Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  260732                                  08.03.2021 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На трети февруари през две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 4807 по описа за 2020 година.

 

Предявени са искове с правно осн. чл.55, ал.1 ЗЗД.

Ищецът З.С.С. твърди, че на 28.02.2015г. е сключил с ответното дружество договор за кредит в размер на 450 лева. С договора се задължил да предостави на кредитора обезпечение с поръчителство от две физически лица, които следвало да отговарят на многобройни изисквания. При при неизпълнение на тази клауза  било предвидено, че ищецът дължи неустойка в размер на 50 лева. Ищецът поддържа, че клаузата уговаряща неустойка е  нищожна, защото противоречи на функциите на неустойката и съставлява скрито възнаградително плащане. Тъй като ищецът бил заплатил всички суми по кредита включително и неустойката, тя, като дадена по нищожно съглашение, била неоснователно получена от ответника. Поради това се иска да бъде осъден ответника да върне тази сума, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.

 В хода на съдебното дирене съдът е допуснал изменение на иска чрез увеличаването му на 197,27 лв.

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД твърди, че не е налице нищожност на клаузата за неустойка, като излага подробно доводи в тази насока. Прави възражение, че искът е погасен по давност поради изтичане на срока предвиден в чл.110 ЗЗД.

Съдът намери за установено следното:

            Между страните не се спори, че ищецът С. е сключил с дружеството ответник договор за паричен заем № ****** от 28.02.2015г., по силата на който получил сумата 450 лв. / лист 12/. Не се спори също, че в чл.4 на сключения договор било предвидено, че заемателят се задължава в тридневен срок от подписването да предостави на заемодателя обезпечение чрез поръчителство.  То следвало да се предостави от две физически лица, които да отговарят на следните изисквания: удостоверен със служебна бележка от работодател нетен осигурителен доход над 1000 лв.; работят по безсрочен трудов договор; да не са заематели или поръчители по друг договор за заем с „Изи Асет Менижмънт“ АД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови или финансови институции; или ако имат – кредитната им история в Централния кредитен регистър при БНБ за една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“. Втората форма на обезпечение била банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя, валидна тридесет дни, след крайния срок за заплащане на задълженията по договора. При неизпълнение на задължението за обезпечаване чл.4, ал.2 предвиждал, че кредиторът има право да начисли неустойка за неизпълнение, която се разсрочвала на равни части, прибавящи се към месечната вноска.

Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че договорът е сключен при лихва от 40% и годишен процент на разходите от 48,26 пункта. По така сключения договор ищецът е извършил плащания общо на стойност 681,63 лв., като погашенията са направени в периода от 06.03.2015г. до 25.05.2015г. С така постъпилата сума са погасени както следва: 400 лв. главница, 34,26 лв. договорна лихва и 197,27 лв. неустойка.

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

            Съдът намира за безспорно, че между дружеството кредитор и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит. Не е спорно, че сумата по него е била усвоена, както и че ищецът е извършил погасителни плащания в посочените по-горе размери.

            За да обоснове твърденията си относно недължими плащания направени по договора ищецът поддържа, че клаузата уговаряща неустойката е нищожна.

Този довод съдът намира за основателен.

Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди.

Уговорената в чл.4, ал.2 неустойка е дължима не при забава в изпълнението на основното задължение, а при неизпълнение на акцесорното задължение да се предостави обезпечение на кредитодателя по реда на чл.4 ал.1 от договора. От начина по който е уредено това задължение може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така, защото, от една страна, то не определено от кредитора, като предварително условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга - изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения кратък срок информация. Такива са например изискванията свързани с предоставяне на бележка от работодател и кредитната история на поръчителя и данните за това има ли сключени други кредити. Тази информация заемателят би могъл да получи много по-трудно от заемодателя, който предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите знания и умения за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятстува длъжника да я изпълни. Така се цели да се създаде предпоставка за начисляване на неустойката предвидена в чл.4, ал.2 от договора. Съдът намира, че поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я преви нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД / в този смисъл Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/. Следва да се посочи още, че клаузата уреждаща неустойката е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като е във вреда на ответника потребител, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

С оглед изложеното съдът намира, че сумата 197,27 лв. начислената като неустойка е била недължимо платена.

Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на вземането по давност. В хипотезата на неоснователно обогатяване при начална липса на основание давността за вземането започва да тече от датата на получаването / в този смисъл ППВС 1-79/. В случая за момент на получаването следва да се приеме, датата на последното извършено по договора плащане – 25.05.2015г. При приложим давностен срок от пет години, към датата на завеждане на иска – 04.05.2020г. вземането на ищеца не е било погасено по давност.

Предвид изложеното съдът намира, че искът следва да се уважи като основателен. 

 По разноските:

Съобразно чл.78, ал.1 ЗЗД ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 114,70 лв.

Процесуалният представител на ответника е предоставил безплатна правна помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. Предвид изхода от делото и съобразно чл.38, ал.2 ЗАдв следва да бъде осъден ответника да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата 300 лв. представляваща адв. хонорар.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 13157634 със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Джавахарлал Неру №28 „Силвър център“, ет.2, офис 40-46 да заплати, на осн. на чл.55, ал.1 ЗЗД, на З.С.С. ЕГН ********** с адрес *** сумата 197,27 лв. /сто деветдесет и седем лева и 27ст./ платена без основание от ищеца по нищожна клауза за неустойка по чл. 4, ал.2 от договор за кредит № ******/ 28.02.2015г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 05.05.2020г. до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД да заплати на З.С.С., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 114,70 лв./сто и четиринадесет лева и 70 ст./ деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД да заплати на адвокат Е.И. с адрес: ***, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 300 лв./триста лева/ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/

 

            Вярно с оригинала

            ВД