№ 4221
гр. *****, 26.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – *****, III А СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502363 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 285555/28.04.2021г. от К.Я.Б.., ЕГН
********** и Л. АЛ. Б., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. *****, ж.к. „**************
срещу решение №261365/19.04.2021г., постановено по гр.дело № 17132/2018г. на
Варненския районен съд, в частта, с която е прието за установено, че въззивниците дължат
на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Околовръстен път“ № 260, вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2025/26.3.2018 г. по ч.гр.д. №
4281/2018 г. по описа на ВРС, а именно - сумата от 4816,80 евро, представляваща главница
по договор за ипотечен кредит №9-224/23.08.2007г., ведно със законната лихва от
23.03.2018г. до окончателното плащане, както и сумата от 4,58 евро – обезщетение за забава,
начислено за периода от 07.02.2018 г. до 20.03.2018 г., на основание чл. 422, във връзка с чл.
415 ал. 1 т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
В жалбата е изложено становище неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение. Изложени са аргументи, че съдът правилно е приел, че анексите към
договора за ипотечен кредит са нищожни, но не е обсъдил възражението за нищожност на
самия договор. Отново се излага, че договорът за кредит е нищожен, поради което се дължи
само главницата по него. Ответниците са заплатили вече сумата от 24920.00 евро, при
отпусната главница от 20000.00евро, следователно не се дължат сумите предмет на исковите
претенции.
В случай, че договорът за кредит е действителен се поддържа, че неправилно е
1
определена в атакуваното решение главницата. Посочва се, че правилно районният съд е
приел, че следва да се прилагат т.14 от договора, но неправилно е приложил погасителния
план, който е при 9% лихва, поради това, че след 23.08.2012г. лихвата е в друг размер /12
месечен Юрибор +4%/. В случай, че се приложи плаващ лихвен процент главницата би се
равнявала на 2418.64 евро, която още не изискуема, тъй като по вина на банката /запор на
сметки и извършена продан на имота/, кредитополучателите не са могли да я заплатят.
Отново се твърди, че няма просрочени вноски, а е налице надплатена сума от 665 евро и
кредитът не е изискуем.
Въззивниците молят съда да отмени атакуваното решение и да се постанови друго, с
което да се отхвърли предявените искове изцяло.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата
„Юробанк Бългания“ ЕАД, в който се застъпва становище за неоснователност на подадената
жалба и за правилност, и законосъобразност на атакуваното решение в тези части. Правилно
е установено наличието на сключен договор за кредит. С нотариални покани, връчени на
длъжниците кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Излага се, че безспорно е доказано
от заключението по ССЕ просрочието на погасителни вноски за главница и лихва.
За неправилни въззиваемата страна счита мотивите на съда досежно наличие на
неравноправни клаузи, което е предпоставило присъждане на по – малка главница и са
отхвърлени договорните лихви. Аргументира се, че страните са се съгласили цената по
кредита т.е ГЛП да се определя и влияе от един променлив компонент – приложимия БЛП.
Периодичното актуализиране на БЛП от страна на банката отчита както промените в
лихвения индекс, така и промените в цените на кредитните пазари, респективно промените
в рисковите условия. Без правно значение смята страната в какъв размер е променен/,
увеличен или намален базисния лихвен процент, тъй като е договорен той да е променлива
компонента на годишния лихвен процент.
По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната части.
Съдът е сезиран и с въззивна жалба вх. № 285555/28.04.2021г. от „Юробанк
България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Околовръстен път“ № 260 срещу решение №261365/19.04.2021г., постановено по гр.дело №
17132/2018г. на Варненския районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от
„Юробанк България” АД срещу К.Я.Б.., ЕГН ********** и Л. АЛ. Б., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. *****, ж.к. „************** искове с правно основание чл. 422, във
връзка с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД да
бъде прието за установено, че дължат по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 2025/26.3.2018 г. по ч.гр.д. № 4281/2018 г. по описа на ВРС
сумата за разликата над 4816.80 евро до пълния предявен размер от 7304.30 евро,
представляваща главница по договор за ипотечен кредит №9-224/23.08.2007г., ведно със
законната лихва от 23.03.2018г. до окончателното плащане, сумата от 68.93 евро – договорна
възнаградителна лихва, начислена за периода от 07.02.2018 г. до 20.03.2018г.
2
В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение в посочените части. Правилно е установено наличието на сключен
договор за кредит. С нотариални покани, връчени на длъжниците кредитът е обявен за
предсрочно изискуем. Излага се, че безспорно е доказано от заключението по ССЕ
просрочието на погасителни вноски за главница и лихва.
За неправилни се считат изводите на първоинстанционния съд за наличието на
неравноправни клаузи. Аргументира се, че страните са се съгласили цената по кредита т.е
ГЛП да се определя и влияе от един променлив компонент – приложимия БЛП.
Периодичното актуализиране на БЛП от страна на банката отчита както промените в
лихвения индекс, така и промените в цените на кредитните пазари, респективно промените
в рисковите условия. Без правно значение за настоящия спор е в какъв размер е променен/,
увеличен или намален базисния лихвен процент, тъй като е договорен той да е променлива
компонента на годишния лихвен процент. Акцентира се, че измененията в БЛП са
обусловени от множество пазарни фактори и пазарни лихвени мерители Софибор, Юробор и
Либор, които са извън контрола на ищеца. Наличието на тези обективни фактори обуславят
приложението на изключението на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП, поради което не са налице
неравноправни клаузи.
На следващо място в жалбата е изразено несъгласие с изводите на районния съд за
това, че клаузите на процесния договор не са били индивидуално договорени и банката в
нарушение не е предоставила на кредитополучателите погасителен план. Поддържа се, че
погасителни планове са били представени на ответниците и подписани от тях.
На последно място са изложени съображения, че неправилно в атакуваното решение е
прието, че анексите към договора за кредит са нищожни и не следва да бъдат прилагани.
По изложените съображения се моли съдът да отмени решението в обжалваните
части и да уважи изцяло предявените искове.
Постъпил е отговор на въззивна жалба вх. № 285555/28.04.2021г. от К.Я.Б.. и Л. АЛ.
Б.. Поддържат становище, че решението в тази му част е правилно и следва да бъде
потвърдено с аргументи, съставляващи изложение на въззивната им жалба.
Постъпилите въззивните жалби са редовни и отговорят на изискванията на чл.260 от
ГПК, тъй като са подадени от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и
съдържат останалите необходими приложения, включително доказателство за платена
държавна такса, с оглед на което производството по тях подлежи на разглеждане в открито
съдебно заседание.
Във въззивната жалба на К. и Л. Б.и е поискано допускането на допълнителна задача
по ССЕ.
Въззивният съд намира, че с оглед определяне на размера на основание чл.162 от
ГПК на исковите претенции следва да бъде допусната допълнителна задача на вещото лице.
Същата има за цел пълното изясняване на делото от фактическа страна, като такава задача
не е била предмет на изследване на вещото лице. Задачата поставена от въззивниците следва
3
да бъде преформулирана от съда.
Искането на въззиваемата страна „Юробанк България“ АД за ангажиране на гласни
доказателства чрез разпита на един свидетел при режим на водене за установяване на
обстоятелствата по индивидуално договаряне на договора за кредит въззивният съд намира
за основателно. Налице е хипотезата на чл.266, ал.3 от ГПК. Първоинстанционният съд е
допуснал изменение на доклада по делото и е указал на ищеца, че носи тежестта да ангажира
доказателства за липсата на неравноправни клаузи. Искането за свидетел е направено с цел
установяване на индивидуалното договаряне. По изложените съображения искането следва
да бъде уважено като допустимо и относимо към предмета на спора.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 285555/28.04.2021г. от К.Я.Б..,
ЕГН ********** и Л. АЛ. Б., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. *****, ж.к.
„************** срещу решение №261365/19.04.2021г., постановено по гр.дело №
17132/2018г. на Варненския районен съд.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 288771/28.05.2021г. от
„Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Околовръстен път“ № 260 срещу решение №261365/19.04.2021г., постановено по
гр.дело № 17132/2018г. на Варненския районен съд.
НАСРОЧВА производството по възз. търг. дело №2363/2021г. на ВОС за 19.01.2022
год. от 13.30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи препис от отговора на въззивната жалба.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на „Юробанк България” АД да ангажира гласни
доказателства чрез разпита на един свидетел при режим на водене за установяване на
следните факти: наличието на индивидуално договаряне при сключване на договора за
кредит, преддоговорните отношения.
ДОПУСКА ДОПЪЛНИТЕЛНА СЪДЕБНО СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА,
вещото лице след запознаване с материалите по делото, справка в счетоводните
отразявания и документи за плащане на банката, да даде заключение по следните
въпроси:
1. вещото лице като съобрази първоначално уговорения размер на лихва по т.14
от основния договор /пет години – 9%, след 23.08.2012г. - 12м. Юробор +4%/, без
4
капитализация на възнаградителни лихви, такси, неустойки да посочи: 1.1 към коя
дата е налице неплащане на главници, лихви, неустойки и такси и др., 1.2. към датата
на подаване на заявлението /23.03.2018г./ какъв е размера на неплатената главница,
договорни лихви, неустойки и такси като направи погашение и приеме за плащане
надплатените суми, при положение, че са налице такива в следствие на изменението
на лихвения процент и капитализацията, 1.3. към датата на изготвяне на
допълнителното заключение какъв е размера на неплатената главница, договорни
лихви, неустойки и такси като направи погашение и приеме за плащане надплатените
суми, при положение, че са налице такива в следствие на изменението на лихвения
процент и капитализацията
2. вещото лице като съобрази първоначално уговорения размер на лихва по т.14
от основния договор /пет години – 9%, след 23.08.2012г. - 12м. Юробор +4%/ и т. 1.2
от анекс №2 /12м Юрибор +5.20%/, както и уговорките в двата анекса, без
капитализация на възнаградителни лихви, такси, неустойки да посочи: 1.1 към коя
дата е налице неплащане на главници, лихви, неустойки и такси и др., 1.2. към датата
на подаване на заявлението /23.03.2018г./ какъв е размера на неплатената главница,
договорни лихви, неустойки и такси като направи погашение и приеме за плащане
надплатените суми, при положение, че са налице такива в следствие на изменението
на лихвения процент и капитализацията, 1.3. към датата на изготвяне на
допълнителното заключение какъв е размера на неплатената главница, договорни
лихви, неустойки и такси като направи погашение и приеме за плащане надплатените
суми, при положение, че са налице такива в следствие на изменението на лихвения
процент и капитализацията
ОПРЕДЕЛЯ ДЕПОЗИТ В РАЗМЕР НА 200.00лв., вносими от въззивниците К. и
Л.Б. в едноседмичен срок от съобщението за настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЯ ЗА ВЕЩО ЛИЦЕ РАДОСЛАВ ХРИСТОВ СТАНЧЕВ.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните към
разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора могат да
постигнат доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато за
постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че при използван способ чрез медиация, страните могат
да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат
по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че медиацията може да бъде осъществена в Център за
медиация към Окръжен съд – *****, адрес гр. *****, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в
сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052 623 362, като могат да
5
поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6