвокатско
дружество В. В.“ представлявано от адв.В. В. от АК – Русе, представя такъв като на първо
място счита исковата молба за нередовна, тъй като ищците не били индивидуА.зирА. имота,
за който имат претенции.
На второ място счита, че ищцата Г. Е. не била активно материалноправно
легитимирана да предяви иска по чл. 108 ЗС, тъй като в исковата молба не били наведени
твърдения кога, от кого на какво правно основание е придобила собствеността върху части
от имота. Такава активна материалноправна легитимация липсвала и за ищеца И. Е., тъй
като наследствените права, които заявявал, че имал по наследство от С.З.Й. (над
наследствения му дял), били чужди права, които той нямал процесуално право да предявява
за защита пред съда от свое име. Поради изложеното ответницата счита, че исковата молба в
тази й част следва да бъде върната, производството прекратено, а ищецът да бъде осъден да
й заплати разноски.
В условията на евентуалност счита предявените ревандикационни искове за
неоснователни. Оспорва твърденията на ищците за владение на процесния имот.
В съдебно заседание се явява само ответника А. Б.. Същият се представляват от
повереник адв. К. Х., която поддържа писмения отговор.
За ответницата Г. Г. в с.з. се явява повереник адв.В. В. от АК – Русе, който поддържа
писмения отговор.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Двамата ищци са съпрузи. Ищецът И. Е. е от кръга на наследниците на С.З.Й., б.ж. на
с. Старо селище, починал на 12.06.1986 г. (негов внук е). Видно от представеното
удостоверение за наследници изх.№ 28/13,08,2024 г. на Кметство с. Старо селище, С.Й. има
трима наследници – три дъщери, една от които е Анифе СА. М., която на свой ред е
2
починала на 21,06,2005 г. и е оставила четирима наследници – ищецът И. А. Е., свидетелката
Р. А. И. и още двама сина, които са починА..
В средата на ХХ век С.Й. закупил дворно място с площ около 1000 кв.м., с къща,
находящо се в с. Старо селище, но сделката не била оформена с нотариален акт или поне по
делото не се представиха доказателства за това. Дворното място е било част от по-голям
имот с площ около 2000 кв.м., който според действащия към него момент план на с. Старо
селище от 1922 г. представлявал УПИ IV-54 в кв. 105. Частта, закупена от дядото на ищеца,
се намирала в северозападната част на имота.
Според събраните свидетелски показания наследодателят С.Й. е закупил имота от
преживялата съпруга на един от собствениците, като тя останала да живее в другата къща,
находяща се в имота. Самият наследодател живял в закупената къща със съпругата си до
смъртта си през 1986 г., а след това там е живяла дъщеря му Анифе М. до смъртта си през
2005 г. През годините преди да почине С.Й., за него грижи са полагА. дъщеря му Анифе и
внука му И. Е., който живеел в друг имот, находящ се в близост до процесния. ОстанА.те
наследници на наследодателя заявявА. в разговор при роднински събирания, че нямат
претенции към дворното място къщата и че имотът би следвало да остане за И., тъй като той
се грижел за дядо си.
След смъртта на майката на ищеца, тъй като къщата била стара (кирпичена) и никой не
живеел в нея, започнала да се руши, поради което И. Е. я съборил и започнал да владее и
обработва дворното място като сеел различни култури според нуждите си – царевица,
тютюн, люцерна. През последните две – три години била засята люцерна и ищецът
периодично я косял или изпращал човек, за да я окоси.
Междувременно през 1995 г. В.Л.Н. и А. Ц.Н. закупили югоизточната част от имот
УПИ IV-54 в кв. 105, а на 23.09.2008 г. го продА. на първия ответник – А. Б.. Съгласно
приложения по делото НА № 184, том 11, рег. № 9578, дело № 1117 от 2008 г. на Нотариус Р.
А., вписан в регистъра на НК под № 254, А. Б. е закупил „Поземлен имот с начин на трайно
ползване – дворно място, находящо се в чертите на с. Старо Селище, ул. „***“ № 33, за
които по скица е отреден поземлен имот № IV-54 в кв. 105, с площ от 1325 кв.м., от които
– собствени – 1225 кв.м. и 100 кв.м. се предават от уличната регулация, ведно със
застроените в имота: 1 Самостоятелен обект с начин на трайно ползване – жилище със
застроена площ 28 кв.м., 2. Самостоятелен обект с начин на трайно ползване –
второстепенна сграда със застроена площ от 62 кв.м. и подобрения, при граници и съседи
на имота: улица, парцел II-53, парцел VII-55 от кв. 105 по плана на селото“.
След закупуването на имота от първия ответник, същият се ползвал постоянно от
неговия баща Петър Б., който гледал там пчели, като била построена и нова къща. В
последствие бащата изградил висока тухлена ограда между неговия имот и имота на
ищците. Цялото дворно място е било оградено с телена ограда.
През годините между ищците и собствениците на останалата част от дворното място не
са възниквА. спорове за собственост. ПоддържА. са добросъседски отношения както с А.
Николов, така и с Петър Б..
Съгласно одобрените със Заповед № РД-18-109//07,12,2021 г. на Изпълнителния
директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри на с. Старо селище
процесният имот се индивидуА.зира по следния начин: „Поземлен имот с идентификатор
№ 6904***, с начин на трайно предназначение - урбанизирана и начин на трайно ползване -
ниско застрояване/до 10 м/, находящ се в чертите на с. Старо селище, ул. *** № 56,
община Исперих, област Разград, с площ от 2153 кв.м., при граници и съседи на имота: ПИ
№ 6904.501.354, ПИ № 6904.501.23, ПИ № 6904.3.55, ПИ № 6904.3.54 и ПИ № 6904.501.22“.
При заснемането на имота не е била отразена вътрешната оградна стена, разделяща го
на две дворни места.
На 13,06,2024 г. ответникът А. Б. се снабдил с НА за собственост върху недвижим имот
придобит по давност № 37, том 33, рег. № 4383, дело № 288 от 20224 г. на Нотариус Р. А.,
вписан в регистъра на НК под № 254, съгласно който бил признат за собственик на 928/2153
ид.ч. от процесния имот.
Няколко дни по – късно, на 17,06,204 г. с НА № 44, том 3, рег. № 4445, дело № 292 от
2024 г. на Нотариус Р. А., вписан в регистъра на НК под № 254, той продал поземлен имот с
идентификатор № 69047***, заедно с построените в него сгради, на втория ответник Г. Б. Г..
През месец юли 2024 г. ищецът И. Е. изпратил човек, който да окоси люцерната в
неговата част от поземления имот, но ответницата Г. Г. му заявила, че цялото дворно място е
нейно, тъй като го е закупила. Въпреки това на следващия месец установила, че някой е
окосил люцерната без тяхно разрешение и сигнА.зирала за това в полицията. Била
образувана преписка вх. № 2809/2024 г. по описа на РП – Разград, по която била възложена
3
извършването на полицейска проверка. Преписката е приключила с Постановление от
19,11,2024 г., с което е отказано да бъде образувано досъдебно производство поради липса на
данни за извършено престъпление.
Междувременно на 20,08,2024 г. ищците са предявили претенциите си за собственост
към част от процесния имот като са подА. искова молба до РС – Исперих, с която е сезирано
и настоящото производство.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената СТЕ процесният имот
представлява:
По плана на с. Старо селище, одобрен: уличната регулация със заповед №5/13.01.1922
г., дворищната регулация със заповед №18/23.01.1922 г. обособено дворно място с
площ 1009 кв.м. в северозападната част на УПИ IV-54 в кв. 105 по плана при граници:
от северозапад УПИ ІІ-53, от североизток регулационна граница на населеното място,
от югоизток част от УПИ IV54, от югозапад улица.
По плана на с. Старо селище, одобрен с решение №210/25.05.2013 г. на Общински
съвет Исперих - обособено дворно място с площ 1009 кв.м. в северозападната част на
УПИ ІІІ-24 в кв.9 по плана при граници: от северозапад УПИ ІІ-22, от североизток
регулационна граница на населеното място, от югоизток част от УПИ III-24, от
югозапад улица.
По кадастралната карта и кадастрални регистри на с. Старо селище, одобрени със
заповед № РД-18-109/07.12.2021 г. на ИД на АГКК-София обособено дворно място с
площ 1009 кв.м. в северозападната част на имот с идентификатор 69047*** по КККР
на с. Старо селище при граници: от северозапад имот с идентификатор 69047.501.22,
от североизток регулационна граница на населеното място, от югоизток част от имот с
идентификатор 69047***, от югозапад улица имот с идентификатор 69047.501.354 по
КККР на с. Старо селище.
Посочени са съседите по разписен лист към плана от 1922 г. и по кадастрална карта,
като по плана от 2013 г. разписния лист не е попълнен.
Посочени са съседите на имота, описан в НА № 184/2008 г. - по разписен лист към
плана от 1922 г. (приложение №2), действал при изповядването на нот. акт №184 от 2008г.
съседи на УПИ IV-54 са: от северозапад УПИ П-53 със записан последен собственик И.Д.И.
(предишен собственик Н.Г.Ш.), от югоизток УПИ VII-55 със записан собственик М.С.С.. От
югозапад УПИ IV-54 граничи с улица ул. "Н.Й. Вапцаров", от североизток регулационна
граница на населеното място.
По отношение на въпроса има ли на мястото реални граници, огради и други трайни
знаци, които да сочат че имота е обособен на две части така, както твърдят ищците,
експертът е посочил, че Процесният имот представлява обособено дворно място с площ
1009 кв.м., представляващо част от имот с идентификатор 69047*** по КККР на с. Старо
селище. Процесното място е оградено: към улицата с лека ограда от градинска мрежа, към
имот с идентификатор 69047.501.22 по КККР на с. Старо селище с лека ограда от градинска
мрежа, от североизток към земеделските земи - синур, залесен с храсти и дървета, от
югоизток към останалата част на имот с идентификатор 69047*** по КККР на с. Старо
селище е оградено както следва (приложение №4): от подробна точка 3 до подробна точка 6
- масивна, плътна ограда с бетонна основа и тухлена зидария, от подробна точка 6 до
подробна точка 7 - стени на сгради, от подробна точка 7 до подробна точка 8 - масивна,
плътна ограда.
По отношение на площта на имота експертизата посочва, че площта на обособеното
дворно място, предмет на делото, е 1009 кв.м. по данни от кадастралната карта и
геодезическото заснемане от вещото лице. Имот с идентификатор 69047*** по КККР на с.
Старо селище е с площ 2153 кв.м. по картата. Площта от 1009 кв.м. на обособеното дворно
място, предмет на делото, по данни от кадастралната карта и геодезическото заснемане от
вещото лице, представлява 1009/2153 ид. части. Разминаванията с площта, посочена в скица,
представена от ищците на л. 11 от делото вещото лице обяснява с незаснемането на чупка на
оградата при подробни точки 4, 5 и 6.
Към заключението са приложени комбинирани скици, на които е разположено
спорното място според различните регулационни планови и кадастрална карта, действащи за
с. Старо селище през различните периоди.
Заключението на вещото лице е прието от страните и като неоспорено се кредитира
изцяло от съда.
В производството по делото ищците са направили съдебни разноски в общ размер на
2230.00 лв., от които 60.00 лв. за държавни такси, 680.00 лв. за възнаграждение на вещо лице
и 1500.00 лв. за адвокатско възнаграждение, за които са представили и списък по чл. 80 ГПК.
4
Ответникът А. Б. претендира разноски, съгласно представен списък, в размер на 30.00
лв. за депозит за свидетели и 1500.00 лв. за адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ.
Ответницата Г. Г. претендира разноски, съгласно представен списък, в размер на
1500.00 лв. за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС – осъдителен иск за защита правото на
собственост на невладеещия собственик, който претендира да получи фактическата власт
върху своя недвижим имот от владеещия несобственик.
По отношение на направените от ответниците възражения за активната легитимация на
втората ищца и за допустимостта на исковата претенция, съдът намира следното: В исковата
молба ищците изрично са се позовА. на право на собственост по отношение на процесния
имот, придобито в резултат и на давностно владение, което в случай, че претенцията бъде
доказана, означава че имотът е и съпружеска имуществена общност. При това положение
ищцата Г. Е. като съпруга на ищеца И. Е. се явява активно материалноправно легитимирана
да предяви иска за собственост.
Относно становището на ответника А. Б., че по делото следва да бъде конституиран
като страна и съпруга на ответницата Г. Г. с оглед правилата на задължителното другарство,
следва да се отбележи, че е нА.це задължителна съдебна практика, обективирана в ТР №
3/29.06.2016 г. на ОСГК на ВКС по т.д. № 3/2016 г., според което по предявен от или срещу
съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска
имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари, т.е.
неучастието на съпруга на втората ответница не опорочава настоящото производство.
По отношение на последното възражение на ответниците за недопустимо един имот да
се владее на различни правни основания, настоящият съдебен състав счита, че такава пречка
не е нА.це. В исковата молба изрично е посочено, че ищецът И. Е. е наследник на общия
наследодател и като такъв няма пречка да владее неговата идеална част от имота, по
отношение на идеалните части на останА.те наследници ищците твърдят, че са ги владели
като собствени без противопоставяне и със съгласието на останА.те наследници, т.е.
позовават се на оригинерен придобивен способ, какъвто е придобивната давност.
Разгледан по същество искът е частично основателен.
За да бъде уважен така предявения иск по чл. 108 ЗС е необходимо кумулативно
нА.чието на три предпоставки: ищците да докажат, че са собственици на този имот и по-
конкретно на 1024/2153 ид.ч. на основание наследствено правоприемство и давностно
владение, че същият се владее от втората ответница и че това нейно владение е без
основание. В обсъждане на тези предпоставки съдът приема същите за доказани.
На първо място по делото се установи категорично и страните не спорят относно факта
на владение на целия имот към настоящия момент от втория ответник.
Спорният момент в настоящото производство е относно правото на собственост на
ищците върху претендираната от тях 1024/2153 ид.ч. от имота. От решаването на този
въпрос зависи и преценката относно нА.чието на третата предпоставка за уважаването на
ревандикационния иск, а именно – дА. ответницата владее претендираната от имот част без
основание. По делото безспорно се установи, че ищецът И. Е. е от кръга на наследниците на
С.Й.. В тази връзка ищците твърдят, че 1024/2153 ид.ч. от процесният имот са били
собственост на дядото на първия ищец, който още приживе е придобил собствеността на
основание давностно владение, започнало още през 1950 г. След неговата смърт през 1986 г.
и тази на майката на И. Е. през 2005 г., по силата на наследствено правоприемство първият
ищец установил владението си над съответната идеална част от имота и продължил да го
владее заедно със съпругата си – втората ищца, със съгласието и без противопоставянето на
останА.те наследници – съборил старата къща, разчистил мястото, започнал да го обработва
и да го засява с различни култури през годините – царевица, тютюн, люцерна. По този начин
ищците се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност, като прибавят към
тяхното владение и това на наследодателите си.
Според правната доктрина придобивната давност е способ за придобиване на право на
собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези
права в продължение на определен от закона срок от време. Нормата на чл. 79
ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и
добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период
от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и
допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС
(Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК).
5
Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че за придобиване
правото на собственост върху един недвижим имот на основание давностно владение е
необходимо осъществяване на фактическата власт върху имота с намерение за своене, като
владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, спокойно и явно (решение № 116 от
24.11.2014 г. по гр. д. № 2592/2014 г. на ІІ г. о. на ВКС). Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал.
1 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи,
лично или чрез другиго, като своя. В настоящия случай според показанията на св. Р. И.,
сестра на ищеца И. Е., дядо им СА. (Сава) имал този имот от 1950 г., като не знае от кого го
е закупил, но е живял в него със семейството си – съпруга и деца до смъртта си през 1986 г.
В този имот била отраснала и майката на свидетелката и първия ищец. Тъй като основно
брат й И. Е. полагал грижи за дядо им през последните години преди той да почине, всички
наследниците заявили, че нямат претенции за имота и били съгласни да остане за ищеца.
След смъртта на майка им през 2005 г. само брат й и снаха й се грижели за имота – съборили
къщата, почистили мястото и започнА. да го обработват като сеели селски неща – люцерна,
боб, тютюн, царевица, от каквото имА. нужда. Тя им помагала, когато се връщала в
България. За съседният имот свидетелката посочва, че бил закупен от „бай Сашо“ от гр.
Исперих, а в последствие – от бащата на първия ответник А. Б.. Според нея с нито един от
собствениците на съседния имот брат й не е имал спорове за мястото. Между двата имота
имало ограда и всеки си обработвал своя парцел, спазвайки отстоянието от 2 м. от оградата.
За тухлената ограда между двата имота свидетелката твърди, че била построена от бащата
на А. Б., тъй като гледал пчели и за да не притеснявА. пчелите съседите.
Св. Р. С. също твърди, че процесната част от имота се е владеела от дядото на И..
Според свидетелят цялото място навремето са го държА. двама братя и всеки от тях бил
построил къща, като между двете къщи имало ограда. Дядо СА. закупил мястото – около
декар и 100 квадрата, заедно с едната къща, от единия брат. Първият ищец се грижел за дядо
си, заедно с майка си, до неговата смърт. След неговата смърт и тази на майката именно той
е продължил да обработва мястото – съборил старата къща и засявал царевица, люцерна.
Близки и роднини на И. Е. не са предявявА. претенции за този имот, такива не е имало и от
страна на Б. (свидетелят има предвид бащата на първия ответник). Откакто починал дядо
СА. свидетелят не бил виждал друг в имота освен ищеца И. Е.. Между имотите на И. и Б.
имало стара телена ограда, но в последствие Б. бил построил тухлена стена, защото гледал
пчели.
Св. Е. Е. заявява, че познава ищците и бащата на ответника Б., като е ходил често в
спорния имот. Твърди, че зад къщата на Б. продължава цял дувар и зад този дувар се намира
имота на И.. Там живеел дядото на И. откакто го помнел, в стара едновремешна къща. След
неговата смърт там отишла да живее майката на И., а след нейната смърт само И. продължил
да ползва имота – съборил старата къща, сеел царевица, люцерна. Въпреки че често ходел в
къщата на Б., тъй като били приятели с баща му, никога не бил виждал някой от двамата да
работи мястото на И. и не бил чувал да има спор между тях за имота.
АнА.зът на показанията на посочените свидетели налага за съда извода, че
действително дядото на първия ищец е закупил някъде към средата на ХХ век част от
процесното дворно място – около един декар и 100 кв., заедно с построената в него жилищна
сграда и е заживял в нея заедно със семейството си до смъртта си през 1986 г. Действително
по делото не се събраха писмени доказателства, които да удостоверяват покупко-
продажбата, но тримата свидетели – Р. И., Р. С. и Е. Е. са категорични, че дядо СА. (Сава) е
закупил имота и тогава е заживял в него. Съдът изцяло кредитира показанията на тези
свидетели, тъй като същите са подробни, логични и последователни, взаимно допълващи се
и се подкрепят до голяма степен и от показанията на свидетелите, посочени от ответниците.
Св. А. А. например потвърждава, че дядото на ищеца И. Е. е заживял в едната от старите
къщи, находящи се в имота, заедно със семейството си, в резултат на постигната устно
споразумение с вдовицата на единия собственик – бай Петко Ченев. Свидетелят уточнява,
след като му е предявена скица на имота, находяща се на л. 10 от делото, че става въпрос за
северозападната част от процесния имот. Действително твърди, че това е станало през 1968
г., а не както посочват ищците в исковата молба и св. И. в показанията си – през 1950 г. и че
не е имало спогодба за покупко – продажба. Следва обаче да се има предвид, че точната
година, в която дядо СА. (Сава) е влязъл във владение на имота в настоящия случай не е от
съществено значение, тъй като дори и да се приеме, че това е станало през 1968 г., до
смъртта на наследодателя през 1986 г. са изминА. повече от изискуемите се от закона 10
години за придобивна давност. Освен това твърденията на св. А. за годината 1968 не се
подкрепят от останА.те доказателства и са изолирани. Докато останА.те свидетели – Р. С. и
Е. Е. са категорични, че откакто се помнят (единият е роден през 1952 г., а другият – през
6
1958 г.) дядо СА. е живял в този имот.
Колкото до изявлението на св. А., че спогодба за покупко – продажба за имота не е
имало, следва да се отбележи следното: свидетелят твърди, че дядо СА. имал три дъщери от
първия си брак, от втория си брак имал доведени синове и дъщери, общо осем, като нито
един от тях не е имал претенции за имота, защото знаели, че дядо СА. нямал повод да
предявява такива. Това го знаел от една от доведените дъщери на дядо СА., която била
съпруга на чичо му.
Настоящият съдебен състав счита, че обстоятелството дА. действително дядо СА. е
закупил процесния имот в настоящия случай е ирелевантен. Категорично се доказа от
показанията на свидетелите, че той е влязъл във владение на имота през 50 -те или 60 – те
години на ХХ в. и през следващите години до смъртта си е владял имота за себе си, без да е
обезпокояван в това си владение от някой от наследниците на собствениците. Това
обстоятелство се е знаело в селото, особено от възрастните хора, в какъвто смисъл са и
показанията на св. Х. Я. – кмет на с. Старо селище. Именно тя, която е била и свидетел по
обстоятелствената проверка пред нотариуса по повод издаването на НА № 37/13,06,2024 г., в
с.з. на 17,04,2025 г. заявява, че в деня на проверката и след това е разбрала от възрастните
хора в селото, че дядото на И. е живял в съседство с имота на А. Б. и че всъщност И. е имал
имот там. Поради тази причина в производството пред нотариуса заявила, че съсед на А. Б.
от едната страна е И. Е.. Действително свидетелката заявява, че не знае точно къде е живял
дядото на И., защото не го е виждала, а и не познава съседите, но все пак тя посочва важно
обстоятелство, а именно – че хората в селото знаят имота, който е в съседство на имота на Б.,
като собствен на дядото на И., а в последствие и на самия И..
Обсъдените свидетелски показания в своята съвкупност налагат за съда извода, че
процесният имот действително е бил собственост на общия наследодател дядо СА. (Сава) по
давностно владение и след смъртта му прЕ.ава по наследство на неговите наследници.
Обстоятелството, че С.Й. не е имал изричен документ за правото му на собственост не
означава липса на такова право. В последствие в имота е живяла майката на И., а след
нейната смърт през 2005 г. двамата ищци са установили необезпокоявани собственото си
владение, като са предприели действия по обработката му и поддържането му. Очевидно
наследниците на първоначалните собственици, а в последствие и останА.те наследници на
С.Й. по никакъв начин не са предявявА. претенциите си към имота. В този смисъл са както
показанията на свидетелите Р. И., Р. СА. и Е. Е., така и показанията на св. А. А., който
посочва, че нито един от наследниците на дядо СА. не е имал претенции за имота. Вярно е,
че това твърдение е в контекста на друго изявление на свидетеля, а именно – че всички
наследници знаели, че дядо СА. нямал повод да предявява, но следва да се има предвид, че
претенцията на ищците е заявена не само на основание наследствено правоприемство, но и
на собствено, оригинерно основание, каквото е придобивната давност. В случая ищците
доказаха при пълно главно доказване, че от 2005 г. до 2015 г. и след това до настоящия
момент са владели като собственици, необезпокоявани, процесната идеална част от имота,
като по този начин в тяхна полза е изтекъл предвидения в закона 10 – годишен давностен
срок, в резултат на което са станА. собственици на дворното място на основание първичен
придобивен способ, какъвто е давностното владение.
За пълнота на изложението съдът намира за необходима да коментира и показанията на
св. А. А. в частта, в която твърди, че ответникът А. Б. бил владял и частта от имота, която
принадлежи на ищците. Свидетелят всъщност уточнява, че имота на ищците е бил преди
това имот на Петко Ченев и се е намирал в северозападната част на процесния имот.
Долната или югоизточната част е била на братовчед на Петко Ченев, като в последствие тази
част била закупена от кинооператора А. Цветков, който от своя страна го продал през 2008 г.
на ответника Б.. В тази си част показанията на свидетеля кореспондират с показанията на св.
Р. И. и св. Р . СА.м, както и с приложения НА № 184/2008 г. По този начин се установява, че
през годините назад, макар дворното място да е било един общ имот по всички действащи
регулационни планове на селото от 1922 г. до настоящия момент, видно и от заключението
по СТЕ, част от него, ситуирана в северозападната част на имота (комбинирана скица,
приложение 4) е била във владение на С.Й., а в последствие на двамата ищци. Докато
югозападната част на имота е била последователно собственост на братовчед на Петко Ченев
(вероятно Йордан Ченев – посочен в разписен лист към плана от 1922 г., приложение 2 от
СТЕ), на А. Ц.Н. и В.Л.Н. (също посочена в разписния лист, приложение 2) и на А. Б..
Това разделение на имота през годините не е било регламентирано по съответния ред
чрез промени в регулационните планове, но фактически се е запазило над 70 години. Следва
да се отчете и факта, че съгласно НА № 184/2008 г. закупеният от ответника Б. имот е
индивидуА.зиран с площ 1325 кв.м., което е близо с един декар по – малко от площта на
7
имота, съгласно сега действащите КК и КР – площ приблизително равна на претендираната
от ищците.
В тази връзка твърденията на св. А., че Б. владеел и северозападната част на имота
след 2008 г., тъй като там влизА. камиони и инвентар за извозване на дърва, понеже бащата
на ответника се занимавал с тази дейност, не могат да се възприемат като доказателство,
опровергаващо владението на ищците. Напротив, няма пречка, предвид очевидно
добросъседските отношения между ищците и бащата на ответника Б., те в определен период
от време да са се уговорили за такова ползване. Обстоятелството, че свидетелят не помнел И.
Е. да е ходел в имота и да е претендирал за него, не означава, че ищецът не е владял същия.
Още повече, че свидетелят твърди, че ако е имало такова нещо щяло да се разчуе из цялото
село. Същевременно показанията му в тази част се опровергават от показанията на св. Я.,
която заявява, че именно от възрастните хора в селото е разбрала, че дядото на И. е живял в
имота и че И. го притежавал. Всъщност прави впечатление, че св. А. се стреми да оправдае
показанията, които е дал пред нотариуса в хода на обстоятелствената проверка в частта в
която е посочил, че един от съседите на имота на А. Б. е И. А.ов, с обстоятелството, че И. го
бил заблудил относно имота, който притежавал. Според свидетеля през месец април 2021 г.
имало съобщение от кадастъра с оглед новата КК на селото и тогава И. му бил казал, че има
НА за мястото, като А. си помислил, че става въпрос за имот № 22 от предявената му в с.з.
скица, находяща се на л. 10 от делото. За това бил казал пред нотариуса, че И. е съсед на Б.,
като счита, че ищецът го бил подвел.
АнА.зът на показанията на св. А. в тази им част сочи на противоречие с показанията,
които е дал пред нотариуса в хода на обстоятелствената проверка. От една страна пред
нотариуса заявява, че И. е съсед на Б., а пред съда твърди, че не си спомнял И. да е ходил на
това място и да е претендирал за него. Опитът на свидетелят да оправдае поведението си с
подвеждане от страна на ищеца И. Е. кой точно имот бил негов, е без значение. Все пак
свидетелят очевидно е чул твърденията на И. Е. за притежаван от него имот в съседство с
този на Б. по повод на публикуваното съобщение от кадастъра и не е подложил същото на
съмнение, а го е възприел като отговарящо на истината, след като го е заявил и пред
нотариуса. В крайна сметка той е длъжен да говори истината пред надлежен орган, за което
е бил предупреден както от нотариуса, така и от съда.
Така констатираното противоречие в показанията на св. А. в посочената част обаче
налага същите да бъдат изключени от доказателствения материал. При това положение
единствените други доказателства в подкрепа на твърденията на ответника Б., че е владял и
спорната част от имота, са показанията на св. М. И.. Този свидетел твърди, че е участвал в
строежа на къщата в имота на Б., а след смъртта на бащата на ответника ходел да се
занимава с мястото – косял тревата, почиствал клони, грижел се за дърветата и не бил
виждал други хора в имота. Докато бил жив бащата на Б. именно той живеел в къщата,
гледал пчели в двора, който се намирал пред къщата. Съдът счита, че показанията на този
свидетел сами по себе си не могат да обосноват извод за владение от страна на ответника Б.
и върху претендираната от ищците част от имота. Те са твърде общи и не доказват трайно
установено и необезпокоявано владение от страна на ответника. Освен това следва да се има
предвид, че А. Б. е работодател на св. И. и негов приятел, обстоятелства, които подлагат на
съмнение обективността и безпристрастността на показанията му.
С оглед изложеното възражението на първия ответник, че той лично и чрез своя баща е
владял целия имот от 2008 г., в резултат на което той е станал собственик на целия имот,
включително и на идеалните части на ищице, останаха недоказани. Същевременно ищците
доказаха по категоричен начин, че от 2005 г. и до настоящия момент са вледели без
прекъсване имота и без да бъдат обезпокоявани. В тази връзка ответниците се опитаха да
внесат съмнение относно непрекъснатото владение на ищците, като в хода на съдебното
дирене при разпита на свидетелите бяха събрани доказателства, че през годините ищецът И.
Е. е ходил да работи в чужбина. Правната теория и съдебната практика обаче са
категорични, че владението може да се осъществява както лично, така и чрез другиго. Дори
и да се приеме, че И. Е. е отсъствал за продължителни периоди от страната, това не означава
прекъсване на владението му, тъй като неговата съпруга – втората ищца е била в България,
за нея няма данни да е напускала страната и е владяла имота както за себе си, така и за
ищеца. Показанията на свидетелите са категорични, че през годините двамата ищци са
обработвА. непрекъснато процесния имот. При това положение ищците се явяват
собственици по давностно владение на 1009/2153 ид.ч. от процесния имот, поради което е
нА.це и втората предпоставка за уважаване на ревандикационния иск.
При този извод доказана се явява и третата предпоставка. След като първият ответник
не успя да докаже, че е собственик на целия имот, той не е могъл да прехвърли на втория
8
ответник правото на собственост по отношение на 1009/2153 ид.ч. от имота, която е
собственост на ищците, тъй като съгласно основен принцип в правото никой не може да се
разпорежда с повече права отколкото притежава. При това положение прехвърлителната
сделка, обективирана в НА за продажба на недвижим имот № 44 от 17.06.2024 г. не е
породила вещно-прехвърлителното си действие по отношение на тази идеална част и
следователно ответникът Г. Г. владее имота в тази му част без основание.
Обобщавайки изложеното, съдът приема, че по отношение на 1009/2153 ид.ч. от
претендирания недвижим имот ищците доказаха нА.чие на трите кумулативно изискуеми се
предпоставки на чл.108 от ЗС за уважаване на иска, поради което последният следва да бъде
уважен. В тази връзка съдът изцяло възприема по отношение на площта на имота
направените замервания и изчисления на експерта по назначената СТЕ, още повече че
ищците не са оспорили заключението.
За частта над 1009/2153 ид.ч., до първоначално претендираните 1024/2153 ид.ч.
исковата претенция следва да бъде отхвърлена като недоказана.
При този изход на делото в тежест на ответниците са и направените от ищеца разноски
в общ размер на 2230.00 лв.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 от ЗС, по отношение на А. П.
Б., ЕГН **********, от гр. Исперих, община Исперих, обл. Разград и Г. Б. Г., ЕГН
**********, от с. Владимировци, община Самуил, обл. Разград, че 1009/2153 ид.ч. от
Поземлен имот № 69047***, находящ се в с.Старо селище, общ.Исперих, обл.Разград,
ул.“***“ № 56, с площ 2153 кв.м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), при граници и
съседи: поземлени имоти с №№ 69047.501.354, 69047.501.23, 69047.3.55, 69047.3.54,
69047.501.22, без право на собственост върху построените върху имота сгради, е
собственост на И. А. Е., ЕГН ********** и Г. А. Е., ЕГН ********** и двамата от с. Старо
селище, община Исперих, обл. Разград, по давностно владение, като ООТХВЪРЛЯ исковата
претенция за частта над 1009/2153 ид.ч., до първоначално претендираните 1024/2153 ид.ч.,
като недоказана.
ОСЪЖДА Г. Б. Г., ЕГН **********, от с. Владимировци, община Самуил, обл. Разград,
да предаде владението и собствеността върху описания имот, представляващ 1009/2153
ид.ч. от Поземлен имот № 69047***, находящ се в с.Старо селище, общ.Исперих,
обл.Разград, ул.“***“ № 56, с площ 2153 кв.м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), при граници и
съседи: поземлени имоти с №№ 69047.501.354, 69047.501.23, 69047.3.55, 69047.3.54,
69047.501.22, без право на собственост върху построените върху имота сгради, на И. А. Е.,
ЕГН ********** и Г. А. Е., ЕГН ********** и двамата от с. Старо селище, община Исперих,
обл. Разград,.
ОСЪЖДА, на основание чл. 81 във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, А. П. Б., ЕГН **********
и Г. Б. Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на И. А. Е., ЕГН ********** и Г.
А. Е., ЕГН **********, сумата от 2230.00 (две хиляди двеста и тридесет) лева -
направени от страната съдебни и деловодни разноски по производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
9